жалкоче+все+още+ви+има
- Доста дълго лежите в болницата, а жена Ви все още не Ви е идвала на свиждане.
- Защото тя лежи в друга болница.
- Но това е ужасно.
- Така е, докторе, но тя започна първа.
1
Трима старци на игрището за голф:
- Момчета - споделя първият,- не ви ли се струва, че хълмчетата стават все по- стръмни от година на година?
- Така е - съгласява се вторият. - А и разстоянието на дупките май е по- голямо, отколкото беше преди. Да не говорим за стиковете- не знам в днешно време от какъв материал ги правят, но тежат много повече!
- Я стига сте хленчили! - кара им се третият. - Трябва да сме доволни, че все още сме от правилната страна на тревата...
1
На светофара до автомобил спира моторист. След няколко секунди мотористът пада на асфалта с мотора. Шофьорът на колата излиза и помага на моториста заедно да вдигнат мотора. Същата сцена се повтаря на още няколко светофара по абсолютно същия начин.
Накрая шофьорът на автомобила не издържа и пита:
- Ама кажете, какво ви е? Защо на всеки светофар падате с мотора си?
Мотористът отговаря раздразнен:
- Ми...с жената се разделихме вчера.
- А какво общо има това с вашите упражнения с мотора?
- При развода тя получи коша на мотора!
0
- Какво му има на Жоро?
- Пиян е.
- Пак ли?
- Не пак - ВСЕ ОЩЕ!
0
Надпис на флакона с крем за бръснене на еврейски език:
"Моля, не срязвайте флакона, даже ако ви се струва, че вътре има още нещо."
2
Стар английски лорд отива на лекар.
– Докторе, преди половин година се ожених за прелестна млада особа, но тя все още не може да забременее. Бихте ли ме посъветвали нещо?
– На колко години сте, сър?
- 75.
– А Вашата съпруга?
– На 25.
- Ето какво ще Ви посъветвам, вземете Вашата съпруга, наемете си млад секретар и отидете с Вашата яхта на пътешествие за два-три месеца. Морският въздух, както знаете, прави истински чудеса!
След половин година старият лорд се появява при доктора.
– Страшно много Ви благодаря, докторе! Морският въздух действително прави истински чудеса! Моята съпруга е бременна!
- Хм, а как е младият секретар? - пита докторът.
– Знаете ли, тя също е бременна! Морският въздух прави истински чудеса!
1
Ако народът търпи безмълвно, значи все още има какво да дъвче.
0
Даже да ви изядат, все още имате два изхода.
0
Утрото на един организъм... или как се насвинихме вчера... МОЗЪКЪТ: Ох, положението е зле! Очи, отворете се!
ОЧИТЕ: Отворихме се. И стана ли ти по-леко?
ЧЕРНИЯ ДРОБ: Мамичко, къде съм?
МОЗЪКЪТ: Къде, къде!... На мястото си си още. Но не се вълнувай, скоро ще те изрежат. Черен хумор. Ха-ха! Памет, как беше вчера? Колко изпихме?
ПАМЕТТА: От къде да знам? Вие ме отрязахте след третата чаша.
ПИКОЧНИЯ МЕХУР: Момчета, трябва да ида до тоалетната! КРАКАТА: Оправяй се! Кой ще те влачи толкова далече?!... МОЗЪКЪТ: Такааа, крака!... Давам команда: сега ставаме и тръгваме. Осем сутринта е! Трябва да се ходи на работа! СЪВЕСТТА: А да се измием?
СТОМАХЪТ: А един по муцуната!? Къде беше вчера? В мен изсипаха два литра заради теб!
СЪВЕСТТА: А кой наливаше?
КРАКАТА: Ръцете, естествено. Виж ги как треперят...
РЪЦЕТЕ: Всички сте гадове! Ние трябва да работим сега, а вие се еб*вате!
МОЗЪКЪТ: Крака, не разбрахте ли? Ставаме и тръгваме на работа!
ПИКОЧНИЯ МЕХУР: Крака, и през тоалетната минете! Не съм от гума!
ПАМЕТТА: Спомних си! Вчера имаше рожден ден. Там пък езикът какви ги наприказва!...
ЕЗИКЪТ: Стига глупости! Много добре си приказвах.
БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ: Момчета, искаме цигарка!
ЕЗИКЪТ: Да бе! Тук все едно полк е спал по чорапи.
ЧЕРНИЯ ДРОБ: Ех, да имаше айрянче!.
РЪЦЕТЕ: Глупак, какъв айрян? Сто грама ни трябват. Иначе отказваме да работим!
МОЗЪКЪТ: Писна ми от всички! Крака, подкарвайте организма към бара. Там трябва да има половин бутилка ракия. Очи, погледнете дали съм прав!?...
1
Гледане за 1 януари, 7 януари, 14 януари.
Погледнете внимателно в какво блюдо се събуждате:
1. В "Руска салата" - значи годината ще премине спокойно и традиционно.
2. В "Мимоз" - годината обещава нови запознанства (преди всичко на 8 Март).
3. В "Сельодка под шуба" - годината не предвещава нищо добро - все пак ще ви се наложи тази година да купите ново палто на жена си.
4. В салата с рачешки рулца - очаква ви бурен курортен роман.
5. В "Цезар с пилешко" - ще ви назначат за началник отдел в кантората.
6. В "Цезар с скариди" - ще станете капитан на далечно плаване.
7. В солени гъби или краставички - още една година ще ви мариноват на старата длъжност без увеличение на заплатата.
8. В топли мезета - вие сте корав пич!
9. В торта - пътуване до Прага!
Ако сте пропуснали и никъде не сте попаднали - годината ще бъде непредсказуема.
0
Инструкция за покупка на диня.
1. За да закупите диня, първо трябва да я разпознаете сред другите стоки на щанда. Динята е кръгла, зелена и раирана. Изключение прави цариградското грозде. За да не объркате тези две ягоди (а динята е ягода), цариградското грозде е по-малко.
2. Помолете да претеглят динята. Запомнете, че тя тежи повече, иначе това не е диня, а цариградско грозде или боядисан балон. Ако ви се струва, че тежи малко, но сте сигурни, че това все пак е диня, то можете да не се съмнявате в цифрата. Тя по-скоро ще е завишена, но никога не и занижена. В краен случай яжте цариградско грозде.
3. Почукайте по динята. Ако ви отговорят, не я взимайте. Звукът при почукването трябва да е отчетлив, сякаш вътре е празно. Ако динята се окаже мека на пипане, оставете цариградското грозде на мира.
4. Помолете да разрежат динята. Длъжни сте да видите дали е червена отвътре. Тук има две важни неща. Първо, разрезът трябва да не е голям, иначе няма да можете да търкаляте динята пред себе си с крака в случай, че ръцете ви са заети. Второ, пробвайки динята, не се опитвайте да отхапете колкото се може повече. Динята вече е претеглена. Просто трябва да се убедите, че не са ви пробутали цариградско грозде.
5. Разплащайки се за динята помнете: тя струва шест лева за килограм. И нито стотинка повече. Ако ви искат повече, то помолете да отделят златните инкрустации, драгоценните камъни и прочие простотии, заради които динята струва толкова.
Надявам се, че тази инструкция ще ви помогне да се насладите на вкуса на зрялата диня и да намалите количеството цариградско грозде във вашата диета.
0
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е ...добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!
Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?
Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...
п.п. Ще се видим в Ада!
2
Психиатър, кабинет.
Влиза първият клиент:
- Бихте ли ми помогнали, докторе?
- Първо платете предварително, че после бягат като ги оправя.
Платил 50 евро и психиатърът казал да започва да разказва.
- В момента в който заспя ,сънувам че от централна гара в София ме карат да бутам 4 вагона без локомотив за Русе. В 2 часа ми правят почивка на гара Гопна Оряховица. Дават
ми кафенце, количка. И след това ми лепват още 3 вагона и като се събудя - целият съм вир вода и потен.
- Платихте, ще помогна. - казал доктора.
- Навийте си часовника в 2ч. докато сте на Горна Оряховица, звънвате ми и аз ще дойда да ги добутвам до Русе.
Влезнал втори клиент.
- Докторе, до 2 часа спя с две жени, след 2 часа има още две, моля Ви помагайте за втората двойка!
- Съжалявам, господине! Мога да помогна само за първата двойка, че от 2 имам да бутам един влак за Русе.
2
На преглед в кожно-венерическия кабинет:
Доктора (ехидно):
- И какво, гори ви когато пикаете?
Пациента:
- Всъщност все още не съм го палил.
0
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня,когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
"Аз изчезвам скъпа, Човека ще дойде скоро".
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
"Добро утро Мадам, аз бих искал да ...."
"Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах." прекъснала го малко
нервно г-жа Иванова.
"Наистина !?!" озадачил се фотографа.
"Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета."
"Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте." ...
След минута госпожата попитала изчервявайки се:
"Ъмм, откъде ще започнем?"
"Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно
можем да се поразхвърляме."
"Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо"
"Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит.
Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем
различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата."
"Боже мой! Това е многоо ...." ахнала г-жа Иванова.
"Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована."
"Зная това." тъжно отвърнала г-жата.
"Позволете да Ви покажа някои от моите произведения" казал фотографа, изваждайки албум със снимки на бебета. "Ето това го направих в рейс на градския транспорт."
"Боже господи!" възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната
си кърпичка......
"А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им." продължил фотографа.
"Било е трудно ?!?" "Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха."
"Борисовата градина !?!" разширили се очите на г-жа Иванова от изумление......
"Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!"
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала "Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ .... , апарат!!!???"
"Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа."
"Триножник !?!?!?"
"Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров,
професионален. Без да го подпра на триножник не мога да
работя с него."
"!?!?!?! ....."
"Мадам?! Мадам?! Боже какво и стана, тя припадна!"
2