Вицове за жени
Сарказъм, шеги и смях за сметка на слабия пол. Хубави и грозни, лоши и добри, умни и глупави - това са част от определенията за хумора с жените и техните мъже, любовници, ухажори и свалячи.
В тази категория има 27129 вица, разпределени в 1809 под-страници.
Търся си юнак голям
с еей такъв голям банан!
Нека да е мъж от сой
Живко може да се казва той.
Като бикче да е як
да го яздя със мерак.
Да показва хватки чудни
сетивата да са будни.
Да не го е свян и срам
ще го вкарам в грях голям.
Радост, сълзи и сополи
ще текат като порои.
Ако са му те в излишък
ще се кефи чак до дрисък,
може даже да е с писък.
Обаче:
Бързо гард свали ли с трясък
и мъжественост без блясък,
той за мен не е герой -
бита карта ще е той!
Със досада:
До кога ще бъда аз
сексоложката за вас?
Само люта гавра с вас
мога да си правя аз!
Съвет:
Вий дуела научете
и жените не мъчете,
че е срам голям за вас
да си искате от нас.
Комплексари не бъдете
за дуел се пригответе
шпагите си извадете
със стратегия ги забодете!
Портрет:
Трънка Соева съм аз
винаги готова за бордаж!
Хващам се със вас на бас,
че борба ще има в този час!
Но помнете:
Оръдието си добре смажете,
огромен опит имам със мъжете!
Аз за вас съм само Трънка,
но във корена си имам брънка,
метнах се на баба Шипка -
мятъм се кат мряна рибка,
а от мама ми Малина
съм с характер на лавина!
Ако дупце ви устиска
аз ще устоя на триста!
Господ да ви пази
жена като мен да ви гази!!!
P. С. Оптимизъм и надежда има в мойта вдигната вежда!
Ваша всеотдайна:
ТРЪНКА ТРЪТКОВА СОЕВА - МЕРАКЛИЙСКА
- По стандарт на живот никога няма да стигнем съседите ни! - казва жена на мъжа си.
- Вече ги обират втори път тази година, а нас нито веднъж.
Един мъж изневерил на жена си и страдал от угризения.
Веднъж я помолил:
- Скъпа, нека да продадем това легло, понеже в него ти изневерих!
- О, недей, ако почнем така, ще останем само с полилея!
Как спят мъжете:
До 1 годинка - с приказки.
До 10години - с мечти.
До 20години - с музика.
До 30години - с жена.
До 40години - пак с жена, но чужда.
До 50години - с всяка жена.
До 60години - с електрическа възглавница.
До 70години - със затворен прозорец.
Мнозина твърдят, че алкохолът замества витамините, протеините, аминокиселините. А някои заявяват, че замества и жена, деца, апартамент, работа...
Защо ако една жена спи с десетки мъже е ку*ва, а ако един мъж спи с десетки жени - никога не съм аз?
Един директор си хванал Айше за гадже. Жена му разбрала и вдигнала луд скандал:
- Всичко може, ама пък циганка да имаш за гадже, само да разбера че продължаваш да ходиш с нея... развод!
Директора казал на циганката:
- Гадже, голям проблем стана. Не ми се обаждай повече. Или ако много съм ти нужен, направи се на чужденка. Звъни по телефона един ден и пита
- Ало, са мозе да са обазда господин Петров?
- Кой го търси ? - пита жена му.
- Едно чахкинче.
По време на 2-та световна война едно руско село е окупирано от немски войници. Те затварят всички жители на селото в общината. След няколко дена пускат само жените на свобода а мъжете остават затворени. Минали се няколко седмици и жените приплакали на главнокомандващия на немците че не могат вече да живеят без мъже и че трябва ги пуснат иначе те ще умрат. След кратък размисъл началника решил че жените са прави и трябва да им пусне мъжете. Решил обаче да си направи майтап със тях и им казал че ще пусне мъжете само ако всяка жена си познае мъжа по "оная му работа" Строил той мъжете зад една стена със дупки дето само членовете им се подават от другата страна. Започват жените да минават и опипват всеки мъжки член. Всяка жена минава пипа и говори: "Toя не е моя тоя не моя... Този е моя" Излизат мъжете и си тръгват. След като 5 или 6 жени си тръгнали с мъжете си началника се усъмнил дали не го лъжат жените? Дали не взимат които им падне и после ги сменят. Затова той наредил измежду всеки двама руснака да застане по един немец. Паднал се реда на една баба да си познае мъжа. Минава тя и говори: "Toя не е моя, Toя не е моя... Toя въобще не е от нашето село...
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа...
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжа ангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския триъгълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
Промоция:
- При покупка на каса безалкохолна бира получавате надуваема жена безплатно!
Две жени си говорят:
- За първи път от двадесет години да се зарадвам да видя мъжа си.
- По какъв повод?
- Извикаха ме да го разпозная...
Мъж към жена си:
- Толкова е хубаво времето, а ти си се хванала да миеш пода. По-добре излез навън да измиеш колата...
Говорят си две жени:
- Ех, че живот... връщаш се от работа и още работа вкъщи. Днес мих пода, утре прозорците...
- А мъжа ти?
- За мой късмет може сам да се мие.
Лежат в леглото Мъж и Жена. Мислите на жената:
"...Ето, не ме поглежда... разочарован е от мен, сигурно си има друга,... и т. н.
Мислите на мъжа:
"...МУХА... МУХА на тавана... как ли се държи там със своите малки крачета?"
- Моя мъж не пие, не пуши, пере, глади, мие чинии..
- Хм, това не е мъж, а някаква жена просто!