Вицове за планина
В тази категория има 632 вица, разпределени в 43 под-страници.
Eдна вечер в Ломиндол. Задругата спи... По едно време Гимли буди Леголас и му вика:
- Леголас, хайде да..., а?
- Ама не може, бе Гимли! Нощ е, другите ще ни чуят и какво ще си помислят тогава?
- Ех, ама ние само малко... Тихичко! Моооооооля!
- Ееееееее! Добре да го направим.
И като гракват двамата:
- Гоооооооооорда стара планинаааааааааа...
Полицай на първа среща с гадже:
- Виждаш ли Луната?
- Виждам я.
- Гледаш ли там планината?
- Да.
- А виждаш ли реката?
- Да, и нея я виждам.
- Е, стига толкова романтика, да преминаваме към с*кса!
Момченце отива при баща си и пита:
- Тате, каква е разликата между "беда" и "нещастие"?
Бащата пояснява:
- Ако майка ти тръгне нанякъде с автобус, автобусът спре, майка ти слезе от него и изведнъж я блъсне камион, или пък ако тръгне на разходка в планината, подхлъзне се и падне в някоя пропаст... Ето това е нещастие. А бедата е в това, че майка ти не иска да ходи никъде...
Отче наш, който си в Офиса.
Да бъде лек наший ден.
Да замине в отпуск началството наше.
Да се изпълни нашата воля.
Както на работа, така и вкъщи.
Насъщната скатавка дай ни днес.
И отпуска за тази седмица.
И ваканция за този месец.
И прости нам закъсненията нашите.
Както и ние прощаваме на началството ни.
И не ни въвеждай в понижение.
Но ни избави от допълнителната работа.
Ибо твойто царство е повишението на заплатата и съкращението на работния ден.
И дай ни MIRC-ата, като без нея не е тази работа царство небесно.
И погреби ти сисадмина под планина от дискети и компактдискове, да гори той с пламък син.
Не ни оставяй, Господи в трудните часове на утрения махмурлук, дай ни сили да преодолем тежестта на главоболието.
И направи, Отче, целия мир зелен, ибо зеленото е най-добрия цвят в света твой, както и цвета на американските левове.
И свали на главата ни градушка от долари, евро и прочие блaгини
И вземи тази лепта наша във вид на благодарствена молитва.
Во имя контрола, алта и светия делийт.
Ресет!
Възрастен мъж се сваля с млада мадама, а тя му вика:
- Вече си стар, виж се, косата ти е бяла.
- Така ли? И на Пирин планина върховете са бели, ама долу е пролет.
Защо Господ никога няма да стане професор?
1. Има само една публикация по темата
2. Публикацията е писана на иврит
3. Няма позовавания на други автори, писали по темата
4. Публикацията не е отпечатана в научно списание
5. Съществуват известни съмнения дали той я е писал
6. Дори да приемем,че Той е създал света, над какво е работил след това?
7. Не е привличал достатъчно сътрудници
8. Научните среди срещат определени трудности при опитите да възпроизведат неговите резултати
9. Никога не е искал от Комисията по етика разрешение да използва хора за своите опити
10. Когато по време на един от експериментите нещо се объркало, Той се е постарал да скрие провала си, като издавил всички
11. Когато доброволците не се държали както му харесва, Той ги изключвал от контролната група
12. Рядко посещава занятията, просто кара студентите да четат книгата му
13. Някои казват, че пращал сина си да води занятия със студентите
14. Изключил е първите двама студенти, заради жаждата им за знания
15. Независимо от това, че в теста си е дал само 10 задачи, повечето от студентите му са се провалили на теста
16. Консултациите си провеждал рядко и то само по върховете на планините!
Група учени отиват на експедиция в планините, обаче ги затрупва лавина. Изпод снега се показва един от учените с бинокъл в ръце и вижда отдалече самбернар-спасител и казва:
- Колеги, ето го най-добрият приятел на човека!
Другите учени се показали:
- Да, и с него едно куче!
Двама алпинисти изкачват планина. Стигат до половината и единият (заекващ) казва:
- З-з-з...
Другият го прекъсва:
- Като стигнем върха ще ми го кажеш.
Стигнали до върха:
- Кажи сега.
- З-з-забравихме палатките.
- Хайде да се връщаме.
Стигнали пак половината. Оня казал:
- М-м-м...
Другият казал:
- Като стигнем ще ми кажеш.
Слезли.
- М-м-майтап бе.
Габриел Гарсия Маркес
И още: Ако Бог ми дари парченце живот
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би няма да кажа всичко, за което си мисля сега… Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието. Ще мечтая много. Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди. Ще бягам, щом другите чакат. Ще слушам, щом другите говорят. И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед. Ако Бог ми даде парченце живот… Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата. Ако Бог ми подари парченце живот… На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал. Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари. На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата. На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените… ще им призная, че цял живот съм ги обожавал. Ако Бог ми подари парченце живот… Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето. Научих твърде много от вас, хората до мен. Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха. Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда трябва да го гледаш от долу нагоре, а не обратното. Научих толкова много от вас, хората до мен. Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара… Тогава аз наистина ще започна да умирам. Приятели, дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете! Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате, че нещо се променя.
Наръчник на пилота
1. Всяко излитане е по желание. Кацането е задължително.
2. Ако бутнеш щурвала напред, къщите стават по-големи. Ако го дръпнеш назад - смаляват се. Това правило важи докато не дръпнеш щурвала съвсем назад и не го оставиш там - тогава къщите стават мноого големи.
3. Летенето не е опасно! Катастрофите са опасни.
4. Винаги е за предпочитане да си долу и да съжаляваш, че не си горе, вместо да си горе и да съжаляваш, че не си долу.
5. Единственият път, когато имаш прекалено много гориво е когато самолетът ти се запали.
6. Витлото е един голям вентилатор в предната част на самолета, който служи да разхлажда пилота. Когато той спре, пилотът започва да се изпотява.
7. Когато изпитваш съмнения за височината, дай нагоре. Никой досега не се е сблъскал с небето.
8. "Добро" приземяване е това, след което можеш да вървиш без лекарска помощ. "Страхотно" приземяване е това, след което самолетът може да бъде използван повторно.
9. Учи се от грешките на другите. Няма да живееш толко дълго, че да ги направиш сам всичките.
10. Разбираш, че си се приземил без колесници, когато трябва да дадеш пълна скорост, за да стигнеш до рампата.
11. Вероятността да оцелееш е обратнопропорцинална на ъгъла на приземяване. Колкото е по-голям ъгълът, толкова по-малка е вероятността и обратно.
12. Стой настрана от облаците. Добре осведомени източници твърдят, че някои планински върхове имат навика да се крият в облаците.
13. Винаги се опитвай да изравниш броя на излитанията с броя на кацанията.
14. Има три малки правила, които гарантират гладко кацане. За съжаление никой досега не е успял да ги открие.
15. Започваш с пълна торба късмет и празна торба опит. Номерът е да напълниш торбата с опита преди да си изпразнил тази с късмета.
16. Хеликоптерите не могат да летят - те са толкова грозни, че земята ги отблъсква.
17. Ако единственото нещо, което виждаш към прозореца е земята, която става все по-кръгла и по-кръгла и единственото, което чуваш е вълнението, което се надига в салона за пътници, значи нещо не е наред.
18. Във вечнатa битка между птиците, изработени от алуминий, летящи със стотици километри в час и земята, която се движи с нула километра в час досега земята не е инкасирала нито една загуба.
19. Оглеждай се непрекъснато. Винaги има нещо, което си пропуснал.
20. Запомни, гравитцията не е просто идея. Тя е закон. И не подлежи на обжалване.
Един поет пишел стихове за планината, но никога не я бил посещавал и малко по малко губел музата си. Затова решил, че трябва да го направи.
Един ден тръгнал да покорява връх Мусала и стигайки в Самоков седнал в първата кръчма, изял две кебапчета, мушнал три бири и си казал:
- Е-е-е, т`ва планината е много хубаво нещо!
Пътешественика тръгнал към върха и попитал първите срещнати хора накъде да върви. Те му отговорили и той тръгнал. Вървял, вървял, но се загубил, завалял сняг натрупало много и планинарят решил, че идва краят му. Не щеш ли, пред него се изпречила кафява... врата! Той се зарадвал много и почукал на нея. Отвътре отговорил детски глас:
- Кой чука?
- Детенце баща ти вътре ли е?
- Няма го. Беше тук, но излезе.
- А майка ти?
- И тя беше тук, но излезе.
- Добре де извикай тогава батко си или кака си! Трябва да има някои с теб!
- И батко беше тук, но и той излезе. И кака беше, ама и тя излезе!
- Е, добре де, ти самичко ли си вътре?
- Е, с кой да съм в клозета, бе!?
Лозунги от времето на комунизма:
Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен. (Надпис в обществена баня)
Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия.
Въшката е най-опасен враг на родината. Унищожавайте я.
Мечката се мие, чисти във потоците сребристи. Има ли за тебе пречка да постъпваш като мечка? (От агитационен плакат за чистотата)
Не слагай чужди тела в устата си!
Събличай се бързо, и други чакат след теб!
Планината е извор на прогресивни идеи.
Дръж маркуча си в изправност!
Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглохраноден с 0.02 стотинки. (Обещание в почивна станция)
Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, а после - цял живот мъртъв.
Теляшка бригада за комунистически труд "Н. В. Гогол"
Почин на моряците от кораба "Лом": "Закачи - откачи"
Да покрием навреме младите кобилки.
Във всеки дом добитък. (Плакат, издаден от "Наука и изкуство")
Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 стотинки.
Българско значи висококачествено, а тополовградско - отлично.
На партията - вярност, на народа - чиста вода. (Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")
Човекът е главна фигура в животновъдството.
Да живее българо-съветската дружба между народите!
Да живее международното положение!
Дружбата между хората ражда криле на същите.
Всяка ръка на крак!
Да строим социализма с подръчни средства!
Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите. (Лозунг в консервен завод)
Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите! (Лозунг в птицеферма)
След глад и мизерия настъпи тежка индустриализация.
25 години народна власт - 25 години цирк. (Светлинен надпис над купола на цирка)
Цехът за бързи услуги е дело на партията.
Комунизмът е неизбежен.
Повече камъни за народа. (Надпис в каменна кариера)
Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас. (Лозунг в студентски стол)
Граждани, гответе се за отпадъци! (Лозунг на кампания за събиране на вторични суровини)
При директора се влиза само по голяма нужда! (Надпис на вратата на директорски кабинет)
Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система! (Лозунг на входа на град Тутракан)
Да живее 10 септември, ден на народната милиция - единствена опора на народната власт! (В участък)
С всички сили - пет за четири! (Петилетката - за четири години)
Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две! (Животновъдна кампания)
Повече кожи за Партията! (Лозунг на кожарска фабрика за 9 септември)
Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (В консервния завод в Пазарджик)
Всяко кебапче - куршум в сражението срещу cветовния империализъм! (В кебапчийница)
Да влезем в комунизма с лъснати обувки!
Да живее СССР - вечният строител на социализма!
Съветските болни - най-здравите болни в света!
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! (Лозунг от социалистическа болница)
Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
Който не познава Сибир, не познава СССР! (Лозунг от "Интурист")
Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. Тодор Живков
Швейцария: страна, близка до Либия, но по-неразвита. Муамар Кадафи
Всички комунисти - под земята! (Лозунг в мина)
Един допуснат брак - беда за целия колектив! Лозунг 1985 г.
Мирният атом - във всеки дом ("Работническо дело", 1974 г., по повод откриването на 1 блок на АЕЦ " Козлодуй")
Здрав дух в здраво комунистическо тяло! (Лозунг на стадиона в гр.Несебър)
25 ПОБЕДНИ ГОДИНИ обикновен локум (Надпис на опаковки локум)
20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България! (Лозунг в цирка)
Всички луди - на борба за мир! (Агиттабло в лудница)
СССР - родина на всички безотечественици!(Надпис край жп линия)
Народната милиция - единствена опора на народната власт! (Надпис в Созопол)
Всеки комсомолец - пример за хулиганите! (Лозунг на заводска ограда)
Радващи успехи (Заглавие, което на няколко пъти се появи в "Работническо дело")
И нека не забравяме, че улица "Път към комунизма" в София извеждаше точно срещу един от входовете на Централните гробища.
Селянино изми ли си яйцата? (лозунг АПК)
Инструкция за туристите в Скалистите планини:
1. В Скалистите планини се срещат опасните за човека мечки гризли. Те нападат човека и го изяждат.
2. За да не ви нападнат мечките гризли, трябва да си окачите на шията звънче. Звънът на звънчето плаши мечките гризли.
3. Как да разберете има ли наблизо мечка гризли и трябва ли да звъните със звънчето? Трябва да погледнете земята. Ако видите пресни изпражнения, значи мечката е наблизо и трябва да звъните със звънчето.
4. Как да различите изпражненията на мечката гризли от тези на другите животни? Наведете се и внимателно огледайте изпражнението - там трябва да има звънче...
101 най-често изпозвани реплики в автосалон.
1. За тези пари по-добро няма да намериш! (ако, като идиот, седиш тук и не провериш на което и да е друго място!).
2. Не кола, а огън! (... хвърчат искри отвсякъде! И най-вече - където не трябва!).
3. Не кола, а ОГЪН! (... при това силен, ако съдим по чернилката, която бълва от ауспуха).
4. НЕ КОЛА, А ОГЪН!!! (... изгаря до основи за 14 секунди)
5. Току-що й е направен основен ремонт! (... както всеки месец).
6. Пали от половин оборот! (... ако дръпнеш онази желязна пръчка, която стърчи под радиатора).
7. Колата е звяр: 2 литра! (... в минута).
8. Няма да има нужда от ремонт! (... просто е безполезно).
9. Предния собственик си беше загубил акъла по тази кола! (... между другото – още си го търси).
10. Всичко й е регулирано! (... ще се развали точно за един месец – ни повече, ни по-малко).
11. Техническите показатели са в нормата! (...стига да не знаеш каква е нормата).
12. Отдръпни се на 10 метра и я погледни – каква красавица! (... и не се доближавай, за да не видиш колко пъти е изчуквана).
13. Виж боята от двете страни – не е мръднала! (... и по-добре не гледай ръждивия и смачкан покрив).
14. Гарантирам, че няма да имаш проблеми със спирачките ! (... спирачки просто няма).
15. Не е карана през зимата! (... по никакъв начин не е могла да запали).
16. Има шибидах! (... в случай, че вратите окончателно се преебат).
17. Херметичен багажник! (... два трупа цяло лято лежаха вътре, а никой така и не усети).
18. Такъв касетофон никой няма! (... ама наистина никой).
19. Супермощни фарове срещу мъгла! (...скапват акумулатора за 2 часа).
20. В нея ще се почувствате истински мъж! (... така ще се тресе цялата).
21. Това не ви е „Запорожец”! (... „Запорожец”-ът е балерина в сравнение с нея!).
22. Направо е неудържима! (... нали ти казах, че няма спирачки).
23. Всички могат да карат по магистралата, а вие – по високите планинските пътечки! (... което е уместно, като се има предвид че работят само първа и задна ).
24. Всички ще ви завиждат! (... какъв богат човек – да даде толкова пари за такава бракма!).
25. Жените ще изпълняват всяко ваше желание! (... само за да не сядате вътре).
26. Можете да ходите за риба! (... рибата дума няма да обели).
27. Суперсъвременна маркировка – автомобилът се следи от спътник! (... ако дадеш 20 000 отгоре).
28. Елитен цвят! (... че не му се сещам за името).
29. Седлаките са облицовани! (... иначе ще си изкаляш задника).
30. Изчистен интериор! (... каквото и да е имало – махнали са го).
31. Скоростта не се усеща! (... че 20 километра скорост ли е?!)
32. Веднъж като ръгнеш пета – ще счупиш километража! (... той бездруго си е счупен).
33. Тъмни стъкла – можеш да си караш и гол! (...и по-добре, защото вътре е 50 градуса).
34. Моторът не се чува! (... когато не си в движение).
35. Допълнителен спойлер на задния капак. (... скрива следите от куршуми).
36. Допълнително - резервни шарнирни болтове! (... ще ти потрябват само след 2 седмици).
37. Волан от махагон! (... само малко си го изшкуркай – да не ти се забиват тресчици).
38. Току-що идва от Япония! (... кой знае откъде е открадната).
39. Само един предишен собственик! (... от 15 години се мъчи да я продаде).
40. Всички шофьори ще ви дават път! (... като гледат колата, ще мислят че сте психопат).
41. Дисковете са свръх-нови, отляти по суперсъвременна секретна технология! (... свалени от свръх-нов, отлят по суперсъвременна секретна технология танк Т-93А).
42. Купете от нас – няма да съжалявате! (... най-вече ние няма да съжаляваме).
43. Предният собственик беше една баба. Карала я е изключително рядко! (...държала си е вътре кокошките).
44. Жена ви ще бъде щастлива! (... с Пешо, докато по цяла нощ сте в гаража).
45. Обемист резервоар! (... събира ? от заплатата ви, плюс извънредни).
46. На практика – може да наливате всякакво масло! (... и по-честичко, по-честичко).
47. За такива коли има опашки! (... пред сервизите).
48. Каква кола! Направо бонбон! (... направо ще си изпочупиш зъбите).
49. Само чуйте как работи двигателя! (... казах „само чуйте”, но не гледайте).
50. Истински европейски автомобил! (... сглобен в Азия и 20 години тътрузен из Африка).
51. Консумацията му е супер-ниска! (... по това ще си приличате, ако го купите).
52. Идеално пасва на якето ви! (... изглеждаш като последния селянин).
53. Страничните стъкла се затварят със съвсем леко движение! (... но се отварят само с лост или чук).
54. Има индикатор за икономичен режим на двигателя! (... как да няма, бе – онази забитата с пирон стрелка, на която пише „икономичен”).
55. Ще я карат и децата ви! (... когато оканчателно ви довърши)
56. Запазих я лично за вас, макар че още двама искаха да я купят! (... и двамата са от пункта за старо желязо).
57. Единственото, което ще трябва малко да оправите, е регулацията на седалките! (...ще ви отнеме 3 дни и 200 евро - трябват нови седалки).
58. Никога не се е преобръщала! (... блъскали са я само отзад...4 пъти ли беше, или пет...?)
59. Винаги е минавала прегледите безпроблемно! (... защото баща ми е началник на КАТ).
60. Много икономичен карбуратор! (... не позволява на двигателя да достига мощността си).
61. Пробвайте колко лесно завива волана! (... но предните колела кой знае защо си остават на място).
62. Погледнете, тя просто сама се кара! (... ами така е – като няма ръчна).
63. Не кола, а звяр! (... така силно реве и толкова бавно се приближава).
64. Само на две години! (... откакто я издирват).
65. Към нея безплатно се предлагат аптечка и пожарогасител! (... за да се компенсира по някакъв начин липсата на колани и акумулатор).
66. На нея се е возил самият Иван Петров! (...за първи и последен път)
67. Оригинално изпълнение! (... имам предвид кехлибареното топче на лоста за скоростите, китеника на седалките и пластмасовото куче с мърдаща главичка на задното стъкло).
68. Произвели са я по поръчка на директора на завода! (... за „любимата” му тъща).
69. Японска изработка! (... на пияни турски работници в подземна работилница).
70. Металик! (... увеличава цената на тази развалина три пъти.).
71. Какъв просторен салон! (... ако се махнат седалките, волана и ръчките за сваляне на стъклата!)
72. Манияшки спойлер! (... създава манияшко съпротивление, което увеличава разхода на бензин с 25 %).
73. Голяма жабка! (... за сметка на малкия багажник).
74. Допълнително даваме стикери за стъкла с различни надписи! (... сред които отсъства само един: „Шофьорът на това нещо е пълен кретен!”).
75. Двигател с дълъг живот! 150 000 километра! (...вече).
76. Удобен, чувсвителен и непретенциозен педал! (... всъщност това си ти!)
77. Сглобявана е от висококвалифицирани специалисти! (... от крадени авточасти).
78. Бяга като кошута! (... простреляна от „Калашник”).
79. Насладете се на мощната светлина на фаровете! (... но първо сменете инсталацията).
80. Рязко тръгва! (... но бавно спира).
81. Не е нужно да сменяш накладките! (... така де – ако си мъж!).
82. Няма да ви се иска да слизате от нея! (... за да легнете под нея).
83. Не кола, а чудо! (... точно като вас).
84. Мощна вентилация на салона! (... заради дупките в ламарината).
85. Безплатно ви даваме втори двигател! (... ако си купиш и трети - ще можеш да сглобиш един, нормално работещ...може би...понякога...).
86. Стъклата нямат нито една пукнатина! (... за разлика от буталата, таблото и рамата).
87. Това е най-последен модел! (... в истинския смисъл на думата – „най-последен”).
88. Ще разберете каква кола ви трябва! (... но ще бъде вече късно).
89. Климатик, климатроник! (... или квадротоник, квинтотроник – така или иначе нищо не разбираш, нали?).
90. Има дори закачалка за сакото ви! (... няма как да не я забележите, непрекъснато ще ви удря в ухото).
91. В барчето се събират до 5 бутилки бира! (... която за 20 минути става на пикня).
92. Защитни подкалници! (... от пръскащото във всички страни масло).
93. Ще имате отлични характеристики на ходовата част! (...ако ходите пеша, естествено!)
94. Ако я сравните с колата на съседа ви, ще разберете какъв уникален избор сте направили! (... и вероятно ще съжалите за това).
95. Така ще свикнете с тази кола, че даже ще й измислите име! (... нещо като ТъпаПуткаСкапана).
96. Има я в последния брой на вестника! (... на забавните страници, точно под условието: "Познайте какво е искал да нарисува художника?").
97. Към ключа за запалване се предлага и това луксозно стоманено допълнение! (... допирате в него ето тези две кабелчета и готово – тази кола другояче не пали!).
98. Държи се като истинска мадама! (... два часа я уговаряте да тръгне, а после ви изпразва портфейла).
99. В този автомобил ще бъдете щастлив! (... като всички останали идиоти!).
100. Не можете да си я позволите! (... как да ти го кажа по ясно!).
101. Тази не се продава! Вече я обещах! (... вземи сега да ме почерпиш!)
Светльо – Светулката
Светулката му викаха, защото като видеше пиячка очите му светваха, а не заради рожденното му име. Педесе и три годишен, дребен на вид, но жилав, бивш миньор, родом от Дупница. След като се пенсионира жена му се спомина, а след нея леля й, която остави два апртамента в Младост 4.
Неочаквано му се подредиха на Светулката нещата – пренесе се от Дупница в София, даде единия апартамент под наем и заедно с пенсията си осигури доход, който покриваше ежедневната нужда от гориво. Светулката рядко се бръснеше, лицето му беше покрито с остра четина, вече побеляла на бакенбардите, косми извираха и от разкопчаната до гърдите му риза, палеше цигара, посягаше към чашката и очите му светваха.
Мястото на което се събираха наричаха „Барчето“.
„Барчето“ не е никво барче, ами един преграден вход, стопанисван от Бай Герасим. Има четри пластмасови маси и табела - „Кафе, коктейли, сокове“.
Постоянните посетители на „Барчето“ засядаха от два-три следобяд на биричка, шляпаха белот и си подмятаха шеги. Основната тема на шегите – кой е по-стиснат, кой не иска да почерпи, на кой жена му не му дава пари за ракия... Партньор в белота и най-близък приятел на Светулката е Грипа.
Грипа
Петко Георгиев Петков – Грипа, леко прегърбен, косата му беше заметната на една страна за да прикрива плешивото теме. От няколко месеца се беше сдобил с холивудска усмивка, зъботехничката му беше направила най-снежно белите кастанети на света, устата му с тях се превърна в нещо средно между жребец подушил кобила и машинка за трошене на орехи.
Прякора Грипа дойде от навика му като се лепне за някой, разказвайки му безкрайните си истории, да не го пуска да си тръгне от „Барчето“. Често беше склонен да почерпи някоя и друга мастика, само и само да не загуби слушателя си.
Естествено Светулката, като негов най-добър слушател си беше изработил схема за муфтене – на най-интересната част от разказа, ставаше да си ходи....
Грипа беше добър човек, благ и усмихнат, той усмихнат винаги си е бил, но от едно време насам доста...
Другата негова особеност беше, че не пиеше, но това го знаеха само Светулката и Бай Герасим. Грипа винаги си взимаше голяма мастика или ракия със содичка, но никога не успяваше да я изпие. Участваше във всички наздравици, често вдигаше чашата си, но само топеше устните в нея. Алкохола не му понасяше, а и предпочиташе да е с бистър ум, ако се наложи.....
Доктора
Илиян завърши медицина, отиде в казармата, жена му го заряза. Когато една отпуска прибирайки се в апартамента си, усети тежка миризма на мърша се уплаши. В следвашия миг разбра всички истини накуп – Христина се беше изнесла и то доста отдавана, но не беше взела със себе си Чарли. Така че тригодишния сетер се беше разложил брутално, или тотално...
След казармата два месеца неможа да намери себе си, нито в дълите разходки, нито в любимите книги, нито в новите филми... После майка му почина и света опустя. Първата усмивка от много месеци се появи на устата му, когато се качваше по стълбичките на самолета за Камбоджа.
Там се пречупи, от човек способен да пише нежна поезия се превърна в човек ненавиждащ чувствата. От тих и вглъбен стана агресивен, започна да харесва болката. Харесваше му когато някой я изпитва, започна да му харесва и да я причинява..
Там откри и уискито и жълтите ку*ви....
Когато се прибра започва няколко пъти работа, но гледаше на работата си единствено като източник на пари за уиски, скоро спестяванията свършиха и мина на... на всичко – ракия, джин, мастика, водка.
Годините се търкаляха и Илиян намери своя пристан в Бърза помощ. Работата му допадна поради редица неща – работното време, на смени, даваше възможности за дълги запои, близките на пациентите често черпеха. Срещаше болката и смъртта ежедневно в най-натуралния им вид.
Илиян не понасяше когато близките на умрелия плачеха, караше им се и им казваше, че трябва да приемат смъртта и че нищо особено не се случило...
Освен плача и мрънкането Илиян не понасяше и пенсионерите на ъгъла на неговиа блок. Мразеше шляпането на картите и вбесяващите зарчета на таблата. Няколко пъти събуждайки се от алкохолна дрямка излизаше на балкона и крещеше - „Ше ви е*а майката нещастна, ше ви е*а, ше ви избия сичките до един....“ Харесваше му, че старчета уплашено се разотиваха.
Старшината
Старшната всъщност не беше старшина, пенсионира се като майор. За себе си говореше като Старшина и обичаше така да се обръщат към него. Работеше охрана в Бизнес парка. Реда и дисциплината бяха важните неща в живота, изискваше ги от всички и знаеше единствения метод, според него, да ги налага – „Два шамара и че влезе у ред“
След работа Старшината се отбиваше в бирария „Кестен“. Всеки ден в 19.30 сядаше на първата маса пред бара. Това беше неговата маса. Нейните преимущества бяха безброй – там седеше управителя, който, ако имаше няква нужда от помощ се обръщаше към Старшината, после черпеше биричка. Когато го няма управителя можеше да се бъзика с барманчетата, щото е приятел на управителя. Поради същата причина сервитьорките слушаха дебелашките му шеги. Когато имаше клиенти, които чакат поръчка за вкъщи сядаха на първата маса, Старшината подвикваше да не се мотат в кухнята и да опаковат хубаво храната, естествено очаквайки некоя биричка...
В 10.30 си тръваше от нерагламентираното си работно място, придавайки си важност питаше сервитьорките дали нямат някои проблемен клиент, щото Страшината, че го вкара у ред...
28 септември
На Светулката му беше криво, че цял ден загуби в „Брумата“ и неможаха да му дадат изравнителната сметка. От спирката направо отиде в барчето. Нямаше го Грипа, нямаше го и Бай Герасим. Зад тезгяха беше нямото момче от съседния вход, което на всичкото отгоре не искаше да му сипе ракия. Светулката сам си сипа и пусна монетите в чинийката, седна отвън и отпи жадно. След десетина минути се появи Бай Герасим, пременен, с костюм и вратовръзка, като лигавник. Обясни, че затваря, защото отивал на годеж на малкия си син.
След минута се появи Грипа, приседна до Светулката, а като разбра каква е работата с усмивка и дълги пожелания честити на Бай Герасим, който за да не си измачка костюма даваше указания на нямото момче как да прибира масите.
Грипа и Герасим станаха и с бавна походка завиха зад ъгъла на блока. Със същата бавна походка продължиха, пресякоха булеварда и без да са се уговаряли краката им сами ги заведоха в бирария „Кестен“
Бирарията беше вече пълна, на повечето маси клиентите вечеряха, Грипа и Светулката се почудиха къде да седнат, но барманчето им кимна с ръка към първата маса. Поръчаха си и Светулката взе да разказва перипетиите си от деня, преди Грипа да е взел думата.
Старшината влизайки през вратата на бирария „Кестен“ първото, което видя, бяха двамата на неговата маса. Настани се при тях, поздрави поименно целия персонал и започна да слуша разговора на натрапниците. След втората бира започна да прави коментари и вметки.
Старшината напипа болните места на двмата и започна да ги провокира, след час Светулката беше разкопчал още едно копче от ризата си и се тупаше в косматите гърди.
Светулката - „Той на мене ше ми говори за работа, кой си ти бе алонкоолу бе, аз имам триесе години под земята бе, с тия две ръце една планина съм изкопал...“
Старшината - „Ако не беха комунистите, къде щеше да си сега бе, още щеше да пасеш овцете.“
Грипа - „Абе има Господ за всеки, на всеки му е отредена работа“
Старшината - „Така е, ама вас ви хрантути държавата, цел ден да пиете“
Светулката - „Тоя не може да вдене, че аз съм си изработил мойто, вас военните ви е хрантутила държавата, щото за пет стотинки работа не сте свършили..."
Времето летеше с него и ракиите на Светулката, Старшината си остана с двете бири и облизваше пресъхналите си от говорене устни, обземаше го яд, че тия двамата бяха разрушили подредения му свят. Грипа се опитваше да баланисира, но се страхуваше, виждаше че Страшината е агресивен и си търси повод да се заяжда, но го беше яд и на Светулката, че се напи и отговаря на всяка провокация. На шестата ракия Светулката си говореше сам и псуваше ядно.
Старшината си тръгна, Светулката плати сметка с помоща на Грипа и пак с негова помощ излезнаха заедно от заведението.
Вървяха в тъмното и се спъваха, Светулката продължаваше да псува целио свет, а Грипа да го държи да не падне.
Нито един от двамата не разбра какво стана, нещо изсвистя покрай ухото на Грипа и се спря в главата на Светулката, после още два пъти много бързо. Светулката се свлече, а Грипа видя отдалечаващия се гръб на Старшината, които мърмореше - „Ше псува той, едно време лагери имаше за тия....“
Грипа се наведе, видя кръвта по главата на своя другар и му прилоша. Огледа се и тръгна към спирката, там помоли едно момиче да се обади на Бърза помощ и веднага се върна при Светулката, който нито светеше, нито мърдаше.
След десет минути Светулката, прояви признаци за живот, взе да пъшка, да плюе и едва разбираемо да псува. Когато доиде линейката го завари седнал с окърваени ръце и ридаещ.
Грипа се суетеше и се опитваше да обясни какво се случило.
Доктора попита рязко:
- Кво му е на тоя бе?
- Един от оная кръчма дойде с един винкел...
- Кажи му да спре да циври, да не го накарам аз....
Грипа се взря в лицето на Доктора и промълви:
- Аз те знам тебе, ти си оня ненормалния...
Не можа да изговори последната гласна, защото получи смаразяващ ъперкът от който седна земята. След това силните ръце на Доктора го зграбчиха, вдигнаха го и в секундата в която се олюляваше получи нов удар в корема, след него имаше още но Грипа нез наеше...
Когато се освестиха Грипа и Светулката бяха под навеса на спирката, наоколо имаше хора, в лицата им се отразяваше светлината от полицейската лампа.
Червендалест и дебеловрат полицай се приближи и пита:
- Кво стана бе? Кой ви би?
Светулката дигаше рамене и мърмореше несвързано. Грипа вдигна ръка и посочи Доктора.
Сред сейрджиите се понесе тих смях и шушукане...
Полицая се приближи с усмивка до Доктора:
- Кво да ги праим тия двамата?
- Да ги караме в изтрезвителното, напили се и се сбили, дее*а алкохолиците... - каза Доктора и си дръпна от цигарата.
