Вицове за полицаи
Шеги, сарказъм и подигравки с пазителите и нарушителите на реда. Хумора и вицовете олицетворяват ченгетата и катаджиите като подкупени, корумпирани, глупави и безумни.
В тази категория има 3013 вица, разпределени в 201 под-страници.
Жена с треперещ глас към полицай:
- Господине, дъщеря ми е изчезнала от 2 дни!!!
- Не може да бъде! Влезте във фейсбук да видите къде е!
Един часът през нощта. По слабо осветена улица, с мъка се придвижва добре начерпен мъж. Точно в този момент се появява и полицай от нощния патрул.
- Здравейте господине, къде така по това време?
- Здравейте, ами аз на една конференция отивам. - отговорил пийналия.
- Конференция по това време? - смаян пита полицая.
- И за какво се отнася?
- По няколко теми е, например - "Вредата от алкохола и тютюнопушенето при мъжете на средна възраст", "Лошият пример от пиянството при нравственото формиране на младото поколение", "Резкия срив на икономически нестабилния бюджет на семейството при системната злоупотреба с алкохол и цигари"... "С*ксуалната незадоволеност при жените, чийто съпруг редовно предпочита алкохола пред изпълнението на задълженията към половинката си."
- И кой ще води тази конференция, господине?
- Жена ми разбира се, безплатно е, придружете ме, ако желаете.
Стандартна ситуация - мъж е спрян с превишена скорост от катаджии. 30 км/ч над ограничението. Единия катаджия пита:
- Господине, какво ще правим сега? Знаете ли, че глобата е 200 лв?
- Еииий... - завайкал се шофьора.
- И 10 точки от талона ще ви вземат! Знаете ли?
- Еииий...
- И ще чакате 3 месеца по опашки, докато си платите акта!
- Еииий...
- Какво ще правим?
- Ами, да почерпя нещо освен, а? Да ви дам по 20-30 лв., та да се почерпите?
- Ааа, не! - отсякло ченгето.
- Пари кеш не взимаме, че имаме право само на 10 лв. в джобовете и то на стотинки. Иди отсреща в кафенето и донеси по едно кафе. А после по живо по здраво!
- Ехааа! Отивам! - грейнал нашия.
Влиза и казва на барманката:
- Три кафета в пластмасови чашки!
- Но вие сте сам. Защо са ви три кафета?
- За господата отсреща, 'дето са на пътя.
- Аааа... 120 лева тогава...
Катаджия си стои кротко близо до едно кръстовище. В далечината забелязва кола, която се движи на зиг-заг. В последствие преминава и на червен светофар.
Полицаят спира колата за проверка:
- Защо минахте на червено?
- От бялото получавам киселини.
На площад Батемберг, възрастна жена крещи:
- Помощ! Изнасилиха ме! Помогнете! Помощ!
Дотърчал полицай и пита:
- Кой Ви изнасили, къде, кога?
- Един младеж! Тук! Преди 40 години! - млади господине.
- А защо сега крещите!
- Така приятно е да си спомня...
Съобщение:
- По заявка на МВР, в БАН разработиха нов дисплей за радарите на КАТ, който показва не километри, а евро, които трябва да платиш, за да те оставят на мира!
- Алоооо... Полицията ли еееее?
- Да, кажете?
- Искам да подам оплакване. Следят ме!
- Кой?
- Имам списък... 350 човека.
- Къде бе?
- Във фейсбук.
Вървят пред мен майка и син. Тя му дудне, че е време да помисли какво ще прави след гимназията, че не е малък и обичайните неща.
- Ееее, нали ти казах, ще кандидатствам някъде!
- Къде ще те приемат бе, с тоя успех!? Т'ва да не е за хамалин да кандидатстваш!?
В този момент изпитвам дълбоко съпричастие към загрижената родителка и аха да закимам със съгласие. Синът отговаря:
- Е като не ме приемат никъде, ще стана полицай, като баща ми!
Мълчание...
Сложил един пич лепенка на маздата, че я продава. Кара си из Плевен и зад него - полицаи. Виждат телефона и си викат - е сега ще му звъннем на тоя, той ще вдигне и го спираме, и глоба.
Звънят. Пичът с хендс-фрий, вдига, обяснява - мазда, 2009 година, 150 коня, 2000 кубика, ала-бала. Полицаите се пробват пак:
- А бе я говори по телефона, че не те чувам добре.
Пича от маздата:
- А бе не мое, че зад мене карат едни п*дали в патрулка...
Полицай спира автобус за проверка.
- Закъде пътувате?
- За среща на свидетелите на Йехова.
- Колко са пътниците в автобуса?
- 43-ма.
- И всичките са свидетели на Йехова?
- О да, всичките. И аз също съм свидетел на Йехова!
- Леле, тоя Йехова бая ще да е загазил, щом му трябват толкова много свидетели!
Обир на бижутерски магазин. Крадецът изчезва с накити на доста голяма стойност. Ченгетата не успели да го приклещят, забират първия пиян, нещастен и без късметен сиромах от улицата. Завличат го в конака и там се почва разпит с цел самопризнания относно кражбата. За целта се използва кофа с вода и класиката, добро и лошо ченге. Лошият потапя главата на пиянката в кофата и две секунди преди удавяне го вади за свестяване. Точно в този момент добрият задава въпрос с меден гласец:
- Кажи бе приятелю, къде скри бижутата?
Замаяния полужив нещастник не успява да се съвземе и отговори, следва второ и трето потапяне, така чак на четвърти опит успява да продума:
- Момчета, че то аз тук нищо не виждам бе, дайте да наемем водолаз, може той да ги открие, да ви е*а и бижутата.
Сутрин... осем часа. Нормалните хора работят вече. Влизам в КАТ.
- Накъде?
- Миии... Актче имам за получаване...
- Отвън!
- ???
- Отвън изчакайте!
- ???
- Осем и половина...
В осем и половина вече има тридесет човека на опашка пред всяко гише. Напомня ми някак на времето с празните рафтове и дългите опашки от осемдесетте години. Май родното МВР си е останало някъде там - в онова време. Във времето когато нямаше "моля" а се заповядваше...
Осем и тридесет и пет. Измъчена служителка изпълзява и видимо гузна:
- Имаме проблем със системата... ще чакаме колежката да дойде (още не е дошла?), щото тя знае паролата...
Чакаме... а нашия работен ден си тече вече четиридесет минути... същия работен ден в който на тия тук трябва да им изкараме заплатите. Нали ги взимат от данъците от нашата заработка...
Севиля по време на Априлската пролетна Фиеста. Пенсионер прави оплакване в полицията.
- Сеньор полицай, от няколко дни пред дома ни един младеж прави серенада с китарата си. Обикновено към полунощ, със сигурност пиян, вдига много врява и не можем да спим.
Полицаят изнервен от многото работа по празниците:
- И какво точно пее младежа?
- Ай, ай, ай, Мария, покажи се на балкона, ай, ай, ай, Мария...
- Сеньор, Вие Мария ли се казвате?
- Не, сеньор, не се казвам Мария!
- Щом не се казвате Мария, защо се показвате на балкон, айде моля Ви се довиждане от тук...
Катаджия спира една кола.
- Защо карате с превишена скорост?
- Амии... заседях се с приятели, празнувахме Великден, а пък жената сигурно се е притеснила.
- Какъв Великден, бе. Той мина преди една седмица.
- А ми аз затова бързам!
Дневникът на обикновения руснак:
- Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. "Тоже неплохо", помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа. Във входа срещнах съседа Серьога. "Крым наш!" - поздравих го аз. "Воистина наш!" - отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието. На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук. После минах покрай една от най-голямите дупки, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре. Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах. Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели. На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал. Привечер се събудих и тръгнах за в къщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми. Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да подсиля малко ядреният реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи. Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин…
