Вицове за родители
Смях с историите за родители и техните любопитни и непросветени деца, а също и родителските отговори на неудобните и забавни детски въпроси.
В тази категория има 7983 вица, разпределени в 533 под-страници.
Голям супермаркет, пиков час. На всички каси - опашки. Един баща с петгодишен син се реди търпеливо на опашката. Юнакът обаче вкиснат и мрънка за нещо, което татко му не иска да му купи. Баща му стоически казва:
- НЕ!
Малкият обаче не се отказва и повишава тон настоявайки:
- Купи ми гоооо, иначе ще кажа на мама, че пикаеш в мивката.
Дъщеря казва на баща си:
- Тате аз съм лесбийка!
Бащата:
- Ъъъ... Добре, дъще, щом така се чувстваш щастлива - ще го приема...
Другата дъщеря.
- Тате и аз съм лесбийка!
Бащата ядосан:
- А бе в тая къща няма ли един, който харесва мъже?
- Аз, тате! - обадил се сина...
По централната улица на града бавно се движи катафалка. След нея тича едно момченце, което плаче и вика:
- Тате, на кого ме оставяш, тате!!! Татко...
Хората са просълзени от толкова мъка.
В един момент катафалката спира, от нея изскача шофьора, бие един шамар на детето:
- Аз казах ли ти, че трябва да си решиш задачите по математика сам?!?
Събеседване за работа:
– И защо решихте да работите именно в нашата фирма?
– Тате, стига задава тъпи въпроси...
- Тате, на Окръжна болница стените и що са правоъгълни?
Първа брачна нощ. Съпрузите са в леглото. Наближава кулминацията.
Мъжа:
– Ленче, ще ти изям п*тето!
Свекървата се обажда от хола:
– Жоре, мама, такава хубава мусака съм направила, ти си намерил к'во да ядеш...
Действителен случай от американският "Стани богат":
- Последен въпрос за 1 милион долара. Участникът има всичките си 3 подсказки. Задават му последния въпрос и той казва:
- Искам да използвам телефонно обаждане до приятел. Искам да се обадя на баща си.
Ок, звънят.
- Ало тате, здравей! Как си? Обаждам ти се, за да ти кажа, че току що станах милионер, защото знам верният отговор!!!
– Какъв е тоя грохот от твоята стая?
– Тате, това е "Рамщайн".
– Сурова музика пишат тия твои евреи...
Турист се заблудил в гората. Видял малка къщичка и почукал:
- Има ли някой тук?
- Да! - чул се детски глас.
- А татко ти при теб ли е?
- Не, той излезе преди малко.
- А майка ти?
- Не, тя беше тук преди татко, но после и тя излезе.
- Че вие никога ли не се събирате заедно?
- Събираме се, но не и тук в кенефа!
Петър живеел при майка си. Той мечтаел за приключения, но мама много го обичала и наставлявала, ама не спирала да му говори, затова и приключенията все се отлагали. И така... Петър станал на 33. Един ден не издържал и казал:
- Мамо, заминавам за Тибет.
- Какъв Тибет бе, Петърчо, ти без мен и чорапи не можеш да си купиш.
Да, ама Петър не се прибрал вечерта. Майка му се притеснила. Не се прибрал и втората вечер. Майка му позвънила на 112. Минала седмица. Тя полепила снимката му по всички трафопостове в квартала. Минал месец. Година. Седем години. Тогава и майката на Петър не издържала, продала гарсионерата в Люлин и също хванала пътя за Тибет. Когато пристигнала, започнала да обикаля манастири, ашрами, публични домове, показвала снимката на голобрадия Петър и питала всички за него. Никой не го бил виждал. Но веднъж един старец и казал да се обърне към Великия Мъдрец.
- Кой е той, къде е той? - провикнала се майката.
- Горе сред билата на планината, отвъд облаците, в дворец от скали, там е Великия Мъдрец. Само той може да отговори на твоя въпрос. Но въпросът ти не може да съдържа повече от четири думи. Запомни ли, само четири думи. Иначе няма да има отговор!
Втурнала се майката на Петър, отвъд облаците, към двореца от скали. Изкачвала се седем нощи и нито се хранила, нито спяла. Щом стигнала двореца, видяла чудовищна опашка да се извива отпреде му, по стъпалата. Все хора с въпроси, с въпроси от четири думи. Наредила се майката на Петър на опашката. Така чакала още седем нощи и седем дни. Видяла хора да излизат от двореца със сълзи на очи, от радост, от възторг, всеки получавал точния отговор. Велика надежда изпълнила сърцето на майката на Петър. Седем нощи и седем дни тя не спирала да повтаря своя въпрос "Къде Е Моят Син?" Дошъл нейният ред. Влязла тя в двореца, примряло било сърцето и, страхопочитание свело главата и, а косите и покрили лицето. От уплах едва могла да съзре богомолците, свлечени на колене от двете и страни, които благоговейно припявали. Чудела се майката на Петър, дали имала сили да вдигне очи нагоре, към Олтара, към Трона, за да види Великия Мъдрец.
Повторила си тя десетина пъти въпроса "Къде Е Моят Син? Къде Е Моят Син? Къде е, къде е..." Поела дъх, събрала глас, вдигнала глава, видяла Великия Мъдрец как се храни на дървена маса с глинени съдове, видяла златистата му брада, а очите и срещнали сините му очи. В този момент нещо в майката на Петър се преобърнало, сложила тя ръце на кръста, смръщила вежди и ядосано се провикнала:
- Петърчо, веднага се прибирай вкъщи...
Мъж си мие колата със сина си.
Синът му казал:
- Тате, не може ли просто да използваш гъба.
Съвременните родители наказват децата си да стоят в ъгъла, където е най-слаб безжичният интернет.
- Дъще, какво пак си се омърлушила такава?!
- Татко, остави ме! Искам да приличам на Дисни-принцеса, но не ми се получава!!!
- КАК ЩЕ ПРИЛИЧАШ НА ДИСНИ-ПРИНЦЕСА, КАТ' ПИЕШ КАТО КАРИБСКИ ПИРАТ, МА!?
Иванчо отива на гости при баба си. Баба му го пита:
- Какво е станало? Пак ли се скараха майка ти и баща ти?
- Да. – казал Иванчо.
– Мама беше на почивка и е донесла със себе си някакъв трипер. Подарила го е на тате, на комшията Спас и на чичо Пешо от съседния вход. Сега всички се карат и разправят по стълбите във блока. Само едно не мога да разбера, тоя трипер дето го е донесла, малко ли е бил или не го е разделила по равно.
Бащата към дъщерите си:
- Дъщери мои скъпи, какво искате да ви донеса?
- Тате, не се бъзикай! Ти някога нещо след риболов да си донасял? Теб те донасят - и на това благодарим!