Вицове за приятели
В тази категория има 9723 вица, разпределени в 649 под-страници.
Сяда един човек в кръчмата и поръчва на келнерката три ракии. Донася ги тя, а клиента почва да си ги пие, но по равно от всяка чаша. И така всяка вечер.
В един момент жената не издържа и го пита:
- Няма ли да Ви е по-лесно да си ги пиете една след друга?
- Вижте сега мадам, ние сме трима приятели, но обстоятелствата ни пратиха далеч един от друг. А така, аз си представям, че съм с тях. Една вечер пристига, но поръчва само две ракии.
Притеснена, келнерката го пита:
- Но какво става? Да не би да се е споминал някой от приятелите Ви?
- Аа, нее... просто аз вече не пия...
9
При жените е лесно - ако мъжът е свестен - приятел, ако е л*йно - любов до гроб...
8
- Как ти викат приятелите?
- Имаш ли да ми дадеш сто лева до заплата?
3
- Внимание! При писане на смешки за Гинка, компютърът ви харчи два пъти повече ток! Кажете на всичките си приятели!
ЧЕЗно
10
А той три години не беше изневерявал нито на жена си, нито на любовницата си, нито на коя да е от интимните си приятелки...
5
– Какво е политкоректност?
– Какво ли?… Ами като те ядоса шефа, не можеш просто така да кажеш, че е пед*раст… Само казваш “А моят шеф сигурно си има приятел”…
10
Американският кеч – това е вид борба, при която никой с никого не се бори наистина. Всъщност всички там са си приятели и колеги. Обикновено нагласено телевизионно шоу – за радост на народа. Същото е, като борбата с корупцията у нас.
12
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
Македонец носи под мишницата си орле.Среща го негов приятел и пита:
- Гоце бе, што носиш?
- Орле.
- Е оти ти е?
- Е па разправят че живеело по триста годин, та да видим.
20
Имало една зима и трима приятели. Двама се разхождали в парка, третият също карал BMW!
10
Отива нашенец на бензиностанция в Германия.
Служителят пита:
- Дизел? Супер?
- Вода!
Служителят се чуди, ама за сеира пълни догоре с вода. Нашият пуска
някаква таблетка в резервоара, пали и заминава... На другия ден пак
същото. На третият ден след познатата процедура до колата се приближава човек и казва:
- Аз съм представител на ESSO и бих платил милион за таблетките ви.
Споразумели се за 3 милиона, нашият взел парите, дал му кутийка с
таблетки и заминал.
Приятелят му на другата седалка пита:
- А сега без таблетките как ще караме?
- Ми на газ, както досега...
10
Един приятел ми подари чаша с гола мацка. Жена ми счупи чашата и изгони мацката.
7
Малкият Кирчо, говори с приятелят на разведената си майка:
- Чичо Пешо, какво правихте с мама, докато бях при баба?
- Отидохме да вечеряме в един ресторант, след това на кино...
- А после?
- После отидохме у нас - на по чашка кафе...
- А после?
- После откарах майка ти до вас...
- И само това ли?
- Да!
- Чичо Пешо, ти да не си джендерас?
15
Из дневника на червенокосата:
- И ще ми казва той ,че друга такава ненормална като мене няма... Той какво си мисли ?! Че нямам приятелки ли?
5
Забърсал нашенски гларус германка. Направили главите в бара и я води в бунгалото. Но алкохолът му изиграл лоша шега, колкото и да опитвал малкият му приятел не го слушал. За да не се изложи напипал в тъмното една краставица и започнал с нея. След малко и неговия бил готов за действие и той започнал да работи и отпред и отзад. Германката се опулила и възкликнала:
- Zwei?
- Трай ма, трай!
- Drei, nein! - изпищяла тя и закрила устата си с ръка.
5