Вицове за затвора и затворниците
В тази категория има 837 вица, разпределени в 56 под-страници.
Сватба у Враца...
- Как бе' на сватбата?
- Страхотно! Я и у затвора не бех ял толко' бой...
Първа брачна нощ...
Младоженката:
- Скъпи, аз с това никога не съм се занимавала. Съвсем нищо не зная! Ще ми разкажеш ли?
- Гледай сега, хубавицата ми... Представи си, че това твоето, там под одеялото, е затвор. А онова в мен е престъпник. Значи вкарваме престъпника в затвора! Ето така...
Първият път минал добре. Лежат, почиват си.
Тя казва:
- Пешо, скъпи! Струва ми се, че престъпникът е избягал от затвора. Трябва отново да го вкараме!
Пак го вкарали... И пак почиват...
След осмото " бягство на престъпника" младоженецът лежи в несвяст и жадно гълта въздух.
Тя:
- Пешо, няма да повярваш, но той отново е избягал!
- Пенке! Радост моя! Мога ли да ти е*а чудото и чудесата...! Та той да не е осъден на доживотна...
Следващия път, когато се почувствате зле и решите, че животът ви е кофти, помислете, че всичко зависи от гледната точка...
Имам познат, например, който прави ежедневно фитнес упражнения, чете по две книги на седмица и прави с*кс по няколко пъти на ден...
И въпреки това, не спира да се оплаква колко било гадно в затвора.
Мъж и жена лягат да спят. На следващият ден се навършват 15 години съвместен живот. Преди да заспят двамата си мислят.
Жената:
- Какво ли ще ми подари утре - петнайсет години го трая...
Мъжът:
- Да я бях удушил още първия ден - утре щях да изляза от затвора...
Между затворници:
- А тебе за какво те затвориха тука?
- Заради настинка.
- Ама как така?
- Кихнах и пазача на банката се събуди.
- Тате, защо винаги жената готви?
- Защото по закон тате, всеки затворник трябва да бъде хранен.
Надзирател, към затворник:
- Ставай! Тъща ти е дошла на свиждане...
- Божичко, и това ли влиза в присъдата?!
- Шефе, кога ще получим заплата?
- Щом се върне счетоводителят.
- Той в отпуск ли е?
- Не, в затвора.
Събуждайки се посред нощ, жената забелязва, че съпругът и не е в леглото. Тя става и го намира да седи в кухнята и да пие кафе, гледайки замислено стената пред себе си с насълзени очи.
- Защо не спиш, скъпи? Какво има? - пита го тя, а той я поглежда и вика:
- Помниш ли преди 20 години, когато с теб започнахме да излизаме? Ти беше на 16 години. Помниш ли това?
Жената се разплака, че съпругът и е толкова чувствителен и нежен...
- Разбира се, че си спомням - каза тя тихо.
Съпругът въздъхна. Думите трудно излизаха от него:
- Помниш ли, скъпи, когато баща ти ни хвана на задната седалка на колата ми?
- И това си спомням - нежно отговори жената.
- А помниш ли онзи път, когато ми насочи пушка в лицето и каза: "Или ще се ожениш за дъщеря ми, или ще те вкарам в затвора за 20 години!"
- Помня... - шепне жената.
Мъжът избърсва сълзата, която се плъзна по бузата му и и казва:
- Е, днес щяха да ме пуснат!
Нов затворник влиза в общата килия.
Старите:
- Ей, новия, за добре дошъл избирай - или вилица в окото или по един път в задника!
Новият ги огледал и викнал:
- Здравейте, п*дали!
- Ти полудя ли, бе?
- Ами не виждам тука еднооки...
- От всичките ми съученици само Пешо остана в България.
- Браво на момчето, патриот! С какво се занимава?
- В затвора е.
"Когато бях малък, майка ми и баща ми не се обичаха и си изневеряваха.
После се разведоха.
Скоро след това мама попадна в автомобилна катастрофа и загина.
С брат ми останахме да живеем в стария дом на баба ми.
Сестрата на баба беше алкохоличка.
Всички живеехме със парите, които баба получаваше от държавата и нейните спестявания.
Чичо ми Анди едва избягна затвора, пак с пари от баба.
Брат ми се ожени и ни напусна. Вече почти не ни се обажда.
Баба наскоро умря и се наложи баща ни, който е на 73 години, да започне paбота за да издържа семейството.
Вероятно, след време, аз ще трябва да поема тази грижа!"
Принц Уилям
В един затвор, някакъв пандизчия попитал надзирателя:
- Шефе, какво има за закуска?
Оня отговорил:
- Чай!
Лишеният от свобода задълбочил разговора:
- Ама, към него - какво има? Сирене, салам, мармалад?
Служителят се троснал:
- Кое не ти е ясно, бе? Закуската е ЧАЙ!!!
Затворникът попитал с плаха надежда:
- А вътре - има ли поне захар?
Надзирателят се хванал за главата:
- Ехееей! Ти, още малко ще поискаш и да ти го сваря, бе!
Равин, имам и православен отец играят покер с високи залози в кафенето. Изведнъж вратата се отваря с трясък и връхлетяват цял сонм полицаи. Тримата се отдръпват леко назад, но масата е отрупана с карти и парѝ. Ами сега? Сержантът приближава и строго казва:
- Знаете, че хазартът е забранен, глобата е голяма, а и затвор се полага за това!
- Ама ние не сме играли! - в един глас запротестирали свещениците.
- А чии са картите и парите? - попитал полицаят.
- Не знаем, тук си бяха, когато седнахме да си пием кафето...
- Добре, ще ви повярвам и ще си ида, ако всеки се закълне в своя Бог, че не е играл комар - с хитра усмивка заявил униформеният и погледнал очаквателно.
Пръв се престрашил отецът. "Господи и Света Дево и ти Иисусе Христе, простете ми, че ще излъжа, само този път!" - помолил се наум той и се заклел в името на светата троица, че не е играл.
Втори се престрашил имамът. "Аллах, прости ми, че ще излъжа, няма да се повтори!" - помислил си и се заклел, че не е играл.
Полицаят погледнал равина с очакване, но оня невъзмутимо рекъл:
- Какво ме гледаш бе?! Тези, двамата, като не са играли, аз с кого съм играл?
Нов затворник. Унил. Съквартирантът му го успокоява:
- Споко бе, какво са 10 години, няма да усетиш кога ще се изтърколят! Тука живеем разнообразно - всеки ден е тематичен: Понеделник, например, е ден за футбол. Всички ритаме на двора. Ти обичаш ли да риташ?
- Ми, не. Аз не обичам спорта...
- Ъхъм, еми добре - вторникът ще ти хареса - тогава играем карти: белот, сантасе, канаста - каквото искаш! Обичаш ли карти?
- Ми, не, аз карти не играя!
- Добрееее. Срядата е ден за с*кс. Ти с*кс със жени ли обичаш или с мъже?
- С жени!
- Ееее, тя и срядата няма да ти хареса, значи...