Вицове за мъже
Сарказъм, шеги и смях за сметка на силния пол. Умни и глупави, богати и бедни, силни и слаби, хубави и грозни, добри и лоши - това са част от определенията за хумора с мъжете и техните жени, любовници и свалки.
В тази категория има 16778 вица, разпределени в 1119 под-страници.
Двама мъже си говорят:
- Знаеш ли, че според статистиката 30 % от жените изневеряват на мъжете си?
- Статистика, статистика. За какво ми е на мен тази статистика?! Дай ми имена, адреси, телефони...!
Мъж влиза в кабинета на стоматолог.
- Докторе, дайте да направим всичко бързо, без всякакви там упойки. Вадете зъба и край! - Ако всички пациенти бяха толкова спокойни като вас! Хайде да започнем! Мъжът поглежда в чакалнята:
- Маминко, влизай и покажи на доктора зъбчето си.
Един мъж влиза в пощата и пита на гишето:
- Къде е тоалетната?
Служителката обаче чула "Къде е колетното?" и отговорила:
- Ако е до 1 кг. тук, ако е над 1 кг в съседната зала!
Човека с недоумение попитал:
- А вие мерите ли ги?
- Да, с електронна везна!
Жена се запознава с "богат, независим и неженен" мъж в Интернет. След няколкомесечна свалка тя се съгласява на първа среща с него. След няколко часа се прибира вкъщи крайно недоволна и се чува по телефона със своя приятелка, за да се оплаче.
- Какво стана? - пита приятелката й.
- Представяш ли си? Той дойде на срещата с някакво Ферари, произведено през 1962 година.
- Чудесно! Това навярно е една много скъпа кола?
- Да, обаче се оказа, че той е първият ѝ собственик!
Мъж към жена си:
- Най-после паркира правилно!
- Благодаря, скъпи!
- Жалко само, че не в нашия гараж.
Тя имаше толкова дълги крака, че не на всеки мъж му стигаше търпението да ѝ свали бикините до края.
Мъж се върнал от плаване, влязъл в къщи и що да види – бебе.
- А бе, жена, какво е това бебе? Мен ме няма 12 месеца, пък ти – бебе!
- Ти къв си бе? – рекла жена му.
- Ми, къв – моряк! – казал мъжът.
- Ми, като си моряк, кво са прайш на математик?
Група мъже събрали се пред родилният дом и бурно ръкопляскат на Иванчо.
А Иванчо крещи:
- Марийййке, айде да си останем само приятелиии...
Мъж и жена в леглото. Тя ласкаво:
- Ох, какъв си ми сладичък! Направо ми иде да те схрускам!
- Само за плюскане мислиш ти!
Дами, за стегнато тяло, скачайте на мъже!
Като чуя изискването "да е романтичен, ама не прекалено" си представям някакъв мъж, който подарява цветя с думите "дръж ма, чумо"...
Истинският мъж никога не упреква жена си. Той я приема такава, каквато е и... тайно си търси друга.
- Това, че си спала със седем мъже по Коледа, не значи, че си... Снежанка!
КАК СЕ ПРАВИ МЪЖКА БАНИЦА!?
Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно), почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград.
От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.
Ако една жена ти каже "след 5 минути слизам" и го изпълни… Бягай, това е мъж…