Пиянски вицове
Алкохолът носи настроение, за този който го консумира, но понякога носи настроение за околните. Вицовете и лафовете за алкохола, и пияниците, със сигурност ще ви донесат много настроение.
В тази категория има 14877 вица, разпределени в 992 под-страници.
Девойката уверяваше всички, че не е красива, но алкохола не можеш да излъжеш...
5
– Чакай бе, жена! Защо ми викаш алкохолик? Бирата от хмел ли се прави?
– Да.
– Ракията се прави от грозде, нали?
– Да.
– А уискито от царевица?
– Да.
– Водката се прави от ечемик, нали?
– Да.
– Текилата се прави от агаве?
– Да.
– Е, тогава? Значи аз съм веган, а не алкохолик...
20
- Алоо, довечера идваш ли да пием?
- Ще дойда. Ама... Кой се обажда?
12
Жена хока мъжа си:
- Снощи пак те видях да излизаш от кръчмата!
- Ми к`во да правя бе, жена? Все пак, не мога да живея там.
12
- Скъпа, защо рушиш миналото, без да си изградила бъдещето, престъпвайки всички алтернативни и алюзорни възможности, и правейки се на независим експерт по термоядрена физика, манипулирайки...
- А бе, не съм ти пипала ракията, бе!
12
След всяка чаша ракия за деня, намалява вероятността да ви пука.
8
Лятото през деня изважда най-доброто от всяка напитка, а вечер – най-лошото от всеки човек, защото дава възможност да се олееш, и без страх къде точно ще заспиш.
6
- Нямаш ли капка съвест?
- Имам... Да ти капна ли?
16
- Брат, къде ти е шубата?
- Пропих я!
4
Значи, усетя ли пеперуди в корема, веднага ги затискам с кюфтета и започвам да ги давя с водка.
15
Вкусна ми е, дявол да го вземе бирата, след ракиено време...
5
Сибир. Адски студ -40. Двама рибари ловят риба. Единият с ушанка, другия с беизболна шапка и тоя с ушанката пита другия:
- А бе как може да стоиш с тая шапка в тоя студ, не ти ли е студено?
- А бе студено ми е, ама ония ден, е така, както си ловя риба и един като теб ме пита - "Искаш ли да пием водка" и не съм го чул.
14
Не си намерих името върху бутилка Кока Кола, обидих се и си купих водка.
6
Преди години отидохме на море, на бунгала в Созопол. Яка компания, мацки, пиене, никакъв контрол. Една вечер след як запой с домашна ракия, незнайно защо ни се дояде мед. От другата страна на пътя имаше пчелин. Оформихме здрава група и потеглихме. От петимата в групата, никой хал хабер си нямаше къде точно се крие меда и ха да се върнем, но другите щяха да ни скъсат от бъзик.
– Вижте, пичове! - каза един.
- Да вдигнем кошерчето и право в бунгалото, там на светло ще решим какво да правим.
А нощта тъмна, като в кучешки г*з. Но кошерите боядисани в жълто, бързо се ориентирахме.
– Ей този!
– Що? - питам аз.
– Щото е най-голям! Като крадем, поне да е най-големият.
Правилно. Грабнахме го. И в този момент ни се нахвърли дребен, но трътлест помияр. Лае та се къса и току налита към краката ни. Разстоянието до бунгалото го взехме само на заден. Четирима носехме кошера, а петият се занимаваше с песа. Щом ухапеше три пъти, се прехвърляше при носачите. Пропадахме в някакви канали, спъвахме се в коренища и най-накрая изподрани и нахапани, стигнахме бунгалото. Всички наддадоха тържествуващ рев и млъкнаха.
– Копелета, донесли сте къщичката на кучето...
28
Ще ти го вкарам! Няма къде да ми избягаш! И да мърдаш пак ще ти го набутам някакси! - говореше си пияният бай Иван на ключалката с ключ в ръка...
11