Вицове за майстори
В тази категория има 409 вица, разпределени в 28 под-страници.
Интересно! Думата "х*йня" има около 20 синонима! А всеки майстор знае поне 420 детайла с такова име...
10 известни писатели разказват Червената шапчица...
1. Уилям Шекспир
Да изядеш или да не изядеш, туй е въпросът?
2. Ги Дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я огледа с онзи особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, опитваща се все още да създаде впечатление на невинна. Но той вярва в нейната невинност не повече от самата нея и вече си представя как тя се съблича, как полите ѝ падат една след друга и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото ѝ.
3. Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на Бабата и почуква. Вратата беше правена в средата на XVII век от неизвестен майстор. Той я беше издялал от канадски дъб, беше ѝ придал класическа форма и закачил на железни панти, които на времето може и да си били здрави, но сега скърцаха ужасно. На вратата нямаше орнаменти и фигури, само в долния десен ъгъл се виждаше драскотина, за която казваха, че е оставил със шпората си самият Селестен дьо Шавард — фаворит на Мария-Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на Бабата на Червената шапчица. Иначе си беше обикновена врата, на която можеше да не се придава особено значение.
4. Джек Лондон
Но тя бе достойна дъщеря на своята раса, в жилите ѝ течеше силната кръв на белите покорители на Севера. Затова, без да ѝ мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му съкрушителен удар, който веднага подкрепи с класически ъперкът. Ужасен от страх, вълкът побягна. Тя гледаше подире му и се усмихваше с очарователната си женска усмивка.
5. Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен. - каза Вълкът.
Червената шапчица наля в две чашки коняк и седна до него на леглото. Те вдишваха познатия аромат на коняка. В него имаше и тъга и, умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Разбира се. - каза тя.
- Не ни остана нищо, на което да се надяваме. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
6. Габриел Гарсия Маркес
Щяха да минат много години и Вълкът, изправен до стената в очакване на разстрела, щеше да си спомни далечната вечер, когато Бабата изяде толкова отрова за мишки, поставена в тортата, колкото би стигнала за изтребването на огромно количество плъхове. Но като че ли нищо не се беше случило. Тя измъчваше рояла и пя до полунощ. След две седмици Вълкът и Червената шапчица се опитаха да взривят палатката на ненавистната старица. Със замрели сърца те гледаха как синьото огънче пълзи по шнура към детонатора. Двамата си запушиха ушите, но напразно, защото не последва никакъв грохот. Червената шапчица се осмели да влез в палатката, като очакваше да намери там мъртвата Баба. Видя я в цветущо здраве с разкъсана риза и обгоряла перука да снове насам-натам и да гаси огъня с одеяло.
7. Харуки Мураками
Когато се събудих, Червената шапчица още спеше. Изпуших седем цигари една след друга и отидох в кухнята, за да варя юфка. Винаги готвя юфката много внимателно и не обичам да ме разсейват. По радиото пееха Пинк Флойд. Докато заливах юфката със сос, някой звънна на вратата. Тръгнах към входната врата и пътьом надникнах в стаята. Червената шапчица още спеше. Полюбувах се на ушите ѝ, едното беше осветено от утринното слънце. През живота си не съм виждал такива уши... Отворих вратата и видях Вълка. В паметта ми веднага изникна Овцата...
8. Ричард Бах
- Аз съм чайка! - каза Вълкът.
- Това е илюзия. - отговори Червената шапчица.
Под крилото на самолет „Чесна-152" с хоризонтален четирицилиндров двигател Lycoming O-235-L2C с обем 3.8 л и мощност 1 × 110 к.с. при 2550 оборота в минута и размах на крилете 10.17, се нижеха сините върхове на вълшебната гора. Самолетът се приземи до иззиданата от бял камък къщичка на поляната.
- Виждаш ли къщичката? - попита Червената шапчица, усмихвайки се хитро.
- Ние сами притегляме в живота си къщички и баби - въздъхна Вълкът.
.
9. Сергей Лукяненко
Ставам. Цветната виелица на дийп-програмата затихва. Наоколо е жълто-сивата, скучна и мокра гора. Пред мен има само едно ярко петно – червена шапчица на главата на малко, седем-осем годишно момиченце. То ме гледа уплашено и пита:
- Ти Вълк ли си?
- О, едва ли. - отговарям, като се оглеждам, дали не съм се превърнал във вълк.
Hе, като че ли не. Съвсем обикновен гол мъж, който закрива срамотиите си с брезова метличка за баня.
- Отивам при баба. – съобщава ми момичето.
– Hося ѝ питчици.
Вероятно съм попаднал в някой детски сървър...
- Ти човек ли си или програма? – питам момиченцето.
- Баба ми е болна. - продължава то.
Всичко е ясно. Програма е, освен това от примитивните. Преставам да обръщам внимание на момиченцето, оглеждам се. Къде ли е изходът?
- Защо ти е толкова дълга опашката? – пита детето.
- Това не е опашка! – отговарям и се изчервявам.
- Hе се ласкай. Говоря ти за проследяващите програми, които са на твоя канал. - любезно уточнява момичето.
Гласът ѝ рязко се променя, сега пред мен стои жив човек.
10. Ръдиард Киплинг
- Ние с теб сме от една кръв! - извика Червената шапчица подир Вълка.
- На слука!
- Колега ти нов ли си?
- Да, нов съм.
- Какво си завършил?
- Право...
- Добре... взимай количката с цимента и ПРАВО при майстора на скелето!
Вчера в къщи дойде интелигентен майстор. Като забиваше гвоздей, се удари по палеца и каза:
- Ех тии...
Срещат се две приятелки и едната се оплаква, че е зле със с*кса.
А втората ѝ казва:
- Аз се приспособих много бързо. Звъня на майстор плочкаджия. Слагам си къса поличка без да обувам гащи, и когато дойде майстора, се навеждам много ниско за да му покажа къде е пукнатата плочка, и той направо ме започва.
Жената помислила и решила:
- Плочкаджия ми се вижда прекалено просташко, по-добре да се обадя в Газификация. Обадила се, облякла къса поличка без да обува гащи. Пристигнал майсторът, тя се навела да му показва тръбите на газта, и в този момент той ѝ го сложил в дупето.
Тя извикала:
- Ох, не там, по-надолу!
На което получила отговор:
- По-надолу са плочкаджиите, а аз съм от Газификация.
Българска седмица:
- Вторник, Сряда, Четвъртък - всяко чудо за 3 дни. Петък - ден на майстора. Събота и Неделя - 2 дни уикенд. Понеделник - Подготовка за ново чудо.
Красива жена се пече на плажа. До нея си опнал кърпата някакъв старец. Маса красиви, здрави мъже се пробвали да я свалят, обаче тя - нула внимание…
- Ей, момиче. Харесай си някого, че да мирясат мъжете бе! - измърморил стареца.
- Чакай да те питам нещо.
- Питай, моето момиче.
- Ти какво си работил?
- Ам'че стругар бях. 40 години. Майстор!
- Стругар, казваш? Представи си сега, че си на почивка, а около теб …стругове… стругове… стругове...
Звъни се на вратата:
- Кой е?
- Майстора на дограми!
- При назе, вече дойде майстор.
- Знам! Я съм същия, паднах...
Ако на майстор Петров се преместят ерогенните зони - едната на края на показалеца, а другата в ноздрата, то за една смяна той ще изпита такова удоволствие, каквото не е изпитвал през целия си семеен живот.
А бе, вика, свети ми една лампа на колата, мислех, че е маслото. купувам масло, сипвам го, изгасна лампата, светна друга. отивам на майстор - сипала съм маслото в радиатора и от там мани. и каква, викам, беше в крайна сметка тая лампа? Ааааа, е, не съм си била затворила вратата!?
Един майстор водопроводчик отива на адрес да оправи някаква голяма беля в апартамента на едно готино маце. Свършил човекът работата перфектно и мацето, наметнато с един с*кси пеньоар, и пита:
- Какво струва ремонта, майсторе?
- 100 лева госпожице!
Мацето разтваря пеньоара, отдолу голичко и пак пита:
- А така?
Майсторът се облещил, почервенял, почнал да пъшка нещо и отговаря:
- 100 лева!
Пеньоарът пада на земята, мацето съвсем голичко, съблазнително пристъпя към майстора:
- А така?
Нашият нервно се потрива 1 минута и с пъшкане отговаря:
- 100 лева!
Мацето вади мангизите, майсторът си тръгва и се забива в първата кръчма:
- Бармане, дай за тези 100 лева бира!
- Толкова много ли бе, що така?
- Давай, давай, не питай! Тоя мой… като не можа да стане за 15 минути, нека сега се мъчи да пикае цял ден!
Срещат се две приятелки и едната се оплаква, че е зле със с*кса.
А втората й казва:
- Аз се приспособих много бързо. Звъня на майстор плочкаджия. Слагам си къса поличка без да обувам гащи, и когато дойде майстора, се навеждам много ниско за да му покажа къде е пукнатата плочка, и той направо ме започва.
Жената помислила и решила: Плочкаджия ми се вижда прекалено просташко, по-добре да се обадя в Газификация. Обадила се, облякла къса поличка без да обува гащи. Пристигнал майсторът, тя се навела да му показва тръбите на газта, и в този момент той й го сложил в дупето.
Тя извикала:
- Ох, не там, по-надолу!
На което получила отговор:
- По-надолу са плочкаджиите, а аз съм от Газификация...
Преследвач на Pokemon попаднал на някакъв строителен обект. Пресрещнал го ядосан мъж с мистрия в ръка и с жълта каска на главата:
- Къде бе, младеж? Не виждаш ли, че това е строеж? Бегай настрана, да ти не падне неко тухла на главата!
- Аз, само за малко... търся едно покемонче.
- Кво рече???
- Покемон бе, Бате! ПАЧИРИСУ – не го ли знаеш?
- Ми така кажи бе!
Майсторът се обърнал назад и се провикнал:
- БАЧИ РИСТООО! ЕЛА ТУКА, ЧЕ НЕКЪВ КЕЛЕШ ТЕ ТЪРСИ!
- Не я разбирам тая ваша любов, дъще! - рече ми дядо.
- Градите я на слаби основи - я изгода, я его. Па я ме виж мен и баба ти - какво да ми вземе? Когато я срещнах, нищо си нямах. Сега си кретаме старините и всеки ден е подарък. Младите ви е смешно, но ще ме разбереш. Все гледате големи къщи, а те са празни като душите ви. Искате да пътувате, а нямате дом, дето да се приберете. Подаръците са скъпи, а любовта - бедна. Съдите по дрехи, па баба ти и със скъсан панталон ме взе, а после ми го заши. А сега и от игли ви е страх... Не става, чадо, къща без майстор не се гради. Та така и с любовта. Па докъде ще я докарате, не знам... Гледате все в миналото на хората. А какво значение има то, ако човекът до тебе е твоето бъдеще? Ей го моето бъдеще - до печката! - (посочи баба ми и се усмихна).
- И в гроба пак ще я обичам, че покрай ония скъсан панталон и сърцето заши, па язе беден само това имах да ѝ дам, но и стига вече 60 години...
Живял неотдавна честен човек с умна и красива дъщеря. Един ден му се развалил водопровода и се наложило да извика майстор водопроводчик.
Пристигнал той и се захванал за работа. Приближила се тогава дъщерята и му говорила:
- Ще ти дава татко пари, не ги взимай! Ще ти дава татко пита, не яж. Ще ти дава татко вино, не пий. Искай от него само едно - стар, ръждясал пирон.
Така и направил водопроводчика, както му заръчала красивата мома - парите не взел, от питата не вкусил и от виното се отказал. Поискал само стар и ръждясал пирон и си тръгнал.
Бащата тогава се приближил към дъщеря си, прегърнал я и с въздишка рекъл:
- Дъще, браво, тоз е бахти тъпака, не е истина!