Пиянски вицове
Алкохолът носи настроение, за този който го консумира, но понякога носи настроение за околните. Вицовете и лафовете за алкохола, и пияниците, със сигурност ще ви донесат много настроение.
В тази категория има 14830 вица, разпределени в 989 под-страници.
Пиян стълб отнел предимство на полицейска кола!
Две мишки се напили, ама много са напили. По едно време покрай тях прелетял един прилеп. Едната мишка бутнала другата и и казала:
- Мале брат, дай да вземем да спрем с туй пиене, щото гледай какво става, вече и ангелчета ми се привиждат.
Руснаците като бият, дават безплатна водка. Като бият немците, дават безплатна бира. Снощи биха колумбийците...
След двучасово мислене от къде да започна почистването у дома, ме озари мъдрост:
- Що не взема да накисна две бучки лед?
Младо семейство е в кухнята. Мъжът пита:
- Скъпа, какво кафе предпочиташ да ти направя? - започнал той.
- Бих искала да е силно, но меко, нежно, но пък стремглаво да обърне моя вътрешен свят с краката нагоре, да открие за мен изкушенията в този свят и да донесе нови усещания... - отговорила загадъчно съпругата.
Мъжът се почесал по главата:
- Така както ми го описа, се чудя дали да не ти сипя една ракия...
ТОП РЕПЛИКИ, КОИТО ЩЕ ЧУЕШ НА МОРЕТО:
„Бах тоа песък колко аа горещ!”
„Бах тоа песък още са нее сгреял!”
„Таа водъ е лед, недей влаза да та не вадиме посиньиел!”
„Фръгай тоа фас тукее и го зарови като лайно на куче…”
„Де не фръгай тоа фас у краката ми, ша стана да маана да та прекина!”
„Мола ти са рупай тоа кукуруз часка, че баш сиги ма нервираш…”
„Бах таа водъ е на пикоч!”
„Ша ма фанат за мрътвеца, 5 лева за чадър нема да дам!”
„Свий тия въторе, не моа легна кат човек…”
„Ако още един път тръснеш песък от таа авлия, ставам и ти троша канчето.”
„Глей тия къ цапат като уя ми!”
„Контра на твойто сичко и ви е*авам п*тката майна те сиги те!”
„Ша връа дира да ям нещо.”
„Сакате ли бира, бе, *уйове?”
„Глей онаа какъв шипар аа! Маай още кебапчета и тизе, жено, ша та вада от назе с кран!”
Ей, кво са прайш, че четеш?! Ти некролог да прочетеш, ша зАспиш от преумора!”
„Сакам си дОма, тука на тоа плаж не моо ма нарАнат.”
„Глей ги онаа босчАтата къв задник е отпрала като каменополска биволица!”
„Ба неговата майкя! Тука има повече ора от пАнаиро на Криводол!”
„Склапи ги таа Уста, че мисла ка да ида да й го вдена е на онаа тамее!”
„А па тоа спасител е толко изтръпнал, че нема повече накъде.”
„Цецке, кво реве мЪнинкия? Ша стана да го дОбия!"
- Миме, веднага сваляй гащите, че двама колеги са взели пиене и мезе и идват към нашата квартира. Не твойте, ма! Тия, от въжето на прозореца!
За да може редовно и убедително да лъже царицата, че тя е "най-красивата...", огледалото изискваше да го почистват с ракия.
Един фермер отива сутринта в кръчмата и гледа друг да се налива с ракия.
- Що пиеш толкова отрано?
- А бе, някои неща не можеш да ги обясниш.
- Как така?
- Отивам сутринта да доя кравата. Тъкмо напълних котлето, кравата вдигна десния крак и го ритна. Ядосах се и и завързах десния крак за десния стълб.
- Е, и?
- Тъкмо пълнех котлето пак, кравата вдигна левия крак и го ритна. Ядосах се, взех друго въже и и завързах левия крак за левия стълб.
- Е, и?
- Кравата замахна с опашката и пак разсипа млякото. Понеже нямах повече въжета и стегнах опашката с колана за напречната греда.
- И какво стана?
- Някои неща не можеш да ги обясниш. В този момент ми паднаха гащите и жена ми влиза в обора...
Мъж се прибира от работа и казва на жена си:
- Скъпа, ужас, много е задушно тук?
- Скъпи, дай да отворя нещо?
- Ми добре, отвори ми една биричка...
Шотландец седи на верандата пред дома си с чаша вода. Вади от джоба си снимка на гола жена, поглежда я, въздъхва и отпива глътка от чашата. След няколко минути процедурата се повтаря. На третия път мъжът става рязко и виква:
- Какво доживях - да си давам парите за пиене и жени!
Как стана, не разбрах, ама залях USB-то на лаптопа... и ми се изписва на екрана:
- "Намерено ново устройство, но не мога да определя какво е?"
- Ми, Уиски с Кола е, глупаченце.. уиски с кола!
Прибираш се към къщи след работа. Натоварен с две торби продукти. До теб хленчи детето, което си взел от градината. Целият си плувнал в пот.
В блока пак няма асансьор. С последни сили се качваш до 7-я етаж, влизаш в хола... и там, на дивана... жена ти плюс още 3-4 кокошки дънят бира с ядки и крещят към телевизора:
- КАКВА ЗАСАДА, ВЕ, ПЕД*РАС ДОЛЕН!?
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
Ако отговорът не е бира, значи сте задали грешен въпрос.