защо+покривът+на+меи+то+е+плосък

- Защо покривът на МЕИ-то е плосък?
- За да могат момичетата да си паркират метлите.

Добавен преди 11 години 0

Дневник на българския нинджа

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.

В Пелменистан.

Добавен преди 11 години 5

Дневник на един Студент

6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.

12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.

20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.

28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.

2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.

10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.

11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.

12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.

13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.

14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.

16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.

17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...

20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.

27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).

6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.

8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.

9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.

12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.

15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?

19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...

1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.

5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.

9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.

14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.

17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.

19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".

29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.

3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!

5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.

Добавен преди 11 години 4

При жени, които водят полов живот, окосмяването е къдраво, а при другите - право.
На изпит по акушерство в Медицински колеж (2.07.2002)

Толкова си дебела, че като стъпиш на кантара пише "Следва продължение"!

Моканина кротко пошибваше говедата...
Преразказ по литература

.. взимате и започвате да лъскате, лъскате,.. докато частиците не се възбудят!
Учителка по физика по повод опит с метална тръба

Момичета, докога ще ви чукам, за да ми обърнете внимание?
Учител по френски език

"Не ме е яд, че колежките ми са грозни, яд ме е, че започват да ми харесват! "
Надпис на стена в МЕИ

Ремонт на сложни битови уреди - Табела

A "shit" of meat and vegetables
Ястие в менюто на р-т Езерото, Стара Загора. Българската му версия е шишче от свинско и зеленчуци.

- Не може да влезнете от тук - това е изход!
- Като е изход, аз как влезнах?!?!
Диалог в магазин "Фантастико"

Казвам ти, че съм изпитвала желание да те хвана в кабинета насаме и... модерен петобой!
Учителски лаф

Жените определено не знаят какво искат, лошото е, че го искат веднага

"Плодове и зеленчукове" - Табела на магазин

Не стига, че мъжът ми умря преди десет години, ами сега и овцете ми се отровиха.
Баба в репортаж, излъчен в новините на бТВ, 07.06.2002

Най-лошото е това, че ако държиш на една жена, трябва да я издържаш цял живот!
Доволна съпруга

Цицки да напуткат заведението!
Ядосан управител на таверна

Госпожо, нагласете задницата така, че да може да влезе.
Инструктор по шофиране

Като не искаш - не го вдигай! Откъде да знам, че си в кенефа?!
Дочут разговор по GSM

Духайте си работите, иначе няма да изсъхнат...
Учителка по рисуване

Колеги, мозъкът може да е във възбудено състояние и докато си почива. Например, може да го възбудите, ако докато спите, ви духа отнякъде...
Лекция по Обща психология, АМТИ Пловдив

Ще ме накарате следващия път да вляза отзад!
Мехмед Дикме, министър

Само чудо спаси сервитьорка от "Двете халби", след като случаен куршум я удари в меките части, където стоял мобилният й телефон.
От статия във в."Стандарт" (27.08.2002)

Онанизмът предизвиква загуба на памет, както и други умствени разстройства... Забравих какви точно...
Учителка от 95 СОУРИЧЕМ-София

“Търся жилище в района“ - Обява в рейс

Когато рибата е развалена, тя има мътен поглед

Ей, ти отзад, ако още веднъж свирнеш, такава свирка ще ти извъртя....
Учителка

В кабинета по природознание да знаеш какъв страхотен парализиран бухал има!
Ученик в 5 клас

Баба Илийца се качила на латвиятя и тя я откарала на другия бряг

Ама, Николай, няма да се разберем така. Аз отпред, вие отзад, няма синхрон!
Учителка

То мъжа всички го знаят, че има член, ама в изречението няма.
Учителка по български

Колежки, вие не разбрахте ли, че с уста ще си изкарвате хляба?
Доцент по история

Извинете, пресни ли са ви гърдите?
Клиент пита продавачка в магазин

Иване, скоро не съм те виждала как изглеждаш на фона на дъската.
Учителка по математика МГ-Стара Загора

На гроба ми, само тебешир недейте да носите. Да си умра спокойно.
Учител по информатика в МГ

На всяка дума ли трябва да ви чукам, за да спрете да говорите!
Учителка

Другия клас ги питам за дължина на връзката, те ме гледат като изкопаемо; питам ги за нещо друго, те ме гледат като две изкопаеми; питам ги за валентен ъгъл, те ме гледат като три изкопаеми под ъгъл!...
Учителка по химия

Госпожо, Гошо ми скубе космите на косата...
Ученичка в час по география

Не чукай, докато аз чукам.
Надпис на вратата на студент.

Този член, като го изкараме, ще го вкараме отзад...
Асистент по Числени методи

И така, играчът поема топката с гърди, сваля я в краката си и центрира с глава...
Из футболен коментар

Аз съм голяма ваша феноменка
Участничка в "Риск печели, риск губи"

Георги, стига си го пускал това бялото в устата на Станислава там отзад.
Учителка от ФЕГ-Пловдив

Това, тук долу няма да си го пипам, защото ще ми трябва за по-нататъшното развитие на действието.
Преподавател по математика от 73СОУ във вихъра на решаването на задача

Камилите издържат дълго в пустинята, защото имат вода в бъбреците. - Ученически

А сега да разделим тази дроб на по-малки дробченца...
Учител по математика в ПМГ-Ст.Загора

...той казал на Серафим да влезе да не го духа вятъра, но Серафим казал да го духа.

Митко, да не вземеш да се биеш с Апостол. Остави го да се развива. Майка ти.
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Иво, веднага хващай такси, защото нямам ключ и ще се напикая.
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Скоростта, с която се движи моята жена из магазините е 200 лева в час.

"ЕЛА СИ ЩЕ КОЛИМ ЧИЧО ТИ"
Автентичен текст от телеграма (правописът - запазен)

Как можете да решавате кръстословици под носа на очите ми!!
Учителка в ЕГ Силистра

Извинете, бихте ли й го вкарали на жена ми между краката, защото й е за първи път.
Молба на съпруг към лифтаджията на влека на `Платото` в Банско

Хан Крум издебнал самозадоволените ромеи в дерето и ги изненадал отзад.

Не виждате ли оттам? Е, то какво има да гледате, само местя ръката си от единия член на другия....
Преподавателка от НБУ

Пенке, оставих ти двама умрели на бюрото, моля те оправи ги.
Служителки в пенсионно

Три степени на с*кс в българската литература:
1. "Лодкарят не искаше да прекара баба Илийца, за това тя се прекара сама..."
2. "...Андрешко шибаше конете в калта...."
3. "Кочо го извади кървав от жена си и го заби в себе си!..."

Така, ученици... запишете хардуер и софтуер... от думите разбирате, че става дума за нещо твърдо и нещо меко...

Жените са като червеното вино - трябва винаги да са в хоризонтално положение и добре затапени.
Учител по история

Този член отдолу няма да го пипаме повече, защото колкото повече го бараме толкова по-голям става.
Обяснение на учител по математика

Тестисите се намират извън тялото, за да могат да се пипат.
Ученически

Продавам старинно бюро за жени с дебели крака и чекмеджета - Обява

...ето сега ще пъхнем един корен отдолу и членовете ви ще изпопадат...
Учителка по математика

Муцка, здрасти. Аз съм в козметичния салон.
Тука една гадна клиентка ме изнервя и аз й чопля тука една пъпка - белег да й остане дано!
Оф, писна ми, аре чао.
Съобщение

Изневиделица Крум се озовава и в долината на Струма, където се раздават заплатите на византийските войници.
Кандидатстудентски

Баба Илийца не обръща внимание на факта, че е жива.
Кандидатстудентски

Баба Илийца захвърля детето си в реката и эапочва мъжки да се бори с кола. Но детето не е умряло! То само се преструва!

...и тогава вместо войниците на Аспарух да наръгат бунтовниците отпред, те започнали да ги ръгат отзад.

...и да знаеш, че ако телефонът не ти звъни, това съм аз, който не ти се обажда!!!
SMS съобщение

Вчера си купих страшен сутиен с бандероли..
Учителка от механотехникум Сливен

Ало, мило, Чочо е осрал къщата и даже успях да настъпя едно лайно. Значи дадох му да яде от ония ориз в хладилника и той, де да знам - яде го!
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Пак е десет часа, теб пак те няма вкъщи и вече не знам на какъв език да говоря. Просто не знам. Ти си ударила през просото и ще си хапеш гъза някой ден. Аре, чао!
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Прибрах се и имам желание, а тебе те няма. Добре, че имам здрави батерии!
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Абе слабоумнико, казах ли ти да не скъсяваш веригата на закачалката в банята? Не си ли виждаш пилешкия мозък? Имаш ли някакъв друг секрет в организма си освен сперма?
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Гошо, Петър Иванов е. В В 10:00 часа ще те чакам пред затвора. Излез там да се разберем.
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Ей овен, прибирай се. На баба ти футболните гащи се обаждат. Чао!
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

И защо баба Илийца не оставя детето директно в лодката. Ами така тя може да го настъпи, докато вади кола....
Ученическо съчинение

Стига си ми чел Библии в час, че после ще ми кажеш, че земята е създадена от Бог, преди 7000 години и ще ти пиша двойка завинаги!
Учител по физика

Идиотино, трябва да ми нарежеш филии за пържене! Къде изчезна?!
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Хриска, прибирай се вкъщи! Купих ти шампоан, да обядваш. Мама
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Бони, в тоалетната сме. Ела да ни донесеш салфетки, моля те. Чао! Чакаме те.
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Когато Сърбия обявила война на България, през 1885 г., българските войски трябвало да преминат на "марш на скок" от южната до западната граница. Те тичали денонощно - двама тичали отстрани, а един спял по средата. През това време ентусиазираното население им пъхало пържоли в устите.

- Няма смисъл да влизате, колега, ние свършваме вече!
- Няма нищо, значи ще свърша с вас!

11 слона изчезнаха мистериозно от будистки храм в Шри Ланка. Полицията ги търси под дърво и камък!??!
Заглавие

...и когато чу това Моканина, тутакси му се повдигна нещо...

Труп намери полицай!
Заглавие във вестник

И мъжът, и магнетофонът имат по две глави - едната за запис, другата за възпроизвеждане.
Из лекция по Аудио-визуални средства във ВТУ

Кой ще ми обясни разликата на различните постановки при свирене на обой?
Ама, че сте тъпи! Всеизвестно е, че при Италианскта школа са го лапали целия, а при Френската - до половината, с треперещ език!
Учител по Инструментознание в Музикална гимназия

Докато съм тука и ви чукам на бюрото ще мълчите и ще ме гледате в очите.
Учител в икономическия техникум в Перник

Ако сте сляп използвайте Брайловите букви.
Надпис на банкомат в САЩ.

Значи... туй идва от ей онуй там. Значи... туй е равно на онуй върху туй-онуй.
Асистент по математика в ПУ

Преди да слезете, моля помолете шофьора да спре!
Надпис в маршрутка

Атомната бомба убила няколко човека, даже повече от няколко
В час по физика

Вие вече почвате да ме обиждате. Първо като ме видите и веднага хуквате към тоалетната, сякаш съм ви някакъв диуретичен чай
Учителка по английски език

Професоре, не знам защо непрекъснато се бъркате в работата на колежката.... да няма нещо по-различно там?

Видяхте ли този сперматозоид? Ако не, да го пусна по масите...
Учител по биология

Баба Илийца, обзета от свръхестествена сила, се опъна на кола

Вълците вият в полето, но това за тях си е нормално.
Ученически анализ на "Хаджи Димитър" ПМГ-Благоевград.

- Колко са дините?
- Па те на брой ги, като искаш.
на пазара

В любовният триъгълник винаги един от ъглите е тъп

И ето, 37-годишния Важиха пада. Съдията му показва жълт картон за симулация. А той може да е паднал от възрастта си.
Томислав Русев Панатинайкос- Ювентус по Btv

Както знаете, две глави мислят по-добре от една, което само доказва, че и един мъж е достатъчен.
Свилен Димитров, журналист от Велико Търново

Дох Кихот бил 50 годишен младеж с плешив кон.
Из класна работа по литература

- Абе, шофьоре, що не тръгваш бе? Седем и двайсе стана, на билета пише седем и петнайсе.
- Ами качвай се на билета и тръгвай!
Реплики на пътници в автобус от Пазарджик за Пещера.

A сега песента на металика "and nothing else matters", или ти повече не си ми майка.
DJ в дискотека.

Продавам шестмесечен ваксиниран немски овчар
Обява във в-к "Борба", В. Търново

Ужасно намаление на гащи - 10 - 12% Надпис на витрина на магазин.

Предложение за дефиниране на "порнография" в Закона за радио и телевизия:
Порнографията е описание на половите органи и отношенията между тях.
Свилен Димитров, журналист от Велико Търново

Днес времето ще е хладно, така, че никакви къси гащи и чадъри, всъщност вземете си само чадъри и никакви гащи...
Боян Христов водещ сутрешен блок на софийското радио "Вива"

В България има места, където има по един душ на квадратен километьр....
Учителка по география

Глей го ония! Стърчи като прасе в рядка кал! - майор от под. 32990

Построили сте се под формата на буквата... на буквата... Абе нема такава буква, бе! - Военен

Ex, ако кракът му беше с 15 см по-дълъг...
Спортен коментатор

- How do you do?
- All right!
Превод:
- Как го правиш?
- Винаги с дясната.
Субтитри на филм

Продава се дог. Яде всичко. Много обича деца
Обява

NON STOP боб чорба
Надпис на крайпътна кръчма след "Правешки ханове

надпис на сергия - ПЪПЪШЕ (по-късно поправено на: ПЪПЪШИ)

Играчите са доволни от свирката на съдията...
Коментар по БНТ

Не оставяй отпечатъци не съм следовател!!!
Надпис на кабината на шофьор в автобус от градския транспорт

...и бяха намерени около 50 000 убити трупа!
Учител по история

...Кенгурото има на корема си джоб, за да се скрие в случай на опастност.

Температурата на кипене на водата в танка е 90 градуса. Не 90 градуса беше правият ъгъл...
Военен

аткуда накуда/откъде накъде/
Пловдивски ученик към учителка по руски

Обвиняемият е заварен абсолютно пиян, да пълзи на четири крака в кръг около себе си...
Полицейски рапорт

- Госпожо, знаете ли че Гео Милев бил пънкар?
- Така ли? Ами то щом Йовков е написал "По жицата", трябва да е бил металист!

Студент търси да наеме стая със сънитарен възел в центъра!

Поради ремонт бръснеме отзад.
Надпис на вратата на бръснарница

Гогол страдал от тройнственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствувал бъдещето, а между краката му била страшната действителност.

Някой хора си мият чиниите преди формите на живот развили се върху тях да открият колелото!

Колегата втори обоист, а сте обърнали интервала, качвайки го една октава по-високо, и ще можем с чиста съвест да
поръчаме по порция кебапчета!
Диригент към оркестрант

На брега доячката дояла крава, а в реката всичко се отразявало наопаки.

"ако останем без въздух....... то всички ще опънем жартиерите и........."
учителка по биология

Мръднал съм за малко!
Надпис на малка бакалия в центъра на Варна

"Нищо хубаво няма да излезе от теб!"
Надпис на врата на тоалетна

Земя и жена тръгнат ли, спиране няма!
Лекция по Земна механика на тема "Свлачища"-ВИАС

Изкуственото осеменяване е когато ветеринарят замества бика.

Ю пей ми а глоуб нау!
Ядосана контрольрка иска глоба от чужденец

Кукувицата е птица, която снася своите яйца в чужди гнезда и обратно.

След майчиното мляко, най-добро е млякото на аптеката. Смесеното хранене е когато майката и бащата кърмят детето подред.

Когато мама е болна, татко служи за жена на всички в къщи.

Прабългарите нападали тутакси, а бягали изневиделица.

"Супрадин" подпомага "Спешно отделение"
Телевизионна реклама

Нютон си лежал под дървото, една ябълка му паднала на главата и той открил, че ябълките падат на земята.

Архимед, както се къпел във ваната изведнъж се сетил и открил питагоровата теорема.

- Кой уши байряка? - ще запита по-късно турския военачалник.
- Кой му тури знака? - но и на двата въпроса ще получи отрицателен отговор.

Гравитацията е открита от Нютон. Забелязва се есенно време, когато листата капят.

"НАЙ-НИЗКИ ЦЕНИ", "АНЦОК"
Надписи над сергия

ass`s milk
Превод на "Магарешко мляко" в меню

БУЛЮН - 0.20лв
Надпис от менюто на едно заведение

кюкичета- 1лв.
зубули - 1 лв.
мензохари - 1.20 лв.
Надписи на сергия за цветя

Нашите прадеди са живели в колиби. Те не са имали дрехи, ризи, нищо освен една дупка, за да излиза пушека. За да си създадат семейство те са разполагали само с един съвсем примитивен инструмент.

Тромбона е меден духов инструмент, дето изпълнителят все се опитва да му изкара подвижнага част навън, но никога не успява.
Ученик в час по инструментознание в Музикалната гимназия

При кмета се влиза само при голяма нужда.
Табела

Преводът е като жената - ако е хубав не е верен, а ако е верен не е хубав.
Филологически

Абе не знам разликата между шведската и руската тройка, ама в едното имаше коне.

"В едната си ръка баба Илийца държала пистолета, в другата- бебето, а в третата- бунтовника."
Из отговор на литературен въпрос на седмокласник

Пресна сйонга.
Рибарски магазин - пазар Подуене.

Честит рожден ден и да си го изкараш хубав!
Пожелание

"Не мога да си прибера зъбите от смях!"
Учителка от Първа езикова гимназия

Колеги, Брамс е сериозен автор, не може да се свири лековато! Вижте му портрета - само брадата му е поне пет килограма, какво да кажем за други части на тялото!
Диригент към оркестранти

Не мърдайтесь, не мърдайтесь! Снимка не излезньотся!
Фотограф към руски туристи на морето

Еврибари на магари!
Думи на собственик на магаре на морето в услуга на чужденците.

Аз не искам перфориран билет, аз искам перфорация!
Екзалтирана контрольорка в тролей N11

През деня Земята се върти около Слънцето, а през нощта около Луната. Като се върти земятя показва задницата си отпред а предницата си отзад.

Честит ти рожден ден и да живееш още толкова
Десетокласник от Кърджали към своя съученичка.

Хан Крум със задните си части запушил Върбишкия проход, а с предните изненадал Никифор отзад!
Студентски

Бог е създал мъжа преди жената, за да му даде възможност да каже няколко думи.
Жул Ренар

Според Библията жената е последното нещо, което Бог е сътворил. Трябва да е било в събота вечер... Личи си умората!
Ал. Дюма-син

Добавен преди 11 години 24

Въпрос:
- Защо паркинга на МЕИ-то е толкова голям?
отговор:
- За да има място да кацат колежките.

Добавен преди 11 години 4

Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света:
- Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето.
- Тате, ама то бил много хубав този свят.
- Ами хубав е.
- Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка?
- Ех, какво да правим, сине, родина...

Добавен преди 11 години 1

Защо кафето е по-добро от жените:
1.Няма нужда да слагаш сметана за да го направиш по-вкусно.
2.Кафето не се оплаква когато слагаш разбита сметана в него.
3.Чаша кафе изглежда добре сутрин.
4.След кафето не заспиваш.
5.Винаги можеш да подгрееш кафето.
6.Кафето е по-евтино.
7.Няма да те арестуват ако посред нощ си поръчаш кафе.
8.Кафето никога не свършва - винаги можеш да си вземеш още.
9.До следващата сутрин кафето е изхвърлено от организма ти.
10.Можеш да си вземеш черно кафе и да посрещнеш родителите си с него.
11.Можеш да подслаждаш кафето колкото искаш.
12.Можеш да пушиш докато пиеш кафе.
13.Можеш да сложиш цигара в чашата с кафе.
14.Кафето има хубав аромат и вкус.
15.Ако чашата с кафе е потекла, можеш да използваш обикновена хартиена кърпичка за да я забършеш.
16.Винаги можеш да си вземеш прясно кафе.
17.Можеш да включиш кафеварката, да излезеш от стаята, и кафето ти ще бъде горещо когато се върнеш.
18.В полицейските участъци се продава кафе.
19.Винаги можеш да изхвърлиш гадното кафе.
20.Ако слагаш шоколад в кафето си, то не дебелее.
21.Няма значение колко си грозен, винаги можеш да си вземеш чаша кафе.
22.Малка или голяма чашка? Няма значение.
23.Кафето не ти пили на главата.
24.Кафето мирише приятно сутрин.
25.Кафето е добро и студено.
26.Петната от кафето се премахват по-лесно.
27.Кафето не му пука като топиш разни неща в него.
28.Кафето не се интересува в какво настроение си.
29.Кафето не се променя с годините.
30.Кафето се приготвя за по малко от 15 минути.
31.Кафето не забременява като слагаш сметана в него.
32.Кафето няма нищо против да го смелят (счукат).
33.Няма значение колко е лошо кафето, винаги можеш да го направиш по-хубаво.
34.Кафето няма месечен цикъл... добро е през цялото време.
35.Когато кафето остарее, просто го изхвърляш.
36.Кафето не заема половината ти легло.
37.Кафето няма нищо против ако се събудиш посред нощ и ти се доиска кафе.
38.РАЗТВОРИМО КАФЕ!!! Готово е за секунди!
39.Можеш да водиш интелигентен разговор с кафето.
40.На кафето му трябват само около 2 седмици за да узрее.
41.Кафето ти не ревнува от по-големи чашки.

Добавен преди 11 години 1

Иванчо се прибира вкъщи след училище. Баща му го пита:
- Абе, идиот с идиот, кажи как върви училището?
- Ами тате, то...
- Кажи бе!
- Мииии... Имам седем двойки за годината...
- КОЛКО?!?!
- Седем...
Бащата адски сърдит:
- И по какво ти е първата двойка?
- Ами по френски...
- Абе, тъпанар с тъпанар, - защо имаш двойка по френски?
- Ми, тате, учителката каза да напишем четири изречения и да си направим извод.
И аз пиша: " 1. Госпожата по френски ходи с господина по български.
2. Г-жата по френски ходи с господина по математика.
3. Г-жата по френски ходи с господина по информатика.
4. Г-жата по френски ходи и с господина по физическо."
Бащата казал:
- Сине, тя е к*рва!
- Ами и аз такъв извод си направих и тя ми написа двойка.
- Айде, прощавам ти за тази двойка. По какво е следващата?
- Амиии по математика...
- Що имаш двойка по математика, бе?
- Тате, оная вика: "Колко е 5 по 6?" и аз викам: "30 ". "Ами колко е 6 по 5?"
Бащата казал:
- Сине, тя си прави таш*ци с тебе!
- И аз така и казах и тя ми написа двойка.
- И тук си бил прав, прощавам ти. По какво е следващата?
- По география.
- Как така бе?
- Тате, ти знаеш ли къде се намира Африка, бе?
- Е*а ли я?
- Ами и аз така й казах и тя ми написа двойка.
- Добре - прощавам ти. По какво е следващата?
- По биология.
- Идиот!!! Как успя бе?
- Тате, даскалицата ни наредила в две редици - едната момичета, а другата момчета.
Момичетата трябва да кажат женски екземпляр, а момчетата - мъжки. И една тъпанарка срещу мене вика: "Муха" и аз викам: "Мухое*ец" и даскалката ми написа двойка...
- Добре, сине, добре. Запазвам хладнокръвие. Казвай за следващата.
- По ЗИП-а по география. Оная вика: "Благоевград, град ли е?" и аз викам: "Не е - село е!" "Е как ще е село, като завършва на -град?" "Ами госпожо, Козлодуй завършва на -уй, ама не е уй, нали?" и тя ми написа двойка.
- Както и да е сине. Нататък?
- По физическо. Тати оня вика: "Дигнете си единия крак, дигнете си другия крак..." "Еее, господине, аз на какво да се крепя?" и той ми написа двойка.
- А последната?
- По музика.
Бащата:
- И по музика ли бе дебил!!!!
Иванчо сърдит:
- Тате след шест двойки как се пее, бе…

Добавен преди 11 години 13

Когато сътворявал земята и човечеството, Бог решил през 20 век, в малка България... да създаде БКП. Решил също да дари хората в България с ум, честност и партийност... И тук се намесили възмутени архангелите:
- Защо на един малък народ толкова много и все скъпи качества... Не може така!По две ще им стигнат!
Оттогава така и е тръгнало: ако човек е умен и честен - той е безпартиен. Ако е умен и партиен - то е нечестен. Ако е честен и партиен - със сигурност е глупак.

Добавен преди 11 години 2

Вече един месец подавам CV за работа, защо не ми се обаждат?
Да не би нещо да не му е на ред?

Ето го и CV-то
Не съм готов за работа под стрес, както и за извънреден труд, освен ако за това не съм солидно заплатен.
Честно казано, не ми пука за целите на вашата компания, ако със заплатата си не мога да покривам всички свои текущи разходи, плюс и да ми остане за облекло и обувки, книги, пътувания, почивка и спорт.
Действам на принципа колкото парите, толкова и музиката.
Също така, изобщо не ме интересува, че сте на загуба и очаквам, че всички законови задължения ще изпълните навреме, и че ще спазвате всички празници, както и годишния ми отпуск.
Факт е, че ще ви напусна веднага, щом открия по-подходяща работа с по-големи шансове за растеж.
Комуникативен съм с приятни и учтиви обноски, но за дразнителите фитилът ми е много къс.
Псувам на няколко световни езика, но сериозна кореспонденция и разговор мога да водя само на майчин език и на английски, и не се фукайте с мултинационалността на компанията, тъй като и това, което ви предлагам, ви е много.
Това, че от време на време, реализирате сделка със Сърбия, Босна, Хърватия или Словения, не ви прави сериозна мултинационална компания.
Следвах 100 години, но смятам, че е успех, че изобщо и завърших факултет в тази страна, каквато е тя към настоящия момент.
Усъвършенствам се непрекъснато и без вас, защото съм любопитен човек и мисля, че животът има смисъл и без да се съсипеш от работа.
Реагирам само на положителна стимулация.
Недейте да ме тормозите с тестове и тийм-билдинг глупости.
Ако вече си падате по такива европейски "изпълнения", тогава осигурете ми и европейска заплата и условия на труд.
Това, че сте били на два, три семинара, не ви прави образована личност.
Което не знам, ще науча, не съм дебил.
И, да, има неща в живота, които бих правил от чист ентусиазъм, но за съжаление трябва да ви кажа, че работата, която предлагате, не е едно от тях.

Добавен преди 11 години 4

Срещат се две приятелки. Едната пита:
- Защо си толкова тъжна?
- Докторът каза,че на моя мъж му остават три месеца живот.
- Ау, представям си, колко ти е тежко сега.
- И то как - вече четири месеца минаха, а той още е жив.

Добавен преди 11 години 1

Двама приятели се срещат.
-Как си, кво правиш?
-А мани бе.
-Защо?
-Ходих на сафари в Африка и един носорог като ме подгони. Аз бягам, той ме гони, аз бягам, той ме гони. И тъкмо да ме стигне и една черна ръка ме дръпна на дървото. Беше горила.
-И кво стана?
-Кво стана, с*кс, с*кс, с*кс...
-Е поне ти е спасила живота.
-А бе то туй живот ли е, ни пише, ни се обажда?

Добавен преди 11 години 1

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1

Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2

Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.

Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа...

Ден 3

Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжа ангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000

Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001

Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.

Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020.

Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021

Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.

Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036

Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039

През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050

Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051

Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.

Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058

Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския триъгълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.

Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070

Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071

Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080

Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087

Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.

На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.

Добавен преди 11 години 3

Имало едно време една Българийка. Тя била мъничка такава, джобно гадже, така да се каже. Била малко старичка (била минала вече 1300 лазарника, но това не й пречело да е много... поврътлива. Старите хора й викали "шафрантия", а по-младите били по-откровени и направо си и викали "к****".
Та тази Българийка била готова на всичко, само и само някой да й го сложи. Каже й Сульо: "Затвори си реакторчетата", и Българийка - хоп, готово. Каже й Пульо: "Прати си синовете на война срещу Ирак", и Българийка - хоп, готово. Където видела бардак и се набутвала вътре. Вече била членка на един, дето се казвал "НАТО", ама се появил друг, по-нов. На него му викали "ЕС".
Е, да, ама там нещо се чудели дали да я приемат. Българийка изпаднала в дълбока депресия и седнала да мисли защо, аджеба, не я щат в този бардак...
Ииии, ама защо не ме пускат вътрееее, мислила си тя - ето, реакторчетата си затворих, във войната участвах, бази на НАТО построих, всичко си ми е наред...
По улиците никой не се гърми... Пък и за какво ли да се гърмят - нали няма нито една дупчица по пътищата... По границите всичко е наред - никой не внася наркотици и оръжие, за 40-годишно месо пък да не говорим. Внасят единствено чехли и джапанки. Е, понякога се оказва, че това всъщност са маратонки, но то е само понякога... За нелегални канали за внос на забранени стоки и дума не може да става. Всички престъпници са в затвора, благодарение на бързодействието на полицията и на съдебната власт... Няма кражби, няма взривове, няма изнасилвания и убийства на малки деца, няма трафик на жени зад граница, всички живеят охолно, никой не бърка в кофите за боклук...
Дори народните представители ходят редовно на работа и си гласуват само с техните си карти - и как няма да е така - нали разчитат на една мижава депутатска заплатка и не участват в никакви бордове...
Какво, по дяволите, не ми е наред - блъскала си главицата Българийка денем и нощем.
И изведнъж се сетила!!!
Ами Радко и Пиратко дето си разменяха филми, а?
Само това ще да е!
Та това е углавно престъпление! И то да бяха филми като филми, а то - порно! Актьорите пот са проливали, да изкарат някой лев, а тия двамата им крадат от интелектуалния труд... Какво безобразие само!
И погнала Българийка тракерчетата, вкарала тия престъпници, тия мерзавци Радко и Пиратко в затвора и после... цъфнала и завързала!
Това било последното нещо, което не било наред, а вече и то се оправило...
И я приели в новия бардак.
А тя... почнала да се оглежда за друг...
P.S. Всяка прилика с действителни лица и събития е... направо очевадна!!!

Добавен преди 11 години 4

Какво "казва" колата ви за вас?
Alfa-Romeo
Чувствителен и романтичен, харесва себе си. Малко ненадежден, също и ексцентричен. Мрази собствениците на БМВ, обаче мисли и действа точно като тях.

Audi
Иска им се да вярват, че са част от новото поколение, грижовни, екологично-чисти, и семейно-ориентирани. Всъщност доста отегчителни, нищо повече от прехвалени смешници. Някой ден ще карат Мерцедес, но за сега се чудят дали не са сбъркали като не са си купили БМВ...

BMW
Самоуверени, амбициозни, динамични. Може да са големи гъзари. Обичат да впечатляват. Юпита или кукли с изтекъл гаранционен срок. Мислят, че ще са директори някой ден. Всъщност - келеши, които се мислят за дар Божи.

Daewoo
Безличен, раболепен и престорено скромен. Счита за добър живот работа от 9 до 5, никаква заплата, и пак казва Благодаря. Чудят се, защо не им остават пари за излизане след работа.

Fiat
Готини, самоуверени мацки, катерещи се по корпоративната стълба, таен план: мачкане на топки. Ще ви одере кожата, ако се разведете.

Ford
Все още живеят в 70-те, опитват се да се справят с 90-те (не споменавайте милениума). Лоялен, добър работник, мачкан от офис политика и трудови норми. Следващата кола сигурно пак ще е Форд.

Honda
Иска да кара БМВ. Досадници с големи усти. Суфражетка, идеалния подлизник на шефа (било то мъж или жена).

Isuzu
Обичат миризмата на дизел и имат тайна фантазия да бъдат ТИРаджии.

Hyundai /Kia
Прогресивни, интелигентни и практични. Но заблудени. Човек, който би предложил под-комитет да реши проблем, с който комитета не е могъл да се справи. Винаги твърдят, че корейската кола е по-добра от всеки японски модел.

Jeep
Искат да вярват, че живеят американската мечта и обичат природата. Гледат Days of Our Lives и Adventure Channel.

Land Rover
Дизайнер човек с дизайнерски живот, винаги плаща твърде много за всичко. Дизайнерската кал я получават безплатно с емблемата. Колониални расисти, фантазират за Кралицата... Ако карат Фрилендър, вероятно е разделен подарък от екс-приятеля/ката.

Mazda
Форд-шофьор с по-малко пари. Ужасно скучни, без имидж и още по-малко въобръжение. Пенсионери. Пречите, така че се махнете от пътя.

Mercedes-Benz
Отговорни, безупречни и консервативни типове. Скучни директори-клонинги с твърде много пари, или офисни супер-хаховци които не могат да си спомнят какво е да се забавляваш. Не стават за среща.

Nissan
Добър, солиден, отговорен, лоялен офис работник. Обича да пътува и поддържа, че може да продаде лед на ескимосите. Любим отговор: "Служебна кола е".

Opel
Искат да са Шумахер. Биха предпочели VW, обаче са се хванали на въдицата за Германското машиностроене. Винаги бързат, но не вършат нищо. Изпреварват БМВ-та защото могат. Харчат всичките си пари да ги държат на пътя...

Pajero
Не толкова чувствителен относно етикетите колкото Ланд Ровър еквивалента, но вярват в Париж-Дакар Африкански приключения. Карат през локви за да създадат собствена дизайнерска кал.

Peugeot
Мислят, че Франция е най-хубавата държава в света и отегчава всички с ограничени познания по Френски и истории за Лувъра.

Porsche
Малка пишка.

Renault
Ексцентрик, който обича да върши нещата наобратно. Обикновено пита тъпи въпроси по време на бизнес срещи. Искрено вярват, че са забележителни, но всъщност са по-малко от стара френска готварска книга. Най-вероятно гей.

Ssangyong
Глупак, иска Паджеро а не може да си го купи. Не знаят, че двигателите ги правят в Индиа, а не в Германия.

Toyota
Въпреки че има хиляди от тях, са трудно забележими в техните коли без имидж. Тойота са добри, надеждни коли, купувани от разнообразни хора без самоличност. Най-безличната кола в света? Бяла Корола.

Volkswagen
Силно надценени за надеждността им коли от дните на Костенурката, но пък имат добра стойност при препродажба. Обикновено практични, здраво мислещи хора, които обичат да карат бързо където никой не може да ги види. Обикновено са лоялни на марката до раздразнение, защото са си загубили девствеността на задната седалка на Костенурка.

Volvo
Квадратни и безопасни също като колите.

Добавен преди 11 години 5