жалкоче+все+още+ви+има
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати
го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите
и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да
има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота.
Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
Какво "казва" колата ви за вас?
Alfa-Romeo
Чувствителен и романтичен, харесва себе си. Малко ненадежден, също и ексцентричен. Мрази собствениците на БМВ, обаче мисли и действа точно като тях.
Audi
Иска им се да вярват, че са част от новото поколение, грижовни, екологично-чисти, и семейно-ориентирани. Всъщност доста отегчителни, нищо повече от прехвалени смешници. Някой ден ще карат Мерцедес, но за сега се чудят дали не са сбъркали като не са си купили БМВ...
BMW
Самоуверени, амбициозни, динамични. Може да са големи гъзари. Обичат да впечатляват. Юпита или кукли с изтекъл гаранционен срок. Мислят, че ще са директори някой ден. Всъщност - келеши, които се мислят за дар Божи.
Daewoo
Безличен, раболепен и престорено скромен. Счита за добър живот работа от 9 до 5, никаква заплата, и пак казва Благодаря. Чудят се, защо не им остават пари за излизане след работа.
Fiat
Готини, самоуверени мацки, катерещи се по корпоративната стълба, таен план: мачкане на топки. Ще ви одере кожата, ако се разведете.
Ford
Все още живеят в 70-те, опитват се да се справят с 90-те (не споменавайте милениума). Лоялен, добър работник, мачкан от офис политика и трудови норми. Следващата кола сигурно пак ще е Форд.
Honda
Иска да кара БМВ. Досадници с големи усти. Суфражетка, идеалния подлизник на шефа (било то мъж или жена).
Isuzu
Обичат миризмата на дизел и имат тайна фантазия да бъдат ТИРаджии.
Hyundai /Kia
Прогресивни, интелигентни и практични. Но заблудени. Човек, който би предложил под-комитет да реши проблем, с който комитета не е могъл да се справи. Винаги твърдят, че корейската кола е по-добра от всеки японски модел.
Jeep
Искат да вярват, че живеят американската мечта и обичат природата. Гледат Days of Our Lives и Adventure Channel.
Land Rover
Дизайнер човек с дизайнерски живот, винаги плаща твърде много за всичко. Дизайнерската кал я получават безплатно с емблемата. Колониални расисти, фантазират за Кралицата... Ако карат Фрилендър, вероятно е разделен подарък от екс-приятеля/ката.
Mazda
Форд-шофьор с по-малко пари. Ужасно скучни, без имидж и още по-малко въобръжение. Пенсионери. Пречите, така че се махнете от пътя.
Mercedes-Benz
Отговорни, безупречни и консервативни типове. Скучни директори-клонинги с твърде много пари, или офисни супер-хаховци които не могат да си спомнят какво е да се забавляваш. Не стават за среща.
Nissan
Добър, солиден, отговорен, лоялен офис работник. Обича да пътува и поддържа, че може да продаде лед на ескимосите. Любим отговор: "Служебна кола е".
Opel
Искат да са Шумахер. Биха предпочели VW, обаче са се хванали на въдицата за Германското машиностроене. Винаги бързат, но не вършат нищо. Изпреварват БМВ-та защото могат. Харчат всичките си пари да ги държат на пътя...
Pajero
Не толкова чувствителен относно етикетите колкото Ланд Ровър еквивалента, но вярват в Париж-Дакар Африкански приключения. Карат през локви за да създадат собствена дизайнерска кал.
Peugeot
Мислят, че Франция е най-хубавата държава в света и отегчава всички с ограничени познания по Френски и истории за Лувъра.
Porsche
Малка пишка.
Renault
Ексцентрик, който обича да върши нещата наобратно. Обикновено пита тъпи въпроси по време на бизнес срещи. Искрено вярват, че са забележителни, но всъщност са по-малко от стара френска готварска книга. Най-вероятно гей.
Ssangyong
Глупак, иска Паджеро а не може да си го купи. Не знаят, че двигателите ги правят в Индиа, а не в Германия.
Toyota
Въпреки че има хиляди от тях, са трудно забележими в техните коли без имидж. Тойота са добри, надеждни коли, купувани от разнообразни хора без самоличност. Най-безличната кола в света? Бяла Корола.
Volkswagen
Силно надценени за надеждността им коли от дните на Костенурката, но пък имат добра стойност при препродажба. Обикновено практични, здраво мислещи хора, които обичат да карат бързо където никой не може да ги види. Обикновено са лоялни на марката до раздразнение, защото са си загубили девствеността на задната седалка на Костенурка.
Volvo
Квадратни и безопасни също като колите.
1. Вие участвате в състезание и задминавате състезателят, заемащ втора позиция. Коя позиция заемате сега.
Отговор: Ако сте отговорили, че сега сте първи, определено грешите. Вие сте задминали втория състезател и сте заели неговото място, значи сега сте на втора позиция.
Опитайте да не объркате втория въпрос.
2. Вие сте задминалия последния състезател, на коя позиция се намирате?
Отговор: Ако сте отговорили предпоследен - отново грешите. Помислете. Как може да задминете състезателят, който е последен? Ако вие тичате след него, значи той не е последен. Отговор - това е невъзможно. Да не излезе, че използването на мозъка не ви е от силните страни.
Ок, все едно нищо не е било досега. Нищо не пишете и не ползвайте калкулатор, и помнете - трябва да отговаряте бързо. Вземете 1000. Добавете 40. Добавете още хиляда. Прибавете 30. Още 1000. Плюс 20. Плюс 1000. И плюс 10. Колко се получи?
Отговор 5000? Пак не е вярно. Правилният отговор е 4100. Опитайте да го сметнете с калкулатора.
Днес май не ви е ден. Но може пък да се получи с последния въпрос.
Бащата на Мери има пет дъщери: 1. Чача 2. Чече 3. Чичи 4 Чочо.
Въпрос? Как се казва петата дъщеря? Помислете бързо. Отговорът е малко по надолу.
Отговор: Чучу? НЕ! Разбира се, че се казва Мери. Прочетете още веднъж въпроса.
20 ПРИЗНАКА, ЧЕ СТЕ БЪЛГАРСКА МАНЕКЕНКА/ПОПФОЛК ЗВЕЗДА:
1. За вас музиката се дели на „попфолк” и „друга”.
2. Приятелят/съпругът ви има проблеми със закона.
3. Имате една-единствена колежка, завършила осми клас, и със страхопочитание я наричате Висшистката.
4. Единственият писател, за който сте чували, е Паулу Коелю.
5. Най-добрата ви приятелка е гей/травестит.
6. Всеки ден практикувате френски, но не знаете и бъкел от този език.
7. Идеалът ви за мъж е Митко Бербатов.
8. Всеки път, когато видите билборд с Азис и Китаеца, се просълзявате от умиление.
9. Под ексклузивно интервю разбирате, че пак ще се съблечете дюс гола..
10. Единствената книга, която сте чели през живота си, е Кама Сутра, и то от професионална гледна точка.
11. За пръв път го направихте на тринайсе с най-якия младеж от родното ви село в плевника на баща ви.
12. Влюбена сте безутешно в продуцента/сутеньора си.
13. Любимият ви филм е „Хубава жена”.
14. За вас всеки, навършил 16 години и все още девствен, заслужава само и единствено презрение.
15. Чудите се защо изобщо хората се навиват да работят за под 50 лв на час.
16. Когато чуете за човек, практикуващ свободна професия, кимате разбиращо – аха, ясно, колега.
17. Според вас мургавите момичета по магистралите придават особен, езкотичен блясък на страната ни и без тях сме за никъде.
18. Посещавате пластичния си хирург по-често, отколкото ходите на кино.
19. Отчуждила сте се напълно от роднините си от дълбоката провинция, защото връзката ви с тях вреди на имиджа ви.
20. В трудовата ви книжка фигурират само два месеца стаж – единият като сервитьорка (махнахте се оттам, защото ви бе омръзнало целия персонал да ви оправя безплатно), а другият като продавачка в магазин за обувки (те пък искаха от вас невъзможното – да ставате сутрин в 9:00, за да отидете на работа в 10:00, луди ли са?)
Дешифриране на обявите за работа:
Написано: "работа в динамичен млад екип"
Да се чете: "Толкова често се сменят работниците в фирмата, че им изпуснах края, ти просто си поредния балък дръзнал да се глави на работа при идиот като мене."
Написано: "изпълнена с предизвикателства”
Да се чете: Предизвикателства е да поемеш работата на всички, които не им дреме вече както и как се прави, да поработваш средно по 20-24 часа дневно (като ти плащам за 6 или 8 часа), (все пак в къщи какво ще правиш!?!), предизвикателство ще е и разпределението на семейния бюджет (чиста висша математика, и по-специално - математика на числата изучавани в първи клас).
Написано: “мотивиращо възнаграждение, обвързано с резултатите”
Да се чете: Аз съм един от тия комунистически особи, на които все още им се ще да се преизпълни петилетката, без да се изразходват средства и материали, затова ще работиш за постигането на невъзможна задача, и ако я постигнеш - може и да ти платя обещаната заплата.
Написано: “възможности за пътуване”
Да се чете: Има тука една служебни коли, с които ще си направо като линейка - мамицата ще ти се разкатае, ще ходиш даже и в неотбелязани села на картата, и ще береш ядове не само за работата ти, но и за тия откраднати от вторични суровини коли.
Освен това ще имаш уникалния шанс да те псуват останалите колеги че си се преборил за взимането на колата днес, за да участваш на мега атрактивното БГ представление "Войната по пътищата", което е с "неочакван край" обикновено.
Написано: “безплатно обучение”
Да се чете: Отначало ще ти напълним главата с всичките простотии, за които трябва да си наясно. Реално, на нас не ни трябва точно програмист... трябва ни таксиджия + готвач + секретарка + чистачка + пиколо. Първият месец - с това ще се занимаваш - ние поемаме отговорността да те преквалифицираме към всички тези мега-турбо видни позиции, и всичко това - напълно безплатно!
Написано: "приятелско настроен екип"
Да се чете: Имам 500 служителя, които са се обединили на групички по трима човека - по интереси, надявам се че бързо ще се ориентираш към някоя от тях - иначе ще те разкъсат!
Написано: "атрактивно заплащане"
Да се чете: Дам - определено това е атракцията на месеца!
Ние се разбрахме да работиш за 1000 лв/месец, нищо че беше преди 2 години, и инфлацията се покачи с 50 процента.
Написано: "атрактивно заплащане" (2)
Да се чете: Атракцията може да се изявява в това че се плаща сравнително често - когато случайно на шефа му са останали пари преди запоя в събота. Ако случайно изпуснете да си ги получите в петък - не се и надявайте за следващите 2-3 седмици!
Написано: "атрактивно заплащане" (3)
Да се чете: Това е нещо като латино-американски сериал с циркови изпълнения, и в частност "акробатика" - трябва наистина да работиш като робите в ЛА сериалите, и после да правиш какви ли не невъзможни неща за да си получиш и без това мизерната сума гръмко наречена "възнаграждение."
Написано: "заплащане на хонорар"
Да се чете: Ние взимаме от хората по 300-400 лв, курсовете са средно по 6, до 8 пълни олигофрена, на които трябва да им преподадеш за 1-2 месеца поне "ядрена физика" и "експериментална математика", и за всичкото това удоволствие ще получиш малко по-малко от чистачката ми - 140 лв.
Написано: "Активно участие в нашите проекти"
Да се чете: Не се самозалъгвайте - "нашите проекти" са си ваши проекти - ти си единствения за тази длъжност, впрочем може и да си единствения ми работник, и получаваш като бонус - цялата работа, която ще можеш да си я носиш и у вас - защото искрено се съмнявам да успяваш да я свършиш само през работно време (което обикновено е с 3-4 часа удължено, без заплащане).
Написано: "Екип от млади професионалисти"
Да се чете: Обикновено взимам 18-19 годишни, защото те реално не знаят какво продават, та им давам под 1/2 от реалната им цена, пък и са мега лесни за експлоатиране, и ги превръщам в "момчета за всичко" още на втората седмица.
Написано: "Отлично заплащане за град хххххххх."
Да се чете: Да не си мислите че ще получавате колкото в София?!?
Хах - в София - там хората са други - по високи са, повече ядат, изхождат, пият, повече дават пари за глупости и прочие повече и повече. Общо взето са Uber хора. Тука си е провинцията - на програмистите се плаща по 500 лв в най-добрите фирми, затова ние ще ти даваме по 400 - за да не си помислиш нещо!??? Пък и тук обикновено циганите ядат хляб и сол - прави като тях - все пак и те са хора!
Написано: "Интересна и предизвикателна работа"
Да се чете: Има едни "частни случай", които буквално ще те тероризират по телефона, дори и извън работа. Няма да имаш и миг покои, ще си 24/7 на тяхно разположение, за да те псуват, ругят, нареждат, и всякакъв възможен психически терор, които можеш/не можеш да понесеш.
А самата работа е толкова сложна и неразбираема, че дори и шефа не я разбира - затова ни трябва някои камикадзе - за да поеме тежестта на земята на раменете си, докато ние си пием кафе в барчето отсреща в работно време.
Написано: "Експертен персонал без ръководни функции"
Да се чете: Буквално ще вземаш решение от "кога ще идва чистачката, до - колко ще се заплаща за водата тоя месец - нищо че си назначен като програмист. - А че си без ръководни функции - просто заплатата ти няма да е колкото на шефа.
Написано: " динамична и интересна работа"
Да се чете: Целите и насоките на работата толкова често се сменят, че в момента фирмата се казва "Пекарна за сладки и соленки" ООД, а правим софтуер за научни изследвания върху изотопите на редки елементи и го продаваме на камбоджанците.
Написано: "разгърнете Вашия потенциал"
Да се чете: Ако сте си мислили че до сега сте работили здраво - направо сте се лъгали - тук наистина ще ви състарим с 20 години за по-малко от седмица, след като напуснете - гърбиците, износените стави, и смачканите крака ще са нищо на фона на шизофренията и психичните отклонения, които ще получите като бонус.
Написано: "Динамично работно време"
Да се чете: Да не си мислите че някога ще си тръгнете по-рано от работа...
Мисля че сега е момента да се сбогувате с жената и 2 годишните ви деца.
Но няма нужда да се притеснявате - ще ви пуснем от работа за сватбата им.
Написано: "умения за работа в екип"
Да се чете: Никои от нас реално не може да работи в екип, ако вие можете - то ще сте първият.
Впрочем, съветваме ви да овладеете западните философии и поне 3 бойни изкуства за да оцелеете и невероятният ни екип от побойници, идиоти и некадърници.
Написано: "добри комуникативни умения"
Да се чете: Психопатите с които ще трябва да комуникираш, ще се те атакуват по всякакъв възможен начин, доста от тях ще си играят с егото ти и честа ти, някои ще те наричат с какви ли не обидни имена, но ти трябва да бъдеш твърд, и да не падаш духом, за да ти се отплатим за което ще ти подарим 5 служебни GSM-а, и 3 стационарни телефона - за да поддържаш връзка по цял ден и нощ с въпросните създания.
Написано: "Работа по комплексни и креативни проекти"
Да се чете: Все още се чудят какво е подписал шефа като споразумение за работа. Идваха хора от Майкрософт - не го разбраха проекта, идваха хора от Тайните служби - и те не разбраха за кво иде реч, идваха и от Менса, но и те си тръгнаха засрамени.
"Софтуер за откриване на нисши стерео-сингуларни пулпации в близките краища на вселената с помощта на квази стационарен микроскоп" не звучеше толкова сложно като подписахме договора, но сега сме в задънена улица - надявам се да ни помогнете (за което ще си получите 500-те лв.)
Написано: "Заплащане базирано и на индивидуалните ви резултати"
Да се чете: Ако сме ви казали 500 лв. - ще ги стигнете само ако сте трима, и работите по 28 часа дневно.
Написано: "Неограничени възможности за изява и развитие в организация"
Да се чете: Шефът много обича цирк. Циркът обаче се премести на друга улица, но за сметка на това клоуните ще сте вие - ще трябва освен всичко останало - да го забавлявате човека, и също от време на време да се разхождате по пътя (най-често извън работно време) и да раздавате листовки за какви ли не дивотии, които му хрумне.
На някои от листовките ще има бонус, и на гърба им ще пише "Ритнете този - които ви я даде!"
Написано: "Неограничени възможности за изява и развитие в организация" (2)
Да се чете: Ако си мислите че ще просперирате бързо - помислете отново - все пак останалите колеги също са дошли под този надслов, които впрочем е написан само да се работи наднормено, никои реално, колкото и да е пъргав и колкото и работа да свърши ще посперира нагоре преди да е навършил столетие.
Написано: "CV придиружено с мотивационно писмо"
Да се чете: В CV-то виждаме че сте ядрен инженер, 7 висши, борещ се за въпросните 500 лв. месечно. Очакваме в "мотивационното писмо" да оближете задника на шефа до метален блясък.
Собственикът и изпълнителен директор на компанията Megagames Inc. Бил Ричмън сплете пръсти, изгледа шефа на разработчиците Макс Смарт и зададе очаквания въпрос:
– И как върви работата ви по новия проект?
– Днес довършихме енджина, — започна Смарт с бодър тон, но веднага беше прекъснат и бодростта му отиде по дяволите
– С цяла седмица закъснение.
– Какво да правя, шефе — разпери ръце Макс,
— С Джони така или иначе работим по 16 часа на ден включително събота и неделя! Ако искате да става по-бързо — назначете ни повече хора.
– Колко повече? Бюджетът на проекта и без това е раздут до небето. Във вашия екип се водите повече от 30 души!
– Но от всичките 30 само аз и Джони работим! Е, и Алис, ама тя пише добра музика, не е програмист… Нямам предвид да се увеличи броя на хората в отдела, а просто да се уволнят няколко от безделниците и на тяхно място да се вземат добри специалисти… или специалистки, де, — бързо се коригира Смарт, за да не го обвинят в мъжки шовинизъм.
– И кого предлагаш за уволнение? — попита шефът му.
– Да започнем с идиотите!
– Първо, те не са идиоти, а алтернативно надарени личности, докога да ти го повтарям. И второ, ти не разбираш ли, че и при най-малкия опит да ги пипна — борците срещу дискриминацията и правозащитниците ще ме изядат жив? Адвокатите им веднага ще докажат, че сме ги изгонили не защото работят лошо, а защото са идио… алтернативно надарени, де.
– Ама първото следва от второто!
– Напразно се държиш като расистки шовинистичен дискриминатор, отричащ равенството на всички хора, гарантирано от Конституцията, Декларацията за правата на човека и Декларацията за независимостта. Явно изхождайки от упадъчните си и антихуманни разбирания, че умът превъзхожда глупостта… т. е. алтернативната надареност… ти искаш да лишиш част от американските граждани от право на работа. Напомням ти — за да станеш американски гражданин е достатъчно да се родиш под американски флаг. Ум за това съвсем не ти е нужен.
– Ами да работят като чистачи тогава, нямам нищо напротив. По каква логика тези умствени алтернативници трябва да работят в компютърна фирма?!
– В бюрото по заетостта са ги попитали какво умеят да правят и с какво искат да се занимават, те казали “игри” и ето ги при нас.
– Да, де, те са искали да играят на игри, не да ги разработват!
– Тази подробност никого не вълнува. Държавата им е дала възможност да работят, сега е време на частния бизнес да ги интегрира добре в работния процес.
– Бе те по принцип са съвършено непригодни да работят това, което правим ние! Ако мен например не ме вземат в баскетболен отбор, да не би да тръгна да ги съдя за дискриминация?
Ричмън изгледа подчинения си от главата до петите.
– Няма да можеш да ги осъдиш — каза той след като приключи с огледа. — Имаш напълно нормален ръст, пък и други отклонения не се наблюдават. Виж, ако беше джудже — тогава да, шансовете да спечелиш щяха да са доста добри. Или поне да беше плешив. Един добър адвокат би могъл да докаже, че си дискриминиран по плешивина…
– Вие сте шовинист, шефе, — отмъстително каза Макс. — Не се казва “плешив”, а “алтернативно окосмен”.
– Така или иначе, алтернативно надарените не можем и с пръст да ги пипнем, — резюмира Ричмън. — Имат си лоби в Конгреса… И преди да си предложил да уволним негр… афроамериканците…
– Ще предложа, как няма да предложа, — прекъсна го Смарт. — Не защото имам нещо против цвета на кожата им, а защото дори на училище не са ходили.
– Учили са даже повече от теб, — възрази Ричмън. — Том Кроу например е бил по два пъти във всеки един клас, а 11-ти го е карал даже 3 пъти. Пък и имат прекрасни характеристики от предишната си месторабота.
– И къде са били преди? — подозрително попита Смарт.
– В затвор със строг режим.
– Предполагам, че от там са ги пуснали само и само да се избавят от тях. А бе, шефе, защо и в компютърните фирми не въведем правилото за предсрочно освобождаване при примерно поведение? Аз самият ще им напиша прекрасна характеристика, само и само да ми се махнат от главата.
– Не можеш да ги разкараш и това е! Нали никого не са ограбили, нито пък са убили? Имам предвид на работното място.
– Ама не знаят какво е това програмиране! Знаете ли с какво се е занимавал Лерой, дето го взехте за програмист? Пренабивал е номерата на двигателите на крадени коли. А Куинси, дето е специалист по графиката?
– Рисувал е графити по стените?
– Не, правил е фалшиви долари. И даже това е правил безобразно зле.
– Във всеки случай само пълен самоубиец ще тръгне да уволнява чернокож. А ако чернокожият е и лежал в затвор и с уволнението се възпрепятства социалната реабилитация на бивш престъпник — тогава самоубиецът е и мазохист!
– Ами ако уволните…
– Не, не и не! — кресна шефът.
— Даже не го споменавай.
– Уфф… А да пенсионирате Олдфарт не може ли?
– Искаш да ни докараш дело от страна на Съюза за защита на правата на възрастните хора ли?
– Ама той е съвсем изперкал! Всяка сутрин налива мляко на компютърната си мишка!
– Има пълно право. Това е свободна страна. И ако искаш да знаеш — от целия ви отдел мога да уволня само двама душе.
– Нека да са двама! Така няма да ни се налага да блъскаме по 16 часа на ден…
– Не се и съмнявам. Особено като вземеш предвид, че това сте ти и Джони. Вие двамата сте бели мъже без физически и умствени нарушения, с хетеросексуална ориентация сте, нямате проблеми със законите или с наркотици, не принадлежите към религиозни секти. В тази страна няма да се намери и един човек или организация, които да се застъпят за вас. Кажи ми “благодаря”, че все още успявам да запазя работните ви места. Въпреки всички прозрачни намеци от страна на Комитета по политическа коректност.
Макс се умълча.
– Добре, де — смени темата Ричмън, — значи, имаме енджин. А как е положението със сценария?
В час по биология учат за морската флора и фауна. По едно време учителката пита учениците:
- Знаете ли защо калканът е плосък?
Всички мълчат и се оглеждат, само Иванчо вдига ръка.
- Кажи, Иванчо, защо според теб калканът е плосък?
- Защото го е опънал кита и калканът станал на вестник! - отговорил Иванчо.
- Иванчо, как не те е срам, вън! Утре да доведеш баща ти или изобщо не ми се мяркай пред очите!
На следващия ден бащата на Иванчо отива в училището.
- Добър ден, госпожо, кажете какво има, някакъв проблем със сина ми?
Учителката възмутена му разказала случката от предишнея час.
- А вие, като сте учителка по биология, знаете ли защо на рака са му изпъкнали очите? - попитал бащата на Иванчо.
- Ами не мога да кажа със сигурност, има някои теории по въпроса, но съвременната наука все още няма категоричен отговор на този въпрос - отвърнала изненадана учителката.
- Ами тогава аз ще ви осветля по въпроса - на рака са му изпъкнали очите защото видял как китът опънал калкана!
35 джентълменски обиди
1. Всяка прилика между вас и човека е чиста случайност!
2. Винаги ли сте толкова глупав, или днес е по-особен случай?
3. Какво мислите за човешката раса от позицията на аутсайдер?
4. Изпитвам непреодолимо желание да ви фрасна един в лицето, но пък защо да ви правя услугата да ви разкрасявам?
5. В крайна сметка у вас има поне едно положително нещо. И слава богу, то не е толкова страшно както лицето ви!
6. Умът не е всичко. А във вашия случай си е направо нищо!
7. Внимателно, не позволявайте на мозъка да влезе в главата ви!
8. Харесвате ми. Но пък хората казват, че имам отвратителен вкус.
9. Вашите родители никога ли не са ви молили да избягате от вкъщи?
10. ако изглеждах като вас, щях да дам родителите си под съд!
11. Не се притеснявайте. Много други хора също не умеят нищо!
12. Не се засягайте, но да не би да работите „разпространяване на невежество”?
13. Продължавайте да говорите, все някога ще успеете да кажете нещо умно!
14. Нима все още обичате природата като се има предвид какво ви е причинила?
15. Хора като вас не растат по дърветата, те се люлеят на тях.
16. Вашият ум работи на принципа на механиката и това не е добре за вас, защото често забравяте да застанете с гръб към вятъра.
17. Разумът ви е като желязна ключалка, която винаги се захлопва при опит да намери правилен отговор!
18. И вие сте част от природата, но очевидно не най-добрата й част.
19. Мислите? Това е нещо ново!
20. Е, в крайна сметка, когато най-сетне се свечери, може би ще изглеждате по-добре!
21. Вие сте живото доказателство, че човек може да живее и без мозък!
22. Толкова сте безличен, че когато завали дъжд, научавате за това последен.
23. Как се озовахте тук? Мислех, че вечер затварят зоопарка!
24. Какво търсите тук? Нима някой е забравил клетката отворена?
25. Не се опитвайте да откриете нещо в главата си, тя е празна!
26. Убеден съм, че не бихте искали да се чувствате така, както изглеждате!
27. Здравейте! Аз съм човек! А вие, какво сте?
28. Не мога да говоря с вас сега, защото не ви виждам и не вярвам да ме приближите достатъчно в следващите 10 години?
29. Не искам да ми обръщате другата си буза – уродлива е.
30. Не зная кой сте, но по-добре е да не ви е имало.
31. Не зная какво точно ви прави толкова глупав, но наистина работи!
32. Не мога да си спомня името ви и, много ви моля, не ми помагайте!
33. Възможно е да сте се родил глупав, но защо имате рецидив?
34. Зная, че не сте толкова глупав, колкото изглеждате. Това просто е невъзможно!
35. Питате ме как съм? Не толкова добре, колкото бих искал, но и не толкова зле, колкото на вас ви се иска.
Ето какво писмо пристигнало в редакцията на един вестник...
Уважаема редакция,
1) да ви се оплача
2) да се опитам да открия грешката си
3) да получа съвет
С мъжа ми живяхме заедно в продължение на десет години, но на годишнината от сватбата ни той ме напусна. Не просто ме напусна, но ме и изложи пред всички мои колеги. Аз работя като учителка по български език и литература. Ако бе отишъл:
а) при любовница;
б) защото съм му изневерила;
в) защото живеели сме живели лошо;
щеше да ми е значително по-леко и разбираемо. А той напусна без видима причина. Най-обидното е, че за десет години нито веднъж не сме се карали. Живеехме си съвсем сплотено и тихо в нашето скромно жилище. Аз, както можех му създавах семеен уют и комфорт. Никога не съм го карала да ми помага в домакинството, защото:
1) Тъй или иначе не би направил нещата, както трябва.
2) За мен е по-лесно и просто да направя всичко сама.
3) Свикнала съм към определен ред, а той не запомня елементарни неща като с коя гъба може да се мият чаши, а с коя чинии.
Също ми е обидно, че 10 години го предпазвах от всякакви битови проблеми и се грижех за него, като за дете. А той, за благодарност, ме опозори пред целия колектив. Ще разкажа по-подробно, как стана това.
Ние отбелязвахме юбилея от сватбата си в събота. Всичко приготвих, почистих дома. Сутринта се поздравихме един друг. Аз му подарих зелени домашни чехли, в тон с неговия халат, а той ми подари копринен шал в някаква невъобразима разцветка, неподходяща за нито едно мое палто, въпреки че специално съм го молила многократно да не ми подарява неща, щом няма елементарен вкус. Въпреки това, аз му благодарих, за да не си разваляме настроението на празника. Той все пак почувства, че не съм доволна и реши да ми отмъсти: като вместо костюм №6 той взе, че облече костюм №4, за четвъртък. Аз кротко му напомних, че днес е събота, и той трябва да носи костюм №6, а вечерта както му е реда, да сложи празничния №8.
Проблемът е в това, че моят мъж няма и елементарен вкус и аз, за да не се червя за неговия нелеп вид, веднъж и завинаги сложих ред в гардероба му, разпределяйки нещата му за всеки ден от седмицата и естествено подбирайки ризи с вратовръзки. Има комплекти за всеки сезон. Към тях има съответното бельо, чорапи, колани и т.н. А в джоба на ризата му винаги слагам бележка, на която е написано, какво и къде има да свърши. Аз се отличавам с пунктуалност и акуратност, считам, че за да успееш във всяко едно начинание, трябва да имаш правилно съставен план. Ето например, винаги му правя план
1. Какъв афтършейв да ползва след бръснене.
2. Коя връхна дреха да облече, в зависимост от прогнозата за времето.
3. Кои обувки да сложи към дрехите.
Сутринта той, след направената му забележка, не се преоблече, а неочаквано попита: може ли днес по случай съботата вкъщи да сложи долното бельо към костюм №6 и горното към №4. На което аз, естествено, сдържано му отговорих, че така не трябва да прави, защото в четвъртък може да възникнат проблеми с чорапите от костюм четвърти и обувките от шести. После ми каза някаква небивалица, че в четвъртък ще обуе обувките от четвъртия комплект и нямало да се наруши моя шизофреничен ред. Така каза - „шизофреничен". След което ние се скарахме за първи път през живота си и до самата вечеря не си говорихме.
За пристигането на гостите, аз се преоблякох, а мъжът ми си все още стоеше в комплект №4, но аз специално си мълчах и нищо не казвах! И да се преоблече моят мъж отиде точно, когато вече се звънеше на вратата (гостите ни идват точно навреме, знаейки за моята любов към пунктуалноста).
Преоблича се много дълго. Ние вече всички бяхме седнали на масата. Аз специално не отивах в спалнята, да го карам да побърза, защото бях обидена за „шизофреничения ред”. И ето вече седим на масата: аз и всички мои колеги, чакаме. Старая се да се покажа весела, шегувам се, разказвам как моят мъж е приготвял масата, затова аз съм успяла да се преоблека, а той не… И той влиза . Не можете да си го представите, но той специално бе облякъл само по едно нещо от комплект, а не празничния №8. Аз, разбира се, си дадох вид, че всичко е наред, но когато седна до мен, му прошепнах:
„Живеем десет години заедно, не съм и подозирала, че си такъв садист”
И тогава, моят мъж стана от масата и насред стаята извърши съвсем хулиганска постъпка. Свали си сакото и извика:”Сако от комплект №1 се носи понеделник!”. После си свали вратовръзката и я захвърли с думите:”Вратовръзка от комплект №2 се носи вторник!”…И така стигна до неделя. Остана само по едни слипове. Ако в този момент беше спрял, може би, бих могла да му простя, но той си свали слиповете и каза: ”Слиповете от празничния комплект №8 се носят на юбилеи, сватби, рождени дни и Нова година!”
След което мъжът ми взе ключовете от колата, документите и излезе от дома ни даже без да каже довиждане.
Пиша Ви това, уважаема редакция, защото не мога да разбера, как след 10 години съвместен живот, може:
1. Да оскърби така близък човек.
2. Да се промени внезапно.
3. Да зареже жена си без никакъв повод.
И най-важното, аз съм в недоумение, защото той постъпи така.
Мъжките фантазии
АВИАЦИОННА
Летя в самолета. С*ксапилна девойка от мястото отсреща настойчиво ме гледа. След като си разменяме многозначителни погледи се осамотяваме... в тоалетната, къде другаде.
Вътрешния глас: В самолета местата са разположени така, че пътниците не се виждат един друг.
В СТИЛ "БАУНТИ"
С нея сме на необитаем остров. От начало тя е резервирана, но след това разбира, че съм мъжът на мечтите и. Още повече, че други мъже тук няма. На светлината на залязващото слънце започвам да целувам възбуденото и тяло...
Вътрешния глас: Никаква хигиена, нито презервативи, и въобще ти си такъв неудачник, че на необитаем остров можеш да се озовеш само с Упи Голдбърг.
ГЕРОИЧНА
Спасявам я от насилник (крадец, убиец), и тя ме кани у тях. На сутринта аз самия започвам да се чувствам като жертва на насилие.
Вътрешния глас: Сигурно си има приятел. Преди да спасяваш някого уточни този въпрос.
НЕСБЪДНАТА
Учителката по математика е решила да се занимава с мен допълнително. Господи, защо заключва вратата? Не може да бъде! Госпожо Владимирова! Какво правите? Госпожо Влади...
Вътрешния глас:.. а след това тя ще се прибере при мъжа си, децата и внуците.
КУРОРТНА
С жената сме в хотел, където всички стаи са еднакви. След бара се хвърлям на леглото. До мен лежи супер с*кси тяло. На светлината на луната се вижда, че това не е жена ми, а блондинката от бара!
Вътрешния глас: А къде ще намериш по това време жена?!
СПОРТНА
Отивам на тренировка и виждам, че във фитнес залата този път инструктора е атлетична блондинка. Тя ме завлича в съблекалнята, за да ми покаже възможностите на тялото си.
Вътрешния глас: Остава само да се сетиш колко често стъпваш на тренировка. И какво си отишъл да се показваш с това шкембе?!
ЖЕЛЕЗОПЪТНА
Съседката по купе затваря книжката и изключва светлината. Минута по-късно пръстите и разкопчават ризата ми. До сутринта телата ни се движат в такт с тракането на влака.
Вътрешния глас: Прилича на приказка. Но би могло да се случи, ако поне веднъж си беше купил билет за първа класа.
УНИФОРМЕНА
Никога не ми се е случвало подобно нещо. Тя сигурно няма още 17. Изглежда толкова невинна в училищната си униформа... И така ме гледа, сякаш за нея съм самия Господ Бог.
Вътрешния глас: Приятелю, не искам да те разстройвам, но училищните униформи ги отмениха преди 10 години.
ДВОЙНА
Не знам как и откъде, но в постелята ми лежат сестри - близначки с идеални фигури. "Ми-и-ли" - произнасят горещо заедно. А аз не съм от желязо.
Вътрешния глас: Не, това е прекалено. Хайде да ограничим посещенията в порносайтове. Поне за седмица, а?
НОСТАЛГИЧНА
Бог знае откога не сме се виждали. Моята първа любов, от шести клас на основното училище. Да знаех тогава, че и тя е влюбена в мен... Но по-добре късно, отколкото никога.
Вътрешния глас: От времето на последния звънец са минали 20 години, а тя мислиш, че е останала същото сладко момиченце?
КЛАСОВА
На прием се оказвам на масата с жената на олигарха. За мъжа си тя е само красива статуетка, която той показва пред партньорите си. Но аз я чувствам съвсем другояче. И ето, че вече правим любов в кулоарите - отчаянно, пламенно, като за последен път.
Вътрешния глас: Изглежда, че не знаеш какво са това кулоари. Но "за последен път" е точно казано.
КИНЕМАТОГРАФИЧНА
В киносалона от дясната ми страна стои красива девойка. Светлината изгасва. Тя изведнъж застава на колене и започва да разкопчава панталоните ми. "Двадесет Века Фокс представя...", чувам далечен глас.
Вътрешния глас: "Двадесет Века Фокс" -дори не мога да си представя такава глупост.
ФУТУРИСТИЧНА
Случило се е най-страшното: на Земята от неизвестна болест са умрели всички мъже. Върху мен лежи огромна отговорност. Именно аз трябва да възстановя човешкия род. Най-красивите жени на планетата чакат за посещение при мен няколко месеца. Но тази ще я приема без ред. Здравей Анджелина Джоли.
Вътрешния глас: Здравейте зелени човечета.
АЗИАТСКА
Отивам в Банкок и умирам от наслаждение. Не мога да си представя дори, че местните момичета умеят да правят такъв масаж. Тайски масаж - това е... това е...
Вътрешния глас: Просто за информация. Най-популярната болест в Тайланд въобще не е маларията. Веднага се обличай и заминавай.
МЕДИЦИНСКА
Лежа със счупен крак в болницата. Почивен ден. Съседа по легло си е отишъл вкъщи. Няма доктори. В цялото отделение сме само ние двамата - аз и младичката сестричка в бял халат. Под който, както открих току що, е абслолютно гола!!!
Вътрешния глас: Даже си нямаш и представа колко боли като го правиш със счупен крак.
РАБОТНА
Миловидна колежка от офиса неочаквано ме кани на рожден ден. Но когато отивам се оказва, че няма други гости. И въобще, оказва се, че няма никакъв рожден ден...
Вътрешния глас: Ти Мария Георгиева - портиерката ли имаш предвид? Тя чака такъв момент вече 30 години. Решил си да се заемеш с благотворителност?
РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА
Аз (не ме питайте как) се оказвам в женско общежитие - единствения мъж в женската спалня. Момичетата до една са изкусителни красавици.
Вътрешния глас: Какво обединение на града и селото.
СЕЛСКА
"Господине, какво правите, господине", - шепне тя, жално гледайки ме със сините си очи. Но аз жадно я целувам по устните и тя забравя за всичко, отхвърляйки моралните приницпи от началото на XIX век.
Вътрешния глас: Тежко са живели крепостните, няма какво да си говорим. Ти самия не си дворянин, ако помниш.
НАТУРАЛНА
На весела селска сватба приятелката на невестата ме завлича настрани. Скриваме се в сеното. Тя има светли коси и огромна стегната гръд. От нея се носи аромат на току що окосено сено...
Вътрешния глас: Мирише всъщност на бой. Приготви се, студенте.
САДИСТИЧНА
Аз съм маркиз де Сад. Нагости ми е фаворитката на краля. "Омъжете се за мен - и говоря аз на френски - и аз ще ви прикова към това легло завинаги". "Да, мосю" - огтоваря ми гостенката. Мисли, че се шегувам.
Вътрешния глас: На френски знаеш само "мосю, же не манж па сие жур", а това се превежда по друг начин.
ИЗВЪНРЕДНА
Секретарката на шефа е останала до късно на работа, и аз също работя допълнително. Отивам при нея с чаша чай, и ето вече сме се разположили на масата на нашия скъп ръководител.
Вътрешния глас: Ето на какво се надяваш като всеки ден оставаш до късно на работа! А за това даже не ти плащат допълнително.
КАПИТАЛИСТИЧЕСКА
Аз съм собственик на неголяма фирма. Всеки ден една от сътрудничките ми си оправя прическата, грима и влиза в кабинета ми. В следващите 40 минути ме няма за никого...
Вътрешния глас: Мария Георгиева - портиерката надали ще се върже. Тя е жена със сторги морално принципи.
СИНХРОННА
Решил съм да поплувам вечерта и дори не мога и да си представя, че тук ще срешна отбора по синхронно плуване. Като стана дума за отбор, те всичко правят синхронно...
Вътрешния глас: Остава да си напишеш телефона на шапчиците им и можеш да считаш, че си решил основния в живота си проблем (това, че си моногамен).
СКОРОСТНА
Летя по автомагистралата. На моето порше са му необходими само няколко секунди за да набере скорост 150... 160... 190... Тя - облечена в къса червена рокля - гали моя малък приятел. 195... 196... 200!
Вътрешния глас: Малкия приятел наистина е мъничък - и това е единственият реалистичен детайл в този сценарий.
КУЛТУРНО-МУЛТУРНА
Аз съм - Ван Гог. Дните и нощите си прекарвам на Хаити. От време на време една от знойните хаитянки сваля дрехите си и се идва при мен, давайки ми да разбера, че иска ласки от великия художник.
Вътрешния глас: Напиши 50 пъти " Никога няма да бъркам Ван Гог с Гоген, а Хаити с Таити".
КИНЕМАТОГРАФСКА
Слушал съм, че индийките поразбирват в с*кса, но сега знам точно, че точно тук е написана "Камасутра". Тя все още съблича своето сари, а аз вече изгарям от желание.
Вътрешния глас: Приятелю, бъди много внимателен. Ако се вярва на холивудските филми, ти можеш да се окажеш загубеният и брат!
ТЕХНИЧЕСКА
Тя е завързана за леглото, а аз аз платформа, прикрепена към тавана. Платформата се спуска и се вдига. Напрежението нараства. Тя ме иска безумно, а аз - нея. С невероятно усилие на волята разкъсвам въжетата...
Вътрешния глас: Слушай, а ние с теб в детството нали не сме имали никаква психическа травма?
АВТОСТОПАДЖИЙСКА
Аз я возя, тя се смее на шегите ми. Тя е студентка, пътува на автостоп. "Между другото, - пита тя - какво мислиш за необвързващ с*кс веднага?" Струва ли си да казвам, че отбивам от пътя и спирам.
Вътрешния глас: Интересно, на колко ли шеги е слушала досега по пътя тази усмихната девойка?
ПОЛИГАМНА
Аз съм султан с харем от четиристотин, не - с петстотин наложници! Стария евнух ми съобщава, че са довели нови девойки да ме разведрят. В стаята влиза най-прелестната девойка на света.
Не мога да отделя поглед от пищното и тяло.
Вътрешния глас: Днес също така трябва да се срещнеш с номера 343, 411 и 465 (вече трета седмица чакат между другото). Не се разсейвай много.
ВОЕННА
На мен, военнослужещия в израелската армия, се е паднала завидна мисия - да обуча женската рота на способите за самоотбрана. Горещите еврейски девойки се предават в плен до една. Господи, благодаря ти, че под тези зелени войнишки униформи си направил такива прекрасни, стройни тела!
Вътрешния глас: Това е латентен хомос*ксуализъм. Или нелатентен.
ПСЕВДОИСТОРИЧЕСКА
"Желязната Маска, - говори ми прекрасна дама, - знам, че краля е постъпил с вас несправедливо, и реших да ви подаря най-скъпото което имам - своята чест". Тя повдига пишната си пола...
Вътрешния глас: А пък ти за беда си в желязна маска.
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА
Лицето и е покрито с дебел слой пудра. Възспитали са я да доставя на мъжа удоволствие. Тя е гейша. Тя поставя настрана ветрилото си и подобно на пеперуда, лети на моето татами.
Вътрешния глас: Главното, не и обещавай да и дадеш Курилите!
НОВОГОДИШНА
Самотна новогодишна нощ. Звъни се на вратата. Там стои Снежанка в късо червено палтенце, а от палтото се показват дълги-дълги крака. Годината обещава да бъде хубава!
Вътрешния глас: Не си мисли да отваряш вратата - там стои дебелия Дядо Мраз.
ГАДАТЕЛСКА
На рождения ми ден приятелите ми са решили да ми направят необичаен подарък. Те са ми завързали очите и са излязли от стаята. Но не всички. Някой е останал. Някой, който ми подарява незабравими усещания. Сигурно дори няма да разбера кой е бил. Деси? Надя?
Вътрешния глас: Пешо?!
ЧУЖДЕСТРАННА
Дланта ми гали кафявата и кожа, и отново и отново се изпълвам с желание. Най-хубавото на света - чернокожа жена.
Вътрешния глас: Въпреки всичко Упи Голдберг. Така си и знаех.
БИТОВА
Любовта идва когато най-малко я очакваш. Положението е следното: тя седи на пералнята, краката си е поставила върху раменете ми. С*кса на 1000 оборота в минута е възможен. Доказано от "Зануси".
Вътрешния глас: Възможни усложнения - нервен тик, удар с ток, болест на Паркинсон.
СУПЕРАГЕНТСКА
"Слушай, Джеймс, - казва тя с акцент, - каква е задачата ти?" - "Основната ми задача, - казвам аз, съсредоточено разкопчавайки нейния сутиен, - е да правя такива прекрасни жени като теб, щастливи".
Вътрешния глас: Бонд. Джеймс Бонд. - Антонов. Боян Антонов. Намери няколкото хиляди разлики.
ПСИХОАНАЛИТИЧНА
Тя лежи на диванчето. Сеанса по психоанализа е в самия разгар. Току що съм я довел до хипноза и смятам да се възползвам от това.
Вътрешния глас: Между впрочем това е наказуемо - според новия НК - 131-я с лишаване от свобода от три до шест години.
ПРИКАЗНА
Нося маска на мечок. Момичето ми има дълги рижи коси и доверчиви сини очи. "Кой е ял от моята каша?" - казвам аз. Разбира се, че тя. И наказанието и включва да спи в моето креватче.
Вътрешния глас: Въпроса за психотравмата отпада. Травма е без съмнение е имало.
ПОЛИЦЕЙСКА
Очарователна служителка на КАТ с усмивка описва извършеното от мен нарушение. В допълнение казва, че и приличам на обявения за издирване престъпник и започва да ме претърсва, бавно, но уверено приближавайки се към същността на мъжкото ми начало.
Вътрешния глас: Очарователна служителка на КАТ - това е нещо в областта на фантастиката. Същността на мъжкото ти начало - това някаде в областта на шкембето ли е?
МОКРА
Момичето, което плува в басейна ме кани да се присъединя към нея. Започваме да играем на топка - и неочаквано започваме да правим любов.
Вътрешния глас: Разбирам, че ти си голям специалист по водните процедури, доколкото участваше в отбора по синхронно плуване... но да правиш с*кс във водата е неудобно - физически.
ПЪРВОБИТНА
Хвърлям на пода уловения от мен елен. Приближава се жена ми, тялото и се обвива около мускулестия ми торс. Обладавам я на тигровата кожа и си мисля "По-добрия мъж получава по-добрите жени! Това е справедливо".
Вътрешния глас: Ако наричаш торс крушевидното разширение от бедрата до слънчевия сплит, то наистина никой не може да се сравни с теб по мощност на торса.
ДИСКОТЕЧНА
Разгорещени, излизаме от центъра на дансинга и се отправяме в сенките, където започваме да се галим един друг. След половин час ще се разделим и ако се срещнем пак, сигурно няма да се познаем.
Вътрешния глас: Това ми се струва невероятно, но дори и да се случи наблюдателната охрана прекъсва такива неща много бързо.
ГАСТРОНОМИЧЕСКА
Тялото и е изцяло покрито със сметанов крем. Ръката ми се плъзга по плоското и коремче. Опитвам се да обера сметаната с устни. И ми се струва че това е най-сладката жена в живота ми.
Вътрешния глас: Знам си те теб: така ще се наядеш, че за останалото няма да ти останат сили.
НЕВЕРОЯТНА?
Някога ще я срешна. Ще я обичам повече от живота си, ще живеем дълго и щастливо. И ще умрем в един ден, оставяйки след себе си деца, внуци и правнуци.
Вътрешния глас: Без коментар.
ВРЕМЕ Е ДА СЕ СПРЕТЕ, АКО:
· По време напътуване прекарвате повече време с лаптоп на колене, захвърляйки детето в багажното отделение
· Жена ви ви убеждава, че и в брака е възможно общуването, след което вие купувате втори компютър и правите локална мрежа за да си побъбрите двамата в ICQ
· Решите да останете на тази служба още годинка-две само заради безплатния неограничен достъп до Интернет
· Според вас неудачници са тези, чийто модем е 28.8 kbs
· Използвате имотиконки в официалната си, традиционна кореспонденция
· От много време не сте контактувал с трима от най-добрите си приятели, защото не знаете ник-овете им
· Когато правите ремонт вкъщи, дълго време не можете да решите да залепите два или да разтеглите един тапет по цялата стена
· За да се усмихнете си накланяте главата встрани под ъгъл 90 градуса
· Наричате къпането във вана “downloading”
· Всеки път, когато изключите модема, се оказвате в ужасна самота и изпитвате чувство на вина, все едно сте предали близък приятел
· Когато се запознавате се представяте като иван@ мейл. Беге
· Пулсът ви се ускорява, когато в някоя телевизионна реклама видите изписан сайта на някоя компания
· Когато излизате от стаята, усилвате до дупка колонките, за да не пропуснете сигнала за току-що пристигнало писмо
· В имента на всички ваши близки и познати присъства символът “@”
· Кучето ви си има своя домашна страничка
· Не можете да се свържете с родителите си – те нямат модем
· Проверявате електронната си поща. Ако нямате непрочетени съобщения я проверявате отново.
· Ставайки в три часа през нощта, за да посетите тоалетната вие засядате пред компютъра....до сутринта
· Жена ви е забранила да взимате лаптопа в леглото
· Децата ви се казват Яху, Асемблер и Миранда
· Имате татуировка, която гласи: "This body best viewed with Internet Explorer 4.0 or higher".
· Като попаднете в задръстване вие инстинктивно търсите бутона “Back”
· Когато прочетете този текст, първата ви работа е да го препратите на друг
Как да си отгледаме програмист.
Уважаеми жени!
Навярно сте се сблъсквали с такъв проблем - купили сте за новия апартамент мебели, теракота и фаянс, перденца и слончета, но чувствате липсата на уют и още нещо. Това чувство за незавършеност означава, че за дома е необходим един дребен детайл, а именно - мъж.
Горещо ви препоръчваме в такъв случай да си завъдите програмист. Той е достатъчно непретенциозен, няма да ви пречи и не заема много място. Освен това, четейки обявите по вестниците лесно можем да установим, че програмистът е една от най-модните и елитни породи мъже.
Прочетете внимателно даденото по-долу описание и помислете - може да се окаже, че това е Той - този за когото сте мечтали цял живот...
Екстериор:
Програмистът може да бъде голям или малък. Съгласно изискванията е с дълго типично окосмяване, характерна плешивина, обикновено брада и мустаци (необходима е поддръжка за да се запази описания външен вид). Погледът на програмиста е леко разсеян и блуждаещ, гърба е леко огънат напред. С други думи, той е достоен за внимание и завист от страна на вашите приятелки - омъжени за банкери, асенизатори, политици и комбайнери.
Първоначални инвестиции:
За съжаление, този елемент от пейзажа изисква доста големи първоначални инвестиции. Ще ви бъдат необходими:
1. Персонален компютър (процесор Pentium III или в краен случай Athlon).
2. Маса и стол.
3. Пепелник.
4. Чаша за кафе с вместимост 0.5 л.
5. Бира (много пъти)
Как да намерим програмист.
Програмистът няма строго определен ареал на обитаване, но най-лесно може да бъде открит на големите компютърни изложения, където тази порода има склонност да се събира на големи стада (хергелета). Извън сезона, може да бъде забелязан в големите компютърни магазини, интернет центрове и общо взето, на най-необичайни места, като например трамвая, стадиона и даже в заведенията на МакДоналдс. Ще го познаете по списание "Компютър", "Byte" или по дебели книги с непонятни заглавия. Ако програмистите са повече от един, лесно ще ги отличите по езика, който прилича на трудновъзпроизводима смес от калифорнийски и правешки наречия.
Програмистът е нощно животно, и поради това му е необходима отделна стая с тъмни пердета. Желателно е да има отделен телефон, в противен случай рискувате никога повече да не се чуете с вашите приятелки. Не е необходимо да оборудвате стаята с легло - програмиста ще дреме на дивана докато вие сте на работа.
Улавяне.
За да уловите програмиста е достатъчен който и да е детайл от вашия предварително закупен компютър. Приближете се внимателно към програмиста, покажете му детайла като едновременно тихо шепнете "вирус","диск", "монитор". Също така не забравяйте да споменете и магическата дума "бира!".
След като привлечете вниманието на програмиста го помолете да ви оправи разваления компютър. Ще тръгне след вас като програмист! Докато той разглежда компютъра ви, го почерпете с бутилка бира (в никакъв случай халба!).
Той е ваш!
Демонстрация.
Демонстрацията на програмиста трябва да бъде внимателно премислена още преди улавянето. Никога не слагайте монитора с гръб към стената! Програмиста по принцип не се обръща даже когато му викате на ухото, и в такъв случай ще можете да показвате на своите приятелки и на Петрова от горния етаж само неговия гръб. Затова, работното място на програмиста трябва да бъде разположено така, че към него да има достъп от всички страни. Препоръчваме ви да монтирате в стаята кондиционер който се включва от съседната стая, защото иначе няма да намерите програмиста в задимената стая.
Дресиране
За съжаление, програмиста практически не се поддава на дресировка. Все пак, може да бъде научен да извършва някои прости действия - да купува хляб, да включва телевизора, да изхвърля боклука и т.н. Тези условни рефлекси се усвояват особено добре при захранване с бира и кренвирши. Ако успеете да го откъснете от компютъра (внимавайте, в такъв момент програмиста е много опасен) можете да го вземе
Наръчник по оцеляване в...: Сървърното
За хората, незапознати с IT фолклора, "сървърно" е дума,
използвана за означаване на помещение с много компютри, но за разлика от "компютърна зала" в сървърното има само един или два монитора. Ако не знаете какво е монитор, това е онова, на което викате "компютър" или "телевизор", в зависимост от възрастта
ви... Предназначението на това сървърно помещение е да съхранява сървъри (представете си!!) - в климатизирана обстановка с ограничен физически достъп на трети лица и т.н. Надявам се, а и ви пожелавам да не ви се налага да ходите там... Но ако случайно
попаднете, трябва да знаете няколко прости правила, за да
оцелеете:
Вие не трябва да сте там! Напуснете веднага!
Не, сериозно...
Хората, работещи там не говорят вашия език.
По-точно вие техния... Например - за един линукс администратор
"баш Майсторе" е възможно най-хубавото обръщение (заради bash шела, "баш майсторе" изразява похвала към лирическия герой - администратор, оприличаваща го на корифей на работата със скриптови езици, което е висша степен на похвала в гилдията на администраторите), докато, примерно "пожелавам ти да станеш като
Бил Гейтс" е кръвна обида на целия род на админитратора чак до балдъзата на вуйчото на братовчеда по съребрена линия на
администратора...
Обмислете внимателно как ще заговорите администратора...
Ако не успеете да приковете вниманието му още с влизането си, нещата няма да се развият по благоприятен за вас начин,
независимо от действията ви. Няколко неподходящи фрази, с които
да заговорите администратор:
"Добър ден!" - Не! Денят на администратора никога не е
добър!
"Извинявайте" - Не сте извинен(а), как така ще
нарушавате менталното спокойствие на аминистратора!
"Ще може ли..." - Не може!
"Имам проблем" - Е и? Имате ли представа колко проблеми
има администратора....!? Обикновенно, след това следва
препращане към друг човек или администратор, който уж
трябва да ви помогне...
"Търся...." - Е и? Администратора не е търсачка - като
търсите някой, ползвайте Google и RTFM мамка му!"
"Нямам интернет!" - "Ми купи си!" или "Е и?" или
"Знам!", като последното обикновенно е признак на
току-що случила се голяма беда във вашата мрежа!
"Не мога да си влеза в пощата!" - "Че как очакваш такова
огромно нещо като тебе да се побере там?!" или
тривиалното "Е и?"
Всеки друг начин, различен от споменатите по-долу...
Няколко подходящи начина да приковете вниманието на
администратор:
Бъдете полугола, руса, надарена, дългокрака и безсрамна
жена! Имайте проблем с личната си еротична
кореспонденция... Перфектна ситуация е, ако проблемът ви
е, че не можете да си изтеглите писмото със снимките от
последната гола фотосесия... Всъщност, този подход
невинаги носи резултати... Ако администратора инсталира
Samba, Squid, Trak, Pliak, Shtrak или Tintiriminitiri
Open Source edition (примерно де...), ако ще и да сте
напълно гола, ослепяващо руса, безобразно надарена,
престъпно дългокрака и наивно безсрамна жена, файдЪ йок
- внимание няма да спечелите...
"Господи" - голяма част от администраторите се обръщат,
когато ги повикате с "Господи"... Според диалекта на
населеното място, някой от тях отговарят и на
"господарю", "повелителю на седемте мрежи" или
"Манчо"...
"3 каси бира имаш от мен, ако ми оправиш пощата" -
забележете словореда - ако изречението не започва с "3
каси бира", няма да имате успех... Много е важно да
подчертаете интонационно "3 каси бира", тъй като е
необходимо време на администратора за да превключи
мислите си от черната конзола към златиста бира. Не, не
опитвайте с 1, 2, 3, 4 бири, 1 или 2 каси. Долната
възрастова граница е 3 каси бира...
"Я! С каква тема ти е Windows-а?"
Ако по някакво стечение на обстоятелствата се озовете на личната работна станция на администратор, никога, при никакви обстоятелства, заради нищо на света не изричайте: "Я! С каква тема ти е Windows-а?", "Я отвори експлорера..." или "Къде е
онова синьото 'е'?" Ако го направите, бъдете сигурни, че сте си спечелили врагове в лицето на 90 процента от хората в помещнието и напрежението ще ескалира до 10 минути... Администраторите
използват Linux на работните си станции, защото са уважаващи
себе си администратори и защото Windows е творение на гадните чревоугодни капиталисти в господстващата световно противна монополистка корпорация Microsoft и нямат такова животно като Internet Explorer поради две причини - той работи само под Windows и е творение на гадните чревоугодни капиталисти в господстващата световно противна монополистка корпорация Microsoft...
"Windows или Linux?"
Ако администраторите са в добро настроение, а това се случва в 1 от 364-те им работни дена, то се омитайте веднага, освен ако не сте садистичен(а) мазохост(ка) и не искате да видите как някакви същества се бъзикат с вас на някакъв странен език и как вашите реакции на нищо не разбиращ потребител ги карат да стават още по-кръвожадни в хумора си... Ако все пак се налага, ето няколко съвета за оцеляване:
Ако ви питат: Firefox (чете се "файърфокс" или
"лисицата") или Internet Explorer (това е онова "е", с
което влизате в интернет), отговорете "Firefox"...
Ако ви питат: "Windows или Linux (или каквото и да е
друго нещо, което не знаете какво е)", кажете Linux (или
другото нещо)... За да сте максимално убедителни, можете
да добавите, "Ако разбирах, щях да махна противния
Windows и да си сложа Linux...". Това изречение действа
на средностатистическия администратор, точно по начина,
който щяхте да му подействате, ако бяхте руса жена,
висока, слаба и полугола, която го моли да и прочете
личната еротична кореспонденция, защото тя не си носи
очилата... Съвсем очевидно, така ще си спечелите
администратор, долепен до вас, обикновенно най-противно
изглеждащия от всички в помещението, който ще ви
преследва докато не махне противния Windows от лаптопа
ви или компютъра ви, ликвидирайки тази неправдва... Но
пък - ще оцелеете....
Ако ви питат "Samba" (няма нищо общо с танците) или
"AD" (няма нищо общо с търговското право),
"Apache" (чете се "апач") или "IIS", "MySQL" или
"MSSQL" (чете се "емессикуел"), значи сте попаднали при
възможно най-нечовешки IT изкривен администратор,
игнорирайте го! Ако настоява, кажете "Какво е това?",
защото точно този отговор очаква той от вас! Ако
изразите мнение, ще бъдете оборен(а), без значение какво
сте избрал(а)... Администраторите, задаващи този въпрос,
са отчаяни типове, търсещи почва за избиване на
компплексите си, доказвайки ви колко са умни, като ви
задават въпрос, чиято лексикална структура има следния
вид: " или
"...
Говорете бавно, отчетливо ...
Администраторите са изключително обидчиви и чувствителни, а
доста често и злокобно, заядливо аругантни. Защото... защото ...
работят на Linux, а там я си кривнал една буква в страни, я си сринал системите за оторизация на няколко болници, летище, хипермаркет и интернетЯ на спортния тотализатор... За благодарност, цял ден запяш един монитор, който ти бълва
половинчати фрази и двубуквени междуметия на развален английски, и за капак в скучен бял цвят... (В този момент администраторите,
четящи това възкликват "Че аз мога да си сменя цвета на
конзолата" и се замислят дали наистина не съм прав, дали
вселената е безкрайна и дали има добро и зло, ади и рай, и
линукски кернел който не казва "Kernel Panic" и други
таквива...) Заради чупливия език, чрез който си общуват със
скучния черен екран, администраторите си мерят приказките до
последната запетая и незнайно защо очакват от вас същото...
Затова: говорете бавно, отчетливо и използвайте само думи, с
чието значение сте 100 процента наясно и няма и промил съмнение, че тази дума може да значи нещо друго в компютърния свят... Пример за такъв, чист, речник с думи е речника на прабаба ви от с. Малко Витково... за него мога да дам гаранция, че няма дума, която да има друго значение за IT тълпата (изключение прави "кон")...
Бъдете бързи!
Администратора няма време. Никакво. Работата му никога не свършва. Веднага след като изтегли последния сезон на "Бойна
звезда "Галактика"" го чакат няколко гигабайта порно, три-четири дискографии и превод на субтитрите на "Бърз или мъртъв". Мислите ли, че този човек има възможност да се занимава със счупената ви
поща или с липсата на интернет... Ако все пак сте успели да
привлчете вниманието му, то кажете си проблема бързо, но бавно и отчетливо, бъдете изчерпателни, но лакончини и не му поставяйте
срок!
Десет дена на село на един луд геймър без РС.
(или как един болен мозък - аз - се чуди какво да прави в 3 сутринта)
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот....истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не знам как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше на декор като от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има!
20 минути по-късно: Бахти ужаса тук няма кьорав компютър. Как живеят тези хора! Остатъкът от деня прекарах в размисъл над този въпрос.
ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка!
ден 4: Баба ми, ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязох на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам нож и съм по-спокоен. Странна работа, към когото и да се зпътя гледа да се скрие. Споко’ бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
ден 5: Баба ми, ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата.....егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа". От бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми, ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбирам защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "грух грух".....баси к’во пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното. Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо. Мда бях прав пак идват със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да има повече месо като го заколи.
ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата....Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя.....Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава...май му харесва. Е ще тръгвам към баба ми. Я то иска да ме последва....ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето, за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се вдигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10 метра. После не помня.
ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Изляох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож има на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която водеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това, айде още една чашка...
след 30 мин. "опитване": Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки, се запътих натам. Какви пък животни ще обичатда ядат моркови. Като отворих вратата едни големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците са от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
Съпругата почиства къщата. Звъни на вратата. Отваря тя, а на прага стои непознат мъж:
- Добър ден. Моля да ме извините за любопитството, но имам един въпрос. Какво е отношението ви към ан*лния с*кс?
Жената, разбира се, възмутено тръшва вратата.
На следващия ден пак се звъни. И пак същия мъж:
- Здравейте отново. Ще ме прощавате за безпокойството, но се питах... харесвате ли 69?
- Изчезни бе боклук! Ще извикам полиция!
Звънене на следващия ден. И всичко пак се повтаря:
- Знам че малко странно ще прозвучи, но все пак... по време на с*кс харесвате ли да ви говорят мръсотийки?
- Мисля, че прекали. Още днес ще разкажа всичко на мъжа си. Ти посмей пак да ми дойдеш!
Вечерта жената действително разказала на мъжа си всичко, което се случило през последните дни. Той помислил малко и казал:
- Утре мога да си остана в къщи и да не ходя на работа. Ако този се домъкне пак, просто го задръж на вратата и ме викни да дойда аз да се разбера с него.
На следващия ден всичко тръгва по план. Звъни се и пак същия непознат:
- Здравейте госпожо, много се радвам да ви видя. Вчера не остана време да ви попитам относно оралния с*кс?
- Обожавам го!
- А за ан*лния?
- И него също!
- А 69?
- Много обичам!
- А... садо-мазо?
- Без него просто не мога!
- Много интересно! А защо след като мъжа ви разполага с всичко, от което има нужда, продължава да спи с моята съпруга?