Вицове за София и софиянци
В тази категория има 1120 вица, разпределени в 75 под-страници.
Петима от провинцията сядат на маса в София и отправят поръчка на сервитьорката:
- Пиет капучина!
Тя:
- Моите съболезнования.
София. Околовръстно шосе. Катаджия спира "Бентли" движещо се със скорост два пъти над разрешената. "Бентли"-то спира, бавно се отваря затъмненото стъкло. Катаджията:
- Петров, пътна полиция. Документите, моля.
От стъклото се подава ръка с банкнота от 100лв. Катаджията ги прибира и казва:
- Лек ден! Постарайте се да не нарушавате правилата...
През прозореца се подава ръката с втора банкнота от 100лв.
- И, бъдете внимателен, след два километра има други колеги...
Друга 100-левка. Катаджията след, като поглежда номера на колата:
- Аз работя тук вторник и четвъртък от 08.00 до 17.00 часа. Запомнил съм номера на колата - тогава можете да карате, както си искате... Отново 100 левка.
- Бъдете жив и здрав, вие и децата Ви! Успех в бизнеса, кучето Ви да печели награди на всички изложения... Пак се подава ръката със съответната банкнота... Катаджията я прибира, стои известно време, след това се прокашля, застава мирно и казва с тържествен глас:
- А сега - стихотворение....
Чу ли, че отлагат гей парада в София заради протестите?
Че то тия протести са си и без това един гей парад с всички привържаници на ГЕРБ в него, така че няма нужда от още един.
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е ...добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!
Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?
Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...
п.п. Ще се видим в Ада!
Бон Джоуви кръсти сценичните си декори, представляващи автомобил "София". Ако автомобилът беше Голф - щеше да го кръсти "Перник"...
Пpистига японец в София. Посрещачите го питат:
- Трябва ли ви преводач?
- Hе, не трябва! Аз зная десет хиляди бъльгарска дума! - гоpдо
отвръща гостът. - Всичко е тук... (почуква с показалец по челото си) - в гъжа!
Американец, германец и българин се срещнали на плажа. Всеки решил да се представи. Американецът казал:
- Аз съм Джон от Ню Йорк, пекар съм и имам 100 служители.
Германецът казал:
- Аз съм Ян от Берлин, стъклар съм и имам 150 служители.
Българинът казал:
- Аз съм Иван от София, млекар съм и ми е 48 см.
Спогледали се и американецът казал:
- Е, добре, всъщност имам 10 служители.
Германецът казал:
- Е, добре, всъщност имам 15 служители.
Иван казал:
- Е, добре, всъщност не съм от София, а съм от Перник.
Внезапен порой се изсипа над София,
и всички девици се скриха в една телефонна кабина...
Решила една жена да си прави камина. Извикала майстор. Дошъл човекът, донесъл тухли и цимент, глина и се разговорили. Жената му се оплакала:
- Ще се развеждам с мъжа ми.
- Защо? - пита я майсторът - Да не би да пие?
- Не - отвръща жената.
- Бие ли те?
- Не.
- А защо тогава?
- ХЪРКА, така хърка гадината, че прозорците се тресат. В София го водих, на академици го показвах, сума ти пари потроших - все си хърка.
- А как спи? - пита я майсторът.
- По гръб, като всички - отвръща жената.
- Като започне да хърка, разтвори му краката - съветва я майсторът.
На следващия ден идва майсторът да си довърши работата, и заварва подредена маса с мезета и питиета, нагласена стопанка.
- Какво става, госпожо - пита я майсторът - работа още не е свършена.
- Майната й на работата - отвръща жената - съветът ти помогна, мъжът ми престана да хърка, като по чудо. Само ми кажи, как ти, простият майстор, си разбрал това, което академиците не можаха. Спаси семейния ми живот!
- Остави ги академиците - отговаря майсторът - аз просто разсъждавах професионално, като му разтвориш краката, топките му падат. Като му паднат топките надолу му затварят задника и въздуха няма дърпане - няма хъркане.
Височината на телевизионната кула в София е 106 м! Само се замислете - това са две ролки тоалетна хартия...
Тест по Общообразователна Подготовка:
България е БУЛЕВАРД....Бетовен е кучe, Микеланджело, Рафаело и Леонардо са костенурки, Славейков и Патриарх Евтимий са площади, а княз Борис - улица. Добруджа е хляб. Тракия е недостроената магистрала, а Манхатън е коктейл. Витоша е кашкавал, Рила е хотел, Народна е кайма, Президент е масло. Ботев, Левски и Пирин са футболни отбори. Иван Вазов е театър, Стара Планина е салам, кебапче или кремвирш. Балкан е завод, Елин Пелин е град, Буда е бар....Финландия е водка, Моцарт е кутия шоколадови бонбони, Тема е прах за пране, Черга е вино, Чалгата е музика, Софиянка е кифла, а Кифлите - жени......
- Пичуи, от къде сте уа?
- От София сми.
- И нии тъй.
- Откъде си?
- От София.
- Не е вярно, софиянци не отговарят така!
- А как?
- Питай ме мен.
- Откъде си?
- Оди се пери.
- Защо в София се чистят улиците с машини между 22 и 23 часа толкова шумно?
- За да не се чуват кацащите самолети, които прелитат точно през центъра на града.
А може ли чичко Барозу да остане да живее в София, прах - няма, кучета - няма, а Бойко седи под земята"
