Вицове за София и софиянци
В тази категория има 1116 вица, разпределени в 75 под-страници.
Планове според възрастта:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защото лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам - в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. "Един за всички.." и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цапардорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей такава брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите - те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви: как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената: Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка -
запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше "сметнала съм дните, спокойно". А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. Какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна,разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше - мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената, да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската:
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с "Началник отдел". Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина 'слушалка', дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равносметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам!
Седят си двама на брега на язовир Искър и разговарят:
- Ей глей колко много вода. Цяла София пие вода от тоя язовир. Страшно много вода.
- А бе, а ако това не беше вода, а ракия?
- Е, че колко ракия е това бе?!
В София е регистриран устав на новата обществена организация "Анонимните комунисти". Към нея може да се обръщат хората, които не са в състояние да се преборят самостоятелно със своите пагубни политически пристрастия.
Една майка изпращала момичето си от село студентка в София и и поръчала:
- Дъще, много внимавай когато отидеш в града, защото ще срещнеш някой младеж, ще почнете да ходите на кафета дискотеки и т.н. Най-накрая ще те заведе в квартирата си и нали знаеш, студентска квартира - една маса, стол и легло. Той ще побърза да седне на стола, ти ще седнеш на леглото, той ще седне до тебе и... О срам за нашето семейство!!!
Връща се девойката другата година и разказва:
- Мамооо точно така стана - намерих си едно момче, ходихме насам, натам и накрая отидохме в квартирата му. Тогава аз побързах да седна на стола, той седна на леглото, аз седнах до него и... О срам за неговото семейство!!!
- Защо махнаха такса "мощност" в София?
- Защото се оказва, че в действителност е било такса "Валентин Димитров".
Бойко Борисов ще оправи всички проблеми на София, стига да не му попречат, като го направят президент.
Тъмна гадна мрачна ветровита студена (и квато още отрицателна друга) нощ се стели над София... Няма никой по улиците... Само един човек върви забързано занякъде. Изведнъж изскача крадец, настига човека и му вика:
- ДАЙ СИ ПАРИТЕ!
А човека:
- Абе ти знаеш ли кой съм?! Аз съм министъра на финансите...
Крадеца:
- ...в такъв случай... ДАЙ СИ МИ ПАРИТЕ!
Вчера София се оказа, че е подготвена за дъжд, колкото и за Зимни Олимпийски игри.
Полицай спира автомобил с бургаска регистрация в София.
- Добър ден, капитан Иванов, 20 лева глоба?
- Ама как 20 лева, какво съм направил? - попитал учудено водачът.
- Абе, от Бургас до София няма как да не си направил нарушение!!
Разправят, че в София се появили честни катаджии - по принцип не взимали заплата!
В Борисовата градина в София БСП чества 1 май. На празничната естрада министър Румен Овчаров се обръща към своите симпатизанти:
- Вашите грижи са и наши грижи, вашите надежди са и наши надежди!
Някъде в тълпата се чува:
- А дали е възможно вашите привилегии да станат и наши привилегии?
Днес генерал Бойко Борисов, кмет на София, настъпи фас на улицата и с това предотврати пожар.
Въпреки засилените мерки за сигурност в София в 15:43 е регистрирано земетресение с магнитуд 3,7 по Рихтер. Привикани са лидери на "Атака" за изясняване на случая.
София, Великден. По улицата върви пич със синьо бяло-яйце. Среща още един с такова яйце, поздравяват се:
- Левски шампион!
- Во истина шампион!
Секретарката на берлинския кмет:
- Чака ви кмета на София.
- По какъв въпрос?
- Разправя, че търсел къде да се изхвърля боклука на София.
- Дайте му една грамота и да си пътува за България.