Вицове за жаби
В тази категория има 387 вица, разпределени в 26 под-страници.
Принцът влиза в италиански ресторант и чете менюто:
- Варени жаби, печени жаби, пържени жаби, панирани жаби.
Принцът въздиша:
- Виж какво правят хората с жабите, а аз, глупакът, се ожених.
Баща чете приказка на малкия си син:
– И целунал Иванушка глупака жабата в очакване тя да се превърне в дивна хубавица, а жабата се превърнала в нежен момък!
– А бе, тате и тая ли приказка изп*дерасиха...
Въпрос към радио "Ереван":
- За какво си мислят двойка жаби и двойка влюбени на брега на реката?
Радиото:
- Дано не дойде щъркелът!
В гората лъвът казва:
- Във вторник ще има страхотно парти!
Жабата отегчена:
- Ъъъ партии, скукааа!
Лъвът я погледнал намусено и пак казал:
- Ще свирят страхотни музиканти, ще дойдат от друга гора, въобще супер ще бъде.
Жабата пак:
- Ееее, то пък едни музикантиии...
Лъвът пак я погледнал намръщено:
- Ще има страхотна храна, масите ще бъдат отрупани до горе.
Жабата:
- Ъъъ, то пък едно яденеее...
Лъвът се ядосал сериозно и казал:
- Но животни с големи усти няма да бъдат поканени.
Жабата леко се смълчала и казала:
- Ей ся му се е*а мамата на крокодила!!!
Жена в зоомагазин търси подарък за съпруга си. Все нещо не и харесва и моли продавача да и препоръча нещо, той веднага се отзовава:
- Получихме вчера гигантски жаби... Тихи, непретенциозни, а дори са обучени да правят страхотни свирки.
На жената веднага и харесва, защото тя и без това рядко правела такива неща, щото се гнусяла. Вечерта подарява жабата, като изтъква основното преимущество на подаръка, съпруга и само се подсмихва недоверчиво.
Посред нощите жената се събужда от страшен грохот в кухнята. Сънена отива и вижда мъжа си и жабата сред тигани и тенджери надвесени над готварска книга. Мъжът и трескав и със зачервени очи:
- Значи тая жаба само да се научи да готви, ти си стягаш багажа и си заминаваш!
Софиянец седи на язовир в провинцията и си клати краката във водата, а една жаба му проговаря с човешки глас:
- Сега ако ме целунеш, ще се превърна в принцеса.
- Що, бе, ти и така ме кефиш!
Веднъж, докато се чудела кво да прави, Червената шапчица се сетила за старата си баба.
- Требва да навестъ дрътата, че току виж ма лишила от наследство, нейните препъре деба азе! - помислило си доброто дете.
Тя изгърбила майки си да нагоди зеье с пръшчици и едно заенце (по ресцепта на Гениниа), сложила манджата у кошничката и тръгнала къде баба си, която живеела у малка горска къщица идеална за форумни срещи.
Както си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща изскочил страшния вълк.
- На къде си тръгнала ма, да ти го спуща между филиите? - учтиво попитал вълка.
- Тръгнала съм къде баба ми, ако още не си я изял.
- Азе да не съм лешояд ма! Виж, с тебе бих замезил, че ми са видиш още у срок на годност.
- А бренеке у гъзарете сакаш ли? - отвърнала храбрата Червена шапчица, и извадила от задния си джеб стария ДЕДОВ револвер, с който дъртия навремето са прострелял у слепоочието, докато играел на руска рулетка.
Вълкът временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно се предават. Непременно сакал да еде пресно червеношапчешко, затова скроил хитър план. Отишъл до бърлогата си, рипнал на Симсоня и без усилие изпреварил червенушката. Дъртият вампир (бабата) тамън строяла вътрешен нужник, оти и било писнало на дедовия да я апат комарите по г*за. Кога дочула рев на мотор и скърцане на спирачки си рекла.
- Сигурно е па оня не доклатения мармот - е неска вече ще му навра шаколадете отзади! - бойно помислила бабата, и излезнала да посрещне госта си.
- Я, каква приятна изненада! - възкликнала старата лицемерка, щом видела вълка.
- Уя ли ми дириш тука?
- Дошъл съм да ми дадеш малко сол, вино и оцет, бабо, че вълчицата сака да маринова едни уйови глави, гледала у форума на "Резерват Северозапад" Джайо бил пуснал рецептата и да ги пробва.
- Ти кой лъжеш бе деба твойта семка врачанска! - викнала бабичката.
- Вълчицата още миналата годин ти сложи роги с лопатара и емигрира с него у Аляска!
- Е, фана ма да гу е*а! - неловко казал вълка и изял бабата.
Не щеш ли, скоро на вратата са почукало.
- Кой е там? - изръмжал преялия дзвер, и превключил от Енимъл планет на Експлорър.
- Азе съм, мила бабо, твойта уникина. А що ти е толкова надебелял гласа?
- Щото съм пила севън ъп на течение, айде флазай и не ми са обеснявай!
Червената шапчица плавно влезнала, погледнала и ахнала от удивление:
- Кво правиш тука бе, Уйо пелешати! Баба ми къде е, а?
- Не ми приказвай за баба ти, че получих киселини от нея! Я по-добре ми дай един Ранитидин, пъ тогава ще говорим!
След като изпил хапчето, вълкът изпаднал у добро настроение, и даже разказал на Червената шапчица два-три вица.
- А баба къде е, а, все пак? - не мирнала мининката разпоретина.
- Изядох я, не видиш ли ка съм са издул като котна жаба.
- Еее, време беше... ама чакай, преди да я изядеш, пита ли я къде е оставила завещанието?
- Дремало ми е на уя за роднинските ви проблеми! - едва изгъгнал вълка, и отново са отдал на храносмилане.
Тогава Червената шапчица ревнала с горчиви сълзи, щото много обичала баба си, пъ и къщичката била пълзящ кофраж по немска технология.
- Отивам да викам Кольо горския и ше ти са е*ат алелуите, ще видиш ти кон боб яде ли, ели луканка на пръчка!
И в миг изскочила навънка.
- Тоо ендзавиа ли? На доважданье му кажи да ми донесе и малко сода бикарбонат, че Ранитидина май е от ония на Чайка Фарма къде ми не действа! - са провикнал вълка.
Ма слабичък бил ангела на Кольо, коги дошъл вълкът тамън режел последния домат, ракията била сипана, заяка по Генински разпарчетосан и от кастофоня са чуел благо да припева Миле Китич, седнали на масата, дигнали чаши и историята мълчи какво станало по нататък... Зли езици говорят, че манинката Червена шапчица са превърнала у самодива и отишла да работи по видинско.
В приказките е едно, а в живота - съвсем наобратно. Ако Принцесата никой не я целува, тя се превръща в жаба.
И целунал Иванушка жабата в очакване тя да се превърне в дивна хубавица, а жабата се превърнала в нежен момък... А бе, въобще изпед*расти се и тая приказка...
Мамка му... Така и не се научих да разпознавам кои са женски? - казал си принцът, след като целунал жабата и тя се превърнала в красив момък...
Напътствия към внука от баба Пенка:
- Сашко, момчето ми! Нужно е да целунеш една жаба, за да намериш принцесата, а не да преспиш... с цялото блато!
Пролет, слънце, зеленина, река... над нея – мост. В реката жаба, под моста – двама влюбени. И влюбените и жабата си мислят:
- Ами ся, ако дойде щъркела?
Жена в зоо магазин, търси подарък за съпруга си. Нищо не и харесва и моли продавача да и препоръча нещо, той веднага се отзовава:
- Получихме вчера гигантски жаби... Тихи, непретенциозни, а дори са обучени да правят страхотни свирки.
Жената е предоволна, защото тя и без това такива неща рядко правела, щото се гнусяла. Вечерта подарява жабата, като изтъква основното и предимство. Съпругът и се подсмихва недоверчиво. Посред нощите жената се събужда от страшен грохот в кухнята. Отива и вижда мъжа си и жабата сред тигани и тенджери, надвесени над готварска книга. Мъжът и трескав със зачервени очи:
- Значи тая жаба само да се научи да готви, ти си стягаш багажа и си заминаваш!
Щъркелът Юсуф се излюпи на покрива на една от истанбулските джамии. Гнездото беше точно срещу прозорците на турската баня и майка му, докато мътеше се нагледа на какви ли не мурафети... И Юсуфчо стана с обратна щъркелова резба... Порасна и все търсеше някой да го... но всички го отбягваха. Един ден, тъжен бродеше из блатото да лови жаби. Мярна една водна змия и ловко я глътна цялата. Змията, обаче много искаше да живее и някакси успя да излезе през г*за му, което хем страшно го учуди, хем му достави огромен кеф. И изведнъж нещо му светна! Трескаво догони змията, глътна я отново жива, завря си клюна в г*за, остави я да циркулира в затворения кръг... и получи вечен кеф.
Таралежът Спас беше много гнуслив. Никога не ядеше умрели жаби и изгнили ябълки. И никога не се свиваше на кълбо докрай.