Вицове за заплати
В тази категория има 1535 вица, разпределени в 103 под-страници.
Семеен живот е, когато планираш да си купиш Плейстейшън със следващата заплата, а после със следващата, после със следващата, а после умираш.
С такава заплата като моята... трябва да живея в Африка. Гащи, огърлица и си красив!
Доживяхме до заплата, останаха ни и пари... Седим и мислим – какво е станало - научихме се да икономисваме или забравихме да платим нещо?
Месеците се делят на две половини - "На заплата" и "Преди заплата. "На заплата" е деня на заплатата, а всички следващи дни са "Преди заплата!"
Съпругата:
- Днес е двадесет и пети, няма ли да даваш заплатата?
Съпругът:
- Днес не, боли ме главата...
- Колко е Вашата месечна заплата?
- Десет килограма... череши!
Приятел преди два месеца се раздели с гаджето си. Попитах го как е. Сподели, че още харчи февруарската заплата...
- Размерът няма значение!
- Господине, не се шегувайте... Къде е другата половина от заплатата ми?!
- Иванчо, хайде да си играем на доктор и медицинска сестра.
- Не, Марийке, за тия смешни заплати не си заслужава...
- Да бъдеш излъган не е страшно. Страшно е, когато изгубиш доверие в човека!
- По дяволите, Петров! Казах ти, ще получиш заплатата утре.
- Как му викаш на афро-американец, завършил висше, с работа със стабилна заплата и жена с 2 деца?
- Негър.
Обява:
- Търсят се надеждни служители, за непостоянна работа. Заплатата е неголяма, но напълно възможна.
В офиса:
– Как се казвате?
– Ванката.
– А фамилията ви?
– С такава заплата просто... Ванката.
Господ ни е заръчал да се молим за управниците си. Е, моята молитва днес е:
- Господи, дай на управниците ни по 200 лева заплата и ги дари с дълъг живот и уранова вода. Амин!
Сутрин... осем часа. Нормалните хора работят вече. Влизам в КАТ.
- Накъде?
- Миии... Актче имам за получаване...
- Отвън!
- ???
- Отвън изчакайте!
- ???
- Осем и половина...
В осем и половина вече има тридесет човека на опашка пред всяко гише. Напомня ми някак на времето с празните рафтове и дългите опашки от осемдесетте години. Май родното МВР си е останало някъде там - в онова време. Във времето когато нямаше "моля" а се заповядваше...
Осем и тридесет и пет. Измъчена служителка изпълзява и видимо гузна:
- Имаме проблем със системата... ще чакаме колежката да дойде (още не е дошла?), щото тя знае паролата...
Чакаме... а нашия работен ден си тече вече четиридесет минути... същия работен ден в който на тия тук трябва да им изкараме заплатите. Нали ги взимат от данъците от нашата заработка...