Вицове за синове
В тази категория има 3330 вица, разпределени в 222 под-страници.
- И последно, сине! - шепне умиращ милионер.
- Ако искаш да останеш вечно богат, никога не се жени.
- Тате, телефонът ти звъни.
- Кой звъни, сине?
- Пише "божието наказание".
- Вдигни, сине, това е майка ти.
Италиански бос на смъртния си одър вика сина си:
- Искам да вземеш за спомен от мен моя пистолет.
- Тате, аз очаквах да получа Ролекса ти. За какво ми е пистолет.
- Слушай, синко. Ще минат години, може да се случи някой ден да се прибереш по-рано и да завариш съпругата си с млад любовник. И тогава, какво?! Ще му кажеш колко е часа ли?
- Татко, загубих си хапчетата! Светло сини са, да си ги виждал?
- Имаме по-голям проблем, сине... В кухнята има дракон!
Малко момченце загрижено пита баща си:
- Тате, татеее, колко лева струва мойта чурка?
Бащата, силно изненадан от този въпрос, смутолевил:
- Ами... колко 100 лева.
- А твойта колко струва тате? - продължило да пита детето.
- Еее, 1000 лв. - още по-сконфузено отговорил бащата.
- Ооооо! - разочаровало се детето и почти се разплакало.
- Защо сине, защо питаш?
- Защото вчера, мама каза на чичо Кольо по телефона "Кольооо имаш х*й за милиони"...
Седи си белия мечок със синчето - бялото мече - на ръба на ледника. Синът пита:
- Татеее, ние бели мечки ли сме?
- Бели мечки сме, сине! От поколения...
- Ама сигурен ли си?
- 100%. Виж тая бяла козина, тия нокти, остри зъби... що питаш?
- Ммммного ми е студено бе, тате!!!
Майка се кара на сина си:
- Каква снаха си довел - бащата прокурор, майката съдия, братята полицаи. Не рода, ами направо мафия!
- Аврам, защо си тъжен?
- Синът ми се жени.
- Е, и? И други синове се женят! Как се казва булката?
- Росен.
- Даааа, действително не е еврейско име...
- Мамо, днес в училище учихме как се правят експлозии.
- Браво, сине, а утре какво ще учите в училище?
- Кое училище?
Две приятелки споделят опит в шофирането:
- Аз като подкарам нашата... моя тича отпред, а синът ми отзад. Само дето не мога да разбера, защо и двамата ми викат да спра?
- Той и моят казва - я ме смени малко на волана, че да се разсъня...
- Тате, кое се е появило първо, яйцето или кокошката?
- Македонецът, сине...
Из „Дневникът на една майка:“
6:50 Събудих сина си. Включих каната за чай.
6:55 Събудих сина си. Направих бъркани яйца.
7:05 Събудих сина си. Беше заспал в тоалетната.
7:35 Отиде на училище. Върна се – забравил си тетрадката по писане. Пак отиде на училище.
8:32 Изпрати ми есемес – забравил си е тениската за урока по физическо. Моли ме да я занеса.
9:05 Излязохме с малкия от къщи. Разходката сутрин е полезна. Особено при минус 19. Носим тениската.
12:35 Позвъних на сина ми – да му кажа да не се бави след часовете. На улицата е минус 18. Не си вдигна телефона.
12:40 Позвъних на сина ми…
13:10 Облякох малкия. Тръгнахме да търсим големия. Полезно е да се разхождаме. Особено на минус 18. А, това вече го казах…
13:20 Намерихме го в училище. Пързаляше се по леда, излъчваше щастие. Обещах си да не му се карам. Не си изпълних обещанието.
13:30 Вкъщи сме. Оказа се, че тренировката е преместена за 15:00 ч., не разбрал по-рано. Изглежда объркан и разкаян. Убедителен е. Пих валериан. Беше ми обидно.
13:50 На въпрос за оценките ме зарадва с шестица по английски и по физкултура.
14:00 В електронния дневник е отбелязана оценка 2 за контролното по английски. Изглежда разкаян. Не искал да ме разстройва. Беше убедителен. Пих валериан. Изпитвах тъга и обида.
14:30 Дадох му пари за пътуване, телефон и ръкавици (беше ги губил два пъти), изпратих го на тренировка.
17:30 Ходихме с мъжа ми и с малкия по магазините. Звъних на големия по смартфона, номерът беше недостъпен. Звънях на домашния телефон. Не вдигна. И така шест пъти. Разтревожих се… Да, аз съм майка!
18:10 Прибрахме се вкъщи, намерихме го на паркинга. Почти снежен човек. Загубил си ключовете. Батерията на телефона паднала. Изпитах облекчение и желание да го убия. Но облекчението беше по-силно.
18:30 В найлоновия плик на гирите имаше пясък. Разсипа се. Любознателният ми син беше разкаян. Не особено убедително. Пуснах прахосмукачката, но на светлобежовия килим пясъкът не се виждаше добре.
19:00-21:00 Подготвяхме уроците. Без коментар. Как беше ще напиша отделно.
21:10 Запали тоалетната хартия, стопи седалката на тоалетната чиния. Отрече. Пред лицето на железните доказателства се предаде. Не показа да е разкаян. Изгубих способност да изпитвам емоции. Дадох валериан на мъжа ми.
22:00 Легна си да спи. Не отидох да го целуна преди лягане. Аз също съм човек, имам право да съм обидена.
22:03 Отидох да го целуна преди да заспи. Аз съм майка. Нямам право да съм обидена.
Качвам се в асансьора с малкият си син:
– Не пипай стените с ръце, тук лошите чичковци пишкат.
На другият ден виĸaмe асансьора, вратите се отварят, излизат двама мъже. Синът ми се провиква на висок глас:
– Изпиĸaxтe ли се вече?
Πитaм сина си (5-гoдишeн):
– Caшo, имаш ли приятел Ивaн?
– Да.
– А той в детската градина обижда ли те?
– Заедно се обиждаме, все пак сме приятели.
Синът ми (на 6 години):
– Mамo, а ĸoй от вас искаше първи да се ожените?
– Баща ти! Направи ми предложение, подари ми пръстен.
– Πpимaмвaл те е?...