Вицове за обяд
В тази категория има 611 вица, разпределени в 41 под-страници.
Собственик на магазин за облекла се връща в магазина след обяд и забелязва, че дясната ръка на един от продавачите е превързана. Преди да успее да го попита нещо, той радостно съобщава:
- Шефе, току що продадох онзи изродски костюм, който висеше в ъгъла!
- Имаш предвид онзи розовият, с кривите тегели, който ставаше само за обличане на бостански плашила?
- Точно, точно него продадох!
- Еб*си, аз си мислех, че никога няма да успеем да го прададем. Та това беше най-уродливия костюм на света! А впрочем, какво ти има на ръката?
- Аааа, това е друга работа. След като продадох костюма, кучето-водач на човека ме ухапа по ръката...
0
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже:
- Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш - до обяд да си боядисал всичките прозорци на първия етаж!
По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва:
- Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
4
Военни бисери:
Имате на разположение 5 минути... Остават ви още 4 мин. и 99 сек.
Може да нема ред, ама требе да се спазва.
Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите...
Гората се счита за непроходима за танкове, ако дебелината на дърветата е три пъти по-голяма от теглото на танка...
Не е необходимо да се мият коридорите ежедневно. Достатъчно е всяка сутрин...
Копай от мен до другото дърво... Смееш се, а? Тогава ще копаеш от оградата до обяд!!!
Гледам там - нищо. Гледам тук - нищо. Пак кам гледам - пак нищо... Абе като се замисля, тука има нещо...
0
Вчера в детската градина... ( на компютърен език )
Вчера в детската градина
спам-а тръшна двама-трима.
Две дечица пък от снощи
нямат лични пощи.
Оня ден пък CIH намина,
тръшна май че двайсетина.
Дисковете като нови -
празни до основи.
На Иванчо за играчка
Дядо Мраз дарил търсачка:
бързо диска тя му рови,
файлчетата трови.
Днес пък сървъра пострада,
няма си той веч преграда,
sysadmin-a до обяд
оптиката ряза с яд.
Гаден хакер се промъкна,
всичките пароли смъкна.
А сега, деца, кажете,
де са часовете?
На admin-a му се спи,
файл копирал в ftp
кредитните карти всички.
На ви с'я парички!
Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета.
Младо хакерче намина,
сървъра съвсем почина.
Две дечица с бодри песни
в къщи хъб-а си отнесли.
Т'ва админ-а го не схвана,
свърши кабела от LAN-a.
Кабела го гръм удари,
всички в нет-а ни завари,
дъно няма, платки, RAM:
всичко свърши се дотам.
2
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
- Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
- Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
- Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
- Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по-удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
1
Мъж е на лечение в болницата. На обяд санитарката му носи поднос с късче хляб, четвърт домат, половин яйце, лъжичка каша. Мъжът гледа злобно този обяд и казва:
- Абе, тука дали ще се намери някоя пощенска марка?
- За какво ви е марка!!??
- Абе, да си почета докато обядвам...
0
Седи си един в кръчмата още от обяд и пие. Към вечерта се опитва да стане, но... краката не го слушат.
- Келнер, кафе!
Келнерът носи кафето, пияният го изпива и пак опитва да стане, но не може...
- Келнер, още две кафета!
Келнерът донася кафетата, пияният ги изпива и едвам-едвам става и с влачещи крака тръгва за вкъщи, прибира се и пада на леглото и заспива. Сутринта звъни телефона:
- Какво?
- Обажда се келнера от кръчмата, в която бяхте вчера.
- За какво?
- Ами не знам, какво да правя с инвалидната ви количка...
2
Перфектният ден на една жена
08.15 Събуждане с гушкане и целуване
08.30 Кантара показва 2кг по-малко от вчера
08.45 Закуска в леглото: Фреш и кроасан. Отваряне на подаръци - скъпо бижу, внимателно избрано от галантен обожател.
09.15 Гореща вана с благоуханни масла
10.00 Малко гимнастика във фитнеса с красив и забавен личен треньор.
10.30 Маска за лице, маникюр, педикюр, миене на косата, балсам, сешоар.
12.00 Обяд с най-добрата приятелка в модно заведение.
12.45 Случайна среща с бившата приятелка на партньора - надебеляла е 7 кг.
01.00 По магазините с приятелки и неограничен кредит.
03.00 Следобеден сън.
04.00 Пристига огромен букет рози от таен обожател.
04.15 Малко стречинг във фитнеса, следван от масаж от млад симпатичен здравеняк, които твърди, че не е масажирал толкова перфектно тяло.
05.30 Пробване на скъпи дизайнерски дрехи пред огледалото.
07.30 Вечеря на свещи, танци със завързани очи, комплименти.
10.00 Горещ душ (сама)
10:50 Занасяне на ръце до току що оправеното и изгладено легло.
11.00 Гушкане,с*кс,три оргазма.
11.15 Сладък сън в неговите силни ръце.
Перфектният ден на един мъж:
06.00 Будилникът звъни.
06.15 Свирка.
06.30 Мощно и задоволително сутрешно сране. Четене на спорта и последната страница на вестника.
07.00 Закуска: пържола и яйца, кафе и тост, приготвени от гола прислужница.
07.30 Лимузината пристига
07.45 1-2 малцови уискита по пътя към летището.
08.00 Полет в частен самолет. Свирка от стюардесата.
09.30 Лимузина с шофьор. Благи дръпки от холандска трева.
09.45 Голф с Робърт де Ниро и Пъф Деди
11.45 Обяд: Fast food, 3 бири, бутилка Дом Периньон.
12.15 Свирка.
12.30 Малко баскет. Игра на вързано с Джордан и Леброн. Победа след забивка през Майкъл.
02.15 1-2 уискита в лимузината по път към летището.
02.30 Полет към Монте Карло.
03.30 Следобеден излет в морето. Риболов. Всички придружителки са голи.
05.00 Полет към къщи. Масаж от Анджелина Джоли.
06.45 Сране, душ, бръснене,парфюмиране.
07.00 Новините по тв: Майкъл Джексън екзекутиран, Царя заминава за Мадрид (и няма да се връща повече), Марихуаната, Кокаина и белите робини са легализирани.
07.30 Вечеря: Омари за предястие, Дом Периньон (реколта 1953), голяма сочна пържола, сладолед сервиран върху голите ц*ци на Памела Андерсън.
09.00 Коняк и кубинска пура пред телевизора. България бие Англия с 4:0.
09.30 С*кс с 3 жени (всичките и с лесб*йски наклонности)
11.00 Масаж. Вкусна пица и студена бира в жакузито.
11.30 Свирка за лека нощ.
11.45 Сам в леглото
11.50 10 секундна пръдня, която сменя 4 пъти звученето, разтърсва прозореца и кара кучето да избяга от стаята.
7
Главният герой в тази история се казвал Паскал Арнаудов и работел в няколко големи вестника като автор на кръстословици, главоблъсканици и други занимателни задачи. Тази дейност, естествено, му коствала огромно психическо напрежение и поради тази причина, всяка вечер, след работа, Паскал отивал с неколцина верни другари да удави умората си в алкохол. Една сутрин, след някакво такова подобно изпълнение, Паскал Арнаудов се събудил и въпреки все още усещащото се леко главоболие, веднага разбрал, че около него нещо не е наред. Всъщност, не че не било наред, по-скоро било обратното - всичко било твърде, даже прекалено наред. Паскал започнал да се оглежда и изведнъж, с огромна изненада забелязал, че е облечен в копринена пижама. Това определено го шашнало, понеже обикновено той спял по потник, гащи и къси чорапи с отдавна неопределен цвят. С все по-нарастващо учудване, Паскал продължил да оглежда обстановката в спалнята - на леглото били постлани нежни сатенени чаршафи, завесите - както никога - били спуснати, за да не го събудят слънчевите лъчи, а на всичкото отгоре на нощното шкафче, точно до главата си, Паскал видял клетка с канарче, което нежно чуруликало.
- Бе, к'во става тука бе, да му се и не види макар?! -изсумтял Паскал Арнаудов - надигнал се от леглото и точно в този миг забелязал, че до възглавницата му имало бележка, изписана със ситния почерк на жена му.
- Майкоо! - простенал Паскал и зачел бележката. А там пишело следното: "Миличко Паскалченце! Мишльончо мой ненагледен! Добро утро, надявам се да си ми се наспинкал хубавичко! Аз отивам на работа, но съм ти приготвила закусчица - палачинки и кексче, а в термосчето има от любимото ти кафенце. Ако те боли главичката, в аптечката има аспиринче, а в хладилника - биричка. Ако не ти се папка закусчица и си спинкал чак до обяд, да знаеш, че в печката има мусакичка за тебе. А пък, ако не ти се яде вкъщи, в джоба на панталона съм ти оставила петдесет лева - ако искаш да идеш някъде да се почерпиш след работа с колегите. Ако искаш да закъсняваш, закъснявай - аз ще те чакам, когато и да се върнеш! Ако пък искаш да пийнеш вкъщи, взела съм ти едно уиски - черен етикет, само за тебе. Подпис: твоя любяща съпруга Султанка". Сега вече Паскал Арнаудов изпаднал в истински потрес. Той нахлузил чехлите си и тръгнал да обикаля из апартамента с цел да си припомни поне нещичко от изминалата нощ. Докато шляпал из коридора, от детската стая се чул бодрия глас на сина му:
- Ооо, баща ми! Стана ли вече, бе?
Паскал се приближил до сина си, тупнал го по рамото и леко гузно запитал:
- Абе мойто момче, кво става тука бе? Щото аз малко така нали... Кво е ставало снощи, а?
- Ъъъъ, ми кво - небрежно казал синът му. - Нищо кой знае какво не е ставало. Ти, както винаги, се прибра пиян към три часът. Докато звънеше и блъскаше на вратата, успя да събудиш целия вход. После, като влезе, повърна още в коридора. Мама ти се скара, ти я напсува, удари я, тя се разрева, а ти падна на пода и заспа като заклан. След туй мама те замъкна в спалнята, да те слага да спиш и почна да те съблича. Ти се чудиш защо мама е толкова мила към теб?! Ами защото точно като взе да ти сваля панталона, ти почна да крещиш: "Махни са, ма, пачарво! Не ме барай, аз съм женен!".
2
Идва шефа на работа в дванадесет без десет. Изпил си кафето, запалил цигара и решил да пристъпи към работа. Звъни на секретарката си:
- Прати ми счетоводителя при мен.
- На обяд е. Вече е дванадесет и половина.
- Вече е обяд ли? Леле, как лети времето!
0
Заглавие: Седмица от живота на женския стомах (само за жени)
Утро.Так-аа... Облече се, излезе от вкъщи и се замъкна на работа. А кой ще закуси? Къде ми е сандвичът?! Аха, давай, попуши си малко... Аз ей сега ще ти покажа един “къркор-къркор”. Мъничък такъв! Опа! Лошо ли ти е? Така ти се пада, като пушиш на гладно. Ама какво става?!
Ден. Е всичко ми е ясно вече, в събота й се стори, че има целулит и от понеделник вече сме на диета. Мамка му! А мен някой въобще попита ли ме?! Е, не, аз да не съм някакъв бретон – с мен такива експерименти не минават! Включваме средното стържене. Еее ... не, хубавице, пъхни си това кисело мляко, сама знаеш къде! Усилваме стърженето, добавяме звукови ефекти, готвим се към показателни къркореници.
Вечер. ИСКАМ ДА ЯМ!!! ИСКАМ ДА ПЛЮС-КАМ! ДАЙТЕ ХРАНА! НАСТОЯВАМ ДА ПОЛУЧА СВИНСКА ПЪРЖОЛКА!!! ХРА-НААААААААААА!!!
Нощ. На ти сега, ще ми видиш ти един сън! Няма пък да млъкна, сама си си виновна – аз съм гладен. Искам да ям, разбираш ли?! Дреме ми на панкреаса за твоята диета. Аз . Искам. Да ям. Аха, давай, опитай се да заспиш! Еееех, да имаше сега една супичка, със застройка....и с топченца. Мънички такива….
Вторник.
Утро.Та-а-ака!.. Продължаваме да ме мъчим, а? Аз пак съм без сандвич, а? Твоето зелево листо хранопроводът от гладория вече отдавна го превари и за мен нищо не остана, нищо не дойде въобще! Егати, тъпата патка, която ми се падна! Цяла нощ завиждах на стомаха на Мартина Вачкова...
Ден. Силите ми привършват, изпращам импулси на мозъка, мозъкът изпраща тези импулси в задника... от задника просто така още никой не се е връщал. Егати, какво да правя? Пак кисело мляко. НЕ ОБИЧАМ КИСЕЛО МЛЯКО!!!
Вечер. Къркоря с последни сили - не ми обръща внимание гадината. ГАДИНА...
Нощ. А още е много вкусно, ако младите малки картофчета се изпържат с малко масълце... със златиста коричка... и с магданозче... или пък, например, гъби. Много вкусни стават с лук... кърк...кърк…
Сряда.
Утро. Имах “честта” да опитам малко салата – и как може да расте по земята такъв боклук!.. започнах да забравям вкуса на сандвича - нещо нежно, топло, вкусно, хрупкаво...къъъъъърк...
Ден. Ура!! Кисело млекце! Кисело млекце! Още искам, не ми го вземай, ааааа! ОЩЕ КИСЕЛО МЛЯКО!!!
Вечер. От мен нищо не остана – подиграват ми се органите на малкия таз. Аз изсъхнах, свих се! Едвам преварих две репички, губя квалификация.
Нощ. Ех, помня, че когато живеехме при родителите, всяка вечер на вечеря имаше супа! И салата. И основно с месна гарнитура – ние двамата с татковия стомах дуетно мъркахме от удолствие... Ех, и защо реши да започнеш самостоятелен живот?!.
Четвъртък
Утро. Поне да не пушеше! Прости ми, драга моя, аз такова…..това непроизволно – е, какво да направя като съм празен, ще ти се погади малко, пък после ще ти мине... А къде е полагащата ми се салата?! КЪДЕ Е САЛАТАТА?! Абсолютен произвол...
Ден. Супер, кисело мляко! Трябва по-бавничко да те преварявам. ‘щото ще си седиш тука сам до утре като идиот.
Вечер. Разговарях с червата – те там също са в шок, казват, че запасите им също са привършване. Е, не бива така – последното да отнемаш! Ох,ох, по-внимателно! Такива големи сливи - и всичките за мен?! Ооооо, край, отивам да преварявам!
Нощ. Теши идиотски суиви – офте не мога да ги допевевая, ишмъчих ся!..
Извинявайте, момчета, пращам ви каквото мога – вие там вече сами се оправяйте с тях, все пак вие там сте 8 метра, а аз съм сам...
Петък.
Ранно утро. Седим в кенефа, изпращаме сливите.
Утро. Ще полудеяяяяя! Получих йогурт! Да не би сливите да са я вразумили?!
Ха така! По-честичко да й се случва! Ееееех, да имаше на обяд едни картофки! С пиленце...
Обяд. Кисело мляко.И родината щедро те поеше със стомашен сок...
Вечер. Седим в ресторант с някакъв си тип и миришем чуждото ядене. Хайде. Хайде, давай, най-накрая – поръчай нещо! Цяла седмица нищо не сме яли... Тихо! Той й каза, че тя страшно е отслабнала! Че трябва да се храни! Че изглежда страхотно! Е?! Ах, умничката ми тя! Ах, какъв мъж!!! Яж! Разбра ли! Сега ще нагъвам!!!
Късна вечер. Еееееееее, кърк….кърк….. ккккакво си ззззззабъркала и омешала в мен... ттттова ккакво е????? Гъбки….хлъц! Мартини... къркор...о, уискинце... уважавам... Ох, че хубаво, брато! Млъквай, черен дроб, ввввввсичко е под контрол!..
Нощ. Сбогом, гъбки! Уискинце, сбогом! Картофки!... да се задавиш дано, Ихтиандър такъв! Само като си помисля, колко вкуснотии отиват зян...
О, минерална водичке, влизай, влизай, по-смело... ние тъкмо сме на диета.
2
Човек се хвали пред колегата си с достойнствата на жена си:
- Тя наистина е чудесна жена. Когато се прибирам от работа на вратата ме чакат чехлите и халата, на шкафчето е сложен вестника, на масата стои великолепен обяд, а на печката цяла тенджера гореща вода.
- Това пък защо?
- Тя знае, че много мразя да пера и да мия чинии със студена вода.
2
Вчера в детската градина
спам-а тръшна двама-трима.
Две дечица пък от снощи
нямат вече лични пощи.
Оня ден пък CIH намина,
тръшна май че двайсетина.
Дисковете като нови -
празни до основи.
На Иванчо за играчка
Дядо Мраз дарил търсачка:
бързо диска тя му рови,
файлчетата бавно трови.
Добромирчо порно гледка,
eddie неговата сметка,
скоро FAT-a му проходи,
с'я кат луд той броди.
Днес пък сървъра пострада,
няма си той веч преграда,
sysadmin-a до обяд
оптиката ряза с яд.
Гаден хакер се промъкна,
всичките пароли смъкна.
А сега, деца, кажете,
де са часовете?
На admin-a му се спи,
файл копирал в ftp
кредитните карти всички.
На ви с'я парички!
Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета.
Младо хакерче намина,
сървъра съвсем почина.
Две дечица с бодри песни
в къщи хъб-а си отнесли.
Т'ва админ-а го не схвана,
свърши на кабела от LAN-a.
Кабела го гръм удари,
всички в нет-а ни завари,
дъно няма, платки, RAM:
всичко свърши се дотам.
2
Десет дена на село на един луд геймър без РС
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот... истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
Ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
Ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.
20 мин по-късно: Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.
Ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.
Ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз да донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.
Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
Ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата... егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
Ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
Ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк"... баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.
Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо - мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.
Ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата... Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя... Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава... май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва... ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.
Ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Излязох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
Ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...
След 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичат да ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
1
Денят на IRC-админа
9:14 - Ставам от сън. Мама ми е направила палачинки.
9:55 - Обличам се. Синята фленелка с надпис "@#bulgaria", oh yeah, обичам я!
10:22 - В рейса съм. Чувствам се като Бог сред толкова тъпаци, които не са никакви и си нямат и понятие от PC-та и iRC. Ама как може такова нещо бе? Все едно нямат за какво да живеят! Блажени са невежите ...
10:48 - Пристигнах в офиса. *** Connected.
10:50 - Я. Тема против ABO във форума. Ей сега и аз ще го наредя, тъй де, трябва да градя имидж.
11:01 - ABO е пуснал предложение във voting-а. Гласувам "За" предложението му. Хм, май трябваше първо да го прочета, че поне comment да дам? Уф, ама то много дълго бе. Айде, няма да чета, те хората са го чели и ако пише глупости ще си кажат.
11:02 - Brb, време за обяд. Мама ми носи пиле на грил и сладкиши.
11:47 - Преядох. Зле ми е. И физически, и психически. Имам нужда от приятел. Включвам се на local-ите си.
12:06 - По-добре съм. Тея момчета знаят как да ме изкарат Господ. Не че не съм де.
12:20 - Обаждам се на колега. "Ай на кафе ма?" - викам.
12:43 - Вървим към кафенето и говорим за iRC.
12:58 - Пристигнахме. Настаняваме се в най-безлюдното ъгълче. Поръчвам дълго кафе и Фанта Екзотик - както винаги от няколко години насам. Не си падам по новите неща, че да не се изложа.
13:00 - На сервитиорката и писва и пита умълчания ми колега какво ще желае. Той се оглежда притеснено и мънка. "Той е системен администратор, трябва да помисли" - казвам аз.
13:50 - Говорим за iRC.
14:14 - Тръгваме от заведението.
14:18 - Връщаме се отново. И двамата сме си забравили GSM-ите на масата. Така е, ние сме си виновни. Никой не ни караше да ги вадим, за да се гъзарим.
14:39 - Играем CS. Не с истинските nick-ове, че е опасно.
17:22 - Шефа на залата ни взема с 40 стотинки повече. Даваме го баровски и се правим, че не забелязваме. Мисля си толкова ли баламски изглеждаме?
17:39 - Прибирам се в офиса и се настанявам пред компа.
17:43 - Някъв ми се включва и иска help. "brb" - викам. "hah, da be da" - пише ми той. "eh mladej, samo da znaeshe kolko truden den imah i kolko mi e natovarena programata ..." - казах аз за финал и натиснах "ignore".
17:56 - Гласувах "Против" да направим Mitak voted oper. Туй да не ти е мандра бе, мой? Той и Бил Гейтс пише софтуер за собствена изгода, дай и него да го vote-нем, а?
17:57 - Натварих се, трябва да си почина. Изкарах си го на няколко пича от #gay.
18:35 - Заговори ме племенника ми. Смята, че за неговият талант local-ната линия е малко. Иска да става global.
18:39 - Vote-нах го за Global. Ако не го приемат - здраве да е. След седмица пак ще го предложа и така, докато не се изгласува.
18:51 - Brb, време за brb.
19:26 - Някакво ламусче иска да connect-не 30 bnc-та на сървъра ми. В замяна трябва да му дам local-на линия.
19:28 - Дадох му 10 url-та с правилата на мрежата, наплаших го, изчетох му лекция за примерното поведение в iRC (демек да мълчи и да не help-ва, че никой не знае откъде ще му дойде).
20:30 - Set-нах му local-на линия. Вдругиден ще му я махна под предтекст, че колегите са се оплакали от него. Ще му обещая да говоря с тях и да изчака няколко месеца, докато пак го направя oper. Ще издействам k-line на bnc-тата му в другите сървъри - тъй няма да ги махне от моя.
20:59 - Brb, време да си измия ръцете от всичко. Излязох чист от офиса.
0