Вицове за майки
Майките и техните дъщери и синове, ще ви разсмеят с тяхното семейно ежедневие и нови приключения.
В тази категория има 6900 вица, разпределени в 460 под-страници.
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е ...добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!
Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?
Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...
п.п. Ще се видим в Ада!
- Тате, какво има мама между краката си?
- Рай, синчето ми!
- Ами ти, тате, какво имаш между краката си?
- Ключ за този рай, сине...
- Ами, тогава, тате, смени го веднага, защото съседът има дубликат!
Остарял си тогава, когато видиш познато лице на момиче, опитваш се да разбереш къде си го виждал, но се оказва, че си учил заедно с майка му.
Телефонът вкъщи звъни. Съпругът вдига.
- Ало... Да, мамо!... Да отново се скарахме!... Да, спомням си като ми каза, че тя е кучка и че не трябваше да се женя за нея!... Ти беше права, както винаги!... Разбира се, че съжалявам, че не те послушах!... Опитах го това, но и то не подейства... Искаш ли да поговориш с нея? Един момент...
Тогава съпругът извикал жена си:
- Скъпааа, хайде, моля те! Майка те вика!
- Бабо, знаеш ли, че барабанът, който ми подари, беше най-хубавият ми коледен подарък?
- Наистина ли? - радва се бабата.
- Да, защото мама ми дава всеки ден по два лева, за да не свиря на него!
- Тате, ако ми дадеш два лева, ще ти кажа какво казва винаги пощальонът на мама.
- Ето ти парите, казвай сега!
- "Добро утро, госпожо Иванова. Ето, тези писма са за вас."
Момченце пита бременната си майка:
- Какво имаш в корема, мамо?
- Там е малкото ти братче, миличък.
- А ти обичаш ли го?
- Разбира се!
- Защо си го изяла тогава?
Една майка обяснява на малката си дъщеря:
- Ако си добра, ще отидеш в рая, но ако си лоша, ще отидеш в ада.
Детето пита:
- А какво трябва да направя, за да отида в цирка.
Изневерявала си една женица на мъжа си и хоп той се връща в най-неправилния момент и тя какво да прави паникйосана, скрила любовника както му е реда - в гардероба, но без да иска като затваря вратичките и му защипала топките и останали само те навън.
Влиза мъжа и директно въпрос:
- Жена кой туй ма?!
- Ами мъжо сложих едни камбанки, така по-красиво...
- Чукнал леко камбанките мъжа ама не звънят, пляснал ги по-силно и пак не звънят, и казал: абе жена не бачкат нещо тез камбанки и шибнал последен турски шамар , а от гардероба се чул:
- Дзън ве майка ти да е*а!
Мобилният телефон звъни.
- Да!
- Тате, аз съм Пешко. Котката се е изакала на средата на стаята.
- Слушай какво, Пеше. В момента съм на работа и не искам да ме занимаваш с глупости. Вече си голям и можеш да изчистиш, когато котката направи някоя мръсотия...
След известно време телефонът отново звъни.
- Да!
- Тате...
- Пак ли ще ме занимаваш с простотии, бе?
- Не,бе,тате...Само исках да ти кажа, че дойде някакъв мъж и се затвори с мама в спалнята. Аз надникнах през ключалката и го видях да си смъква панталона. Исках само да ти кажа,че ако се изака, аз няма да го чистя...
- Мен са ме молили да се oженя стотици пъти. Но аз винаги съм отказвал.
- И кой, например, те е молил, ако не е тайна?
- Мама и тате.
- Мамо, днес Иванчо искаше да играем на чичо доктор. - казала Марийка на майка си.
- Как така?! - ужасено попитала майката. - Какво стана?
- Ами нищо, първо ме остави да го чакам 45 минути, а после каза, че съм нямала направление за клинична пътека!
Влак, в купето пътуват девойка с младата си майка и войник със старшина. Влакът влиза в тунел. Силна плесница огласява купето.
Майката си мисли и се усмихва на ум: "Прекрасно съм възпитала дъщерята"
Дъщерята си мисли: "Ама и майка ми не си поплюва много много."
Старшината си мисли: "Несправедлив свят, войникът пипа - мен бият."
Войникът си мисли: "Само да дойде другият тунел, какъв шамар ще му забия пак .... "
Син пише писмо на майка си от Африка:
- Скъпа мамо, докато бях в командировка, Мария ми роди син. Тя казва, че се е родил бял, но тъй като не е имала достатъчно мляко и го е хранила с млякото на една черна жена, и детето е станало черно.
Отговор на майката:
- Скъпи сине, когато те родих теб, аз също нямах достатъчно мляко и затова те храних с мляко от крава, но рога ти поникнаха чак когато стана на 33 години!
Иванчо и Грозданчо били в клас. Иванчо нямал уши и Грозданчо му се присмивал постоянно, но Иванчо се разревал. Влязла госпожата и го попитала:
- Иванчо, защо плачеш?
- Защото Грозданчо ми се подиграва, че нямам уши! - казал Иванчо.
- Грзоданчо, ако пак го направиш, ще викна майка ти в училище! - казала госпожата.
- Добре! - казал Грозданчо.
Започнали разговор Иванчо и Грозданчо:
- След 10, 20 години ще имаш деца и трябва да им четеш нещо! - рекъл Грозданчо.
- Да, ще им чета! - отговорил му Иванчо.
- Ами като станеш на 60, 70 години няма да виждаш добре! - казал Грозданчо.
- Ами ще сложа очила. - рекъл Иванчо.
- На какво ще ги сложиш тези очила бе, Иванчо?