червената+шапчица+из+гората
Върви си Червената шапчица из гората, насреща и излиза вълкът. Пита я:
- Тебе, Червена шапчице, не ти ли е страх да се разхождаш така сама в гората?
- Е, защо да ме е страх? Познавам гората, обичам с*кса…
4
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!!!!
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано й обяснило.
- Като кажеш „люляк”- то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за се*е си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк”-иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк..и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не и е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
-Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар.
-КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК, изръмжал ловеца.
-Ми диви х*йчета.
-Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
-Я !!! ЛЮЛЯЦИ!
5
Вървяла си Червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
По любопитствала Шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало Шапчицата настрани и възпитано й обяснило.
- Като кажеш люляк - то почва да те е*е. Като кажеш круша – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за се*е си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва - люляк - иииии голяма КЕФФФФ, казала КРУША и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк… и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не й е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала "люляк" и на стари години й се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо "люляк" и после квот искаш ма прави.
Казал Вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му Ловецът. Хукнал Вълчо към Ловеца.
- Кажи "люляк" и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловецът го погледнал учудено, ама казал люляк. Забравил и пушка, и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си Ловецът из гората. Всичко го боли. Целият свят му е крив. И к'во да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар.
- КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР, БЕ ГРОЗНИК, изръмжал Ловецът.
- Ми диви х*йчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се Ловецът и погледнал.
- Я! ЛЮЛЯЦИ!
29
Върви си Червената шапчица из гората и вижда вълка на велосипед:
- Вълчо, хайде да ме закараш до баба?
- Добре, сядай на рамката.
- "Какъв гламав вълк?" - мисли си Червената шапчица.
- Изобщо не разбра, че съм без гащи...
- "Каква глупава Червена шапчица, изобщо не видя, че колелото е без рамка"...
16
ПРИКАЗКА ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА И ГОЛЕМИЯТ ЛОШ ВЪЛК!
Вървяла си Червената Шапчица из гората и си подскачала щастливо. Изведнъж от един храст изкочил големият лош вълк:
- Червена Шапчице, ще те ям!
- Недей бе, Вълчо, виж какви вкусни банички имам в кошницата - вземи си и хапни!
След 10 минути:
- Ало, бабо - изяде ги. Да, забели очите. Естествено че го разгледах - не се скубе, ще стигне за две шапки и яка...
11
Както си вървяла Червената шапчица из гората я хванал вълкът и я замъкнал в храсталаците:
- Давай, изревал вълкът.
- Ама вълчо, това, онова, не може ли...
- ДАВАЙ, още по-силно изревал вълкът.
Червената шапчица си вдигнала полата и свалила гащите...
- Кошницата, кошницата ми дай! Да не съм те довел да сереш тука...
9
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!!!!
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано и обяснило.
- Като кажеш „люляк”- то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк” - иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк. И се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си, ама вече не и е готино и сълзи текат от очите и. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
- Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже влачи един огромен куфар.
- КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК? - изръмжал ловеца.
- Ми диви х*йчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
- Я!!! ЛЮЛЯЦИ!!!
20
Върви си Червената Шапчица из гората и изведнъж гледа - под едно дърво седи Кумчо Вълчо.
- Какви хубави големи очи имаш, Вълчо!?
Вълкyt се вдигнал и избягал. Върви си Червената шапчица нататък, преминава някакво поточе. Изведнъж пак вижда Кумчо Вълчо прикрит зад един храст.
- Какви големи, дълги и с*ксапилни уши имаш, Вълчо!
Кумчо Вълчо само изсумтял и пак избягал.
Продължава си по пътя Червената Шапчица, върви по пътечката и пак вижда Кумчо Вълчо, притаен до едно дърво.
- Какви големи зъби имаш, Кумчо Вълчо! - възкликнала тя.
Кумчо Вълчо почервенял целия и се надигнал и изкрещял:
- А бе твойта мама, ти ще ме оставиш ли най-после да се изсера, ма!?
19
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!?
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано ѝ обяснило.
- Като кажеш „люляк” - то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк” - иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк - круша - люляк - круша - люляк. И се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си, ама вече не и е готино и сълзи текат от очите ѝ. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
- Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже влачи един огромен куфар.
- КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ, ГРОЗНИК? - изръмжал ловеца.
- Ми диви х*йчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
- Я!!! ЛЮЛЯЦИ!!!
21
Върви си Червената шапчица из гората и си мисли:
- Егати живота, на 18 станах, а живея при нашите и мъкна кошници на километри до къщата на тая бабичка всеки ден. Що не я тресна по главата и да се свърши и с търчането, и с жилищния ми проблем...
Върви си Вълкът в гората и си мисли:
- Лелеее, колко съм гладеееен, а пък и как ми се чука... Що не взема да изям бабата и да се направя на нея в леглото, а като дойде оная симпатяга Червената шапчица и легне до мене... Аууууу!
Отива, изяжда бабата, ляга в леглото и се прави на заспал. Влиза не след дълго Червената шапчица, вади една сопа изпод пелерината и му разбива главата.
Поука: Никога, когато ти се чука, не се прави на заспала баба!
24
Върви си Червената Шапчица из гората. Изведнъж от храстите се показва главата на Кумчо Вълчо:
- Къде си тръгнала, Червена Шапчице? Навярно при баба си?
- Да.
- А в кошницата, навярно, имаш козунак?
- Да.
- И навярно е загърнат в хартия?
- Да.
- Дай ми хартията, много ти се моля!
30
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно , грозно , джудже влачещо огромен куфар.
- Ко носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви ху*чета!
- КО!!!
- Ти ко диви ху*чета не си ли виждала?
- Ми не покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с ху*чета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и обяснило:
- Като кажеш "люляк" -то почва да те такова. Като кажеш "круша" – спира.
Шапчицата измолила едно за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва - "люляк" - иииии КЕФ, "КРУША" спряло. Люляк - круша - люляк - круша - люляк... и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ма вече не и е готино и сълзи текът от очите и. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи люляк!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза кумчо вълчо.
- Бабо ша тъ ям!
- Кажи първо люляк и после кот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
- Кажи люляк и ме застреляй! Моля те!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и го удавил.
Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И ко да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар.
- Ко носиш в тоя куфар бе грозник, изръмжал ловеца.
- Ми диви ху*чета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
-Я! Люляци!
15
Върви си Червената Шапчица из гората. Изведнъж от храстите се показва главата на Вълка.
- Къде отиваш? При баба ти ли?
- Да.
- В кошницата носиш питка ли?
- Да.
- А във вестник ли е завита?
- Да.
- Я ми дай вестника.
16
Върви си Червената шапчица из гората и среща вълка.
- Здравей, прости*утко! - зарадвал се той.
- Простак! Как може да ме наричаш така? - възмутила се тя. - Аз съм добро и възпитано момиче! Виж каква красива червена шапка имам и чисто нова червена рокличка, в тон с червените чорапки и червени обувки... Майчице, вярно на прости*утка приличам!
20
Един ден Червената Шапчица вървяла из гората. Срещнала Кумчо Вълчо и той и казал:
- Сваляй гащите, Червена Шапчице!!!
А тя си помислила:
"Хм, той пък си мисли че ще му станат"
4