Вицове за София и софиянци
В тази категория има 1120 вица, разпределени в 75 под-страници.
Когато японците чули, че от София до Бургас пътят с влак е 9 часа, си помислили, че България е по-голяма от Китай.
Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с пилета. На Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, но вие ще ми пуснете ли? – попитал тираджията.
– Ееее не мога, господине!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, мадам, но вие ще ми пуснете ли?
– Ееее, не мога да правя такива неща!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
На 100 км, преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но вие ще ми пуснете ли?
– Е, щом е до това, ще ви пусна! Но нося и папагалчето си с мен.
– Няма проблем, дайте го на мен. – казал тираджията и хвърлил папагала при пилетата.
Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилетата, отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагала седи и го гледа умно.
– Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
– Е как къде, като не пускат ще вървят пеш!
Градският транспорт в София. Внезапно отнякъде се чува блеене на коза. Народът започва да се оглежда. Звукът се повтаря. След това отново. Един мъж вади от джоба си мобилния и отговаря:
- Да, зайче!
От автофорум...
Въпрос:
- Здравейте! Имам Honda Accord 85год., двигател В18А, купе СА2. Та от няколко дена карбуратора взе да се е*ава. Въпроса ми е - Има ли някой схема (чертеж) на този карбуратор, или нещо подобно. Предварително Ви благодаря!
Отговор:
- През 85-а на априлският пленум на ЦК на КПСС бе избран М. Г... Започна перестройката. Тука наще също поеха курса. 89-та падна Берлинската стена, бай Тошо също падна. После Лукановата зима, дефицит, купони... СДС, митинзи, избори, Ж. Желев, борците. 96-та, Жан, хиперинфлация, митинги, Костов, реформи, валутен борд. Почина майка ми... Реформи, деноминация, нови банкноти. СИК, ВИС-2.. 98-ма синът ми тръгна на училище. 99-та войната в Югославия,разведох се, приватизация, пирамиди-фараони. Настъпи 21-ви век! Падат кулите-близнаци в Ню-Йорк. После идва Царя, пак реформи, затварят енергоблокове, България в НАТО, Първанов, Станишев... Умира татко... България в ЕС. Тройната коалиция, женя се за втори път. 2008-ма световна криза. Борисов-1. Обама е първият чернокож Президент на САЩ. Симеон Дянков с постната му пица, и пак реформи. Магистрали, интернет. Войната в Ирак. После в Либия. Тероризъм по цял свят. AC/DC в София! И Мадона също. Орешарски. Пеевски. Пак протести и митинги. Оставка! Кой? Борисов-2Реформи. Магистрали, саниране и т. н. Аварията във Фукушима. Войната в Сирия, Путин, Украйна, Крим. Цената на нефта на Барел пада драматично. Атентати в Европа. Брекзит, Тръмп, а руски хакери хакват всичко. Бежанци и имигранти... Чупя крак. Москов. Пръстови отпечатъци. Шарли Ебдо. Цунами... Ражда ми се дъщеря! Избори. Ген. Радев - Президент. Пак оставка. Нов служебен кабинет. Реформи... Корнелия Нинова и Нова Република. Да, България! Нов Световен Ред и нов бардак със стари к*рви,... мда. Прощавайте, ако съм пропуснал нещо.
А на тази Honda, чак сега почнал да и се е*аванещо карбуратора! Ай стига бе!
Някъде из крайните квартали на София, в панелен блок се нанася средно известен чуждестранен барабанист. Още на първата вечер вади барабаните и почва да свири като бесен по нощите. Съседът му от долния етаж не издържал, когато вече минавало полунощ и отишъл да го помоли да спре:
- Съседе, моля ти се, виж кое време е, спри да думкаш!
- I'm sorry - today repetition, tomorrow - concert! - отвърнал чужденецът и затворил вратата.
На следващия ден, вечерта свиренето започва с пълна сила отново. Качва се пак нашенецът да го помоли да спре:
- Съседе, нали днеска концерт уж...
- I'm sorry - today repetition, tomorrow - concert!
- "Утре ще си отспя тогава", казва си българинът и се прибира вкъщи. На другия ден, тъкмо докато крои най-сладките планове да си навакса 2 дни сън, думкането започва отново. Този път нашенецът истински се ядосал, качил се горе, звъннал на звънеца, извадил си оная работа и започнал яростно да мастурбира. Чужденецът отворил вратата, заварва тази гледка, погледнал въпросително, а българинът, без да спира ръченицата, му крещи:
- Today repetition, tomorrow - щ'и е*а майката!
Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"
Един софиянец решил да се жени, но искал момичето да е скромно и непорочно. Решил, че трябва да е от село, да не е ходила по барове и дискотеки. Подпалил колата и тръгнал на оглед. В едно село харесал момиче което работело на полето. Тази ще е, казал си и я качил в колата. Минали покрай няколко стада. Момичето се показала през прозореца и извикала.
- Чао чобани, свърши хубавото е*ане, отивам в София к*рва да ставам.
Пристига японец в София.
Посрещачите го питат:
- Трябва ли ви преводач?
- Не, не трябва! Аз има приятели българи и те мене научил над десет хиляди българска дума! - гоpдо отвръща гостът. - Всичко е тук... (почуква с показалец по челото си) - в г*за!
Мацката е свободна, а той е женен. Решават да отскочат от София за два дни до морето... малко да живнат, дет се вика. Хотелче, плаж, крайбрежно ресторантче... скромно. Добре, ама мацката е фотогенична, камерата я обича и тя самата обича да се снима. Иска тук да се снимат, от плажа да имат някоя снимка, от капанчето край брега... Обаче на пича хич не му е до снимки. Просто не иска да се снима и това е. И както си се разхождат след плажа към хотела, някъде на главната в Китен сред народа и сергиите мацката не издържа, грабва фотоапарата от ръцете на любимия си и го връчва на някакъв случаен човек от навалицата да ги снима... поне една снимка заедно да имат, ей така за спомен. Мамка му и късмет... човекът зад фотоапарата се оказва съсед на пича...
Вчера експерти прегледаха пътищата в София и решиха, че трасето е твърде тежко за да бъде включено в.... ралито "Париж - Дакар"!
Хора, тревожа се да не оберат моя колега, който постоянно поства снимки от морето, за да ме дразни. Живее в София, на ул. ХХХХХ, ет. 2, ап. 4.
Софиянец седи на язовир в провинцията и си клати краката във водата, а една жаба му проговаря с човешки глас:
- Сега ако ме целунеш, ще се превърна в принцеса.
- Що, бе, ти и така ме кефиш!
- Защо стадионът в Скопие се нарича "Градски стадион?"
- Защото националният е в София.
Господ решил да даде на България к*pви. Пуснал 20 в Видин, 200 в София, 100 в Пловдив, минал на изток и пуснал 40 в Добрич и 20 в Шумен. Стигнал до Свищов и един ангел го попитал:
- А тук няма ли да пуснеш?
A Господ отговорил:
- Аз от ука ги взимам!
Габровец отива със семейството си в София на гости на роднини. На гарата пита таксиметров шофьор:
– Колко ще струва да ни закараш до Лозенец?
– До Лозенец... чакай да сметна... Ами към 15–20 лв.
– Колко?! Абсурд! По-добре да ходя пеша.
Бакшишът познал с какъв си има работа и рекъл:
– Добре, няма да ми плащаш, ако издържиш да не обелиш и дума през целия път!
Габровецът веднага се съгласил, натоварил семейството и багажа и тръгнали. Таксито лети, провира се между колите, клаксони, псувни... Габровецът се поти, хапе устни, гризе нокти, мени цветове, но мълчи.
Стигнали и бакшишът рекъл:
– Поздравления! През целия път не издаде звук! Кажи ми, кога ти беше най-трудно да издържиш?
– Ами... когато изпадна детето при НДК-то!
