Вицове за сутрин
В тази категория има 2144 вица, разпределени в 143 под-страници.
Всяка сутрин ставам в 7:00, закусвам и 8:00 започвам работа. Не пия кафе и не пуша. Вечер приключвам работа точно в 17:00. След работа не ходя по кръчми и барове. Алкохол не близвам и не поглеждам мъже... но един ден ще изляза от затвора и...
17
В жените трябва да има някаква мистерия! Като се събудиш сутрин и погледнеш до себе си, да се питаш "Коя пък е тази?!"
7
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
Нищо не сближава хората така, както всеобщото чистене на автомобилите сутрин...
7
Години наред леля Сийка вдигала бариерата на заводския портал. Всяка сутрин поздравявала учтиво директора:
- Добро утро, другарю Иванов.
Една сутрин обаче щом го видяла поздравила свойски.
- Добро утро, Пешо.
- Забрави ли, че съм ти директор?
- Ами аз, нали когато хората преспят заедно си стават близки?
- Че ние къде сме спали заедно.
- Как къде, на партийното събрание.
5
Рано сутрин е. Около 8, 8 и нещо. Влиза в аптеката млад мъж и попитал аптекаря:
– Има те ли виагра?
– Има. И му подал едно хапче.
Младежът извадил 50 лв. да си плати.
– Много е рано! - рекъл аптекарят.
- Нямам, да ви върна ресто...
– Споко. Аз ще ходя до плод-зеленчука. Ще напазарувам и ще ви платя.
Напазарувал той зарзават. Същата работа. Рано било и нямали да му върнат ресто...
– Споко... Ще си купя малко месо.. И ще ви платя..
В месарницата се разиграла същата картинка. След това и в пекарната... Нямали да му върнат.
– Споко... Е, от таксиджията, ще поискам да ми ги развали.
Метнал той покупките и духнал... Разбира се.
След час, влиза в същата аптека, друг момък с думите:
– Имате ли виагра?
– Имам.. Имам...
– Е, как е? Работи ли?
– Ми... Преди вас мина един човечец. Взе едно хапче и е*а Мамата на цялата махала!!!
16
На директора на един завод му направило впечатление, че личният му шофьор разполага с много пари и го попитал защо?
- Ми шефе хващам се на басове!
- И винаги ли печелиш?
- В повечето случаи!
- Айде да се хванеш на бас с мене!
- Добре, а на бас, че утре сутринта ще имам 2 к*ра!
Шефът предвидил лесната печалба и се съгласил. На другия ден колата паркира в двора, двамата слизат и шефа пита:
- Е, имаш ли два к*ра?
- Пипни да видиш.
Шефът пипа, и радостен казва:
- Загуби, давай 50-те кинта!!!
- Готово шефе, ето твоите пари. Я сега погледни прозорците на администрацията. С всичките тия хора, дето гледат, съм се хванал на по 50 кинта, че сутрин като слезеш от колата, първата ти работа е да ме хванеш за к*ра!
22
- Ленче, кой този младеж, дет излиза сутрин от вас?
- Един студент 4-ти курс!
- Ама редовно ли?
- А, не! Само мъжът ми като е в командировка.
10
Събуждам се тази сутрин и какво да видя. Във фейса всички сме станали Холивудски звезди. Само тук там някоя селска пръчка!
9
Всяка сутрин започвам с бял лист... и периодично сменям рулата!
7
Стана една заран Пешо и гледа на капака на Астрата с пирон написано:
- Пребоядисай го тоз раждясал дарак, бе помияр!
Разстрои се човекът, но после си помисли:
- Вярно, много време мина, време и е!
Закара я на бояджия. Взеха му едни здрави пари, но Астричката светна... не може да ѝ се нарадва.
Става на другата сутрин и гледа - на капака нов надпис:
- Е, БРАВО! ТОВА ВЕЧЕ Е ДРУГА РАБОТА!
7
Питат ме "Мога ли да вдигна 100 килограма от лежанка?" Естествено!!! Как мислите, че ставам сутрин?
15
Две жени отишли на хиподрума. Чудили се на кой кон да заложат, едната пита другата:
- Кой номер сутиен носиш?
- Ами трети.
- А аз - четвърти.
Три плюс четири - седем, заложили на кон номер 7. Победил.
Прибрали се вкъщи, похвалили се на мъжете си, а те на другата сутрин също отишли да залагат:
- Ти колко пъти на нощ удовлетворяваш жена си?
- Пет!
- А аз - шест!
Заложили на номер 11, а спечелил номер 2.
Не е хубаво да се лъже!
10
Говорят си две блондинки. Едната казва:
- Муцка, вчера като се замислих, стигнах до извода, че Африка не е чак толкова далече.
- И как го реши това?
- Ами, много просто! Имаме един колега негър, който всяка сутрин идва с колело на работа.
32
Тази сутрин една жена си изпусна портмонето на тротоара пред закусвалнята и се запъти да се качва в тролея. И аз, нали съм добричка, веднага скочих. Затичах се, разблъсках хората, наритах една баба, прескочих бебешка количка, спънах един бастун, преминах с галоп пред отсрещния тролей и накрая я настигнах, потупах я и задъхана и казах:
- Извинете... ох... изпуснахте си портмонето... на трото...ара пред закусвалнята... охххх...
- Ооооо, много ви благодаря! Ама... къде е портмонето?
- Ми нали ти казах, на тротоара пред закусвалнята...
11