Вицове за обяд
В тази категория има 644 вица, разпределени в 43 под-страници.
Направили в гората яма-капан. Вървял си таралежа и без да иска паднал в нея. Паднал, ударил се и загубил съзнание. Същият ден до обяд паднали лисицата и вълка, а надвечер тъкмо паднала и баба Меца в безсъзнание, се събудил Ежко-Бежко, огледал се, почесал се по главата и си рекъл:
- Бре, какви ги върша докато съм в безсъзнание!
Професионално заболяване:
- До обяд ми се яде, следобед ми се спи, а през цялото време имам чувството, че малко плащат!
Габровец телефонирал на приятел.
- Свободен ли си днес?
- Да.
- Утре на обяд?
- Свободен съм.
- А в други ден?
- Не, защо питаш?
- Исках да те поканя на обяд.
Сър Джеймс стоял след обяд в кабинета си, пушел пура и четял вестник 'Таймс'. По едно време извикал слугата:
- Джордж, донесете ми една чаша вода!
Слугата донесъл, но лордът го върнал за още една чаша. Когато слугата донесъл четвъртата чаша, се осмелил да каже:
- Извинете, сър, но се тревожа за здравето ви с тази вода...
- Остави сега здравето ми Джордж, къщата гори.
По време на разходка мисионер в Африка срещнал лъв и веднага паднал на колене и започнал да се моли. За голямо учудване, лъвът направил същото.
- Но, как, и Вие ли сте християнин? - попитал недоумяващият мисионер.
- Не, просто благадаря за добрия обяд.
В Софийския зоопарк на лъва в клетката му пуснаха жив заек за обяд. Никой не успя да проумее случилото се после, но лъвът никога не беше изпитвал такъв позор...
Баба ти има лаптоп - забрави за обяд!
Един идеален ден на програмиста:
9.00 - Събуждам се в триетажна къща с басейн, ливада за голф, площадка за тенис, втори басейн, но доста по-голям (50х120 м), от това, че неизвестна красавица (фотомодел) ме целува в областта на под пъпа. Леко (за косите) я отмествам от себе си и и казвам, че батко днес има много важна работа, а тя трябва да се прибира вкъщи. Изслушвам куп обяснения във вечна и страстна любов, но викам охраната (атлетична богиня с чашки размер "A" и удивително дупе) за да разкарам наивното девойче.
9.20 - Закуска в леглото: кафе с мляко, малко водка с червен хайвер, пура.
10.00 - Излизам, оглеждам се, упреквам за беднотата им Божков и Ковачки, безсрамно играещи на моята площадка за голф, заканвам им се с юмук, но накрая омеквам (може пък да са добри хора все пак).
11.05 - Дълго се чудя в кой басейн да се топна, за да се освежа.
12.00 - Решавам да вляза в този, който е по-малък, защото големия направо си е страшничък, и дълго се псувам защо ми бяха два басейна.
13.00 - Накрая! Ето ГО! Мой е!!! 8 процесорен Pentium 4 3.0 Ghz, оперативна памет 64 Гб, GeForce 4 - Ti 512 Mb, 5 приказни 4ТВ ХДД в RAID 5, матрица 21 инча, SBLive Extigy, 7.1 колонки по 200 Вт, с честота на звука 2 - 48000 Hz, Яко, а? Аз не съм сноб! Повече не ми трябва!!! Q3 сеанс с най-добрия в света. Аз съм абсолютния шампион. Изплювам се веднъж...
16.00 - По дяволите! След басейна още съм в банските! Душ. Преобличам се. Спомням си, че съм шеф на международната корпорация Мега-Хард. Трябва да провери как вървят нещата, но първо обяд, джакузи и масаж с абсолютната победителка в международния конкурс по красота.
18.00 - Не трябва така да се изморявам, още не е вечер. Получавам по пощата сълзлива молба от ЦРУ да не хаквам лаишката им система за защита с цел да снимам собствения си задник със спътник от космоса. Особено ме молят да не пипам бедния телескоп Хъбъл.
18.30 - Идват покани от най-добрите нощни клубове в Ню Йорк. Седя 10 минути и избирам най-добрите, но не мога да реша, звъня на старата си изгора от Ихтиман за да я питам кой клуб и харесва най-много и праща за нея един от 14-те си самолети. Ех, носталгия...
19.00 - Тя ще долети към десет, а дотогава.. Къде, мамка му, са масажистките ми?!
22.00 - Долита старата приятелка. Казва, че просто ме обожава. Готова е на всичко.. Можеше да измисли нещо оригинално..
23.00 - Нощен клуб. Наркотици, с*кс и рокендрол...
??.?? - Много тъмна мисъл за това, че ми е писнало да живея така, я да отида утре за риба!
Десет дена на село на един луд геймър без РС.
(или как един болен мозък - аз - се чуди какво да прави в 3 сутринта)
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот....истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не знам как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше на декор като от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има!
20 минути по-късно: Бахти ужаса тук няма кьорав компютър. Как живеят тези хора! Остатъкът от деня прекарах в размисъл над този въпрос.
ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка!
ден 4: Баба ми, ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязох на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам нож и съм по-спокоен. Странна работа, към когото и да се зпътя гледа да се скрие. Споко’ бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
ден 5: Баба ми, ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата.....егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа". От бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми, ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбирам защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "грух грух".....баси к’во пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното. Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо. Мда бях прав пак идват със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да има повече месо като го заколи.
ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата....Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя.....Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава...май му харесва. Е ще тръгвам към баба ми. Я то иска да ме последва....ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето, за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се вдигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10 метра. После не помня.
ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Изляох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож има на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която водеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това, айде още една чашка...
след 30 мин. "опитване": Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки, се запътих натам. Какви пък животни ще обичатда ядат моркови. Като отворих вратата едни големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците са от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
Пена се събудила сутринта, издоила кравата, извела я на паша, събудила децата, нахранила ги, наточила косата, отишла на полето, косила, жънала, насякла дърва, приготвила обяд, нахранила децата, прибрала кравата, след това косила до вечерта, върнала се, приготвила вечеря, нахранила децата, изкъпала ги, почистила, седнала и изяла един комат хляб и легнала да спи с чувство за изпълнен дълг... обаче изведнъж скочила ужасена:
- Божке, Вуте ненаебан!
Поручик Ржевски се събудил по обяд. Страшен махмурлук, главобол, нищо не помнел. Примляскал и усетил, че нещо хрущи между зъбите му. Гледа - семки от малини!? Извикал иконома си и му заръчал да разучи какво е станало предната вечер. Икономът се връща след няколко часа и рапортува:
- Господин поручик, снощи вие сте били на среднощен гуляй, където сте се целували с Наташа Ростова, която преди това е направила свирка на граф Пиер Безухов, който по-рано опънал иконома си, задето му изял сладкото от малини
Работя като програмист в неголяма американска фирма, 30-тина човека, правеща разни пошибалки за прес-автомати. Сглупих като се намесих сутринта в разговори за училището, и взех, та издрънках старата минавка за това "Колко е 2+2х2" Обикновено когато смятат на глас, първо събират, после умножават и получават 8, въпреки, че по правилата на математиката умножението трябва да се извърши първо, поради което верният отговор е 6. Но веднага ме сиктирдосаха и ме нарекоха идиот, защото се получава 8... Аз даже им го написах на хартия, за да стане по-ясно. И тогава се почна...Оказва се, че по правилата всичко се прави отляво на дясно и по никакъв друг начин, затова е 8... а аз съм глупак. Да взема да си прочета както трябва учебниците от училище, а най-лесно, като по- тъп, да взема да си го сметна на калкулатор!!! Особено ме уплаши, че главният счетоводител лично донесе калкулатор и направи демонстрация бурно аплодиран от цялата фирма. (Да, обикновеният калкулатор смята едно след друго, точно както го произнасяме на глас, без да спазва ред на действията) Нямах под ръка научен калкулатор, който спазва реда на действията. Добре, отворих им Microsoft Excel, въведох действията - 6(!) и втрещих цялата фирма. Работата беше прекратена за цели два часа, ходеха с калкулатора от компютър на компютър, и гледаха, тук се получава 6 а там 8. Уморих се да обяснявам и си отидох на работното място. Оказа се, че основната изненада предстои. На обяд дойде при мен заместник главният счетоводител и клатейки глава, заяви: "Сега разбирам, защо всички ругаят Microsoft - на тях дори Ексела им е бъгав, смята неправилно!"
Един тип влиза в ресторант и сяда. Келнерът идва до него с менюто. Клиентът казва:
- Няма нужда от меню. Донесете ми една лъжица и една вилица и това е.
Келнерът се учудил, но му донесъл. Клиентът ги помирисал и казал:
- Така... За първо имаме супа от пиле и таратор - за мене таратор, а за второ имаме... пържола и гювеч. Бих искал гювеч.
Келнерът страшно много се учудил, защото онзи познал всичко много точно.
На другия ден отново дошъл този клиент и ситуацията се повторила...
На третия ден, келнерът помолил готвачките да измият приборите много добре, но и този път клиента познал какво има за обяд. На келнера всичко това страшно му писнало и на четвъртия ден отишъл при готвачката и я помолил да си завре един комплект прибори в онази си работа. След това подали този комплект на редовния клиент. Онзи ги мирисал малко по-дълго от обикновеното и казал :
- Значи, телешка супа и мусака, и да поздравиш Мария готвачката от мене, не знаех че работи тука.
Млад мъж се разхожда по Витошка в 12 часа на обяд. Срещу него една миловидна девойка - хубави големи ц*ци, малко дупе, а в лицето фантазия.
Пресича тя по единия тротоар, нашия човек и той. Пресича тя на другия, и той така. Мацката направила крачка в страни да се разминат, нашия и той и така се засрещнали.
- Извинете госпожице, вие сте най прелестното създание което са виждали очите ми, може ли да ви попитам нещо?
- Питайте господине !
- Искате ли сега, точно тук, в центъра на София, 12 часа по обед, да ми направите една свирка ?
- Простак, идиот, аз да не съм някаква долна ку*ва !?
- Не, не госпожице, моля да ме извините, ако не съм се изразил правилно или вие не сте ме разбрали. Аз исках само да ви предложа, сега тук 12 часа по обяд, да ми направите една свирка, след което да отидем на летището, да се качим на частния ми самолет, след което да отидем до Венеция, после в Лондон и Париж, да се разходим по всички бутици, да ви купя бижута, парфюми и рокли ...
От долу се чуло:
- И овуфки и овуфки ...
Отива жена при хирург:
- Докторе, присадете на моя мъж нов член! Че с този само веднъж в година може!
- Няма проблем! Доведете го.
Присадили му нов член, и след година жената пак идва:
- Докторе, съвсем е зле! Въобще не ми помогна!
- Странно! Доведете мъжа си.
Довела мъжа си. Останали хирурга и мъжа насаме:
- Какъв е проблема? Членът не работи ли?
- Напротив! Много е добре - сутрин със секретарката, на обяд някоя колежка, вечерта някоя съседка..
- А не може ли да оставите малко и за жена ви?
- Не ми е приятно, но просто имам бариера!
- Каква бариера?
- Психологическа! Не мога да чукам жена си с чужд член!
