Вицове за Цигари
В тази категория има 1078 вица, разпределени в 72 под-страници.
Излизат от комуна вече излекувани - пияница, пушач и гей… Казано им е, че ако се върнат към старите си пороци ще умрат. Още с излизането пияницата видял кръчма и се забил в нея (умрял)… Продължили другите двама. Пушачът видял цигара на земята и гея му казал:
- Ако се наведеш и двамата умираме!
- Какви цигари е пушил Христос?
- Син Давидов.
- Ей за това не пуша, щот' съм атеист...
А моя вчера отиде да ми купува цигари и вечерта се обади от Созопол. Ето това е мъж, като е казал "ще ти купя цигари" светът ще обърне, но ще ми купи.
Да си пиеш кафето без цигара е, все едно да биеш циганин, без да го псуваш!
Бях в депресия. Излязох от нея. Огледах се, изпуших една цигара, върнах се обратно!
- Извинете,госпожице... Искам да ви помоля, ако имате цигара... Обичам да запаля след с*кс.
- От половин час се въртите тук, не видях да правите с*кс.
- Ах, да... Имам, още една молба...
Учителка се оплаква на директора:
- Иванчо от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата!
- Доведи го при мен. - казал директорът.
Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал:
- Е, как е животът?
- Едно и също.
- Пушиш ли?
- Да.
- Искаш ли цигара?
- Може...
Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо.
- Леле! Ето това са цигари!
- Пиеш ли? - продължил директорът.
- Понякога...
- И какво пиеш?
- Водка.
Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша.
- Жестоко! Любимата ми водка! - зарадвал се Иванчо.
- Казват, че и с момичета се задяваш?
- Ами... Понякога...
Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влязла много красива жена.
- Запознайте се. Това е Иванчо - наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте.
След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие:
- Ето, на това се казва жена!
Директорът:
- Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!
Промотърка на цигари в OMV:
- Добър ден, пушите ли?
- Само след с*кс.
- Да ви предложа цигари?
- Бързаш!
Днес имаше една сладурана пред мен в метрото. Гледам пуши електронна цигара... та ми е тъпо да питам за огънче и викам:
- "Извинявай да имаш зарядно за Самсунг?!"
- Ела да изпушим по една цигара.
- Не мога, зарежда се!
Разговарят трима:
- Аз вчера влизам в стаята на синът ми и намерих кутия цигари - въобще не съм подозирал, че той пуши!
- А аз влизам в стаята на синът ми и намирам бутилка уиски. Въобще не подозирах, че пие.
- А пък аз! - казва третият. Влизам в стаята на дъщеря ми и намирам кутия с презервативи. Въобще не съм подозирал, че тя има х*й!
Списък с покупки на самотна жена:
- Кафе, цигари, вино и... батерии...
Война. Двама войници седят в окоп. Единият от тях свива цигара, слага я в устата си и вдига глава така, че върхът на цигарата да се подаде над окопа. Чува се изстрел от вражески снайпер и куршумът запалва върха на цигарата. Войникът сяда на земята, доволно всмуква от цигарата, изпуска кръгчета дим и казва:
- Тоя снайперист е голяма работа, да знаеш! Направо ми икономисва кибрита.
- Ама това не е ли опасно? – пита седящият до него боец.
- Не е, бре. Аз като пуша, не гълтам дима.
КАК СЕ ПРАВИ МЪЖКА БАНИЦА!?
Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно), почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград.
От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.
Нощ, кал, мъгла, киша. Цялата гадост в една нощ. Карал си един човек Камаза. Видял кола обърната на една страна да буксува с пълна газ. Шофьорът решил да му помогне. Спрял Камаза, приближил и отворил вратата:
- Господине, имате ли нужда от помощ?
Човекът в колата го погледнал и припаднал. Шофьорът бързо го качил в Камаза и го закарал в най-близката болница. Оставил го на лекарите и се качил в камиона. Затворил вратата, пуснал двигателя, запалил цигара и се зачудил, защо онзи припаднал? Решил да разбере, изгасил двигателя и отишъл пак в болницата. Човекът, когото докарал вече се бил освестил. Шофьорът го попитал:
- Аз исках да ти помогна, а ти защо припадна?
Онзи му отговорил:
- Ами, посред нощ, кал, мъгла и киша, шпоря със 120км/ч и ти ми отваряш вратата!
