Вицове за ракия
В тази категория има 2411 вица, разпределени в 161 под-страници.
На мъжа му се пийва ракия. Тръгва към хладилника да извади бутилката, но жена му го разубеждава:
- Остави шишето на мира, току виж някой ми дошъл на гости и тогава с какво ще го почерпя?
Мъжът се съгласява. През нощта жената проявява желание за любов, а той на свой ред й казва:
- Остави го на мира, току виж някоя ми дошла на гости и тогава...
Рецепти за следните напитки:
"луд руснак" - шампанско + водка.
"луд мексиканец" - шампанско + текила.
"луд французин" - шампанско + коняк.
"луд немец" - шампанско + шнапс.
"луд грък" - шампанско + узо.
"луд англичанин" - шампанско + джин.
"луд японец" - шампанско + саке.
"луд шотландец" - шампанско + уиски.
"луд кубинец" - шампанско + ром.
"луд българин" - шампанско + ракия.
Българин претърпява корабокрушение и попада на пустинен остров, намира очарователна млада французойка и я пита:
- Имате ли нещо за ядене?
- Нямам, но имам нещо, което харесват всички мъже по света.
- Боже мой! Вие имате гроздова ракия?! Та това е чудесно!
Седят си двама на брега на язовир Искър и разговарят:
- Ей глей колко много вода. Цяла София пие вода от тоя язовир. Страшно много вода.
- А бе, а ако това не беше вода, а ракия?
- Е, че колко ракия е това бе?!
- Аз издържам на 76 градуса - хвали се случаен мъж.
- Хайде де - съмнява се събеседникът му.
- Толкова бяха. На плажа термометърът показваше 36, а на шишето на ракията 40 градуса.
- Защо забраняват продажбата на алкохол в изборния ден?
- Защото в никакъв случай не е празник за обикновените хора.
***
- Чу ли, че пак ще има избори?
- Дреме ми, аз си пия вкъщи.
***
В деня за размисъл рязко скочиха продажбите на спиртни напитки...
***
Поради слабата избирателна активност за следващите избори се обмисля освен забраната за алкохол да има забрана за ходене за гъби, лов, риболов, гости и т.н.
***
- Здрасти, Пешо! Хайде да ходим да гласуваме, а после да пием по бира на теферич!
- Заради изборите не сервират бира, ела в нас да пием ракия.
Така Пешо и Иван не гласуваха, но пийнаха.
- Сине, ела да пием една ракия заедно.
- Ама тате!
- Аз ти помагах за уроците!
Два заека от гората си купили шише ракия. Сядат да пият, обаче нямат нищо за мезе. Гледат - на едно дърво седи врана с парче сирене в човката. Единият отива до дървото и казва:
- Мараба, врано!
Тя мълчи.
- Искаш ли да поркаш с нас?
- ДА! - изграчила "проклетата" птица.
Сиренето пада, зайците го взимат и си пият и мезят сами. На следващия ден зайците отново мъкнат шише ракия и пак нямат мезе. На дървото отново седи враната с парче сирене.
- Врано, искаш ли да поркаш с нас?
Мълчание... Заекът вади чаша и започва да налива...
- Стига ли ти толкова?
Враната:
- Да! - изцепила се оная пак...
Сиренето пада и... т.н... На третият ден всичко се случва отново.
- Врано, ще поркаш ли? Мълчание...
Заекът налива...
- Стига ли толкова?
Мълчание...
- Ти кво, ма? Мислиш си, че искам да те прекарам ли?
- ДА!
Седи алкохолик в кухнята и допива бутилка ракия.
Влиза дъщерята:
- Тате, като си допиеш ракията, може ли да върна бутилката и да купя с парите хляб...
Бащата гордо:
- Върни я, дъще, върни я, купи хляб... И въобще не знам, какво щяхте да ядете, ако ме нямаше мен...
- Мамо, а защо Земята се върти?
- Колко пъти да ти казвам сине да не пиеш от ракията на баща ти!
Един човек бил пратен от попа до съседното село за да купи ракия. На връщане станало късно и човека решил да попита селския поп за подслон. Попа го приел, нагостил и пуснал да преспи у тях, но се притеснил че младежа хвърля око на дащеря му. Попа рекал на попадията да застанат на леглата между младите, за да не се случи нещо през ноща.
През нощта обаче, след като всички заспали, младежът със странни звуци започнал да харка:
- Какво сега? Хааааарррррррр...
Дъщерята на попа му отговорила по сащия начин:
- Ами, идвай! Хааааррррр!!!
Попадията чула разговора и решила да се намеси:
- Ама, мини през всички! Хаааарррр...
Реда, в който били легнали, бил: младежа, попадията, попа и дъщерята.
Минал младежа през попадията оправил я прескочил попа и отишъл при дъщеря му. Тъкмо започвали, когато се чул гласа на попа:
- Нали щеше да минеш през всички!!! Хаааарррр...
По време на сухия режим мъж седи в бараката и вари ракия. Гледа, по едно време, водата се нагряла много и отива до кладенеца за студена. Връща се, а в бараката седят двама милиционери, усмихват се иронично и говорят:
- Е, сядай и пиши обяснения!
- И какво да пиша?
- Всичко, както си е било, така го пиши!
Сяда човекът, пише и предава листа.
- К`во си написал бе, идиот такъв?
- Както си беше, така и го написах: "Отивам за вода до кладенеца, връщам се, а в бараката двама милиционери, седят и варят ракия".
Здравейте, уважаеми зрители! Започва финалът на световното първенство по пиене. Ето, петимата финалисти излизат на терена и публиката изригва в овации. Но какво виждат очите ми, уважаеми зрители! Българинът веднага започва да загрява с червено вино!
Първи излиза французинът. Той ще пие коняк с 50 грамови чашки!
1, 2, 3... 6 чаши, 7, 8... Не! Не! Край! Не успя да изпие 8 чаши и се повали на ринга мъртво пиян.
Камерите следят българина, който, продължава да загрява с червено вино.
Излиза англичанинът. Той ще пие джин със 75 грамови чаши.
1, 2, 3... 7... Браво! 8 чаши... 10 и... О-о-о! Не! Край... Мъртъв е! Лекарите го изнасят в несвяст.
Българинът продължава да загрява с червено вино.
Излиза американецът и ще пие уиски със 100 грамови чаши. Започва! 1, 2, 3... 5 чаши и край! И той е готов, а започна толкова добре, но... съдба. Наистина жалко! Успя да изпие едва половинка.
В това време българина спокойно си чака реда и загрява с червено вино.
Излиза на ринга руснакът. Той ще пие водка с 200 грамови водни чаши. Започва... 3... 10... 13... Боже, какво гърло! 15... 20... и край! И той е на земята, дори се налага да го изнесат на носилка.
Българинът продължава да загрява с червено вино, но ето че идва и неговия ред. Ще пие ракия с черпак! Стартът е даден... 5... 10... 15 черпака! О-о-о Господи! Дръжката на черпака започва да се изкривява! 20 черпака, 21... и ужас! Случи се най-лошото! Черпакът се счупи! Докато организаторите на турнира намерят нов черпак, ние ще изгледаме рекламите, а българинът продължава да загрява с червено вино...
Триглавата ламя Спаска наложила строг данък: вземала девет от всеки десет бутилки с ракия. Вечер щом едната глава заспивала другите две изваждали касетофонче и бутилка с ракия и започвали да шляпат карти. Една вечер третата глава се събудила и като видяла какво става, изревала:
- Пу да ви е*а майката, гадини мръсни! Всяка вечер се напивате като прасета, а само аз повръщам.
Българска работа...
Правописните грешки са умишлени. Всяка прилика с действителни и обозрими в близкото бъдеще събития е случайна (надявам се).
Министър-председателят на Циганария Сабри Бейсиев тежко се отпусна в креслото в кабинета си. Беше задушна, тежка вечер на 21 август 2048 година. Разхвърляните от месеци папки и дела по бюрото му сякаш всеки ден се утрояваха, а проблемите нямаха и нямаха край. Тишината в сградата беше като мехлем за опънатите му нерви. Изруга под нос - не беше се обадил на жена си. Майната й. Да си намери друг министър-председател като не й харесва.
Беше изминал един отвратителен, напрегнат ден. Не му стигаха ядовете с Европейския съюз, ами трябваше и Синдиката на гледачките на ръка (СГР) да вдигне стачка и да блокира черния път между Мокрен и Бероново. Телевизии, репортери... Имаха дори нахалството да излязат с Дехларасия за правата на жените и т.н. и между другото вметнаха, че щял да има „голяма радост и една жена голям добро щял да му напраи, дай някой леф бе бате”. Миналата година успяха да се справят с бунта на автокрадците (Съюз на автокрадците в Циганария или СЦА), които понесоха жесток удар, след като ЕС завърши строителството на бетонната стена около страната. Без врати. С хиляди волтове ток по бодливата тел. И по четирите реда. Тунелът под Дунав до Букурещ беше добро хрумване, но за жалост краткосрочно решение. Привършваха стената и около Румъния. Обръчът отново щеше да се затегне. Майната им, дотогава друг ще е на власт. От х’ООН-ето за 12-ти път този месец го заплашиха с ядрен удар ако не престане да изпраща на дипломатически мисии из ЕС корпуси от по 170 човека, всичките снабдени с куфари пълни с пари, виртуозна изработка на отдел „Емисионен” на „Мангалбанк” ХАДЕ, чиито директор Асан Менгишев оглавяваше класацията на Интерпола за трета поред година. Самите европейци отдавна бяха престанали да пращат посланици и консули и тем подобна измет. Допреди 1-2 години спускаха съгледвачи с парашути от хеликоптери от около 2000 м височина поради липса на пътища, но след инцидента, при който на мястото на двама агенти в хеликоптера успяха да се качат 23-ма души, всички роднини помежду си, всички чужденци в Циганария бяха евакуирани със спецоперация на НАТО.
Сабри стана и отиде до прозореца. Отметна чергата и надникна в нощта над столицата. Красота. Нито една лампа не смущаваше обаянието на мрака. Върна се до бюрото, където измежду бумагите зърна днешния вестник, грижливо оставен от секретарката Зюмбюла. „Министъра на холтурата открил нов музей на каруцата в Разград”, „35-години Брижит Бърдон в Сливенския зътвор”, „Нов мечкозавод в Пазаржик”, „20-годишна стара мома вдига пищна свадба в Хюстендил”, „Братя Българиян забиват в Айтос с новия им албум”. В криминалните хроники все едно и също: „Българи в Търновския регион пак са си платили тока”, „Полисай залавя опасен българин-ресидивис, опъвал жица за улични ламби”. Проклетите българи... Ден през ден ония от Брюхсел му пиляха на главата за малсинства, човешки права, интеграсия и глупости. Айде земете вие да ги интегрирате, кат сте чок отворени! Ама ха! Министър-председателят се навъси, захвърли вестника и седна зад бюрото си. Освен всичко се беше пръкнала някаква партия наречена „Ха така!”, чиито гръмогласен шеф призоваваше „българите на сапун”, „Циганария на циганите” и ред други. Бунак, кво ще го прайм после тоз сапун? То да беше ракия добре! Мама им българска, за нищо не стават значи! А ония от ЕС пак недоволни – имате, кай, расистка партия. Ами ще имаме! Оня ден като откриваха паметника на Азис пак не се мина без инциденти. Понеже трябваше да го вдигнат на мястото на един стар паметник на някой си Васко Лефски, като го събаряха някакъв дядо с плач и викове се вкопчи в стария камънак и взе да вика „Хапостоле, Хапостоле!!!”. Опитаха да го откопчат, питаха кой е тоз Хапостол, предложиха да му звъннат на джипсиема, на Хемтел-а, да го извикат. А той само плаче ли плаче. Явно тоз какаванин Хапостол беше връзал тенекия на дедото, така и не дойде никакъв. Българска им работа, колкото да им развалят празника. Сабри уморено се отпусна и заспа, а в съня му се диплеше като шарена кърпа щастливото бъдеще на Циганария – чиста и свята република.
