Вицове за огледало
В тази категория има 872 вица, разпределени в 59 под-страници.
Шофьорски курс. Инструктор и млада дама седят в колата.
Инструкторът:
- Погледнете, моля, в огледалото за обратно виждане!
- Защо, пъпка ли имам?
3
Една мутра, както си карал Мерцедесът 600, гледа на огледалото , плътно зад него, кара някакъв запорожец!
- Е сега му е*ах майката. И натиснал рязко спирачката.
Отзад се чул страхотен удар. Спира. Излиза. Гледа.
Отзад го ударил друг Мерцедес 600:
- Кко стаа брто. Глеам отзад запорожец?
- Тихо брато, между двата Мерцедеса е...
11
Разсипана сол - на скандал.
Разсипана захар - на мир.
Разсипан кокаин - на феерически усещания и фантастични видения.
Паднала вилица - някой ще дойде на гости.
Паднала лъжица - на някой ръцете са му в задника.
Паднал х*й - спокойно, вече няма накъде да се бърза.
Паднал сапун - очаквай изненади.
Лястовички летят ниско - на дъжд е.
Крави летят ниско - разсипал се е кокаина.
Счупено огледало - на лошо.
Скъсан ластик на бельо - на голям или на малък срам.
Скъсан презерватив - по-добре да се беше счупило огледало.
Сърби те носа - на запой или на бой (едното не изключва другото).
Сърбят те слабините - на доктор е.
Сърби те задника - на приключения е...
8
Понякога, влизайки във ваната се поглеждам в огледалото и не мога да разбера, откъде толкова много проблеми за човек, който е така невероятно красив?
5
Чукчи си купил шкаф. Отваря вратата, а там - огледало.
- А, брат ми дойде на гости!
А жена му поглежда зад гърба му:
- И води някаква к*рва!
21
Докторът ми каза да следя какво и как ям. Сега ям пържолите пред огледалото!
13
Борец се пъчи гол пред огледалото. Поглежда си чепа и казва:
- Още пет сантиметра повече и щях да съм цар.
От хола се обажда гаджето му:
- Още пет сантиметра по-малко и щеше да си царица.
12
Прибира се мъж вкъщи:
- Жено, ставай, ще пробваме една работа!
Жената си мисли:
- "Мале, излезе ми късмета тая вечер!"
- Ама ела в коридора!
Жената на ум:
- "Ооо, какво ли е намислил?"
- Сваляй си нощницата!
Жената:
- "Кеф, почва се!"
- Сваляй и бикините!
Жената:
- "Боже, къв е див тая вечер!"
- Ся, застани на челна стойка пред огледалото!
Жената:
- "Иии, нови пози, охаа".
Застанала тя на челна стойка пред огледалото, а мъжът и си сложил главата между краката и и казал:
- Я са кажи, брада отива ли ми?
7
Един полицай си хванал такси защото валял силен дъжд. Изминали 300-400 метра и едно хубаво младо момиче махнало на таксито да спре.
Шофьорът казал:
- А бе, дай да я качим тая, скивай к'ва пичка е.
- Ми, качи я да не я вали дъжда.
Качили момичето. Седнала на задната седалка и се оказало, че била без бикини.
Шофьорът гледал, дървил се, червил се и по едно време не издържал и завъртял огледалото към полицая:
- Глей, к'во става! - казал шофьорът.
- Леле, от тоя дъжд съм станал като п*тка в главата! - завайкал се полицая...
8
Той, наблюдавайки се с наслада в огледалото:
- Тялото ми е на гръцки бог!
Аз:
- Michelin не е гръцки бог.
8
Семейство с три деца. Жената ще ражда и влиза в болница. Мъжът сутринта става, приготвя закуска, събужда децата, нахранва ги, облича ги, закарва ги с колата в училище и на детска градина, отива на работа. На обяд излиза от работа, купува продукти, оставя обяд в къщи, прибира децата от училище и отива пак на работа. Вечерта излиза от работа, купува продукти за вечеря, прибира се, готви, учи уроците с всяко дете поотделно, играе си с тях, нахранва ги, къпе ги, слага ги да спят, мие съдовете, изпира прането, простира го.
Застава пред огледалото, облича си пижамата и си говори:
- Господи, ако сега трябваше и да ме е*aт…
10
За да може редовно и убедително да лъже царицата, че тя е "най-красивата...", огледалото изискваше да го почистват с ракия.
7
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23
Стои Кольо пред огледалото, с вратовръзка и костюм, гледа се, кипри се. Часът е 23:20, жена му не издържа и го пита:
- А бе Кольо, за къде си се спретнал такъв?
Мъжът с олимпийско спокойствие отговаря:
- За риба бе Марче, не ме чакай, заключи след мен.
Жена му мълчаливо се прибрала в стаята и след 20 минути, тъкмо когато той щял да тръгва, тя излиза перфектно облечена, с вечерен грим.
Кольо шашардисан я пита:
- А ти накъде си се засилила посред нощ, и то в такъв вид?
- При мама, картофи ще садя...
13
Винаги съм мислел, че грозни хора - няма! Докато не се видях с нахлузена шапка за плуване в огледалото...
8