Вицове за татковци
Бащите и техните синове и дъщери, ще ви разсмеят с тяхното семейно ежедневие и нови приключения.
В тази категория има 8006 вица, разпределени в 534 под-страници.
- Тате, какви са тези плодове?
- Сини сливи!
- А защо са червени?!
- Защото са зелени!
Днес станах татко! Роди ми се комшийче...
Баща към дъщеря си:
- Миличка, настройваш ли се вече за училище?
- Да, тате, разбира се. Всяка вечер преди да заспя плача...
Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса - дали да има стриптийз в хотел Русия.
- Има го по цяла Eвропа, трябва да го предложим и ние! - казва млад служител.
- Доообре, но на кого да възложим тази задача? - пита полковник Судаев.
- Да я възложим на Зина Ивановна! - предлага Никанор.
- Млада е, нека се развива!
- Не, не! Баща и е с неясно минало...
- Тогава Полина Фьодоровна!
- Луди ли сте? Чичо и е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам - Марфа, чистачката! Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена "Ленин." Тя е нашият човек!
Речено-сторено. Ден преди откриване на стриптийз бара, комисията присъствала на репетицията. Тръгнала песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед свалила забрадката си, после с вперен поглед в бъдещето, бавно разкопчавала синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма я захвърлила на земята и останала само по розови ватирани килоти! Пълна тишина в залата.
Накрая полковник Судаев въздъхва и казва:
- Аз не разбирам - какво му харесват на това американците...
Иванчо пита учителката си:
- Госпожо, химикалката е от женски род нали?
- Да! - отговаря тя.
- Госпожо, пълнителя е от мъжки род нали?
- Да.
- Добре защо тогава като щракам с химикалката не падат малки химикалчета?
Учителката се скарала на Иванчо, че говори само глупости. Но той продължил да търси отговор на въпроса. Питал и майка си и баща си, но никой не му отговарял, а само му се карал. Седнал Иванчо разочарован на една пейка и се чуди. Тогава минал един полицай и го попитал какво му е? Той пак задал въпроса, а полицая се зачудил, защо наистина не падат малки химикалчета. Разглобил химикалката, разглеждал я докато накрая не паднала пружината отвътре. Тогава той казал:
- Елементарно - тя е със спирала!
Тате, пак имам двойка по български език.
- Защо?
- Днес госпожата пита "Вече за 3-ти път българите избират ГЕРБ. Какво е "българите?"
- Как какво? Идиоти!
- И аз така отговорих, но тя каза, че било подлог.
- Тате, тате, какво е това морски вълк?
- Това е Българин, който отдавна не е ходил на море! А когато му напомниш за него, той започва да вие "Ау-у-у-у-ууу!"
Пинокио:
- Татко Карло, ще се женя.
- Жени се, синко.
- Татко Карло, тури ми поне един дюбел отпред бре...
Бърз диалог:
- Тате...
- Питай майка си!
- Тате, какво е кул?
- Кул, моето момиче, е от английски. С него хората казват, че им е хубаво или даден човек е хубав.
- Добле, тате.
Безотказно действа фразата:
- Тате, дай някакви пари, че ще излизам, а вече не мога да давам кръв, почна да ми прилошава...
- Бабо, с какво дойде?
- С влака.
- А защо татко каза, че дяволът те е домъкнал?
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
Девойка се оплаква на годеника си:
- Татко фалира...
- Гад! Знаех си аз, че ще намери начин да ни раздели.
- Тате, защо тия коли бибиткат толкова?
- Сватба, моето момче...
- Ама нали бибитките на колите са, за да предупреждават за опасност?
- Е да, де!