защо+покривът+на+меи+то+е+плосък
Питат Радио Ереван:
- Какво да се направи в България, за да възтържествуват принципите на социалната хармония, доброто и справедливостта?
- Много е просто. Трябва вместо за "Ако си толкова умен, то защо си толкова беден?" хората да започнат да се безпокоят за друг въпрос: "Ако той е толкова богат, то защо е такъв глупак?"...
1
Сутришен блок на телевизията.
- Според вас защо се получи такава бъркотия?
Социологът:
- Ми то е като колективна консумация на боб чорба. БСП обира боба с корбанджийска лъжица, ДПС сърба чорбата, АТАКА смърка подправките, опозицията пърди на площада,а децата им се насраха в университета!
2
Събрали се евреите на племенен съвет да обсъждат защо другите нации не ги обичат и как да направят така, че да ги заобичат. Мислили, мислили и накрая Моше казал:
- Явно е от това, че не пием. Я другата седмица на племенния съвет всички да носят по една бутилка водка - изсипваме ги тук в една купа в средата на масата и с черпака поред на всички... докато се научим да пием и да ни приемат останалите!
Да ама, прибрал се Арон вкъщи и мисли: Абе, то сега бутилка водка - много пари, пък и като всичките ще носят аз може ли да занеса вода в шише от водка, никой няма да познае в общата купа. Речено - сторено.
Събрал се съвета на следващата седмица, изсипали всичките водки в купата, Моше разбъркал с черпака, напълнил го, сръбнал си и казал:
- Дааа, ето за това няма да ни обичат!
0
- Абе, що ти е синьо окото, бе?
- Щото жената ме бушонира...
- И защо?
- Говорех и на ти!
- Че то зарад това не бият!
- Бият, бият...
- Е как така бият, бе, пич?
- Ми лежа си аз на леглото, а тя ме подбутва и вика "Абе, ние отдавна не сме правили с*кс!", а аз и викам - "Не ние, а ти!"
0
Дневникът на един "хакер"
15 февруари - току що се опитах да се свържа към интернет, за която толкова много бях слушал - неможах да се свържа, може би нещо не е наред...
16 февруари - един приятел ми каза, че трябва да си сложа модем на компютъра. не виждам защо. сигурно се опитва да ме излъже. за какъв ме мисли той?
17 февруари - купих си модем. не знам какво да правя с него. не влиза нито във флопито, нито в принтера. много съм разочарован...
18 февруари - най-накрай свързах модема към компютъра и той заработи. всъщност едно десетгодишното съседче направи това вместо мен.
19 февруари - десетгодишното съседче ме включи в интернет. то трябва да е много умно.
20 февруари - какво е това провайдър? аз си мислех, че съм се включил към интернет, а не към някакъв си провайдър. много съм разочарован...
21 февруари - десетгодишното съседче ми показа как да изпращам електронни писма. то трябва да е генийче... поне в сравнение с мен.
22 февруари - вчера чух по радиото за irc-internet relay chat.проверих в речника - "chat" означава лек разговор, бъбрене. опитах се да говоря на компютъра, но нищо не стана. може би ми трябва микрофон.
23 февруари - десетгодишното съседче ми показа как да използвам irc. но тези хората там използват понякога главни букви. как го правят? въобще не мога да си представя как се пишат главни букви. може би използват друга клавиатура?
0
Мъжките фантазии
АВИАЦИОННА
Летя в самолета. С*ксапилна девойка от мястото отсреща настойчиво ме гледа. След като си разменяме многозначителни погледи се осамотяваме... в тоалетната, къде другаде.
Вътрешния глас: В самолета местата са разположени така, че пътниците не се виждат един друг.
В СТИЛ "БАУНТИ"
С нея сме на необитаем остров. От начало тя е резервирана, но след това разбира, че съм мъжът на мечтите и. Още повече, че други мъже тук няма. На светлината на залязващото слънце започвам да целувам възбуденото и тяло...
Вътрешния глас: Никаква хигиена, нито презервативи, и въобще ти си такъв неудачник, че на необитаем остров можеш да се озовеш само с Упи Голдбърг.
ГЕРОИЧНА
Спасявам я от насилник (крадец, убиец), и тя ме кани у тях. На сутринта аз самия започвам да се чувствам като жертва на насилие.
Вътрешния глас: Сигурно си има приятел. Преди да спасяваш някого уточни този въпрос.
НЕСБЪДНАТА
Учителката по математика е решила да се занимава с мен допълнително. Господи, защо заключва вратата? Не може да бъде! Госпожо Владимирова! Какво правите? Госпожо Влади...
Вътрешния глас:.. а след това тя ще се прибере при мъжа си, децата и внуците.
КУРОРТНА
С жената сме в хотел, където всички стаи са еднакви. След бара се хвърлям на леглото. До мен лежи супер с*кси тяло. На светлината на луната се вижда, че това не е жена ми, а блондинката от бара!
Вътрешния глас: А къде ще намериш по това време жена?!
СПОРТНА
Отивам на тренировка и виждам, че във фитнес залата този път инструктора е атлетична блондинка. Тя ме завлича в съблекалнята, за да ми покаже възможностите на тялото си.
Вътрешния глас: Остава само да се сетиш колко често стъпваш на тренировка. И какво си отишъл да се показваш с това шкембе?!
ЖЕЛЕЗОПЪТНА
Съседката по купе затваря книжката и изключва светлината. Минута по-късно пръстите и разкопчават ризата ми. До сутринта телата ни се движат в такт с тракането на влака.
Вътрешния глас: Прилича на приказка. Но би могло да се случи, ако поне веднъж си беше купил билет за първа класа.
УНИФОРМЕНА
Никога не ми се е случвало подобно нещо. Тя сигурно няма още 17. Изглежда толкова невинна в училищната си униформа... И така ме гледа, сякаш за нея съм самия Господ Бог.
Вътрешния глас: Приятелю, не искам да те разстройвам, но училищните униформи ги отмениха преди 10 години.
ДВОЙНА
Не знам как и откъде, но в постелята ми лежат сестри - близначки с идеални фигури. "Ми-и-ли" - произнасят горещо заедно. А аз не съм от желязо.
Вътрешния глас: Не, това е прекалено. Хайде да ограничим посещенията в порносайтове. Поне за седмица, а?
НОСТАЛГИЧНА
Бог знае откога не сме се виждали. Моята първа любов, от шести клас на основното училище. Да знаех тогава, че и тя е влюбена в мен... Но по-добре късно, отколкото никога.
Вътрешния глас: От времето на последния звънец са минали 20 години, а тя мислиш, че е останала същото сладко момиченце?
КЛАСОВА
На прием се оказвам на масата с жената на олигарха. За мъжа си тя е само красива статуетка, която той показва пред партньорите си. Но аз я чувствам съвсем другояче. И ето, че вече правим любов в кулоарите - отчаянно, пламенно, като за последен път.
Вътрешния глас: Изглежда, че не знаеш какво са това кулоари. Но "за последен път" е точно казано.
КИНЕМАТОГРАФИЧНА
В киносалона от дясната ми страна стои красива девойка. Светлината изгасва. Тя изведнъж застава на колене и започва да разкопчава панталоните ми. "Двадесет Века Фокс представя...", чувам далечен глас.
Вътрешния глас: "Двадесет Века Фокс" -дори не мога да си представя такава глупост.
ФУТУРИСТИЧНА
Случило се е най-страшното: на Земята от неизвестна болест са умрели всички мъже. Върху мен лежи огромна отговорност. Именно аз трябва да възстановя човешкия род. Най-красивите жени на планетата чакат за посещение при мен няколко месеца. Но тази ще я приема без ред. Здравей Анджелина Джоли.
Вътрешния глас: Здравейте зелени човечета.
АЗИАТСКА
Отивам в Банкок и умирам от наслаждение. Не мога да си представя дори, че местните момичета умеят да правят такъв масаж. Тайски масаж - това е... това е...
Вътрешния глас: Просто за информация. Най-популярната болест в Тайланд въобще не е маларията. Веднага се обличай и заминавай.
МЕДИЦИНСКА
Лежа със счупен крак в болницата. Почивен ден. Съседа по легло си е отишъл вкъщи. Няма доктори. В цялото отделение сме само ние двамата - аз и младичката сестричка в бял халат. Под който, както открих току що, е абслолютно гола!!!
Вътрешния глас: Даже си нямаш и представа колко боли като го правиш със счупен крак.
РАБОТНА
Миловидна колежка от офиса неочаквано ме кани на рожден ден. Но когато отивам се оказва, че няма други гости. И въобще, оказва се, че няма никакъв рожден ден...
Вътрешния глас: Ти Мария Георгиева - портиерката ли имаш предвид? Тя чака такъв момент вече 30 години. Решил си да се заемеш с благотворителност?
РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА
Аз (не ме питайте как) се оказвам в женско общежитие - единствения мъж в женската спалня. Момичетата до една са изкусителни красавици.
Вътрешния глас: Какво обединение на града и селото.
СЕЛСКА
"Господине, какво правите, господине", - шепне тя, жално гледайки ме със сините си очи. Но аз жадно я целувам по устните и тя забравя за всичко, отхвърляйки моралните приницпи от началото на XIX век.
Вътрешния глас: Тежко са живели крепостните, няма какво да си говорим. Ти самия не си дворянин, ако помниш.
НАТУРАЛНА
На весела селска сватба приятелката на невестата ме завлича настрани. Скриваме се в сеното. Тя има светли коси и огромна стегната гръд. От нея се носи аромат на току що окосено сено...
Вътрешния глас: Мирише всъщност на бой. Приготви се, студенте.
САДИСТИЧНА
Аз съм маркиз де Сад. Нагости ми е фаворитката на краля. "Омъжете се за мен - и говоря аз на френски - и аз ще ви прикова към това легло завинаги". "Да, мосю" - огтоваря ми гостенката. Мисли, че се шегувам.
Вътрешния глас: На френски знаеш само "мосю, же не манж па сие жур", а това се превежда по друг начин.
ИЗВЪНРЕДНА
Секретарката на шефа е останала до късно на работа, и аз също работя допълнително. Отивам при нея с чаша чай, и ето вече сме се разположили на масата на нашия скъп ръководител.
Вътрешния глас: Ето на какво се надяваш като всеки ден оставаш до късно на работа! А за това даже не ти плащат допълнително.
КАПИТАЛИСТИЧЕСКА
Аз съм собственик на неголяма фирма. Всеки ден една от сътрудничките ми си оправя прическата, грима и влиза в кабинета ми. В следващите 40 минути ме няма за никого...
Вътрешния глас: Мария Георгиева - портиерката надали ще се върже. Тя е жена със сторги морално принципи.
СИНХРОННА
Решил съм да поплувам вечерта и дори не мога и да си представя, че тук ще срешна отбора по синхронно плуване. Като стана дума за отбор, те всичко правят синхронно...
Вътрешния глас: Остава да си напишеш телефона на шапчиците им и можеш да считаш, че си решил основния в живота си проблем (това, че си моногамен).
СКОРОСТНА
Летя по автомагистралата. На моето порше са му необходими само няколко секунди за да набере скорост 150... 160... 190... Тя - облечена в къса червена рокля - гали моя малък приятел. 195... 196... 200!
Вътрешния глас: Малкия приятел наистина е мъничък - и това е единственият реалистичен детайл в този сценарий.
КУЛТУРНО-МУЛТУРНА
Аз съм - Ван Гог. Дните и нощите си прекарвам на Хаити. От време на време една от знойните хаитянки сваля дрехите си и се идва при мен, давайки ми да разбера, че иска ласки от великия художник.
Вътрешния глас: Напиши 50 пъти " Никога няма да бъркам Ван Гог с Гоген, а Хаити с Таити".
КИНЕМАТОГРАФСКА
Слушал съм, че индийките поразбирват в с*кса, но сега знам точно, че точно тук е написана "Камасутра". Тя все още съблича своето сари, а аз вече изгарям от желание.
Вътрешния глас: Приятелю, бъди много внимателен. Ако се вярва на холивудските филми, ти можеш да се окажеш загубеният и брат!
ТЕХНИЧЕСКА
Тя е завързана за леглото, а аз аз платформа, прикрепена към тавана. Платформата се спуска и се вдига. Напрежението нараства. Тя ме иска безумно, а аз - нея. С невероятно усилие на волята разкъсвам въжетата...
Вътрешния глас: Слушай, а ние с теб в детството нали не сме имали никаква психическа травма?
АВТОСТОПАДЖИЙСКА
Аз я возя, тя се смее на шегите ми. Тя е студентка, пътува на автостоп. "Между другото, - пита тя - какво мислиш за необвързващ с*кс веднага?" Струва ли си да казвам, че отбивам от пътя и спирам.
Вътрешния глас: Интересно, на колко ли шеги е слушала досега по пътя тази усмихната девойка?
ПОЛИГАМНА
Аз съм султан с харем от четиристотин, не - с петстотин наложници! Стария евнух ми съобщава, че са довели нови девойки да ме разведрят. В стаята влиза най-прелестната девойка на света.
Не мога да отделя поглед от пищното и тяло.
Вътрешния глас: Днес също така трябва да се срещнеш с номера 343, 411 и 465 (вече трета седмица чакат между другото). Не се разсейвай много.
ВОЕННА
На мен, военнослужещия в израелската армия, се е паднала завидна мисия - да обуча женската рота на способите за самоотбрана. Горещите еврейски девойки се предават в плен до една. Господи, благодаря ти, че под тези зелени войнишки униформи си направил такива прекрасни, стройни тела!
Вътрешния глас: Това е латентен хомос*ксуализъм. Или нелатентен.
ПСЕВДОИСТОРИЧЕСКА
"Желязната Маска, - говори ми прекрасна дама, - знам, че краля е постъпил с вас несправедливо, и реших да ви подаря най-скъпото което имам - своята чест". Тя повдига пишната си пола...
Вътрешния глас: А пък ти за беда си в желязна маска.
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА
Лицето и е покрито с дебел слой пудра. Възспитали са я да доставя на мъжа удоволствие. Тя е гейша. Тя поставя настрана ветрилото си и подобно на пеперуда, лети на моето татами.
Вътрешния глас: Главното, не и обещавай да и дадеш Курилите!
НОВОГОДИШНА
Самотна новогодишна нощ. Звъни се на вратата. Там стои Снежанка в късо червено палтенце, а от палтото се показват дълги-дълги крака. Годината обещава да бъде хубава!
Вътрешния глас: Не си мисли да отваряш вратата - там стои дебелия Дядо Мраз.
ГАДАТЕЛСКА
На рождения ми ден приятелите ми са решили да ми направят необичаен подарък. Те са ми завързали очите и са излязли от стаята. Но не всички. Някой е останал. Някой, който ми подарява незабравими усещания. Сигурно дори няма да разбера кой е бил. Деси? Надя?
Вътрешния глас: Пешо?!
ЧУЖДЕСТРАННА
Дланта ми гали кафявата и кожа, и отново и отново се изпълвам с желание. Най-хубавото на света - чернокожа жена.
Вътрешния глас: Въпреки всичко Упи Голдберг. Така си и знаех.
БИТОВА
Любовта идва когато най-малко я очакваш. Положението е следното: тя седи на пералнята, краката си е поставила върху раменете ми. С*кса на 1000 оборота в минута е възможен. Доказано от "Зануси".
Вътрешния глас: Възможни усложнения - нервен тик, удар с ток, болест на Паркинсон.
СУПЕРАГЕНТСКА
"Слушай, Джеймс, - казва тя с акцент, - каква е задачата ти?" - "Основната ми задача, - казвам аз, съсредоточено разкопчавайки нейния сутиен, - е да правя такива прекрасни жени като теб, щастливи".
Вътрешния глас: Бонд. Джеймс Бонд. - Антонов. Боян Антонов. Намери няколкото хиляди разлики.
ПСИХОАНАЛИТИЧНА
Тя лежи на диванчето. Сеанса по психоанализа е в самия разгар. Току що съм я довел до хипноза и смятам да се възползвам от това.
Вътрешния глас: Между впрочем това е наказуемо - според новия НК - 131-я с лишаване от свобода от три до шест години.
ПРИКАЗНА
Нося маска на мечок. Момичето ми има дълги рижи коси и доверчиви сини очи. "Кой е ял от моята каша?" - казвам аз. Разбира се, че тя. И наказанието и включва да спи в моето креватче.
Вътрешния глас: Въпроса за психотравмата отпада. Травма е без съмнение е имало.
ПОЛИЦЕЙСКА
Очарователна служителка на КАТ с усмивка описва извършеното от мен нарушение. В допълнение казва, че и приличам на обявения за издирване престъпник и започва да ме претърсва, бавно, но уверено приближавайки се към същността на мъжкото ми начало.
Вътрешния глас: Очарователна служителка на КАТ - това е нещо в областта на фантастиката. Същността на мъжкото ти начало - това някаде в областта на шкембето ли е?
МОКРА
Момичето, което плува в басейна ме кани да се присъединя към нея. Започваме да играем на топка - и неочаквано започваме да правим любов.
Вътрешния глас: Разбирам, че ти си голям специалист по водните процедури, доколкото участваше в отбора по синхронно плуване... но да правиш с*кс във водата е неудобно - физически.
ПЪРВОБИТНА
Хвърлям на пода уловения от мен елен. Приближава се жена ми, тялото и се обвива около мускулестия ми торс. Обладавам я на тигровата кожа и си мисля "По-добрия мъж получава по-добрите жени! Това е справедливо".
Вътрешния глас: Ако наричаш торс крушевидното разширение от бедрата до слънчевия сплит, то наистина никой не може да се сравни с теб по мощност на торса.
ДИСКОТЕЧНА
Разгорещени, излизаме от центъра на дансинга и се отправяме в сенките, където започваме да се галим един друг. След половин час ще се разделим и ако се срещнем пак, сигурно няма да се познаем.
Вътрешния глас: Това ми се струва невероятно, но дори и да се случи наблюдателната охрана прекъсва такива неща много бързо.
ГАСТРОНОМИЧЕСКА
Тялото и е изцяло покрито със сметанов крем. Ръката ми се плъзга по плоското и коремче. Опитвам се да обера сметаната с устни. И ми се струва че това е най-сладката жена в живота ми.
Вътрешния глас: Знам си те теб: така ще се наядеш, че за останалото няма да ти останат сили.
НЕВЕРОЯТНА?
Някога ще я срешна. Ще я обичам повече от живота си, ще живеем дълго и щастливо. И ще умрем в един ден, оставяйки след себе си деца, внуци и правнуци.
Вътрешния глас: Без коментар.
4
Защо се дънят компютърните програми?
Отговори от гледната точка на различни религии и учения
Юдаизъм: Не трябва да се задава въпросът защо се дънят програмите. Трябва да се чака новата версия!
Католицизъм: Първата програма беше безгрешна. Но когато се опита да работи на компютър Apple, започна да се дъни. Всички програми са версии на първата програма и съхраняват нейните грешки с цел съвместимост.
Православие: Не трябва да се задава въпроса защо се дънят програмите. Да се ползват нови версии (особено западни) също не трябва. Не трябва да се интересуваме дали дадена програма работи или не. От значение е само какво става след нейната деинсталация.
Протестантство: Програмистът така обича своите програми, че им позволява да се дънят и успиват. И въобще, трябва да се обръща повече внимание на неработещи програми. Това, естествено, няма да ги поправи, но пък е доходоносно.
Свидетели на Йехова: Само ние притежаваме истинската програма, премахваща всички софтуерни проблеми. И сме готови да я предложим на всички практически безплатно. Но тя няма да работи, ако вие не повярвате, че тя наистина решава всякакви софтуерни проблеми. Ако сте я инсталирали, а проблемите не са изчезнали, значи вие не сте повярвали в нея.
Мормони: Програмите се дънят, защото ги пускат на неправилни компютри. Правилни компютри имаме само ние! Съвсем близо сме до момента, в който ще разберем как да ги включим.
Мюсюлмани (сунити): Ако дадена програма греши, то тя е невярна. Неверните програми трябва да се изтриват. Безпогрешни са само верните програми. Ако вярната програма казва, че 2 по 2 прави 5, то всички програми, които дават други резултати, грешат.
Мюсюлмани (шиити): Само един програмист е писал верни програми. Верни са също така и техните следващи версии. Всички останали програми са неверни по определение.
Индуизъм: Програмите се дънят поради това, че в тях е имало грешки още преди тяхната инсталация, когато са били други програми на други компютри. След деинсталация те отново ще станат други програми и ще се дънят заради сегашните си грешки. Коригиращи версии няма да помогнат, защото всичко е предопределено.
Будизъм: Програмите се дънят поради това, че вие си задавате този въпрос. Грешно е да се стремиш към избавяне от софтуерните проблеми чрез коригиращите версии - те просто ще умножат проблемите. Няма никаква разлика между софтуер и хардуер, програма и програмист. Програма, избавена от проблеми, изпада в нирвана. Програмите, изпаднали в нирвана, не се дънят, защото няма нужда да работят.
Дзен-будизъм: Дъни ли се програма, която разпечатва сама себе си? Как изглежда програма, незаписана на нито един дисков носител? Веднъж един ученик попитал своя учител, как да се избави от грешки в програмите и учителя му дал вируса CIH. Един друг ученик казал на учителя си, че иска да има програми без грешки. "Глупак!" - изкрещял учителят, - "А защо не искаш грешки без програми?" И ударил с Уинчестър-а си ученика по главата. Ако вие още не сте получили просветление, няма за какво да говорим.
Даоизъм: Програмна грешка, която може да се открие, не е истинска програмна грешка. Коригираща версия, която е възможно да се напише, не е истинска коригираща версия.
Конфуцианство: Програмите се дънят поради неразбирането на ред неща. Всички опити да се поправят програмите с помоща на коригиращи версии (както правят западните варвари) противоречат на етикета и трябва да се избягват. Единствено напълно мърдият ще осъзнае истинския смисъл и необходимост от способността на програмите да се дънят.
Сатанинство: Всяка програма има право да се дъни. Срамът от програмните грешки е християнска пропаганда.
Растаманство: О, и програмите ли? А откъде си намират трева?
Атеизъм: Вярата в така наречената "коригираща версия" на дадена програма е заблуда на потребителя. Способността на програмите да грешат - това е обективен природен закон и в случая нищо не можеш да направиш.
Дарвинизъм: Понеже еволюцията още не е приключила
Социализъм: Програмите се дънят поради неравенството. Различните програми имат различен размер, разширение и се нуждаят от различно количество памет. Коригиращите версии не биха помогнали в борбата срещу програмните грешки защото отстраняват последствията, а не причините за възникването им. Всички програми трябва да се уеднаквят, да се унищожат всякакви опрационни системи освен една, да се изземат всички PC-та от потребителите и вместо тях да се внедри един главен компютър.
Комунизъм: Програмите се дънят поради вредителство! Да се разстрелят програмистите. За всеки случай, да се разстрелят и производителите на компютри. Въобще, защо са ни някакви си там компютърни програми? Та ние вече си имаме Програмата на Партията!
Нацизъм: Програмите се дънят поради същата причина, поради която няма вода - евреите!
Фройдизъм: По принцип, всички графични среди (като Windows например) са предназначени главно за разглеждане на порно снимки. А текстовите редактори - за порно текстове. А езиците за програмиране - за написване на графични среди и редактори, използвани за разглеждане на порно картинки и порно текстове. Ако програмите се използват за други цели -то те неизбежно се дънят.
Екзистенциализъм: В края на краищата не ни интересува защо се дъни дадена програма. Ако вие задавате такъв въпрос, то значи вече имате и коригираща версия.
Феминизъм: Програмите се дънят поради дискриминация на разширенията! И въобще, всичко това са го измислили шовинистическите свине от поддръжката, дето се боят да не би да загубят работата си.
Сексуални малцинства: Да се каже за дадена програма че се "дъни" - това е оскърбителен предразсъдък! Това е просто една особеност в повече, с която впрочем може да се гордееш. Всъщност, такива особености имат и много знаменити програми като Microsoft Windows, Netscape Navigator и Borland Delphi!
Организации против абортите: Дънещите се програми също имат право на инсталация!
Green Peace: Програмите се дънят поради замърсяването на околната среда! Преди 500 години, когато промишлеността не е тровела Земята, никой и не е чувал за софтуерни проблеми. Нима не е така?
4
Червената Шапчица
Дигитална осъвременена версия на класическата приказка
Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
- Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета - от рутер на рутер - към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място - пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така:
RedHat: Hi, shishko!
3pigs: Maraba!
RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.
3pigs: Whatever…
RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?
3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.
RedHat: LOL. ROLF! C U.
*** RedHat has left #****
Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:
- Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?
На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка - не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1 процент жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва.
2
Говорят две приятелки:
- Ти това лято, какво ще правиш ?
- Смятам да отскоча на морето на стоп.
- А не те ли е страх сама ?
- Не освен едно нещо.
- И какво е то ?
- Как мислиш, ако вземат та ме изнасилят, дали ще ми свалят чорапите ?
- Едва ли, защо ?
- Тогава, ще си скрия парите в чорапите, за по-сигурно.
1
Наръчник по оцеляване в...: Сървърното
За хората, незапознати с IT фолклора, "сървърно" е дума,
използвана за означаване на помещение с много компютри, но за разлика от "компютърна зала" в сървърното има само един или два монитора. Ако не знаете какво е монитор, това е онова, на което викате "компютър" или "телевизор", в зависимост от възрастта
ви... Предназначението на това сървърно помещение е да съхранява сървъри (представете си!!) - в климатизирана обстановка с ограничен физически достъп на трети лица и т.н. Надявам се, а и ви пожелавам да не ви се налага да ходите там... Но ако случайно
попаднете, трябва да знаете няколко прости правила, за да
оцелеете:
Вие не трябва да сте там! Напуснете веднага!
Не, сериозно...
Хората, работещи там не говорят вашия език.
По-точно вие техния... Например - за един линукс администратор
"баш Майсторе" е възможно най-хубавото обръщение (заради bash шела, "баш майсторе" изразява похвала към лирическия герой - администратор, оприличаваща го на корифей на работата със скриптови езици, което е висша степен на похвала в гилдията на администраторите), докато, примерно "пожелавам ти да станеш като
Бил Гейтс" е кръвна обида на целия род на админитратора чак до балдъзата на вуйчото на братовчеда по съребрена линия на
администратора...
Обмислете внимателно как ще заговорите администратора...
Ако не успеете да приковете вниманието му още с влизането си, нещата няма да се развият по благоприятен за вас начин,
независимо от действията ви. Няколко неподходящи фрази, с които
да заговорите администратор:
"Добър ден!" - Не! Денят на администратора никога не е
добър!
"Извинявайте" - Не сте извинен(а), как така ще
нарушавате менталното спокойствие на аминистратора!
"Ще може ли..." - Не може!
"Имам проблем" - Е и? Имате ли представа колко проблеми
има администратора....!? Обикновенно, след това следва
препращане към друг човек или администратор, който уж
трябва да ви помогне...
"Търся...." - Е и? Администратора не е търсачка - като
търсите някой, ползвайте Google и RTFM мамка му!"
"Нямам интернет!" - "Ми купи си!" или "Е и?" или
"Знам!", като последното обикновенно е признак на
току-що случила се голяма беда във вашата мрежа!
"Не мога да си влеза в пощата!" - "Че как очакваш такова
огромно нещо като тебе да се побере там?!" или
тривиалното "Е и?"
Всеки друг начин, различен от споменатите по-долу...
Няколко подходящи начина да приковете вниманието на
администратор:
Бъдете полугола, руса, надарена, дългокрака и безсрамна
жена! Имайте проблем с личната си еротична
кореспонденция... Перфектна ситуация е, ако проблемът ви
е, че не можете да си изтеглите писмото със снимките от
последната гола фотосесия... Всъщност, този подход
невинаги носи резултати... Ако администратора инсталира
Samba, Squid, Trak, Pliak, Shtrak или Tintiriminitiri
Open Source edition (примерно де...), ако ще и да сте
напълно гола, ослепяващо руса, безобразно надарена,
престъпно дългокрака и наивно безсрамна жена, файдЪ йок
- внимание няма да спечелите...
"Господи" - голяма част от администраторите се обръщат,
когато ги повикате с "Господи"... Според диалекта на
населеното място, някой от тях отговарят и на
"господарю", "повелителю на седемте мрежи" или
"Манчо"...
"3 каси бира имаш от мен, ако ми оправиш пощата" -
забележете словореда - ако изречението не започва с "3
каси бира", няма да имате успех... Много е важно да
подчертаете интонационно "3 каси бира", тъй като е
необходимо време на администратора за да превключи
мислите си от черната конзола към златиста бира. Не, не
опитвайте с 1, 2, 3, 4 бири, 1 или 2 каси. Долната
възрастова граница е 3 каси бира...
"Я! С каква тема ти е Windows-а?"
Ако по някакво стечение на обстоятелствата се озовете на личната работна станция на администратор, никога, при никакви обстоятелства, заради нищо на света не изричайте: "Я! С каква тема ти е Windows-а?", "Я отвори експлорера..." или "Къде е
онова синьото 'е'?" Ако го направите, бъдете сигурни, че сте си спечелили врагове в лицето на 90 процента от хората в помещнието и напрежението ще ескалира до 10 минути... Администраторите
използват Linux на работните си станции, защото са уважаващи
себе си администратори и защото Windows е творение на гадните чревоугодни капиталисти в господстващата световно противна монополистка корпорация Microsoft и нямат такова животно като Internet Explorer поради две причини - той работи само под Windows и е творение на гадните чревоугодни капиталисти в господстващата световно противна монополистка корпорация Microsoft...
"Windows или Linux?"
Ако администраторите са в добро настроение, а това се случва в 1 от 364-те им работни дена, то се омитайте веднага, освен ако не сте садистичен(а) мазохост(ка) и не искате да видите как някакви същества се бъзикат с вас на някакъв странен език и как вашите реакции на нищо не разбиращ потребител ги карат да стават още по-кръвожадни в хумора си... Ако все пак се налага, ето няколко съвета за оцеляване:
Ако ви питат: Firefox (чете се "файърфокс" или
"лисицата") или Internet Explorer (това е онова "е", с
което влизате в интернет), отговорете "Firefox"...
Ако ви питат: "Windows или Linux (или каквото и да е
друго нещо, което не знаете какво е)", кажете Linux (или
другото нещо)... За да сте максимално убедителни, можете
да добавите, "Ако разбирах, щях да махна противния
Windows и да си сложа Linux...". Това изречение действа
на средностатистическия администратор, точно по начина,
който щяхте да му подействате, ако бяхте руса жена,
висока, слаба и полугола, която го моли да и прочете
личната еротична кореспонденция, защото тя не си носи
очилата... Съвсем очевидно, така ще си спечелите
администратор, долепен до вас, обикновенно най-противно
изглеждащия от всички в помещението, който ще ви
преследва докато не махне противния Windows от лаптопа
ви или компютъра ви, ликвидирайки тази неправдва... Но
пък - ще оцелеете....
Ако ви питат "Samba" (няма нищо общо с танците) или
"AD" (няма нищо общо с търговското право),
"Apache" (чете се "апач") или "IIS", "MySQL" или
"MSSQL" (чете се "емессикуел"), значи сте попаднали при
възможно най-нечовешки IT изкривен администратор,
игнорирайте го! Ако настоява, кажете "Какво е това?",
защото точно този отговор очаква той от вас! Ако
изразите мнение, ще бъдете оборен(а), без значение какво
сте избрал(а)... Администраторите, задаващи този въпрос,
са отчаяни типове, търсещи почва за избиване на
компплексите си, доказвайки ви колко са умни, като ви
задават въпрос, чиято лексикална структура има следния
вид: " или
"...
Говорете бавно, отчетливо ...
Администраторите са изключително обидчиви и чувствителни, а
доста често и злокобно, заядливо аругантни. Защото... защото ...
работят на Linux, а там я си кривнал една буква в страни, я си сринал системите за оторизация на няколко болници, летище, хипермаркет и интернетЯ на спортния тотализатор... За благодарност, цял ден запяш един монитор, който ти бълва
половинчати фрази и двубуквени междуметия на развален английски, и за капак в скучен бял цвят... (В този момент администраторите,
четящи това възкликват "Че аз мога да си сменя цвета на
конзолата" и се замислят дали наистина не съм прав, дали
вселената е безкрайна и дали има добро и зло, ади и рай, и
линукски кернел който не казва "Kernel Panic" и други
таквива...) Заради чупливия език, чрез който си общуват със
скучния черен екран, администраторите си мерят приказките до
последната запетая и незнайно защо очакват от вас същото...
Затова: говорете бавно, отчетливо и използвайте само думи, с
чието значение сте 100 процента наясно и няма и промил съмнение, че тази дума може да значи нещо друго в компютърния свят... Пример за такъв, чист, речник с думи е речника на прабаба ви от с. Малко Витково... за него мога да дам гаранция, че няма дума, която да има друго значение за IT тълпата (изключение прави "кон")...
Бъдете бързи!
Администратора няма време. Никакво. Работата му никога не свършва. Веднага след като изтегли последния сезон на "Бойна
звезда "Галактика"" го чакат няколко гигабайта порно, три-четири дискографии и превод на субтитрите на "Бърз или мъртъв". Мислите ли, че този човек има възможност да се занимава със счупената ви
поща или с липсата на интернет... Ако все пак сте успели да
привлчете вниманието му, то кажете си проблема бързо, но бавно и отчетливо, бъдете изчерпателни, но лакончини и не му поставяйте
срок!
10
Край далечното планинско село горно Вършило,имало 2 манастира единия мъжки,другия женски.
Попринцип монасите и монахините не си говорели и рядко се засичали един друг.
Да обаче се случило така,че жедна ранна мъглива утрин накрая на селото се срещнали-
монах и монахиня.Просто било петък ите били изпратени до града на пазар и намало просто
как да не се видят.Все пак от селото се излизало само от един път.:)
Монахът брат Гидон и сестра Евлампия се видели, спогледали,киманли си и без да промълвът дума
поели към града.
Сестра Евлампия вървяла пеша, а брат Гидон яздел магаре.
Гидон може да е монах, новсе пак бил мъж който малко от малко бил кавалер.
След 30мин. бавен ход по планинските патеки,той спрял магарето и нарушил почти сички
забрани само с едно изречение-Сесто знам че не бива да ти говоря,но ми е жал да те
гледам как се мъчиш така пешачката из тия каманаци.Защо не земеш така с божията
помощ да се метнеш при мене на магарето и без това няма кой да ни види.
Сестра Евлампия нямала желание да си троши краката по чукарите и се съгласила.
След което с помоща на Гидон се метнали на добичето и тръгнали надоло.
Магарето било старо и уморено и на следващия баир се срутило,преритало
2-3 пъти и умряло.
Изведнъж брат Гидон и сестра Евлампия се видели в приключение-сами,природа,далеч от
всякакво село и град и те точно сред някаква горичка в която слънце не прониква.
В главата на брат Гидон се родили мисли и идей коя от коя по-греховна.
Изведнъж изрекал изненадващо дори за себеси-сестро да ти кажа така кат гледам
тук ще останем за съжаление и тук ще умрем да знаеш.
-Ми добре .-казала Ежлампия.
-ми то щом тъй ще умрем да го караме направо се едно вече сме умрели и сме в рая.
-Как така в рая?
-ми така събличаме се голи.
-ми добре.
Съблеклисе те чисто голи и Гидон нямало как да скрие ,че сестра Евлампия мн. го вълнува.
Тя пък нямало как да не забележи онова нещо което се опитвала да не забележи и
попитала-какво е туй нещо м/у краката ти и сочи нагоре?
-Това сестро е дар от Бога
-и какво прави този дар?
-ами създава живот.Ако да речем сега го пъхна в теб ще създам нов живот.
-тъй лииииииииии?.Изведнъж се зарадвала Евлампия. ЖИВОТ а??????
Ми че хайде пъхни го в магарето и да си ходим тогава. :) :) :)
1
Двама старци с бастунки,приятели от младини се срещат:
-Как си наборе ,пита единия.
-Много съм добре.Да ти кажа хванах едно 18 годишно,заведох го в къщи,три пъти го ебау.Еярваш ли ми наборе?
-Вярвам ти ,как да не ти вярвам наборе.
Другия ,леко раздразнен ,че не спорят продължава:
-След това го заведох в парка и още два пъти го ебау.Вярвал ми а наборе?
-Вярвам ти ,как да не ти вярвам наборе.
Другия още по ядосан ,че не му опонират,продължава:
-След това го завдох на кино и в киното го ебау.Вярваш ли му наборе?
-Ааа.Не ти вярвам наборе.
-Е защо не ми вярбвш бе наборе?
-Ами ти кога еб*ше ,то кино още нямаше бе наборе.
0
Едно детенце върви до баща си и вижда две кучета да се чукат.
-Тате, тате, защо едното куче се е качило върху другото?
Бащата се зачудил какво да отговори, но след кратко мълчание отвърнал:
-Носят се, татювото!
Детето помислило за момент и казало:
-Е*аси майката и живот! Ти го носиш на гръб, то те е*е в г**ът!
3
Десет дена на село на един луд геймър без РС.
(или как един болен мозък - аз - се чуди какво да прави в 3 сутринта)
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот....истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не знам как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше на декор като от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има!
20 минути по-късно: Бахти ужаса тук няма кьорав компютър. Как живеят тези хора! Остатъкът от деня прекарах в размисъл над този въпрос.
ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка!
ден 4: Баба ми, ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязох на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам нож и съм по-спокоен. Странна работа, към когото и да се зпътя гледа да се скрие. Споко’ бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
ден 5: Баба ми, ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата.....егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа". От бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми, ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбирам защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "грух грух".....баси к’во пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното. Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо. Мда бях прав пак идват със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да има повече месо като го заколи.
ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата....Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя.....Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава...май му харесва. Е ще тръгвам към баба ми. Я то иска да ме последва....ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето, за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се вдигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10 метра. После не помня.
ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Изляох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож има на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която водеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това, айде още една чашка...
след 30 мин. "опитване": Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки, се запътих натам. Какви пък животни ще обичатда ядат моркови. Като отворих вратата едни големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците са от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
1
БАБИ ХАКЕРКИ 2
(продължение на популярния виц)
БАБА НЕТКА: Чатке, как си ма? Какво правят децата? А… какво ти е, Чатке? Защо си говориш сама?
БАБА ЧАТКА: Не си говоря сама, а си говоря на стената. В днешно време това е модерно. Всички хора си говорят на стената… във Facebook.
БАБА НЕТКА: Говорят си, ама ако има ток! Ей го на, снощи спря тамън докато си разглеждах профила. Пускат го пак, отварям си експлорера и той ме пита: "Искаш ли да си продължиш сесията". Искам и още как! Продължавам и си мисля: "Ех, да можеше и внука така да си продължи сесията, а не да му се налага да повтаря 4 клас за трети път".
БАБА ЧАТКА: А… неприятна работа. Пък моят внук, Петърчо, да вземе да хакне акаунта на баща си и да му изтрие всичките приятели. Сега наново се сприятелява.
БАБА НЕТКА: Това ми напомня, че и ние нещо си бяхме развалили приятелството.
БАБА ЧАТКА: Така си е! Ние се бяхме скарали и не мислих да правя с теб ни аудио, ни видео връзка, но това беше преди да видя как се карат синовете.
БАБА НЕТКА: Че как няма да се карат. Като са различни версии.
БАБА ЧАТКА: И не само това. Единият го инсталира дядото ми, а другия… нали помниш?
БАБА НЕТКА: Какво да си спомням? Нали ти казах, че рамът ми недостига. Вчера търсих в My Documents снимките от сватбата ни с дядото, а се оказа, че съм ги прехвърлила с пикасата. И като са се изтрили логовете, не мога да ги намеря. Вече не знам у нас кой се логва, кой се логаутва?
БАБА ЧАТКА: Да, ама поне не знаеш ли колко души сте вкъщи?
БАБА НЕТКА: Как да не знам? Нали си попълних анкетната карта за преброяването. Дори на въпроса: "Ползвате ли интернет" съм отговорила… по интернет.
БАБА ЧАТКА: А при нас имаше проблеми с пустото преброяване. Иванчо се удари много лошо и закъснях за регистрацията. Детето беше с две счупени ребра и едно пукнато. Сега е в болницата.
БАБА НЕТКА: Че не се ли оправи вече?
БАБА ЧАТКА: А-а-а... по-добре е, просто безжичния интернет в болницата се оказа по-бърз от домашния му и не иска да се прибира. Вече цял месец тегли торенти в отделението по ортопедия и травматология. Ама не той, а компютърът му! Ако знаеш докъде е достигнала техниката. Неговият компютър сам си влиза в интернета на болницата, сам си намира торентите с филмите, сам си ги тегли и сам си ги гледа.
БАБА НЕТКА: Като каза болница, та биосът ми се размърда. Преди няколко дни се сенднах при доктора, че както знаеш не виждам добре.
БАБА ЧАТКА: Как да виждаш добре, като очевидно драйверите на очите ти са остарели. Може скоро и кодеци за цветовете да нямаш и да почнеш черно-бяло, черно-бяло, черно-бяло...
БАБА НЕТКА: Възможно е. Постоянно си слагам плъгините, демек очилата, но пак не помагат… Та дава ми той една таблица и вика: Бабо Нетке – гледай! Гледам, гледам, настреща пише: АДФИЕ АДЦВС. Как иска да го прочета това?
БАБА ЧАТКА: Абе Нетке, не разбираш ли, че доктора е объркал подредбата и ти е пуснал таблица на БДС, а не на фонетична подредба.
БАБА НЕТКА: Не знам каква беше подредбата, но у нас вече няма нито една книга. Изгорих ги!
БАБА ЧАТКА: Ама защо?
БАБА НЕТКА: Как защо? Боря се с пиратството. Не намерих касовите бележки, че съм ги купила.
БАБА ЧАТКА: Заради такива като теб всичко се ъпдейтва. Вчера питам внука да каже азбуката подред, а той почва: Я, В, Е, Р, Т, Ъ…
БАБА НЕТКА: Ами така е, като вече учат азбуката от клавиатурата, а не от буквара.
БАБА ЧАТКА: Ама има какво да се научи. Ето - вчера прочетох по разни форуми, че не трябвало да си слагаме за парола името на котката?
БАБА НЕТКА: Че какво й е лошо на паролата: Батман-мацко?
БАБА ЧАТКА: А, нищо… добре си е! Явно модераторът нещо се е объркал. (Баба Нетка почва да гледа настрани) Ама то лошо няма. Затова са сложили звук на клавишите при натискане. Като натиснеш повечко да почне да пищи и да се събудиш, а не да пишеш като сомнамбул из форумите.
БАБА НЕТКА: Абе… Чатке. Виж ги тия отсреща. Червя се, червя се, ама от половин час ги гледам.
БАБА ЧАТКА: А-а… този път съм подготвена! (вади от джоба си хартиени очила за 3D и си ги слага) Дори триизмерни ги виждам… (със съжаление) но пак недовиждам. (опулва се и сваля очилата, леко засрамена) Ау… Боже, Боже, какво правят?!
БАБА НЕТКА: Като каза Боже и си върнах хистърито. Вчера в църквата стана прекалено задушно. Ама задушно, че не се трай! Добре, че се сетих та натиснах два пъти иконата пред параклиса, за да се отвори прозореца, че иначе щяхме да се издушим. И направо умирахме от жажда.
БАБА ЧАТКА: Жажда ама каква? Ето вчера взехме пенсиите с дядото и той поиска да купя едно кило ракия. Каква ракия да му купувам, като още интернета не сме платили?!
БАБА НЕТКА: А пък аз завчера имах рожден ден! Чакам от дядото да донесе някой подарък, да го сложи на масата, а той взел един от сайтовете за честитки и го сложил на десктопа. Затова цяла седмица ще се програмира у нас само хляб и сол.
БАБА ЧАТКА: А пък моя дядо преди седмица имаше юбилей!
БАБА НЕТКА: Иииии… Честито! На колко стана?
БАБА ЧАТКА: На 64.
БАБА НЕТКА: Че какъв юбилей е това?
БАБА ЧАТКА: Ами компютърен! Вече имаше юбилей на 2, на 4, на 8, на 16 и на 32 години. Дай боже да отпразнуваме и 128 годишнината му.
БАБА НЕТКА: А, много му е! Съвсем ще му се набръчка десктопа.
БАБА ЧАТКА: Ама ти за моя дядо тъй ли ще говориш? И това му било приятелка… такава приятелка си, че като получа някой вирус-червей, ще ти го пратя на мейла.
БАБА НЕТКА: А-а-а, така ли? А аз ще ти го препратя, че с тоя червей от компютъра ти риба да ловиш и вечер гладна да са форматираш!
БАБА ЧАТКА: А-а-а… виж я ти нея! (повишава тон) СЕГА ЩЕ ТЕ ДЕЛИЙТНА!
БАБА НЕТКА: Ама ти на кого повишаваш шрифт?! На мене ли? Веднага да го промениш!
БАБА ЧАТКА: (с пренебрежение) Аз да не съм ти банер да се променям на всеки 30 секунди?
БАБА НЕТКА: Ти може да не си, ама дядото ти дано си промени профила във Facebook-а на "Необвързан".
БАБА ЧАТКА: Уууу… Фотошопа да ти се срине и да ти състари всичките снимки!
БАБА НЕТКА: Да ти са свърши тонера и да ти посивее косата!
БАБА ЧАТКА: Да ти резетне фърмуера и да си забравиш паролата на безжичния интернет.
БАБА НЕТКА: Да преинсталираш Windows от дискети и два дена да не можеш да го направиш!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапе флашката и да ти пусне компромати във вестниците.
БАБА НЕТКА: Да ти се бъгне СиДи-то и само "Радка пиратка" да свири.
БАБА ЧАТКА: Лъжиците ти до една да са минимизират!
БАБА НЕТКА: От спам да са не отърваш!
БАБА ЧАТКА: А ти от хакери, които да ти крадват интернета.
БАБА НЕТКА: Където отидеш да те игнорират като опция по подразбиране!
БАБА ЧАТКА: (остава с отворена уста)
БАБА НЕТКА: Какво мълчиш? Клавиатурата ли си глътна?
БАБА ЧАТКА: (Поглежда злобно и вади GSM и пише нещо)
БАБА НЕТКА: Какво пишеш?
БАБА ЧАТКА: Току-що публикувах в профила си на Facebook-а, че дядото ти си е хванал млада юзерка.
БАБА НЕТКА: Ауууу... Пепел ти на ю ес би входа ма!
БАБА ЧАТКА: (злорадо) И вече 250 приятели написаха, че "харесват" това!
БАБА НЕТКА: Хакерка с хакерка!
Излизат
(скеча е от концерт на СОУ "Св. Климент Охридски" - Троян)
2