червената+шапчица+из+гората
Върви Червената шапчица из гората, изведнъж вижда Вълка в храстите. Пита го:
- Вълчо, а защо са ти толкова големи очите?
Вълка:
- Уф, не мога и да се изс*ра на спокойствие...
Върви си Червената шапчица из гората и изведнъж насреща й Вълкът. Изплашила се червената шапчица и го пита:
- Защо са ти такива големи ушите?
- За да те чувам по-добре.
- Защо са ти такива големи очите?
- За да те виждам по-добре.
- А защо ти е толкова голям носът?
- Защото съм евреин, - казал Вълкът и се разплакал.
Върви си Червената Шапчица из гората. Изведнъж от храстите се показва главата на Вълка.
- Къде отиваш? При баба ти ли?
- Да.
- В кошницата носиш питка ли?
- Да.
- А във вестник ли е завита?
- Да.
- Я ми дай вестника...
Върви си червената шапчица из гората и на среща й Мецан, хукнала с всички сили да бяга, но не щеш ли паднала и си изкълчила кракът. Идва Мецан и Червената шапчица се замолила:
- Моля ти се Мецане, не ме яж, виж каква съм хилава, даже за закуска няма да ти стигна.
Мецан:
- Виж червена шапчице, аз и не искам да те ям, а и по принцип съм вегетарианец, ама днеска вълка го извикаха военните та ме помоли да те намеря и да ти предам, да продължите с приказката утре.
Върви си Червената шапчица из гората, а насреща й излиза вълкът.
- Червена шапчице, не те ли е страх да се разхождаш сама в гората?
- Защо да ме е страх? Познавам гората, обичам с*кса...
Вървяла си Червената Шапчица из гората и изведнъж насреща и излиза големия ЗЕЛЕН лош вълк.
Червената шапчица:
- Кумчо Вълчо, защо си ЗЕЛЕН?
Вълкът:
- Ама аз съм крокодила ма!
Върви си Червената шапчица из гората, бере си цветя, гъбки и си тананика. По едно време
- Хоп насреща и лошия зъл вълк.
- Къде си тръгнала, ма, пу*ко заспала?
- Аз не сам Пу*ка заспала, аз съм .....
- Не те питам коя си, а къде си тръгнала ма Пу*ко заспала?
- Ама аз наистина не съм Пу*ка заспала, аз съм Червената шапчица.
- Ама като си Червената шапчица
- Къде ти е червената шапчица ма пу*ко заспала.
- Ама аз не съм пу*ка ....- Следва бърза провека с ръка по главата и - аууу забравила съм си червената шапчица
- Их че съм ПУ*КА ЗАСПАЛА!
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж изскача вълкът!!!
- Червена шапчице, ще те изям!
Тя го погледнала учудено и казала:
- Абе Вълчо, остави ме да отида до рекичката да се подмия, че да ми праснеш едно хубаво еб*не... Пък другия път като се срещнем пак ще ти пусна. Какво ще кажеш, а???
Вълкът се плеснал по челото и казал:
- Абе тия младите еб*ха майката на приказката!!!
Вървяла си Червената шапчица из гората и изведнъж вижда в шубрака Вълка. Изненадана го запитала:
- Вълчо, защо са ти толкова големи очите?
- Защото ааа...кам.
Върви си Червената шапчица из гората и си мисли: "Сега като ме нападне вълка, ще ме изнасили няколко пъти..."
Изведнъж ръце се подали от храстите и я издърпали в тях. Събули й гащичките и тъкмо тя си помислила: "Ето", я изхвърлили извън храстите. Поогледала се, поослушала се - никой. И тъжно си продължила по пътя.
Към края на гората отново я придърпали в храстите и тя доволно помислила: "Най-после". Обаче ръцете й нахлузили гащичките и изхвърлили извън храстите.
Върви си Червената шапчица тъжна и усетила, че има нещо в гащичките. Бръкнала и открила бележка: "Изпрано и изгладено от Тимур и неговата команда"
Варви си Червената Шапчица из гората,а насрешта и лошия вълк.
Червена Шапчице,къде отиваш сама,не те ли е страх?
А тя: че от кво да ме е страх?
Пари нямам,а да ме еб*т обичам.
Върви си Червената шапчица из гората, а насреща й излиза вълкът.
- Червена шапчице, не те ли е страх да се разхождаш сама в гората?
- Защо да ме е страх? Познавам гората, обичам с*кса...
Върви Червената шапчица из гората и плаче. Среща я Вълка и я пита :
-Защо плачеш, Червена Шапчице.
Вдигнала си полата тя и отдолу цялата в кръв.
Погледнал Вълка почесал се и много сериозна казал:
- Ако ме питаш мен, някой скоро ти е отхапал топките.
Върви си червената шапчица из гората доста оскъдно облечена. Среща вълка на една пътечка:
-Червена шапчице, знаеш ли, че могат да ти се случат доста неприятни неща, както си тръгнала така из гората?
-Знам - казала червената шапчица, намигайки му многозначително.
-Добре тогава !- казал вълкът и й счупил крака.
Разхождала се червената шапчица из гората и не щеш ли точно тогава за първи път и дошъл мензисът... Тя много се притеснила, но продължила пътя си тъй като знаела, че баба й страшно се нуждае от чесалката за гръб! Както си ходела и се чудела дали ще успее да стигне до баба си, дръгливия кон, дали няма да й изтече кръвта, тя срещнала вълка. Той бил страшно гладен, но като видял колко е притеснено младото момиче е попитал какво има. Тя жалостно процедила:
- Ами вълчо... умирам... тече ми кръв между краката и не знам колко време ми остава...
Вълкът учуден и загрижен казал:
- Дай да погледна червена шапчице?
Тя му разрешила. След малко вълкът излензал из под полата на момичето и леко загрижен казал:
- Ами, виж аз не съм специалист, но ми се струва че са ти резнали топките!