Вицове » София

Вицове за София и софиянци

В тази категория има 1121 вица, разпределени в 75 под-страници.

Оценка: 9 от възможни 10 - общо: 29609

На времето зебрата дошла у нас на официално посещение. Както сега, така и тогава веднага спретнали на африканската гостенка обиколка на страната за да се запознае с интересните неща и да види докъде сме втасали. През Северна България стигнали до Варна, оттам до Бургас и след това през Южна България се запътили към София. Каквото и да покажели на зебрата по време на обиколката тя все казвала - "Такова съм виждала" или пък "И ние си имаме такова". Образована била, не била загубена. Когато наближили софийско равно поле, тя пожелала да походят пеша, за да се разтъпчат. Не щеш ли по това време покрай пътя кротко, кротко пасло едно магаре. Видяла го зебрата и се ококорила:
- Какво е това?
- А, това е нашенско софийско магаре.
Мернал Марко шарената гостенка, натопорчил се и започнал да си тупа по корема с баданарката.
- А за какво му е това? - пита любопитната гостенка.
- А бе ти си съблечи пижамата и ще видиш за какво ми е това! - осведомил я Марко.

Добавен преди 9 години 10 Преглед

В Бояна вече имало сняг. А в по-евтините квартали и извън София, КОГА???

Добавен преди 9 години 9 Преглед

Когато японците чули, че от София до Бургас пътят с влак е 9 часа, си помислили, че България е по-голяма от Китай.

Добавен преди 9 години 37 Преглед

Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с пилета. На Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, но вие ще ми пуснете ли? – попитал тираджията.
– Ееее не мога, господине!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, мадам, но вие ще ми пуснете ли?
– Ееее, не мога да правя такива неща!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
На 100 км, преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но вие ще ми пуснете ли?
– Е, щом е до това, ще ви пусна! Но нося и папагалчето си с мен.
– Няма проблем, дайте го на мен. – казал тираджията и хвърлил папагала при пилетата.
Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилетата, отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагала седи и го гледа умно.
– Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
– Е как къде, като не пускат ще вървят пеш!

Добавен преди 9 години 8 Преглед

Градският транспорт в София. Внезапно отнякъде се чува блеене на коза. Народът започва да се оглежда. Звукът се повтаря. След това отново. Един мъж вади от джоба си мобилния и отговаря:
- Да, зайче!

Добавен преди 9 години 11 Преглед

От автофорум...
Въпрос:
- Здравейте! Имам Honda Accord 85год., двигател В18А, купе СА2. Та от няколко дена карбуратора взе да се е*ава. Въпроса ми е - Има ли някой схема (чертеж) на този карбуратор, или нещо подобно. Предварително Ви благодаря!
Отговор:
- През 85-а на априлският пленум на ЦК на КПСС бе избран М. Г... Започна перестройката. Тука наще също поеха курса. 89-та падна Берлинската стена, бай Тошо също падна. После Лукановата зима, дефицит, купони... СДС, митинзи, избори, Ж. Желев, борците. 96-та, Жан, хиперинфлация, митинги, Костов, реформи, валутен борд. Почина майка ми... Реформи, деноминация, нови банкноти. СИК, ВИС-2.. 98-ма синът ми тръгна на училище. 99-та войната в Югославия,разведох се, приватизация, пирамиди-фараони. Настъпи 21-ви век! Падат кулите-близнаци в Ню-Йорк. После идва Царя, пак реформи, затварят енергоблокове, България в НАТО, Първанов, Станишев... Умира татко... България в ЕС. Тройната коалиция, женя се за втори път. 2008-ма световна криза. Борисов-1. Обама е първият чернокож Президент на САЩ. Симеон Дянков с постната му пица, и пак реформи. Магистрали, интернет. Войната в Ирак. После в Либия. Тероризъм по цял свят. AC/DC в София! И Мадона също. Орешарски. Пеевски. Пак протести и митинги. Оставка! Кой? Борисов-2Реформи. Магистрали, саниране и т. н. Аварията във Фукушима. Войната в Сирия, Путин, Украйна, Крим. Цената на нефта на Барел пада драматично. Атентати в Европа. Брекзит, Тръмп, а руски хакери хакват всичко. Бежанци и имигранти... Чупя крак. Москов. Пръстови отпечатъци. Шарли Ебдо. Цунами... Ражда ми се дъщеря! Избори. Ген. Радев - Президент. Пак оставка. Нов служебен кабинет. Реформи... Корнелия Нинова и Нова Република. Да, България! Нов Световен Ред и нов бардак със стари к*рви,... мда. Прощавайте, ако съм пропуснал нещо.
А на тази Honda, чак сега почнал да и се е*аванещо карбуратора! Ай стига бе!

Добавен преди 9 години 38 Преглед

Някъде из крайните квартали на София, в панелен блок се нанася средно известен чуждестранен барабанист. Още на първата вечер вади барабаните и почва да свири като бесен по нощите. Съседът му от долния етаж не издържал, когато вече минавало полунощ и отишъл да го помоли да спре:
- Съседе, моля ти се, виж кое време е, спри да думкаш!
- I'm sorry - today repetition, tomorrow - concert! - отвърнал чужденецът и затворил вратата.
На следващия ден, вечерта свиренето започва с пълна сила отново. Качва се пак нашенецът да го помоли да спре:
- Съседе, нали днеска концерт уж...
- I'm sorry - today repetition, tomorrow - concert!
- "Утре ще си отспя тогава", казва си българинът и се прибира вкъщи. На другия ден, тъкмо докато крои най-сладките планове да си навакса 2 дни сън, думкането започва отново. Този път нашенецът истински се ядосал, качил се горе, звъннал на звънеца, извадил си оная работа и започнал яростно да мастурбира. Чужденецът отворил вратата, заварва тази гледка, погледнал въпросително, а българинът, без да спира ръченицата, му крещи:
- Today repetition, tomorrow - щ'и е*а майката!

Добавен преди 9 години 14 Преглед

Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"

Добавен преди 9 години 50 Преглед

Един софиянец решил да се жени, но искал момичето да е скромно и непорочно. Решил, че трябва да е от село, да не е ходила по барове и дискотеки. Подпалил колата и тръгнал на оглед. В едно село харесал момиче което работело на полето. Тази ще е, казал си и я качил в колата. Минали покрай няколко стада. Момичето се показала през прозореца и извикала.
- Чао чобани, свърши хубавото е*ане, отивам в София к*рва да ставам.

Добавен преди 9 години 12 Преглед

Пристига японец в София.
Посрещачите го питат:
- Трябва ли ви преводач?
- Не, не трябва! Аз има приятели българи и те мене научил над десет хиляди българска дума! - гоpдо отвръща гостът. - Всичко е тук... (почуква с показалец по челото си) - в г*за!

Добавен преди 9 години 23 Преглед

Мацката е свободна, а той е женен. Решават да отскочат от София за два дни до морето... малко да живнат, дет се вика. Хотелче, плаж, крайбрежно ресторантче... скромно. Добре, ама мацката е фотогенична, камерата я обича и тя самата обича да се снима. Иска тук да се снимат, от плажа да имат някоя снимка, от капанчето край брега... Обаче на пича хич не му е до снимки. Просто не иска да се снима и това е. И както си се разхождат след плажа към хотела, някъде на главната в Китен сред народа и сергиите мацката не издържа, грабва фотоапарата от ръцете на любимия си и го връчва на някакъв случаен човек от навалицата да ги снима... поне една снимка заедно да имат, ей така за спомен. Мамка му и късмет... човекът зад фотоапарата се оказва съсед на пича...

Добавен преди 9 години 10 Преглед

Вчера експерти прегледаха пътищата в София и решиха, че трасето е твърде тежко за да бъде включено в.... ралито "Париж - Дакар"!

Добавен преди 9 години 12 Преглед

Хора, тревожа се да не оберат моя колега, който постоянно поства снимки от морето, за да ме дразни. Живее в София, на ул. ХХХХХ, ет. 2, ап. 4.

Добавен преди 9 години 4 Преглед

Софиянец седи на язовир в провинцията и си клати краката във водата, а една жаба му проговаря с човешки глас:
- Сега ако ме целунеш, ще се превърна в принцеса.
- Що, бе, ти и така ме кефиш!

Добавен преди 9 години 9 Преглед

- Защо стадионът в Скопие се нарича "Градски стадион?"
- Защото националният е в София.

Добавен преди 9 години 13 Преглед
Вижте още...