Разни вицове
В тази категория има 22138 вица, разпределени в 1476 под-страници.
На изповед:
- Отче, съгреших със свещеника от съседното село.
- Че що ти трябваше да ходиш чак там, чедо?
Капитане, има теч на кораба!
- Откъде знаете?
- В басейна е влязла акула!
БДЖ ви пожелава честита нова 2023 година! Здраве и берекет!
- Ниско ми е кръвното, какво да пия?
- Ожени се!
Гошко, видя как Дядо Коледа се преоблича като баща му и разбра, че бащите не съществуват.
В леглото:
- Скъпи, ти какво искаш? Момче или момиче?
- Момиче!
- И аз!
- Ми, давай тогава, звъни!
Едно малко момченце много искало да получи за Коледа колело, но неговите родители не можели да му подарят, затова майка му му казала да напише писмо до Дядо Коледа. Седнало детето и започнало: „Мили Дядо Коледа, през следващата година ще съм много послушен“, помислило малко, взело друг лист: „Мили Дядо Коледа, през следващия месец ще съм много добро дете“, пак помислило, започнало отново: „Мили Дядо Коледа, следващата седмица ще съм най-добрия син на света“, поразмислило малко, па станало, облякло се и хукнало към църквата. Там грабнало фигурката на Дева Мария, бързо се прибрало й започнало да пише: „Мили Дядо Коледа, ако искаш пак да видиш майка си...“
Никога не питайте една жена какво иска. Тя винаги иска повече отколкото имате!
- Ти, ядели днес боб? - попита жена му.
- Да! - отговори той, и потвърди казаното!
- Вчера срещнах бившия! Каза, че станал вегетарианец!
- Брей, ми той много късно разбрал че е говедо ма!
- Имате ли хоби?
- Да, жени и пиене.
- Но това са пороци, не хоби!
- Добре, тичане.
- И къде тичате?
- Където има жени и пиене.
Между жени:
- На Петрова детето е отвратително, няма никакво възпитание!
- Ох, да... понякога толкова съжалявам, че не е мое дете, такъв шамар бих му отвъртяла.
- Обвиняеми, къде бяхта миналата нощ?
- Бях със жена ми!
- Питахме жена ви, тя отрича!
- Ми, питайде друга жена!
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките, и лелките помагат при обличането. Четиригодишният Ради нещо се бави с ботушите и една от лелките идва на помощ. Ботушките на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот, жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са наобратно...
Поглежда и се вцепенява - наистина десният и левият са разменени! Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и обуването. В края на краищата, ботушите заемат полагаемите им се места, но Ради пак има какво да съобщи:
- А това не са моите ботушки!
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите ботуши на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние, пита:
- А къде ти са ръкавичките?!
- Като дойдох сутринта, ги сложих в ботушите...
Между приятели:
- И к’ва стана тя... ожених се, сега да пуша не може, да пия не може, да заглеждам други жени не може...
- Не съжаляваш ли?
- И да съжалявам не може...