Вицове за сутрин
В тази категория има 2144 вица, разпределени в 143 под-страници.
Мъж, който живеел на втория етаж в блок, една сутрин се надвесил от прозореца да провери дали вали, когато в шепата му, не щеш ли, паднало стъклено око. Той погледнал нагоре и видял, че от шестия етаж го гледа момиче.
- Това ваше ли е? - извикал мъжът.
- Да. - потвърдило момичето.
- Чакайте, ще ви го донеса.
И занесъл стъкленото око в апартамента на момичето. То го поканило вътре и се заговорили. Момичето не само му било извънредно признателно, но и го намерило за невероятно привлекателен и го поканило на вечеря. Той с радост приел. Прекарали страхотно, после момичето му предложило да отидат в неговия апартамент и да спят заедно.
Когато на другата сутрин момичето си тръгвало, мъжът казал:
- Съжалявам, но трябва да те попитам нещо. С всеки срещнат мъж ли се държиш така?
- Не! - отвърнала тя.
- Само с ония, които ми хванат окото.
8
Различавам три вида хора:
- Вземат душ вечер.
- Вземат душ сутрин.
- И такива, които сядат до мен в автобуса.
14
Когато събуждането сутрин напомня реанимация, значи вече си в отпуск.
9
Една сутрин съпругът се върнал от няколкочасово ловене на риба и легнал да дремне. Въпреки, че не била наясно с особеностите на езерото, съпругата се качила в лодката. Тя навлязла с нея недалеч от брега, хвърлила котва и се зачела в книгата си. Не след дълго дошъл служителя от риболовен контрол и казал:
- Добро утро, Госпожо! Какво правите?
- Чета книга! (казала си наум: ”Не е ли очевидно!?”)
- Вие се намирате в забранена за риболов зона!
- Съжалявам г-не, но аз не ловя риба. Аз чета.
- Да, но имате необходимото оборудване за това. От всичко, което виждам може да започнете да ловите всеки момент. Трябва да ви извадя от зоната и да ви глобя.
- Ако го направите, ще Ви обвиня в с*ксуално нападение!
- Но, аз не съм Ви докоснал!
- Така е, но Вие имате необходимото оборудване за това и от всичко, което виждам може да започнете всеки момент.
- Приятен ден, Госпожо!
Поуката: Никога не спорете с жена, която чете. Изглежда тя може и да мисли.
13
Глухонемият петел сутрин вибрира!
8
Как лети времето:
- Сутрин се будиш, гледаш 7:30.
Спиш още 5 минути, гледаш 8:30 станало.
- През работно време, погледнеш часовника - 13:10.
След половин час па погледнеш - 13:12.
- Вечер тръгнеш да е*еш, погледнеш часовника - 23:30!
Е*еш един час, погледнеш часовника - 23:40!
- Сядаш да поджиткаш малко на компютъра в 00:00 - ръчкаш половин час, гледаш - 3:00!
11
Тръгна попа на лов една съботна сутрин с мотора, но накрая на селото се сетил, че е забравил патроните с едри съчми... Обърнал и се върнал в къщи, и какво да види... Клисаря опъва попадията като за световното... Скокнали те, като попа отворил вратата с пушка в ръце...
Попадията започнала да нарежда:
- Прости ми попе греха!
- С теб после ще се разправям! - казал попа и се обърнал към клисаря.
- А ти прелюбодеецо застани до стената и си разтвори широко краката, защото ще те гръмна в кесиите...
- Моля ти се дядо попе... За пръв път е... Дай ми възможност да изкупя греха си?
Попа помислил и рекъл:
- Добре... Разклати ги... Може и да не уцеля...
8
- Колежке, на какво толкова хубаво миришеш?
- На кавали.
- Сериозно, рано сутрин, в офиса?!
- Не бе - Роберто Кавали...
3
Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване!
- Моята майка е пенсионерка и живее на вилата, за да е по-близо до природата. Да се разбира: има възможност да поддържа домашно стопанство – зеленчукова градина и кокошарник, с които практически изхранва цялата фамилия. Извън градинарството и животновъдството всяка сутрин тя чинно гледа кулинарно предаване по телевизията. Там млад, красив, професионален готвач показва различни екзотични рецепти. Учи я как да избира на пазара свеж омар, да маринова артишок, да чисти лангуста. И един ден моята майка реши да му напише писмо.
- Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата. Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифточила и ме изгониха от пазара. Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта. Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”. Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!” Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени фини резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало. Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но… тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан. Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан. Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля „Господи, колко много продукти се похабяват тук!” И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така. Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.” Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар. Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера. Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така. Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуци на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат, бил много скъп… И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов! Баба Станка.
21
Единствената причина да тичам сутрин е да не ми изстинат баничките...
9
Мадлин Олбрайт събрала една сутрин генералите и ги попитала:
- Е, господа, какво ще правим днес - любов или война?
- Ааа, война, война! - отговорили бързо те.
2
Две семейства били заедно на палатки сред природата. Една вечер като се наканили да лягат, тъкмо угасили огъня и в тъмнината се родила идеята:
- Хайде тази вечер да се разменим на кръст - нали сме приятелски семейства, за една вечер само.
След размисъл всички се съгласили...
На следващата сутрин в едната палатка се води разговор:
- На мен много ми хареса. А на теб?
- И на мене - то било много хубаво.
- Добре, хайде тогава да ходим в другата палатка да видим какво правят жените...
3
Жени се един за не красива жена.
Питат го приятелите:
– Защо ти е тази? Никак не е готина?!
– В леглото е богиня. Такива ги прави!
След няколко месеца го виждат отново. Посърнал, изморен до немай къде.
– Какво става?
– Измъчи ме тя с нейният с*кс: по два-три пъти на ден. Сутрин преди работа, вечер преди заспиване. Не мога повече!
– Ние те предупреждавахме – не се жени за грозна, сега няма кой да ти помогне...
7
- Човешкото тяло се състои от 80% вода!
- А на мен все ми се падат мъже чиито тяло е на 100% вода: щом сутрин слънцето огрее спалнята ми и те се изпаряват, при това за винаги!
0
- Човешкото тяло се състои от 80% вода!
- А на мен все ми се падат мъже чиито тяло е на 100% вода: щом сутрин слънцето огрее спалнята ми и те се изпаряват, при това завинаги!
2