Когато пуша на балкона никога не изхвърлям фасовете долу, понеже ме е страх, че вятърът може да ги отвее в някой отворен прозорец, ще започне пожар, ще гръмнат газови бутилки, ще загинат хора, ще започне следствие и ще стане ясно, че аз съм виновен, ще ме покажат по телевизията и мама ще разбере, че пуша.

Добавен преди 11 години 3

Снимат исторически филм. Недоволният режисьор крещи на актьорите:
- Петров, така ли се играе султан?! Ти си владетел на империя, майка му стара! Разкъсай й дрехите и я грабни! Туджарова, мамка ти! Кой играе така наложница?! Лежиш като лайно, а трябва да се движиш и да стенеш, движиш и стенеш!!!
Асистентката шепне на режисьора:
- Шефе, на Солаков гащите му стърчат отпред!
Режисьорът:
- Върви на майната си с твоя Солаков... КАКВО??!! Стърчащи гащи?!! Солаков, така ли се играе ЕВНУХ??!!!

Добавен преди 11 години 2

Пристига писмо в Министерството на здравеопазването:
"Здравейте, милички! Нашият дядо имаше бъбречна криза, така че ние повикахме линейка. Дойде лекар, пиян като талпа. Стъпи на котката, падна върху кучето, изпи ни алкохола, прасна се в дивана, прибра инструментите си в чантата на майка ми, взе да прави физиономии в огледалото, изпонапсува ни всичките и си тръгна.
А дядо се разсмя толкова здраво, че е всичко му мина.
Благодаря ви за нашите лекари!"

Добавен преди 11 години 1

Майка хвали сина си на бъдещата снаха:
- Той е толкова икономичен, мисли за всичко - когато масту*бира премества автоматичния си часовник на дясната ръка, за да го зарежда...

Добавен преди 11 години 0

Иванчо си дошъл от училище и имал за домашно да напише 5 изречения. Отишъл при майка си.
- Мамо, кажи едно изречение.
Майката:
- Не стига, че ти пера гащите ами и изречение ми искаш!
Иванчо го записал. Отишъл при баща си.
- Тате, кажи едно изречение.
Баща му:
- Остави ме, че чета вестник.
Иванчо го записал. Отишъл и при кака си.
- Како, кажи едни изречение.
Кака му:
- Разкарай ми се от главата, че излизам с гаджето.
Иванчо пак го записал като изречение.
Отишъл при дядо си:
- Дядо, кажи изречение.
Дядо му:
- Винчета, болчета, гайки, винчета, болчета, гайки.
Иванчо отново го записал.
След това излезнал навън и чул някой да казва:
- Терзан по бели гащи!
На другия ден Иванчо отишъл на училище.
Учителката казала:
- Иванчо, кажи си първото изречение.
Иванчо:
- Не стига, че ти пера гащите ами и изречение ми искаш.
Учителката:
- Иванчо, престани!
Иванчо:
- Остави ме, че чета вестник!
Учителката:
- Абе Иванчо, засрами се! Ще те заведа при директорката.
- Разкарай се, че излизам с гаджето.
Водят Иванчо при директорката. Директорката го попитала:
- Какво има бе, Иванчо?
Иванчо:
- Винчета, болчета, гайки, винчета, болчета, гайки.
Директорката:
- Абе Иванчо, ти знаеш ли коя съм аз?
Иванчо:
- Терзан по бели гащи!

Добавен преди 11 години 4

- Тате, мама кара кола по-добре от теб!
- Е, аз не бих казал...
- Но ти сам каза, че при дръпната ръчна спирачка не можеш да караш и един метър, а мама така караше 12 км.

Добавен преди 11 години 4

Иванчо си играе на детската площадка пред блока. От една от терасите се чува женски глас.
- Иванчо, прибирай се вкъщи, сготвили сме ти любимото ядене.
- Не съм гладен, мамо!
Същият женски глас.
- Не съм майка ти, баща ти съм.
- Ще ви се не видят и гейовете, така и не ви научих кой кой е...

Добавен преди 11 години 0

Ева винаги наблюдава как майка и преоблича малкото ѝ братче. Веднъж майката забравя пудрата.
- Чакай! - спира я Ева.
- Забрави да го посолиш!

Добавен преди 11 години 3

Първокласникът Ники излиза от училище след първия си учебен ден. Майка му го пита нетърпеливо:
- Е, Ники, научи ли много неща днес?
- Ами, да, но май не е достатъчно. Учителката иска утре пак да дойда на училище.

Добавен преди 11 години 2

Майка се оплаква на доктора от сина си - студент:
- Докторе, той не става от компютъра!
- Необходимо е да се лекува.
- Да, но как?
- Има само два начина: алкохол и жени.

Добавен преди 11 години 2

Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.

Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!

Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:

Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е ...добре. Значи съм "Опел" - скапах!

Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":

Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!

Ден трети - На ферибота за Италия:

Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти - Милано, Италия:

Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.

Ден четвърти - Милано, Италия:

Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?

Ден пети - Милано, Италия:

Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!

Ден шести - магистралата Милано-Торино:

Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!

Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:

Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...

Ден десети - на градско в Милано:

Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!

Година първа:

Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!

Година втора:

Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!

Година трета:

Карам без масло, а се чувствам... смазан!

Година десета:

Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!

Година петнадесета:

Умрял съм - значи отивам в България!

Година петнадесета, ноември, Горубляне:

Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!

Година двадесета:

Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!

Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:

Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...

п.п. Ще се видим в Ада!

Добавен преди 11 години 2

- Тате, какво има мама между краката си?
- Рай, синчето ми!
- Ами ти, тате, какво имаш между краката си?
- Ключ за този рай, сине...
- Ами, тогава, тате, смени го веднага, защото съседът има дубликат!

Добавен преди 11 години 3

Остарял си тогава, когато видиш познато лице на момиче, опитваш се да разбереш къде си го виждал, но се оказва, че си учил заедно с майка му.

Добавен преди 11 години 10

Телефонът вкъщи звъни. Съпругът вдига.
- Ало... Да, мамо!... Да отново се скарахме!... Да, спомням си като ми каза, че тя е кучка и че не трябваше да се женя за нея!... Ти беше права, както винаги!... Разбира се, че съжалявам, че не те послушах!... Опитах го това, но и то не подейства... Искаш ли да поговориш с нея? Един момент...
Тогава съпругът извикал жена си:
- Скъпааа, хайде, моля те! Майка те вика!

Добавен преди 11 години 2

- Бабо, знаеш ли, че барабанът, който ми подари, беше най-хубавият ми коледен подарък?
- Наистина ли? - радва се бабата.
- Да, защото мама ми дава всеки ден по два лева, за да не свиря на него!

Добавен преди 11 години 0