Вицове за телефони
В тази категория има 3614 вица, разпределени в 241 под-страници.
В погребално бюро влязъл клиент:
- Добър ден! Искам да поръчам надгробен паметник за един мой приятел!
Агентът попитал:
- А паметникът какво ще изобразява? Самият покойник или примерно - някакъв ангел, мраморен венец или друг символ?
Клиентът се замислил:
- Ами, то - моят приятел вечно плямпаше по телефона. С него ставаше и с него лягаше! Жена не е обичал така, като тая пуста машинка! Та, ако може паметникът да е във формата на джиесем!
Другият кимнал:
- Разбирам! А да сложим ли някакъв надпис?
Примерно: "Последно сбогом!" или "Почивай в мир!"
Клиентът обяснил:
- Напишете просто: "Абонатът в момента е извън обхват!"
Разговор между младежи по време на карантина.
- Здрасти, кво прайш брат?
- Ооо, забих много яка мацка!!!
- И кво?
- Амииии, тъкмо да го вкарам... И тя затвори телефона.
Един мъж решил да се отърве от котарака на жена си. Сложил го в торба, закарал го на 2 км от къщи и го оставил там. С леко сърце се върнал вкъщи. Какво да види? На изтривалката пред вратата седи котаракът, чака го и радостно мърка. Мъжът побеснял. На следващия ден пак взел котарака и го отнесъл на 4 км. Пак същата история: котаракът седи на прага и търпеливо чака. Мъжът си заскубал косите. Мислил, мислил и решил: взел котарака, седнал в колата и карал 10 км направо, 20 км наляво, 7 км на югозапад и 15 км на североизток, хвърлил котарака и тръгнал.
След два часа мъжът звъни на жена си по телефона:
— Котаракът вкъщи ли е?
— Да, скъпи, върна се преди пет минути, а ти защо питаш?
— Дай ми го изрода на телефона — изгубих се…
- Къде те заведе?
- Във Фантастико.
- Стига, бе! Верно ли? Още от първата среща?
- Еее, ми той е шофьор в Еконт, муци, не е някой певец! Няма да ме заведе в БИЛЛА, я! Знаеш ли как се беше барнал! Направооо...
- Как бе, шуши? Да не беше с предпазен костюм?
- Да!
- Неееее... Кажи честно! А маската му?
- 3М! Оригинална! Клас 1! Жълт гащеризон с качулка, маската синя, а плексигласовата предпазна маска - със синя лента.
- Оххх.. Открай време ти върви на тебе... А ти? С какво беше?
- Е ми аз бях с дъждобран, розов. Носех маска в същия цвят и гумени ръкавици, за да не ми се вижда лака. Бях си сложила на очите маската за плуване, дето си я купих миналата година като бях на Малдивите, помниш ли? С ония, дето имаше десет ресторанта.
- А, Онзи ли? Какво стана с него?
- Какво да стане? Пепи го видяла да се върти около тировете на КППТата да проси храна от шофьорите, ама не е съвсем сигурна, защото изглеждал много брадясал.
- Тя пък какво е правила там? Не си ли седи вкъщи?
- Вика, че ѝ омръзнало. Сетила се да продава на шофьорите пяната за коса, уж че става за бръснене, щото сега като е затворила салоните, няма какво да я прави тая пяна, и нали, пари ѝ трябват също. А пък шофьорите нали стоят много време, брадясват - и така...
- Мдааа... Аз имам гел за ръце. Дали пък да не го шитна за дезинфектант? Има ли много клиенти там?
- Има, така разправят.
- И кво със срещата, чакай, че се отплеснахме! Какво стана после?
- Ох, много беше яко! Първо обиколихме домашните потреби. Купи ми чифт гумени ръкавици, ама розови, че аз бях с жълти. После ме заведе до пакетираните храни и ми подари един пакет спагети №10...
- Номер 10?! Тоя мъж има вкус, определено! Завиждам ти шушиии...
- Да, още тогава взеха да ми пърхат пеперуди в стомаха! И накрая, шуши, няма да повярваш! Купи ми 8 рола тоалетна хартия Емека с дъх на праскови, за да ми отиват на дъждобрана!
- ...(чува се хълцане, тропане, стържене, гласец)... И сега?
- ...(шепот) Шуши, мисля да наруша забраната!
- ЗАБРАНАТА?!
- Тихо! Не викай, де! Тихо, че всички телефони се подслушват!
- Шуши, недей бе мила, как ще нарушаваш забраната! Излезте още поне 2-3 пъти!
- Не мога, шуши. Ще го изпусна! Такъв мъж не се изпуска!
- Е как смяташ тогава да го направите?
- Измислила съм всичко! Ще напълня ваната с белина Доместос, ще си сложим по един шнорхел и очила, гмуркаме се във ваната - и готово! Ще стане работата!
- Ти си гениална, шуши! Направо ми взе акъла! Айде, аз отивам да наливам гела в туби, а ти после всичко да ми разкажеш! Доместоса какъв го избра - с дъх на лимон или бял, класически?
- Син, мирише на океан... Чао, шуши, целувки миличка и се пази!
Мечтата на всеки ученик в момента - да го накажат без компютър и без телефон...
И телефона ми е заразен, сам си смени часа!
Семеен скандал на закуска. Мъжът ядосан става от масата:
– И в леглото не си нищо особено!
Към обяд ѝ звъни, за да се извини, но тя дълго време не вдига телефона:
– Защо толкова време не вдигаш? Какво правиш?
– Бях в леглото... Получавах още едно мнение...
- Скъпи, ще се бавиш ли дълго в банята?
- Не, скъпа, какво искаш?
- Телефонът ти звъни.
- Я виж кой е.
- Пише COVID-19.
- Вдигни го, скъпа. Майка ти е.
Потъва кораб. Екипажът се спасява на един остров, обаче ги хващат канибали и се канят да ги ядат. Капитанът преговаря с тях:
– А бе, вие тук работите ли по 16 часа на ден?
– Не.
– А месечни сметки плащате ли - ток, вода, телефон, интернет?
– Не, ние дори не знаем какво е това!
– С политика занимавате ли се?
– Не.
– Здравна каса имате ли?
– Не.
– Ми тогава от какво сте озверели така, бе, хора?!
Излизайки от в къщи, жена към мъжа си:
- Да не си забравиш телефона!
ДАНС:
- Даааа, да не си го забравя!
- Имаш ли ми телефонния номер?
- Имам го, бе, нали затова не ти вдигам!
Подозирам, че след 3 месеца висене в телефона, ще има нови бракове, и двойно повече разводи.
Толкова инфо за вируса имам в телефона си, че вместо да вибрира - кашля...
Преди малко казвам на дъщеря ми:
- Хайде да ми помогнеш да свършим нещо...
С крака навирени на бюрото и щракаща на телефона... отговорът беше:
- Оооо, сега имам час на класния, не става.
Събуждам се по пижама в празна болнична стая. На нощното шкафче звъни телефон:
- Ало, здравейте, аз съм Вашият лекуващ лекар!
- Лекар? Ама как, какво се е случило?
- Ами... направихме изследвания... накратко: КОРОНАВИРУС.
- Как?! Ама направете нещо! Започвайте да ме лекувате!
- Започваме. От днес - палачинкова диета.
- Как така?
- Ами - на закуска палачинки, на обяд палачинки, на вечеря - палачинки.
- Ъъ.. ще помогне ли??
- Не знам. Просто палачинките са единственото, което минава под вратата.