Мръсни вицове +18
Тази категория съдържа нецензуриран хумор, шеги и истории и е подходяща за възрастни. Те изразяват желанията и намеренията за сексуалните взаимоотношения между мъжете и жените, а също и между себеподобните.
В тази категория има 32923 вица, разпределени в 2195 под-страници.
Путин и Назърбаев решили да си наемат една прос*итутка. Приседнал Путин на диванчето и девойката се заела да му прави свирка, а Назарбаев се захванал да я обработва както се е навела. По едно време на Назърбаев му доскучало и попитал:
- Г-н Путин можна менятса? /може ли да с смениме/
Путин помълчал помълчал и дрезгаво отговорил.
- Можна конечна /разбира се/. Меняйтес меняйтес если хочите. /Сменете се ако искате/
- Здравейте, имате ли нещо за хемороиди?
- Да, оребрени презервативи.
- А нещо друго?
- Надуваеми жени, вибр*тори...
- Вие подигравате ли ми се?
- Не, вие се подигравате - опитвате се да купите нещо срещу хемероиди в с*кс-шопа! Аптеката е отсреща!
Семейство решили да изнасят нелегално животни.
Мъжът казва на жената:
- Слагаш костенурките в сутиена, а скункса в гащите.
- А миризмата - отговаря жената.
- Ако оцелей, оцелей. Майната му - отговаря мъжът!
Един мъж искал да се ожени за една богата красавица и един ден отишъл пред тях с букет цветя и казал:
- Искам да се оженя за теб.
- Ами добре ама какво работиш, колко пари получаваш.
- Ами озеленител съм получавам по 150 лв ама сега ме повишиха и ще взимам към 200 лв..
- Пфуууу аз със 200 лв гъза немога да си обърша бе.
- Шшшшш ти си била голяма ДРИСЛА МА....
Влиза един в бара и вика:
- 10 малки уискита.
Бармана:
- Ей, к`во ти е?
- Открих, че брат ми е гей и ще се омъжва за най-добрия ми приятел.
Следващия ден същия си виква:
- 12 малки уискита.
- Какво не е наред този път?
- Открих, че и сина ми е гей.
Следващия ден направо от вратата:
- 15 малки!!!
- Ех, у вас освен теб никой ли не остана да харесва жени?
- Мпфффф, остави - открих, че жена ми ги харесва.
Червената Шапчица, Стивън Кинг
…Червената Шапчица влезе в къщичката на баба си. Във въздуха витаеше някаква странна, смътно позната миризма, примесена с обичайните аромати на бабината кухня и тази на десетината снопчета изсъхнали горски треви, висящи под една греда на тавана вляво. Една оса мързеливо се носеше между прозореца и най-близкото от тях, осветено от лъчите на залязващото слънце, преминаващи между полуспуснатите жалузи на западния прозорец и леглото, където лежеше баба й.
- Ела тук, дете мое! - думите я стреснаха и тя подскочи - кошничката с пилето я удари болезнено под натъртеното коляно.
Гласът на баба й бе дрезгав и излизаше изпод зеленото одеало на тласъци. Шапчицата направи три плахи стъпки в посока на спазматичното хъркане, заместващо сега познатия й тих глас на старата жена. После се престраши и погледна надолу и над ръба на зеленикавото покривало, отпуснато в равномерни гънки, подобно на погребален саван. За малко да извика, но навреме се сдържа и вдигна длан до устните си. Очите й се уголемиха, нещо се надигна в гърлото й и тя захапа показалеца си до кръв.
- Бабо, какво е станало с ушите ти? - изкрещя накрая тя.
- Не викай така, моля те! - хъхренето се разнесе отново и нова вълна от познатата, сладникава миризма се разнесе над леглото. - Сега чувам много по-добре и…
- …и с ръцете ти?
- …артритът ми изчезна и мога да те прегър…
- …и зъбите ти не са същите!
Зъбите наистина не бяха същите. Сега в устата на бабата се намираха поне три реда блестящи остриета, които като че се движеха от само себе си, в бавен, влудяващ, хипнотизиращ ритъм, от който Червената Шапчица не можеше да откъсне очи. Тя усети, че прави нова крачка напред и последното нещо, което видя преди да политне към тунела на отворилото се пред нея гърло бе как изпод одеалото за момент се мярна абсурдно реална, покрита с посивяла козина вълча опашка…
Червената шапчица, Дж. Селинджър
- Ако сте по-особено животно и разбирате човешка реч, сигурно ще искате да узнаете как съм почервеняла през глупавото си детство - цялата тая плява от рода на "Дейвид Копърфийлд", в която хич не ми се ще да се ровя: родителите ми като нищо ще получат по 2-3 кръвоизлива, натопя ли ги в смахнатата история на идиотската си биография. Брат ми - Червеният калпак, отиде в Холивуд - продаде се като прос*итутка. Ама аз не съм такава! - каза момичето към косматия вълк първа.
Триглавата ламя Спаска наложила строг данък: вземала девет от всеки десет бутилки с ракия. Вечер щом едната глава заспивала другите две изваждали касетофонче и бутилка с ракия и започвали да шляпат карти.
Една вечер третата глава се събудила и като видяла какво става, изревала:
- Пу да ви е*а майката, гадини мръсни! Всяка вечер се напивате като прасета, а само аз повръщам!
Червената шапчица, разказана от анонимен тинейджър:
Абе, копеле, к"во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня"кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
- Абе, ти къде си тръгнала ма?
А оная му вика:
- Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк"во ядене.
А вълкът:
- Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
- Шъ й пратя, ако не взема да забравя.
И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к"во да права с оная пичка".
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
- Къв си ти, бе?
А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
- Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извр*тен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
- Влизай - вика оня.
И к"во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:
- Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
- За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк"во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.
Червената Шапчица, Родерик Торп
…Червената Шапчица напредваше бавно по килима от жълтеникави листа между дърветата в Сивата Гора, внимавайки да не настъпи отново някоя потрошена бутилка "Smirnoff". Притихнали катерички следяха с напрегнато недоумение куцукащото й прокрадване й покрай Стария Дъб, посаден още през миналия век от Накатоми-сан.
Внезапно пред нея, иззад дъба, изскочи Волфганг "Хищника" Грубер - третия и най-гаден тип от поредицата. Очите му горяха, а по изранените устни и увисналия език се стичаха кръв и слюнка, оставяйки мътни вадички по покритата му с прах брадичка.
- Накъде така, Черве…
Гласът му увисна във въздуха и Волфи така и не успя да довърши дежурната си фраза - с неуловимо движение Червената Шапчица бе извадила от кошничката си своя стар "Smith & Wesson", .52, със скъсено дуло и дебалансирани подкалибрени куршуми с връх от обеднен уран в стоманена ризница, а после с два чисти изстрела от упор отнесе горната половина на черепа на му. Третия изстрел, преминал през полуотворената уста, пробивайки небцето и разпръсквайки към Дъба на Накатоми остатъците от болния мозък на "Хищника" във фонтан от сиви пръски и парченца кост, бе определено излишен, но Червената Шапчица бе прекалено изнервена за да забележи това…
Пак беше Коледа…
Червената Шапчица
Дигитална осъвременена версия на класическата приказка.
Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
- Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета - от рутер на рутер - към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място - пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така:
RedHat: Hi, shishko!
3pigs: Maraba!
RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.
3pigs: Whatever…
RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?
3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.
RedHat: LOL. ROLF! C U.
*** RedHat has left #****
Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:
- Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?
На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка - не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва.
Имало едно време един човек дето искал да е*е Василиса рекрасна, но тя не искала. В отчаянието си той отишъл при един десетглав змей.
Питал първата глава как да нае*е Василиса Прекрасна и тя му отвърнала:
- Изчкаваш я докато отиде на кладенеца за вода и като се наведе туп с една тухла по главата, и я е*еш докато е топла.
Но той не искал по този начин и отишъл при другите осем глави, които казали същото. Стигнал до десетата глава и нея питал също. Тя му отвьрнала:
- Изчакваш я докато отиде на кладенеца за вода и като се наведе туп с една тухла по главата, и я е*еш докато е топла.
- Аз не искам така.
- Ами тогава слушай внимателно: През пет земи в шеста ще намериш златно клонче. По пътя ще те бият и еб*т.
Трьгнал той и по пътя го били, еб*ли го, били го, еб*ли го…
Взел клончето и на връщане го били, еб*ли го, били го, еб*ли го…
Вьрнал се. Главата му казала:
- В девет земи в десета ще намериш златно листо. По пътя ще те бият и еб*т.
Тръгнал той. Били го, еб*ли го, били го, еб*ли го…
Взел листото и на връщане го били, еб*ли го, били го, еб*ли го…
Пристигнал. Главата казала:
- В деветнайсет земи в двайста ще намериш златна ябълка. Донесеш ли нея, ще ти кажа какво да сториш за да нае*еш Василиса Прекрасна.
Тръгнал той. Били го, еб*ли го, били го, еб*ли го…
Взел ябълката и на връщане го били, еб*ли го, били го, еб*ли го…
Едвам се добрал до десетата глава. И тя започнала:
- С клончето, листото и ябълката ще направиш чай. Ще го дадеш на Василиса Прекрасна и докато го пие туп с една тухла по главата, и е*еш докато е топла…
- "Дядо Коледа е пед*раст".
Подпис: Дядо Мраз
Тръгнала Червената шапчица през гората към баба си, но се уморила и полегнала да поспи.
Когато се събудила, намерила до себе си бележка:
"Червена шапчице, съжалявам, но вече не си девствена. Вълкът".
Натъжила се Червената шапчица, но продължила пътя си. След известно време пак се почувствала уморена и пак полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
"Червена шапчице, извини ни, но вече си ку*ва. Али Баба и 40-те разбойника."
Разплакала се Червената шапчица, но продължила пътя си. Отново се изморила и отново полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
"Червена шапчице, не се притеснявай, отново си девствена. Тимур и неговата команда."
Имало едно време един цар. Той имал трима сина. Тримата синове порастнали, и след време на царя му се родили деветима внуци. И те порастнали, и след време царят вече имал и 27 пра-внуци.
Събрал ги той всички един ден и им казал:
- Да ви е*а и геометричната прогресия…