Вицове за сутрин
В тази категория има 2165 вица, разпределени в 145 под-страници.
Тази сутрин разхождам кучето си. От съседния блок излиза млада двойка с детска количка. При разминаването ни, кучето излая. Най-вероятно се изплаши от количката. Майката започна:
- Не може ли да си укротите животното? Какво се е разлаяло? Ще събуди бебето!
Мъжът:
- По-тихо! Ти вдигаш по-силен шум от кучето. Ще го събудиш.
- Да, бе, аз съм виновна. То сигурно вече е будно! - и наднича в количката - Идиот! Забравил си детето вкъщи! - и хуква към блока.
- Жена, малкият защо реве?
- Преместих му количката за да почистя.
- Ееий, ако не се заядеш рано сутрин с хората, няма да си ти ма...
За кого са предназначени различните опаковки през*рвативи:
- Опаковка по 3 броя - за необвързани мъже: сутрин, обед, вечер...
- Опаковка по 6 броя - за младоженци: понеделник, вторник, сряда... до събота и в неделя почивка...
- Опаковка по 4 броя - за женени от 1 до 5 години: по 1 път седмично през целия месец...
- Опаковка по 12 броя - за мъже с над 5 години брак: ЯНУАРИ, ФЕВРУАРИ, МАРТ...
Заможна тъща с тримата си зетя и дъщери живеела в къща до морето. Решила да ги изпробва кой доколко и е верен. На сутринта влязла в морето и започнала да имитира да се дави. Видял я големия зет - скочил и я извадил. На сутринта вижда пред портата си нов Опел с надпис: "В знак на благодарност от тъщата."
На втория ден повторила номера си и със средния зет. И той скочил и я извадил. На сутринта пред портата си вижда ново Ауди с надпис: "В знак на благодарност от тъщата."
Най-малкия зет, като научил номерата на тъща си си казал: "На големия подари Опел, на средния Ауди я на мен ще пробута някое Юго?"
На следващата сутрин като влязла в морето, малкия не скочил да я вади, и взела и се удавила.
На сутринта малкият зет вижда пред портата си нов Мерцедес с надпис: "В знак на благодарност - От тъста!"
Млада жена запален шофьор, една сутрин пристига закъсняла за работа с превързана ръка.
- Бях сигурен, че това ще стане един ден! - възкликва един от колегите и! - Какво се е случило?
- Ами исках да избегна дете!
- Е, и?
- Паднах от леглото...
В едно градче всяка сутрин рано млекаря се провиквал като идвал да продава мляко.
- Млекарина идва, млекарина идва...
Един доктор му направил забележка за викането.
- Гледам си работата, казал млекаря.
- Е добре, аз като съм гениколог, трябва ли като тръгвам за работа и аз да викам - "П...на идва, п...на идва"?
Рано сутринта преди Бъдни вечер се звъни на собственика на магазин за алкохол.
- Извинете, просто се чудех кога ще отваряте?
- Днес е Бъдни вечер. Затворено е!
На следващата сутрин пак се звъни:
- Ишфинете, само са шудех ккога ша отваряти днеш?
- Господине, но днес е Коледа! - няма да отварям.... На сутринта след Коледа телефонът пак иззвънял:
- Ъъ, днешш шъ отваряте ли?
- Обещавам ви утре вас да ви пусна първи да влезете!
- Да ме пушнете да фляса?! Нно аш ишкам да ишляша! НИмога повече...
- Докторе, боли ме кръста, като ставам сутрин!
- Мии, ставай на обяд, бе! Следващияяя!
На Кире свинкята му се загонила. Рано сутринта я качва у каручката и я кара у съседното село при нереза. Докато оня си върши работата, Кире пита ветринаря:
- Кажи, я къ да разберем - она фанала ли е или не е?
- Ставаш сабале по темно и гледаш - ако она руча, значи е фанала! Ако пие вода - значи не е и тогава пак я водиш!
На другата сутрин Кире става и що да види - она вода пие! Качва я он у каручката и я кара.
Това продължава три дни. На четвъртия се надига от постелята и вика:
- Пено, иди виж ма, пие ли или руча!
- Ми, къ да ти речем Кире - ни пие, ни руча! Качила се е у каручката и си чека!
Миме, Гошо ме покани да отида с него за риба.
- Направи си прическа, епилирай се.
- Наистина ли!? А аз глупачката, цяла сутрин копах червеи...
- Кое е по-страшно от сутрешния махмурлук?
- Женски обувки 44 номер сутрин до леглото!
Млада семейна двойка седяла вкъщи пред телевизора. По някое време - на вратата се позвънило. Когато отворили вратата, на прага стоял мъж на средна възраст. Той се захилил широко:
- Ха, добър ден, де! Така ли се посреща любим чичо от Америка?
Домакините сковано го поканили да влезе. И извадили от хладилника по-отбрани неща - луканки, филета, синьо сирене, ягоди, уиски... След като го нагостили се оказало, че няма и къде да спи. Така, че му постлали дивана в хола.
На другата сутрин, неочакваният посетител не показвал никакви признаци, че се кани да си тръгва. Нямало как - жената наготвила вкусни манджи. И онзи пак се наял до насита. В този дух се източила цяла седмица! Най-сетне, гостенинът си стегнал куфарите и се захилил:
- Е, хайде - със здраве! Пък - ще мина някой ден пак да Ви видя!
Когато вратата се затворила зад гърба му, съпругата промърморила кисело:
- Иване, не се сърди, ама ще бъда откровена с тебе! Тоя твой чичо се оказа голям муфтаджия и бай Ганьо!
Ние цяла седмица го хранихме и поихме царски! А той, от Америка - нито някакъв подарък ни донесе, нито - някой долар ни даде!
Мъжът и я погледнал с безкрайно учудване:
- Извинявай много... МОЯТ чичо ли каза?! Аз, през цялото време си мислех, че това е ТВОЯТ чичо!
Една млада жена си вървяла и изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, и други диви и не толкова животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял първият праисторически човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса, навремето дори имал и колело. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка:
- К’ва си ти, ма?
- Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера – примолила му се девойката.
- Мах’са от тука, ма – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас.
- Моля те, моля те – ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб.
- Не, разкарай се. Не ми трябваш.
- Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама!
Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: „За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
Един служител всяка сутрин закъснявал за работа. Най-накрая на шефа му писнало и го привикал при себе си:
- Какво става бе, Иванов? Докога ще продължават твоите безобразия?
Оня взел да мънка:
- Много съжалявам! Имам проблеми със съня. Цяла нощ се въртя в леглото и на сутринта се унасям дълбоко.
Началникът се сопнал:
- Не ме интересува. Вземи спешни мерки! Иначе ще те уволня.
Нашият човек отишъл на лекар и си излял душата пред него:
- Така и така... Дайте ми добро приспивателно, че загивам!
Докторът му изписал някакви хапчета и го предупредил:
- Взимай само по едно! Защото са ужасно силни.
Човекът си купил приспивателното и се прибрал. Вечерта взел едно хапче. След десет минути още бил буден. Глътнал и второ. След четвърт час почнало да го унася, но сънят все още не идвал. Завалията погълнал още три и бързо се занитил. Когато се събудил, часовникът показвал пет сутринта. Мъжът скочил бодро от леглото. Направил гимнастика, после взел душ, избръснал се до синьо. Закусил на спокойствие. Облякъл най-хубавия си костюм, снежно бяла риза и копринена вратовръзка. Пристигнал пръв в офиса. Когато дошъл и началникът му, нашият човек заявил жизнерадостно:
- Проблемът с безсънието е решен. Чувствам се в отлична форма и кипя от желание за работа.
Шефът му казал замислено:
- Виж сега! Всичко това, което казваш, е чудесно. Само едно не ми стана ясно: къде, по дяволите беше вчера?!
Луи и Роза живеели в старчески дом.
Те били вдовец и вдовица.
Веднъж седнали един срещу друг на вечеря, а Луи се взирал в жената с възхищение.
Накрая, събрал кураж, мъжът попитал:
- Роза, ще се омъжиш ли за мен?
След няколко секунди внимателен размисъл Роза отговорила:
- Да. Да, съгласна съм!
Приятният им разговор продължил след вечеря и след това отишли в стаите си да спят.
На следващата сутрин Луи се събудил много неспокоен.
Тя дали каза "да" или "не"?
Не могъл да си спомни.
Колкото и да се опитвал, нищо не се получило, не знаел нейния отговор.
"Ей, толкова отслабна паметта ми."
Твърде развълнуван Луи взел телефона си и набрал Роза.
Първоначално и обяснил, че има някакви проблеми с паметта, после казал, че снощи било прекрасно, и чак тогава, набирайки смелост, попитал:
- А когато те помолих да се омъжиш за мен, ти какво каза: "да" или "не"?
- Да! Казах "да". И бях толкова щастлива да чуя предложението ти!
Луи въздъхнал с облекчение.
И Роза продължила:
- И аз също много се радвам, че днес се обади, защото не можах да се сетя кой точно ми предложи...
