Вицове за обяд
В тази категория има 611 вица, разпределени в 41 под-страници.
Един тип влиза в ресторант и сяда. Келнерът идва до него с менюто. Клиентът казва:
- Няма нужда от меню. Донесете ми една лъжица и една вилица и това е.
Келнерът се учудил, но му донесъл. Клиентът ги помирисал и казал:
- Така... За първо имаме супа от пиле и таратор - за мене таратор, а за второ имаме... пържола и гювеч. Бих искал гювеч.
Келнерът страшно много се учудил, защото онзи познал всичко много точно.
На другия ден отново дошъл този клиент и ситуацията се повторила...
На третия ден, келнерът помолил готвачките да измият приборите много добре, но и този път клиента познал какво има за обяд. На келнера всичко това страшно му писнало и на четвъртия ден отишъл при готвачката и я помолил да си завре един комплект прибори в онази си работа. След това подали този комплект на редовния клиент. Онзи ги мирисал малко по-дълго от обикновеното и казал:
- Значи, телешка супа и мусака, и да поздравиш Мария готвачката от мене, не знаех че работи тука.
0
Ето малко офис предизвикателства за смелите. Който получи двадесет точки печели торта;-)
Предизвикателства – 1 точка
1) Избягай на спринт една обиколка в офиса. Задължително е да се тръгне от нисък старт от вратата на офиса.
2) Направи се, че не забелязваш първите 5 души, които те поздравяват сутринта.
3) Позвъни на колега, който едва познаваш, представи му се и му кажи: "Обаждам се, за да ти кажа, че съм много зает и не мога да говоря в момента. Дочуване."
4) За да "подскажеш", че за теб разговорът е приключил, сложи ръце на ушите си и направи гримаса на безкрайно отегчение.
5) Само за мъже: остави ципа на панталона си отворен за 1 час. Ако някой ти обърне внимание, му кажи: "Съжалявам, но така ми харесва."
6) Върви настрани до копирната машина и обратно
7) Само за жени: докато си в асансьора, изпъшквай драматично всеки път, щом вратата се отвори.
Предизвикателства – 3 точки
1) Кажи на шефа си: "Кефиш ме!" и го отстреляй с два пръста.
2) Говори несвързано на някой твой подчинен и после го попитай: "Разбра ли всичко? Би ми било крайно неприятно, ако трябва да го повторя... И нека да не пресрочваме крайния срок!"
3) Обади се през вътрешната линия на секретарката в твоя офис и потърси себе си (не си преправяй гласа).
4) Застани на колене пред автомата за вода и пий директно от него (около теб трябва да има колега, който не участва в "играта").
5) Крещи случайни числа, докато някой колега брои.
6) По време на обедната почивка седни в паркираната си кола, сложи си слънчеви очила и "отстрелвай" минаващите с предварително донесения от вкъщи сешоар.
7) Всеки път, когато някой ти поиска нещо, го попитай дали би желал и пържени картофки. (Получаваш 3 допълнителни точки, ако това е шефа ти).
8) Попитай всичките си колеги какъв пол са. След като получиш отговор, се смей истерично.
Предизвикателства – 5 точки
1) В края на служебна среща предложи поне веднъж да завършите с изпяване на националния химн. (Печелиш 5 допълнителни точки, ако започнеш да го пееш ти.)
2) Влез в офиса на някой изключително зает колега и докато те гледа с нарастващо раздразнение, включи и изключи осветлението 10 пъти.
3) В продължение на 1 час се обръщай към всички с името "Зюмбюл/а".
4) Обяви на всички по време на среща, че трябва да отидеш до тоалетната по голяма нужда.
5) Завършвай всяко изречение с "бате/како" с достоверен ромски акцент. Същото важи и за доклада, който трябва да предадеш на шефа си.
6) Докато твой колега е извън офиса, премести стола му в асансьора.
7) По време на обяд стани изведнъж, коленичи на пода и обяви на всеослушание: "Бог ми е свидетел, че никога повече няма да огладнея пак!"
8) В графика на твой колега запиши срещу 10 часа: да видя как изглеждам в трико. (Получаваш 5 допълнителни точки, ако колегата ти е мъж и още 5, ако това е шефът ти).
9) Занеси клавиатурата си на шефа и го попитай "Искате ли да я купите? Продавам я изгодно."
10) Повтори следния разговор 10 пъти с един и същи колега:
- Чуваш ли това?
- Кое?
- Няма значение. Вече отмина.
11) Ела на работа с военни дрехи и когато те попитат защо си облечен така, отговори: "Не ми е позволено да говоря за това."
12) Говори с акцент (френски, немски, ромски, детски глас и т.н.) по време на много важен конферентен разговор.
13) Намери прахосмукачката и започни да прахосмучеш около бюрото си в разгара на работния ден.
14) Докато тече важна среща, бавно и методично започни да изтегляш стола си към вратата.
15) Накарай колегите си в офиса да се обръщат към теб с nick-name (Скалата, Неукротимия, Желязната Лейди, Жената-котка и други подобни). Подписвай e-mail-ите си с това име. (Печелиш допълнителни точки, ако накараш и шефа си да те нарича с това име.)
Ако след тази игра не са те уволнили, можеш да си сигурен, че разполагаш с най-страхотното ръководство и офисът ти никога вече няма да бъде същия.
1
Един мъж отишъл да си търси работа! Управителят на фирмата го поканил да седне и започнало интервюто:
- Кажете ми нещо за себе си - помолил го управителят!
Мъжът започнал да разказва, да се хвали, колко е работен и умен и сръчен и накрая казал, че има само един единствен недостатък т.е. имал само едно м*до!
Управителят му отговорил веднага:
- Можем да те вземем на работа, но само на половин работен ден!
- Защо! - възмутил се мъжът...
- Ами, нашите работници до обяд си вкарват и вадят лявото м*до в левият крачол, а следобяд си вкарват и вадят дясното м*до в десният крачол! А ти няма да има, какво да работиш следобяд...
0
Човек отива на лекар.
- Докторе имам 3 т*шака!
Доктора проверява с ръка в продължение на няколко минути.
- Но господине, не е вярно - имате 2 тестиса!
След обяд същия човек отива при друг лекар - пак същата история.
На излизане среща свой приятел:
- Къде си бе Пешо, к`во праиш?
- Абе отпуска съм и ходя да ми чешат т*шаците!
0
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на спeциализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
- Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
- Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо - отговорил той - а относно програмата ми в Италия, тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата...
- Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. - Кажи ми ти, Вера!
- Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.
0
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
1
Габровец телефонирал на приятел.
- Свободен ли си днес?
- Да.
- Утре на обяд?
- Свободен съм.
- А в други ден?
- Не, защо питаш?
- Исках да те поканя на обяд.
1
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
5
1 февруари
Ура! Получи се. Вече имам BLOG! Ще пиша тук всякакви умни мисли и ще качвам красиви фотографии. (100 коментара за час, най-вече „привет сладурче”, „как се казваш хубавице” и тук-таме „здравей, как си”)
2 февруари.
Ура! Взех си шофьорска книжка! Отивам да си избирам кола. Мисля да е розов “Hammer”. (230 коментара за час, най-вече „още един убиец на пътя”, „купи си танк”, тук-таме „поздравления”.)
3 февруари.
Моят котаран не поиска да ми купи розов “Hammer”. Е, добре, ще карам черен „Land Cruiser”. На огледалото ще закача розовото плюшено слонче, което си купих специално вчера. И тапицерията искам да е розова. (270 коментара за час, най-вече „бу ха,ха”, „ега ти и колата” и тук-таме „колата трябва да се харесва на собственика си”)
4 февруари.
Сломена съм. Счупих си нокът. Моят суперски красив нокът, който вчера ми залепиха и изрисуваха в студиото! Какво да правя? (312 коментара за час, най-вече „счупи си останалите”, „отрежи си пръста”, „изрежи си нов нокът от капачка на буркан” и тук-таме „съчувствам ти. И аз знам колко е неприятно”)
5 февруари.
Черен ден ми е! Днес си купих страшно красива чантичка от Balenciaga за 300 евро. Но цветът и малко се различава от тапицерията на колата! Ужас! (340 коментара за час, най-вече „ходи пеш с тази чантичка”, „купи си раница” и тук-таме „имам същият проблем. Искаш ли да си разменим чантичките?”)
6 февруари.
Вчера с приятелките ходихме по клубовете. Обиколихме всички и накрая завършихме в „Escape”. Странно – не видях много коли по пътя. Ето ви и малко снимки. (456 коментара за 10 минути, най-вече „не можа ли да намалиш ц*ците малко с фотошопа”, „на джипа гумите му са колкото трабантче” и тук-таме „колко весело сте си изкарали! Ще вземете ли и мен другият път?”)
10 февруари.
Котаранчо ми обеща ново кожено палто. Старото ми е вече на три месеца! От радост му направих празничен…. не, не това, което си мислите, а обяд. (560 коментара за 10 минути, най-вече „по добре да му беше направила това, за което си помислихме” и тук-таме „колко си готина! Можеш и да готвиш! Завиждам ти”)
11 февруари.
Умните мисли често ме преследват, но аз бягам по-бързо от тях. (530 коментара за 5 минути, най-вече „вижда се”, „и на снимките е така” и тук-таме „красивата жена не е задължително да е като Питагор”)
13 февруари.
Днес се счупи колата ми. Извиках механик. Дълго се рови в двигателя, после ме погледна странно и отиде нанякъде. След малко се върна с туба и наля нещо в колата и тя запали. Откъде да знам аз, че бензинът можел да свършва?! (720 коментара за час, основно „всички в офиса плачем”, „сложи си слънчеви батерии” и тук-таме „я опиши къде точно се налива, че може и моята за това да не пали”)
14 февруари.
Денят на влюбените. Много съм щастлива, защото имам ново палто. Опитах се да направя на котаранчо празничен… това, което миналият път си помислихте, но той бързаше за съвещание. (960 коментара за час, основно „постарай се повече вечерта” „дай на мъжа удоволствие” „опиши как го правиш” и тук-таме „честито ти ново палто”)
15 февруари.
Вчера вечерта направих торта. С ягоди и парфе. Как може да се ядат токова калории?! А вие вчера и миналият път какво си помислихте, че ще му правя? (1012 коментара за час. Всички са заменени с „************”)
ПС: Защо сте толкова груби?
20 февруари.
С котаранчо отиваме в Швейцария на зимна почивка и да пием глинтвайн. Целувки на всички и довиждане! (1800 коментара за час, основно „да уцелиш по-хлъзгави ски” „оглеждай добре борчетата преди да спреш в тях” „в офиса пак плачем” и тук-таме „щастлива почивка приятелко”)
3
Какво искат жените от мъжете на 22?
1. Красив.
2. Очарователен.
3. Материално осигурен.
4. Внимателен слушател.
5. Остроумен.
6. В добра физическа форма.
7. Стилно облечен.
8. Цени красивото.
9. Готов на приятни изненади.
10. Ярък, романтичен, влюбен.
Какво искат жените от мъжете на 32?
1. Изглежда добре(особено косата му).
2. Отваря вратата на автомобила, подава стола.
3. Има достатъчно пари за приличен обяд.
4. Слуша повече, отколкото говори.
5. Смее се на моите шеги.
6. Носи торбите след пазаруване.
7. Има поне една вратовръзка.
8. Цени добре приготвената домашна храна.
9. Помни рожденните дни и годишнините.
10. Готов е за нежности поне един път в седмицата.
Какво искат жените от мъжете на 42?
1. Не твърде уродлива и гола глава.
2. Не потегля преди съвсем да съм влязла в автомобила.
3. Стабилно натоварен в работата.
4. Кима с глава, когато му говоря.
5. Обикновено помни съществената част на вицовете.
6. В достатъчно добра форма е за да премести мебелите.
7. Носи риза, която закрива корема му.
Какво искат жените от мъжете на 52?
1. Подстригва си космите в носа и в ушите.
2. Не се уригва и не вмирисва въздуха публично.
3. Не се занимава прекалено често с пари.
4. Не заспива, когато изразявам мислите си.
5. Не разказва една и съща шега прекалено много пъти.
6. В достаръчно добра форма е за да слезе от дивана в почивните дни.
7. Помни името ми.
8. Бръсне се понякога в почивните дни.
Какво искат жените от мъжете на 62?
1. Не плаши малките деца.
2. Помни къде е банята.
3. Не са му необходими много пари за поддържане.
4. Само леко хърка на сън.
5. Помни защо се смее.
6. В достатъчно добра форма е да стане от дивана самостоятелно.
7. Намира приятни меки хранителни продукти.
8. Помни кой ден от седмицата е.
Какво искат жените от мъжете на 72?
1. Да диша.
2. Да уцелва тоалетната чиния.
0
Изгубил се изследовател открил къщичка на мъдрец след 3 дни скитане из китайските планини. Помолил за храна и гостоприемство.
- Добре, - казал китаецът. - Моят къща - твоя къща. Ти яде, пие, но не закача моя внучка или аз приложи тебе три най-ужасен китайски мъчение.
Съгласил се пътникът, изкъпал се, навечерял се и тъкмо тогава се върнала с малкото си стадо внучката на мъдреца. Погледнал я изследователят - момичето било хубаво като капка. Легнал си, но към полунощ не издържал, станал, отишъл до стаята... И двамата си прекарали доста добре. После изследователят се прибрал в стаята си и заспал. Събудил се към обяд и усетил на гърдите си тежест. Отворил очи, а на гърдите му сложен камък. На камъка - надпис: "Първи ужасен китайски мъчение - десет кила камък."
- Ама че мъчение! - ухилил се изследователят. Изправил се, отворил прозореца (а къщичката била на ръба на пропаст)и хвърлил камъка навън. В този момент, на перваза на прозореца, мярнал втори надпис: "Втори ужасен китайски мъчение - камък вързан за дясна топка." Погледнал човека към падащия камък, видял тънкото въженце зад него и без да мисли повече скочил през прозореца. Докато падал, видял трети надпис, надраскан на външната стена на къщата: "Трети ужасен китайски мъчение - лява топка вързан за легло."
0
Единайсетгодишен младеж се връща от училище. Посреща го баба му.
- Как си Жоре, какво учихте днес в училището?
- Имахме урок по с*ксуално възпитание, бабо. Разказваха ни за пенисите, влагалищата, половите актове и разни други работи....
Бабата, естествено изпада в шок и се обажда по телефона на дъщеря си.
- Стига, ма, мамо! 2002 година сме вече, сега тия неща са част от училищната програма. - успокоява я дъщерята.
Бабата в недоумение отива да готви обяда. Когато всичко е готово тя отива в стаята на младежа да го вика за обяд и го заварва да се занимава с онанизъм. Без да дава израз на емоционалното си състояние, бабата се покашля и казва:
- Жоре, ела да обядваш, а домашното - после ще си го довършиш...
0
Жена се кара на мъжа си:
- Казах ти да не ми пречиш! Заради тебе изпуснах готварската книга, тя се затвори и сега не знам какво съм сготвила за обяд...
1
Съпрузи минават покрай ресторанта в който се е състояло преди години сватбеното им тържество. Жената развълнувана:
- Скъпи, спомняш ли си тук празнувахме нашата сватба. Винаги съм се питала, защо ли не сме се връщали след време на обяд или вечеря в този ресторант, спомням си че кухнята му беше разкошна...?
- Не помня защо, но имам лоши спомени от това място... - отвръща мъжът.
1
Чиновник пита колегата си в канцеларията:
- Вече обяд ли е?
- Не, едва единадесет часа.
- Значи стомахът ми избързва...
1