Вицове за Цигари
В тази категория има 1074 вица, разпределени в 72 под-страници.
Някъде след полунощ. По празните улици на града се движи кола. В колата има двама. Шофьор, а на задната седалка пиян като г*з мъж.
Пияният се разбужда:
- Припуши ми се, ще взема да запаля...
- Нямате проблем, Господине.
Запалил цигара и естествено му станало още по-кофти и вика:
- Оффф, кофти ми е, ще драйфам!
- Драйфай си на воля!
Изповръщал салатата и мешаната скара, обаче и бирата решила да излиза...
- Човече, пикае ми се... не мога да се дигна от седалката.. да взема да пусна една вода тука, а?
- Въобще никакъв проблем!
Изпикал се, запалил пак и вика на шофьора:
- Евала, в такова такси не се бях се возил! И пушене, и драйфане, че и пикаене! Ще те похваля във Фейсбук!
- Благодаря, господине... ама не съм такси, а от фирмата. Вие пиете, ние караме... и сме във Вашия джип.
- Ало, адвокатската кантора ли е?
- Да, кажете!
- За съвет се обаждам!?
- Слушам ви!
- Наскоро ми откриха раздвоение на личността и това много ми пречи, понеже другото ми аз непрекъснато ме злепоставя пред обществото, харчи ми парите и уврежда органите ми с алкохол, цигари и други. Дали мога да заведа дело и злосторникът да бъде наказан?
- Разбира се, господине, ако искате може нашата кантора да представлява и двама ви, така ще спестите пари от хонорари.
- А каква е процедурата?
- Всичко е много просто, една молбичка ще пуснем, после ще чакаме експертизата, накрая ще се произнесе съдът и негодника заминава в лудницата, а вие спокойно ще продължите живота си.
- А колко ще струва?
- Със съдебните разходи около сто хиляди.
- Ъъ, знаете ли, то той като си пийне всъщност не е толкова лош човек, пък и работи много, старае се, пък си има и приятели, хайде по-натам ще се обадя, дочуване.
- Ало, господине, не затваряйте, елате в кантората да обсъдим по подробно нещата, ще намерим начин да намалим от цената! Затвори, ма тоя изобщо не ми се видя луд, кви са тия доктори, бе, аман!
Един часът през нощта. По слабо осветена улица, с мъка се придвижва добре начерпен мъж. Точно в този момент се появява и полицай от нощния патрул.
- Здравейте господине, къде така по това време?
- Здравейте, ами аз на една конференция отивам. - отговорил пийналия.
- Конференция по това време? - смаян пита полицая.
- И за какво се отнася?
- По няколко теми е, например - "Вредата от алкохола и тютюнопушенето при мъжете на средна възраст", "Лошият пример от пиянството при нравственото формиране на младото поколение", "Резкия срив на икономически нестабилния бюджет на семейството при системната злоупотреба с алкохол и цигари"... "С*ксуалната незадоволеност при жените, чийто съпруг редовно предпочита алкохола пред изпълнението на задълженията към половинката си."
- И кой ще води тази конференция, господине?
- Жена ми разбира се, безплатно е, придружете ме, ако желаете.
Две двойки обсъждат дали да не си разменят партньорите, накрая решават, че идеята е добра и пристъпват към действие. Наемат си две стаи в мотел и новите двойки се оттеглят в тях. Едната от тях се отдава на бурен с*кс в продължение на часове... И когато най-накрая свършват, едната жена поляга на една страна, запалила цигара, погледнала партньорката си и казала:
- Чудя се как ли се справят мъжете?
Тя веднага забеляза годишната винетка на предното стъкло. До телефона му и кутията с цигари небрежно бяха оставени и два билета от софийския градски транспорт. От торбичка на предната седалка се показваха два буркана лютеница.
- Някой хора не си знаят парите! - помисли си тя.
А още дори не беше видяла, че на задната седалка има цяла торба череши...
Майка имала три дъщери, на които скоро им предстояло да се омъжат. И понеже се притеснявала как ще потръгне с*ксуалният им живот, накарала и трите да и изпратят пощенски картички, в които да загатнат как е минала първата брачна нощ. Два дни по-късно получила от първата си дъщеря картичка от Хаваите, на която пишело:
- Нескафе.
Озадачена отишла в кухнята, взела буркан с "Нескафе", чиято реклама гласяла - "Добро до последната капка." Смутила се, но се зарадвала за дъщеря си. Седмица след сватбата на втората дъщеря получила картичка от Тенерифе, на която пишело: - Бенсън & Хеджис. Веднага посегнала към кутията с цигари на мъжа си, на която пишело "Екстра Лонг. Кинг Сайз." Отново била леко смутена, но въпреки това доволна заради дъщеря си. Третата дъщеря била на меден месец на Карибските острови. Две седмици - никакви вести. Към края на медения месец получила картичка, на която с трепереща ръка било написано:
- Бритиш еъруейз. Разтревожена , майката грабнала последния брой на Харпърс Базар и намерила реклама на "Бритиш еъруейз", която гласяла - "Три пъти на ден, седем дни в седмицата, в двете посоки."
Митничари на смяна. Минава някакъв със спортен мерцедес. На седалката до шофьора са хвърлени небрежно 3 кутии цигари:
- Гледай го тоя, нарочно е хвърлил тия кутии, не му е чиста работата. Дай да го проверим за контрабанда.
Проверили, но нямало други цигари. След една седмица същият автомобил, същите три кутии цигари. Пак го проверили най-щателно, но нямало контрабандна стока. И това продължило да се повтаря веднъж седмично. Накрая на митничарите им писнало:
- Кажи ни бе, приятел, как я прекарваш тая контрабандна стока! Няма да ти направим нищо, даже ще ти дадем нашия камион да си я прекараш!
- Много сте мили момчета, но този мерцедес беше последен...
Англия... Малко градче... Пъб... Седи самотен и замислен мъж пред чаша бира и пуши цигара. Пийва от бирата, дърпа от цигарата:
- Ето, мелница. Сам я направих... Сам събрах камъните, сам изградих стените. Всичко направих сам. Защо не ми викат "Мак Ларън - строителят на мелници?"
Пийва още една глътка бира, дърпа от цигарата.
- Ето, градина. Сам я засадих... Сам я плевя и поддържам... Сам съм посадил всяко цветенце и дърво в нея... Защо не ми викат "Мак Ларън - градинаря?"
Още една бира, дръпване от цигарата. Продължава да философства.
- Ето моста. Сам отсякох дърветата за него... Сам ги направих на греди... Сам го построих... Сега по него минават всички. Защо не ми викат "Мак Ларън - майстора на мостове?"
Огромна глътка от бирата, силно дръпване от цигарата:
- А само веднъж се усамотих с козата и...
Доктор към пациент:
– Бе, виж на какво си заприличал. Нали ти казах, 10 цигари дневно, са ти достатъчни...
– Докторе, за непушач... и 10 са много.
Мъж бил захвърлен на самотен остров цели десет години и през това време не видял жива душа. Един ден за негово удивление от морето изплувала русокоса хубавица с акваланг. Тя се приближила до него и започнала да го гали по брадата.
- Откога не си пушил цигара? - попитала го хубавицата.
- От десет години! - отвърнал той.
Блондинката бавно разкопчала ципа на непромокаемия джоб на левия си ръкав и извадила пакет цигари и кутия кибрит. Мъжът запалил и въздъхнал:
- Умирах си за цигара. Фантастично е!
Когато изпушил първата си цигара, тя попитала:
- А откога не си пил уиски?
- От десет години! - отвърнал той.
И хубавицата бавно разкопчала ципа на непромокаемия джоб на десния си ръкав, и извадила бутилка уиски.
- Божичко, прекрасно е! - възкликнал мъжът, след като изпил
половината.
- Бях забравил колко хубав вкус има уискито.
Накрая блондинката започнала да разкопчава ципа на неопрена си и съблазнително измъркала:
- Откога не си се забавлявал?
Мъжът не можел да повярва на късмета си.
- Не ми казвай, че носиш стикове за голф!
В купе на влак пътуват българин, грък и турчин. По едно време нашият огладнял и наизвадил едни печени пилета, салати, ракии, сирена, кашкавали... А бе, опънал една яка софра и почнал да яде. Гъркът и турчина го гледали с апетит, лигите им текат... И нашия вика на гърка:
- Йоргос, ела хапни с мене!
Ама гърка си мисли:
- Тоя българин ще иска да ям с него, а после ще иска да ме опъне! Аааа, Йоргос не е глупав!
- Не'ща, не съм гладен! Тука имам едни маслинки, ще си ги хапна тях!
Нашият поканил и турчина:
- Ало, ефенди, ела при мене да хапнем!
Турчина и той си мисли:
- Ааа, машала, хубава работа! Тая маскара ще иска после да ма опъне, за дето съм му ял от чеверметата! Не съм глупав аз!
- Не, не, хич не съм гладен, благодарим! Имам малко халва, ще ми стигне да си задоволя глада!
Обаче минало малко време, на гърка страшно много му се дояло и си казал:
- Майка му стара, ще седна да се наям, пък каквото стане!
Седнал той при българина, наял се като попско чадо на Задушница, облегнал се хубаво на седалката, запалил една цигара и загледал отчаяно в очакване!
- Йоргос! - викнал българинът.
- Дойдоха ли ти силите? - ухилено запитал нашият.
- Дойдоха ми! - въздъхнал гърка, като се бил прежалил вече...
- Ха, тогава, дръж турчина да го опъна!
До нас са отворили магазин "Всичко за футбола." В него продават бира, цигари и телевизори.
След сватбата – Кире установява:
- Пено ма, ама ти пушиш?
- Само след с*кс!
- Е, две, три цигари седмично…
- Кутия и половина дневно!
- Малий, ами аз кво та правя?
Едно семейство било много мързеливо и винаги след вечеря се карали кой да измие съдовете... Една вечер, преди да седнат да вечерят се разбрали, че който проговори ще измие чиниите. Седнали да вечерят, а на вратата се звъни. Щерката става, отваря вратата - гаджето. Влиза той, сяда на масата, никой не го поздравява и не му обръща внимание. Хапнал той, пийнал малко повечко и му се приискало да оправи гаджето си. Хванал я за крачето под масата, оная мълчи и нищо не казва. Повторил - нищо. Ядосал се и я метнал на масата да я оправя. Всички мълчали. Обърнал още 2-3 питиета и бабата му се сторила с*кси. И след като никой нищо не казвал, хванал бабата и я оправил и нея. Мълчание. Никой от тримата не проговаря. Започнал да се чуди, какво става в тая къща и излязъл на балкона да пуши цигара. Обаче от вятъра му изпръхнали устните и той се върнал в стаята с думите:
– Чичо Пешо, да ти се намира малко вазелин?
Пешо подскочил като ужилен:
– Добре бе, добре, айде аз ще измия чиниите...
Когато омете половин тенджера кисела супа, Деню нямаше как да знае, че същата вечер ще му се отвори работа в Студентски Град.
Сряза го още на излизане от вкъщи, но не му се качваха шест етажа пеш обратно, само за да тества мимолетното къркорене на червата си и акустиката на мизерната баня.
Докато чакаше пред дискотеката пръцна леко, отмести се виртуозно назад и цялата опашка запсува някакъв пълничък първокурсник, който припозна творението за свое и обиден си тръгна.
Вътре Първолета подскачаше около него, разгорещена и потна. Бяха се запознали същата сутрин, но тя вече даваше всички индикации, че съвсем скоро ще му позволи любов, където си поиска.
Деню се опита да потанцува с нея, но стомашните спазми направиха движенията му неестествени и страдащият се завря в един ъгъл, където се остави на газовете да го надуят до две атмосфери. Улавяше ниските честоти на музиката с цялото си дебело черво. След около час положението бе нетърпимо, хвана Първолета за ръка и въпреки бурните и възражения, двамата заедно потънапха в декемврийската мъгла.
Живееше съвсем наблизо. Добре. Щеше скоро да ползва тоалетната.
- Защо ходиш тъй? – попита живеещата наблизо.
Деню подскочи няколко пъти на място и затрака със зъби. Първолета се захили кокетно и обеща:
- След малко ще ти стани топло...
“О, да! След малко ще съм се насрал до глезените” – помисли си жребецът и изстена. “ - Ако тая пача чуе, че и опърдявам банята... може и да не ми пусне”
- Много е динамично да съ живеи в Студентски град – каза Първолета – Стигнахме. Тук живея – и посочи един от тъмните балкони.
“Трябва да разкарам пачата за десетина минути. За десет минути съм разтоварил самосвала, а има време и гъзъ да си измия...” – продължи да пресмята шансовете си наум Деню.
- Коте, ай да те помоля да ми купиш едни цигари! Дай ключа, аз ще чакам горе...
- Ммммм... пирверзник.... – изкудкудяка Първолета, изпълнена с надежда. – Добре... шми дадеш ли пари?
- Ето – ето! - Заопипва джобовете си Деню, като пристъпяше от крак на крак, напълно концентриран върху блендата на задника си...
Изобщо не изчака да се скрие зад ъгъла. Галопира по стълбището, като вземаше по шест седем стъпала наведнъж.
С едната ръка се притискаше отзад, а с другата заотключва паянтавата брава.
Имаше сили за още две крачки. Още една крачка вътре в стаята и се предаде.
Първата пръдня взриви мрака. Втората продължи цяла вечност. Деню не смееше да мръдне.
- Оооооооох... оооох – облегчението започна да избистря съзнанието му и тръгна към банята – оооооох оооооох.... котьооооооо.
Времето спря. Картечните откоси следваха един след друг – Ооооооххххх ... Уууууххххх... Ммммммммм... Бааааасимайката... Ооох... кккотьоооо...
Въздухът бе наелектризиран до безобразие и Деню реши, че е по - добра идея да отвори прозореца, преди да провери в банята дали не се е и поизпуснал.
Мъглата моментално изпълни стаята, но само придаде задушлива влажност на неприятната ситуация. Облегченият многострадалец, опипвайки хвана един пешкир от русенския креват и започна да гони зайците през джама. В този момент чу стъпки в коридора и замаха още по - отчаяно и чевръсто.
“Ще и кажа, че така си е миришело... Може някой да си е хвърлял бурканите кисело зеле в кенефа, баси... не е ли така” – самоуспокояваше се Деню и чак сега започна да търси ключа за лампата.
Вратата се отвори и за част от секундата ръката на Първолета изпревари неговата.
Светлина.
На отсрещното легло момче и момиче гледаха облещени и напълно парализирани.
- Ама Августиноооо, ма ти нъл ми каза чи шси пътуваш на село тая ниделя – не можа да скрие разочарованието си Първолета и занюха из въздуха като заек - люцерна.
