Разни вицове
В тази категория има 22227 вица, разпределени в 1482 под-страници.
Каквото жена успее да побере в дамската си чанта, мъжът и в мазето не може да го побере.
Ако ви събудят с кафе и закуска в леглото,едно просто "Благодаря" е достатъчно, а не разните му там “Кой си ти?” “Как влезна тук?”
Днес един познат ми каза, че съм напълнял. Личало си. И понеже не разбрах това комплимент или упрек е, му казах, че си личи, че той не е поумнял, защото все още не умее да се изразява като хората.
Изобщо не са вдигнати цените по зимните ни курорти. Харесах една вила за 2500 лв. на вечер. Ма ние като идем 100 души... 25 лв. къде не сте ги дали, бе?
- Един слон на грил, моля!
- Ама, това е пиле на грил!
- Така ли? Цената ме е подвела...
Синът на психотерапевта:
- Тате, защо гъсеницата сама се увива в пашкул?
- Как да ти го обясня, сине... При хората, например, това се нарича "Криза на средната възраст".
След забраната на фоерверките тая зима, общините почнаха да мислят как да забранят гръмотевиците лятото.
Почти всяка двойка е в отворена връзка... просто единия от двамата не го знае.
В ранния следобед на 1-ви януари реших да се противопоставя на гравитацията и да се разходя из града, за да видя какви ги е свършила новата година при идването си. Новите години идват като Освободители - с много шум, гърмежи и очаквания посред три дни ядене, пиене и веселба, а след това ги следват глад, мизерия и надежди. Но по-добре да идват, че не дойде ли някоя, значи имаш земеделски проблем, тоест проблем с погледа към правилния край на тревната структура! И така, излизам навън с известна доза оптимизъм в натежалите глави и крайници. Очакванията ми рязко се оправдават. Времето е като през ранна пролет - достатъчно топло за да не го псуваш и недостатъчно студено за да го псуваш. Гледам - улица. Стъпвам почти уверено на сухия тротоар и за миг ми става мъчно за любителите на мокри крака, сополиви носове и снежни човеци. Продължавам напред. Хората щъкат по улиците, като оцелели след ядрена заплаха, видимо преживели Голямо празнично ядене и пиене. Въздухът е някак нов, като неразпечатана кутийка Парацетамол. Дори голите дървета не изглеждат уплашени от каквото там си се плашат обикновено. Продължавам нанякъде с лек страх да не срещна някой познат, че това „за много години“ ми звучи като бормашина в неделя сутрин. Всичко е на мястото си, включително и аз самият. Животът придобива чистоновогодишна прекрасност в мислите ми и дори гласовете, които ми говорят обикновено, го правят в рими под съпровод на арфи и цуктромбон. Аз по принцип не им обръщам внимание, но този път звучат красиво и се заслушах - „Да, да, животът бил прекрасен! На нас, ти мухльо, си ни ясен. Ей така докато бродиш, забрави, че на работа ще ходиш, след преброени дни...“ Еййй мамка му! Романтиката ми потъна като вафла в корема на голдън ретривър. Разходката свърши. Здравей, Живот! Прибирам се да спя още. Разказите друг път.
П.С. Честитих ли Нова година? Не ли?! За много години тогава!
Пловдив, столица на културата. През отворен прозорец в Стария град, мъж по потник показвайки се до кръста, крещи:
- П*тка майна, кой и с какво осмърдя така квартала на л*йна?
- Ние, майна, готвим Fondue. - отговарят от съседния балкон.
- Pardon. Bon appétit!
От жените винаги има полза, дори ако ти е обещала да дойде, а не се появи... ще се изкъпеш, ще се избръснеш, ще си сложиш чисти гащи, ще си легнеш в чисти чаршафи.
Ескимосът можел да различи 30 вида бяло... А представяте ли си жена му!?!
Аз съм на такава възраст, в която ако партньорът ми остави мобилния си телефон отключен, аз го заключвам. Вече имам достатъчно проблеми.
Роботи, преживяли временно спиране на електрозахранването, разказват за син екран в края на тунела.
На Коледа стават чудеса. После ги изплащаш две години на равни вноски...