Вицове за майки
Майките и техните дъщери и синове, ще ви разсмеят с тяхното семейно ежедневие и нови приключения.
В тази категория има 6879 вица, разпределени в 459 под-страници.
Омъжена дъщеря се оплаква на баща си, че мъжът и изневерява и какво да прави.
- По-добре попитай майка ти - казал бащата - тя има по-голям опит в тези неща.
1
- Бабо, мама обичаше ли шоколад?
- Много!
- Затова ли името ти е Милка, като на шоколада?
0
Малката Ана Фройд отива при татко си Зигмунд и го пита:
- Тате, сънувах много странен сън... Бях в една стая с много чичковци, и всички ми предлагаха банани. И ти беше там, и ти ми предлагаше банан. На другите чичковци бананите бяха малки и сухи, а твоят беше голям и сочен. Аз го взех и го налапах, и в това време чух звук като от влак, минаващ през тунел. После ти ми даде една пура и аз я запалих. Какво значи всичко това?
- Ами виж сега, дъще... Понякога бананът насън значи нещо друго, но понякога си е просто банан... Но ти за всеки случай не разказвай тоя сън на майка ти.
0
Между приятели:
- Дъщеричката ви прилича ли на майка си?
- Не мога да ти кажа. Още не може да говори.
2
- Мен са ме молили да се омъжа стотици пъти. Но аз винаги съм отказвала.
- И кой, например, те е молил ако не е тайна?
- Мама и тате.
1
Седят си четири сестрички в пясъчника, ровят си - играят си!
Най-малката пита:
- От къде се взимат бебетата?
Едната отговаря:
- Мама и татко, например, са ме намерили в тръстиката!
Втората:
- Мене пък са ме купили в магазина!
- А мене ме е донесъл щъркела - отговаря третата.
Момиченцето, което пита:
- Еб*си майката, човек ако ви слуша, ще помисли че в тази къща никой не прави с*кс.
0
В болницата. В коридора пред операционната нервно ходи мъж. Един час, два, три...
Накрая излиза хирургът и с тъжна физиономия казва на мъжа:
- Имам лоша новина. На третия час от операцията вашата майка...
Мъжът нетърпеливо го прекъсва:
- Това не ми е майка. Това е тъща ми!
Хирургът:
- Добра новина. На третия час от операцият...
5
Иванчо пита майка си:
- Мамо, какво е това оргазъм?
- Не знам, питай баща ти.
1
Кара си мъж по пътя и на завоя при една скала гледа мантинелата скъсана, едно момиченце седи и плаче...
Слезнал той и отишъл при нея:
- Момиченце защо плачеш?
Тя през сълзи посочина надолу, а там размазана кола, кръв крайници на всички страни..
След това той я попитал:
- Това да не са майка ти и баща ти?!
- Да, казала тя...
След което мъжът разкопчал цепката си, извадил инструмента и казал:
- Абе така или иначе днеска не ти е ден...
0
Вървял си слона из гората и изведнъж:
- Ох, мама му дее*а! - настъпил трън. Извадил го той и продължил. Още една крачка не направил и пак:
- Ох, мама му дее*а! - втори трън. Извадил го и продължил по пътя. След малко обаче пак изревал:
- Мамицата им мръсна мравешка, пак са прокарвали телеграфна линия.
1
Майка влиза в стаята на сина си и го заварва да си блъска главата освирепяло в стената повтаряйки след всеки глух удар:
- КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ???
Шокирана от това което е видяла майката затваря вратата. След пет минути я отваря пак и вижда същата гледка - стената окървавена, лицето на сина й сялото в кръв и сополи, а той продължава да се блъска в стената крештейки:
- КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ???
Горката майка се разплаква и в безизходица отново затваря врата. След още малко време влиза в стаята и вижда сина си целия потрошен и обезобразен - продалжава да издевателства върху себе си:
- КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ???
- Какво правиш по дяволите !? - пита ужасената майка.
- КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ???
- Какво правиш бе Иване ?!?
- ДА ВЕЕЕЕ!!! ИВАН БЕШЕ ВЕЕЕЕ!!!!
0
Борец пита сина си:
- Сине, как може да си толкова прост, да търсиш жена чрез интернет, а?
- Ами ти тате, как намери мама?
- Спечелих я честно на покер, сине.
2
Типичните лъжи на мъжете:
- Кълна ти се…
- Всички членове в еректирало състояние са еднакви.
- Турция ме интересува само в културен аспект.
- Избрах си секретарка според професионалните й качества.
- Любовта е по-важна от с*кса.
- Вече три месеца не съм изпил капка алкохол.
- Винаги вдигам седалката на тоалетната, преди да се изпикая.
- Аз съм против легализацията на публичните домове.
- Когато бях млад, всички момичета тичаха след мен.
- Аз също обичам децата.
- В тази рокля изглеждаш много по-слаба.
- Всеки ден си взимам душ.
- Колко жалко, че майка ти не може да намине на гости.
- През целия си живот нито веднъж не съм бил на нощен клуб.
- Ще ти дам всичко, което поискаш.
- Никога не ти изневерявам.
- В задръстване винаги оставам абсолютно спокоен.
- Никога не плача пред телевизора, просто се прозях.
- Компютърът ми е нужен за работа.
- Рядко се поглеждам в огледалото.
- Разбира се, че помня кога е годишнината от сватбата ни!
0
Светльо – Светулката
Светулката му викаха, защото като видеше пиячка очите му светваха, а не заради рожденното му име. Педесе и три годишен, дребен на вид, но жилав, бивш миньор, родом от Дупница. След като се пенсионира жена му се спомина, а след нея леля й, която остави два апртамента в Младост 4.
Неочаквано му се подредиха на Светулката нещата – пренесе се от Дупница в София, даде единия апартамент под наем и заедно с пенсията си осигури доход, който покриваше ежедневната нужда от гориво. Светулката рядко се бръснеше, лицето му беше покрито с остра четина, вече побеляла на бакенбардите, косми извираха и от разкопчаната до гърдите му риза, палеше цигара, посягаше към чашката и очите му светваха.
Мястото на което се събираха наричаха „Барчето“.
„Барчето“ не е никво барче, ами един преграден вход, стопанисван от Бай Герасим. Има четри пластмасови маси и табела - „Кафе, коктейли, сокове“.
Постоянните посетители на „Барчето“ засядаха от два-три следобяд на биричка, шляпаха белот и си подмятаха шеги. Основната тема на шегите – кой е по-стиснат, кой не иска да почерпи, на кой жена му не му дава пари за ракия... Партньор в белота и най-близък приятел на Светулката е Грипа.
Грипа
Петко Георгиев Петков – Грипа, леко прегърбен, косата му беше заметната на една страна за да прикрива плешивото теме. От няколко месеца се беше сдобил с холивудска усмивка, зъботехничката му беше направила най-снежно белите кастанети на света, устата му с тях се превърна в нещо средно между жребец подушил кобила и машинка за трошене на орехи.
Прякора Грипа дойде от навика му като се лепне за някой, разказвайки му безкрайните си истории, да не го пуска да си тръгне от „Барчето“. Често беше склонен да почерпи някоя и друга мастика, само и само да не загуби слушателя си.
Естествено Светулката, като негов най-добър слушател си беше изработил схема за муфтене – на най-интересната част от разказа, ставаше да си ходи....
Грипа беше добър човек, благ и усмихнат, той усмихнат винаги си е бил, но от едно време насам доста...
Другата негова особеност беше, че не пиеше, но това го знаеха само Светулката и Бай Герасим. Грипа винаги си взимаше голяма мастика или ракия със содичка, но никога не успяваше да я изпие. Участваше във всички наздравици, често вдигаше чашата си, но само топеше устните в нея. Алкохола не му понасяше, а и предпочиташе да е с бистър ум, ако се наложи.....
Доктора
Илиян завърши медицина, отиде в казармата, жена му го заряза. Когато една отпуска прибирайки се в апартамента си, усети тежка миризма на мърша се уплаши. В следвашия миг разбра всички истини накуп – Христина се беше изнесла и то доста отдавана, но не беше взела със себе си Чарли. Така че тригодишния сетер се беше разложил брутално, или тотално...
След казармата два месеца неможа да намери себе си, нито в дълите разходки, нито в любимите книги, нито в новите филми... После майка му почина и света опустя. Първата усмивка от много месеци се появи на устата му, когато се качваше по стълбичките на самолета за Камбоджа.
Там се пречупи, от човек способен да пише нежна поезия се превърна в човек ненавиждащ чувствата. От тих и вглъбен стана агресивен, започна да харесва болката. Харесваше му когато някой я изпитва, започна да му харесва и да я причинява..
Там откри и уискито и жълтите ку*ви....
Когато се прибра започва няколко пъти работа, но гледаше на работата си единствено като източник на пари за уиски, скоро спестяванията свършиха и мина на... на всичко – ракия, джин, мастика, водка.
Годините се търкаляха и Илиян намери своя пристан в Бърза помощ. Работата му допадна поради редица неща – работното време, на смени, даваше възможности за дълги запои, близките на пациентите често черпеха. Срещаше болката и смъртта ежедневно в най-натуралния им вид.
Илиян не понасяше когато близките на умрелия плачеха, караше им се и им казваше, че трябва да приемат смъртта и че нищо особено не се случило...
Освен плача и мрънкането Илиян не понасяше и пенсионерите на ъгъла на неговиа блок. Мразеше шляпането на картите и вбесяващите зарчета на таблата. Няколко пъти събуждайки се от алкохолна дрямка излизаше на балкона и крещеше - „Ше ви е*а майката нещастна, ше ви е*а, ше ви избия сичките до един....“ Харесваше му, че старчета уплашено се разотиваха.
Старшината
Старшната всъщност не беше старшина, пенсионира се като майор. За себе си говореше като Старшина и обичаше така да се обръщат към него. Работеше охрана в Бизнес парка. Реда и дисциплината бяха важните неща в живота, изискваше ги от всички и знаеше единствения метод, според него, да ги налага – „Два шамара и че влезе у ред“
След работа Старшината се отбиваше в бирария „Кестен“. Всеки ден в 19.30 сядаше на първата маса пред бара. Това беше неговата маса. Нейните преимущества бяха безброй – там седеше управителя, който, ако имаше няква нужда от помощ се обръщаше към Старшината, после черпеше биричка. Когато го няма управителя можеше да се бъзика с барманчетата, щото е приятел на управителя. Поради същата причина сервитьорките слушаха дебелашките му шеги. Когато имаше клиенти, които чакат поръчка за вкъщи сядаха на първата маса, Старшината подвикваше да не се мотат в кухнята и да опаковат хубаво храната, естествено очаквайки некоя биричка...
В 10.30 си тръваше от нерагламентираното си работно място, придавайки си важност питаше сервитьорките дали нямат някои проблемен клиент, щото Страшината, че го вкара у ред...
28 септември
На Светулката му беше криво, че цял ден загуби в „Брумата“ и неможаха да му дадат изравнителната сметка. От спирката направо отиде в барчето. Нямаше го Грипа, нямаше го и Бай Герасим. Зад тезгяха беше нямото момче от съседния вход, което на всичкото отгоре не искаше да му сипе ракия. Светулката сам си сипа и пусна монетите в чинийката, седна отвън и отпи жадно. След десетина минути се появи Бай Герасим, пременен, с костюм и вратовръзка, като лигавник. Обясни, че затваря, защото отивал на годеж на малкия си син.
След минута се появи Грипа, приседна до Светулката, а като разбра каква е работата с усмивка и дълги пожелания честити на Бай Герасим, който за да не си измачка костюма даваше указания на нямото момче как да прибира масите.
Грипа и Герасим станаха и с бавна походка завиха зад ъгъла на блока. Със същата бавна походка продължиха, пресякоха булеварда и без да са се уговаряли краката им сами ги заведоха в бирария „Кестен“
Бирарията беше вече пълна, на повечето маси клиентите вечеряха, Грипа и Светулката се почудиха къде да седнат, но барманчето им кимна с ръка към първата маса. Поръчаха си и Светулката взе да разказва перипетиите си от деня, преди Грипа да е взел думата.
Старшината влизайки през вратата на бирария „Кестен“ първото, което видя, бяха двамата на неговата маса. Настани се при тях, поздрави поименно целия персонал и започна да слуша разговора на натрапниците. След втората бира започна да прави коментари и вметки.
Старшината напипа болните места на двмата и започна да ги провокира, след час Светулката беше разкопчал още едно копче от ризата си и се тупаше в косматите гърди.
Светулката - „Той на мене ше ми говори за работа, кой си ти бе алонкоолу бе, аз имам триесе години под земята бе, с тия две ръце една планина съм изкопал...“
Старшината - „Ако не беха комунистите, къде щеше да си сега бе, още щеше да пасеш овцете.“
Грипа - „Абе има Господ за всеки, на всеки му е отредена работа“
Старшината - „Така е, ама вас ви хрантути държавата, цел ден да пиете“
Светулката - „Тоя не може да вдене, че аз съм си изработил мойто, вас военните ви е хрантутила държавата, щото за пет стотинки работа не сте свършили..."
Времето летеше с него и ракиите на Светулката, Старшината си остана с двете бири и облизваше пресъхналите си от говорене устни, обземаше го яд, че тия двамата бяха разрушили подредения му свят. Грипа се опитваше да баланисира, но се страхуваше, виждаше че Страшината е агресивен и си търси повод да се заяжда, но го беше яд и на Светулката, че се напи и отговаря на всяка провокация. На шестата ракия Светулката си говореше сам и псуваше ядно.
Старшината си тръгна, Светулката плати сметка с помоща на Грипа и пак с негова помощ излезнаха заедно от заведението.
Вървяха в тъмното и се спъваха, Светулката продължаваше да псува целио свет, а Грипа да го държи да не падне.
Нито един от двамата не разбра какво стана, нещо изсвистя покрай ухото на Грипа и се спря в главата на Светулката, после още два пъти много бързо. Светулката се свлече, а Грипа видя отдалечаващия се гръб на Старшината, които мърмореше - „Ше псува той, едно време лагери имаше за тия....“
Грипа се наведе, видя кръвта по главата на своя другар и му прилоша. Огледа се и тръгна към спирката, там помоли едно момиче да се обади на Бърза помощ и веднага се върна при Светулката, който нито светеше, нито мърдаше.
След десет минути Светулката, прояви признаци за живот, взе да пъшка, да плюе и едва разбираемо да псува. Когато доиде линейката го завари седнал с окърваени ръце и ридаещ.
Грипа се суетеше и се опитваше да обясни какво се случило.
Доктора попита рязко:
- Кво му е на тоя бе?
- Един от оная кръчма дойде с един винкел...
- Кажи му да спре да циври, да не го накарам аз....
Грипа се взря в лицето на Доктора и промълви:
- Аз те знам тебе, ти си оня ненормалния...
Не можа да изговори последната гласна, защото получи смаразяващ ъперкът от който седна земята. След това силните ръце на Доктора го зграбчиха, вдигнаха го и в секундата в която се олюляваше получи нов удар в корема, след него имаше още но Грипа нез наеше...
Когато се освестиха Грипа и Светулката бяха под навеса на спирката, наоколо имаше хора, в лицата им се отразяваше светлината от полицейската лампа.
Червендалест и дебеловрат полицай се приближи и пита:
- Кво стана бе? Кой ви би?
Светулката дигаше рамене и мърмореше несвързано. Грипа вдигна ръка и посочи Доктора.
Сред сейрджиите се понесе тих смях и шушукане...
Полицая се приближи с усмивка до Доктора:
- Кво да ги праим тия двамата?
- Да ги караме в изтрезвителното, напили се и се сбили, дее*а алкохолиците... - каза Доктора и си дръпна от цигарата.
5
Прабългарската история... Завета на Кубрат...
Фанагория 659 година.
Столицата на прабългарите кипеше от приготовления. Великия хан Кубрат щеше да издадава официално своя «Завет към синовете» All Rights Reserved (Ол райтс ризървд – тъй да са каже). За тая цел в Фанагория бяха дошли журналисти от Византия с наскоро изобретения компютър с каменни перфокарти – служеше им да си водят записките. Също така индианци от Северна Америка (на тях по-късно конкистадорите им затвориха бизнеса, при това вандалски) и затова не останаха писмени свидетелства. Също така имаше представители на шоу-бизнеса от Африка, но тях впоследствие ги изядоха съплеменници. Имаше някви журналисти хуни, които казваха, че всичко ще запомнят понеже не можеха да пишат и арабски хронисти, които нищо не записаха понеже бяха с харемите си.
Между другото трябва да кажем няколко думи за главните герои в завета, който готвеше Кубрат.
Хан Кубрат беше нещо като смесица от Тодор Живков, Никита Хручшов, Наполеон, Арнолд Шварценегер, габровец, Юлий Цезар, Батман, Спайдърмен и Леонсио от «Робинята Изаура». Толкоз беше велик, умен и талантлив. Баща му бил умен и го пратил да следва във Византия на държавна стипендия. Там той успял да отклони държавни византийски пари и след туй да ги използва за създаването на държавата си. С това влезе по-късно в Книгата на Гинес с рекорда си «Прецакване на византиец» - никой не можа да повтори номера му. Беше се сдушил с бъдещия византийски император Ираклий, с който се бяха запознали след пиян купон в Константинополски рок клуб. Докато следваше изобрети ракията и заради нея византийския император много го ценеше. Бая тарикат трябваше да си, че да се сприятелиш с византиец по онова време, а пък с императора да не говорим. Във Византия Кубрат се научи на всички държавни тарикатлъци. Как да вдигнеш данъците без да предизвикаш народен бунт, как да продаваш на чукчите хладилници (макар още никой да не знаеше какво е това), как да наложиш акциз на ракията без държавен монопол, как да продаваш на негри византийски лосион против изгаряне, как да говориш истината повече от 2 минути (за византиец това беше свръхизкуство), как да продадеш нещо на еврей за повече от 2 лева, как да накараш циганин да работи. За усвояването на последното умение Кубрат получи докторска степен. След като получи така всички свои умения, император Ираклий го постави пред изпит да изнасили шампионката на Китайската империя по кунг фу, която между другото не беше против. След като извърши това благородно дело, императора го благослови и изпрати. Кубрат си дигна дисагите и тръгна по тайгите да дири прабългарските племена. След като ги намери обеща им ГОЛЯМ КЕЛЕПИР и безплатни пари и поради природната гениалност на прабългарите, те не мислиха дълго и се съгласиха да ги води. И тъй Кубрат основа Велика България, което официално бе прието за основаването на Европейския Съюз (ЕС). След това Кубрат получи Нобелова награда за това, че накара българските племена да мислят еднакво и да имат единно мнение, макар учените от БАН да го обвиняваха в зомбиране на нацията и след научното им изследване, което доказа, че дори 5-ма българи като се съберат не могат да бъдат единни. Също Кубрат забрани футбола и най-вече отборите на ЦСКА и Левски, който предизвикваха безредици и омраза сред оногундурите и кутригурите, освен това замърсяваха с шлюпки от семки Фанагория. След като хазарите чуха какво е направил Кубрат с китайската шампионка си сложиха нагъзници и тържествено обявиха, че никога няма да нападат България поне докато Кубрат е жив. Поради тези причини учените от БАН смятат, че вероятно ако е имало хазарски нападения над Велика България те са били от хазарските с*кс малцинства. И тъй Кубрат мъдро управляваше ЕС тоест Велика България, въртеше търговийка с Византия, като поради дружбата с Ираклий византийските търговци лъжеха българите като им продаваха примерно 1 кг олио с разлика не повече от 300 грама на килограм по-малко. Това беше голям политически успех и престиж на Кубрат. До тогава беше нечувано византиец да лъже тъй малко, дори Римският папа прати хвалебствено писмо до Кубрат. След като чуха за това евреите обявиха, че са българи, понеже и те не можеха да съперничат с византийския тарикатлък. За допълнително скрепяване на племенната нация, Кубрат за една нощ влезе в юртите (палатките) на най-с*ксапилните и едрогърди прабългарки от 5-те български племена, носителки на титлите «Мис Оногондурка» (и така нататък) и те му родиха 5 сина. Учени от БАН доказаха, че Кубрат е имал синове и от китайската шампионка по кунг фу, един от които е народния герой Хон Гил Дон, а останалите са прародители на Брус Ли и Джеки Чан. Синовете на Кубрат растяха мъдри, умни, силни, красиви и справедливи като византийски цигани от еврейски произход.
Време е и за няколко думи за синовете на Кубрат.
Големият син Баян ходеше като мечка и сумтеше като прасе. Бая тъп беше ама много силен и последователен. Изпълняваше всички думи на дъртия Кубрат, е с малки изключения. Имаше познания по география – смяташе, че хазарите са роднини на баба Яга, понеже баща му от малък говореше за тях и все гадни работи и бая страшни.
Втория син Котраг беше типичен селски тарикат и пазарен Бай Ганьо. Не случайно по-късно на Волжска България так добре и вървеше търговията. От малък без да знае Кубрат малкия Котрагчо беше завъртял бизнес на пазара в Фанагория, така, че като стана на 20 години вече имаше 50 сергии и 8 големи Универсални палатки и всичко това от нулата. Продаваше най-различни работи, добре вървяха дъвките «Турбокон» с картинки на коне които сам рисуваше от малък. Продаваше китайски каруци, които обаче бързо се чупеха. Поради тая причина Кубрат наложи вето за конете, които Котраг почна да внася от Китай и забрани търговията с тях. Китайските коне бяха малки, жълти, мършави и умираха насред пътя. Но този неуспех не отчая Котрагчо.
Той пръв в Българската история завъртя бизнеса с мускали и розово масло, учените от БАН доказаха, че е прародител на Бай Ганьо. Много екзотичен беше с*ксшопа му където за пръв път представи на света презерватив от бамбукови листа и афродизиак от доматено пюре и конска пача. Накрая така задобря, че продаде и пръчките на Кубрат за завета, но за това по надолу.
Третият син Аспарух беше екшън герой и културист. Пиеше византийски протеин от соя макар, че беше отврат на вкус. Май беше христианин ама имаше собствени разбирания и говореше, че Рая бил някъде между Черно море и Дунав. Беше също така шампион на Фанагория по канадска борба и баща му възлагаше на него големи надежди. Хората разказваха, че в една битка с хазарите след като преял с соев протеин така пръднал, че паднали 500 хазари за 1 секунда. По тая причина го обявиха за народен герой и изобретател на газовото оръжие, но при една среща с масмедийте случайно така бе пръднал, че после не останало кой да напише това и затова не се знаеше. Имаше спречквания с Котраг понеже оня тарикат като заспал един ден Аспарухчо го сложил в кашон, опаковал кашона и го занесъл на пазара. Там се опитал да го продаде на византийски търговци като «супероръжието» с което Византия да победи шибаните араби. И поради тея причини беше бая популярен сред народа. Освен това обичаше и иогурт, който после патентова като кисело мляко. След като заплашил бактерийте от вида «Лактарикус булгарикус» с газово отравяне, те се съгласили да живеят само в района на Стара Планина. След това ги продаваше стабилно на французите от област Данон и на японски самураи срещу закалени катани (японски мечове) и телевизори Сони, но това е друга история.
Четвъртия син Кубер беше малко чалнат и си падаше грандоман. Смяташе, че дядо му е Александър Македонски и затуй като умря дъртия си вдигна дисагите и отиде към Македония. Абе беше си типичен шоп – изобрети Шопската салата, те по принцип синовете на Кубрат си падаха изобретатели. Някои му викаха Кувер понеже си падаше по аварски ку*ви.
Петият син Алцек и той си падаше главозамаян. Когато бе на 15 батко му Котраг беше реши да заработи на него и го заведе при една шаманка, която Котраг се опитваше да продюсира в Фанагория. Там тя му гледа на кумис и му предсказа, че ще стане Цезар. Тя всъщност каза Дуло ша стане Цезар, ама нали си беше глупава врачка. Алцекчо така се шашна, че и даде всичките си византийски драхми, прабългарски левове и индиански долари. Освен това подари на брат си любимия си кон от порода «Порше», който Кубрат му бе подарил. Котрагчо потриваше доволно мазните си ръчички, а Алцек след като гледа няколко филма за Римската империя в Народния театър във Фанагория съвсем се главозамая от мечти. Почна да работи като гастърбайтар във Фанагория, стана снабдител на баклава за Котраг, сдуши се с някви византийски градинари и продаваше евтина соя на Аспарух. Всичко това за да заработи кинти за пътуване до Италия. Почна да носи доспехи от Долче и Габана, през 661 година отиде на ескурзия в Милано като се върна с много бутикови стоки, които бе купил на разпродажба: римски саби, кожени садо-мазо дрешки, венци от тенекия, свещени гъски от породата на тия дето спасили Рим и все такива култови неща. Като видя редките стоки Котраг много му завидя, предложи му място на вицепрезидент в сергийната си корпорация и му подари любимите си цървули. Като умря Кубрат Алцек плю на всичко вдигна си парцалите, взе племето си и отиде в Италия при лангобардите. Обаче се оказа, че врачката малко се объркала и Цезар стана племенника му Тервел – пък и то далеч от Рим. Котраг обикновено не даваше гаранция на стоката си.
И тъй дуйде големия ден и Кубрат събра синовете в оперната зала на Двореца си в Фанагория. Индианските журналисти бяха насядали и ядаха пуканки и пиеха конска кола. Византийските гледаха лукаво и се чудеха какво да откраднат ако им падне, ако не да вземат на муфта. Кубрат изръмжа:
«Баяне говедо такова ила тука».
Батбаян излезе наперен, погледна с насмешка по-малките си братя и тихо им каза: «Видяхте ли бе дришльовци».
Котраг между другото се опитваше да продаде на византийците рекламните права за хроникиране на събитието. Кубер се възмути и му викна:
« Ке ти дарим е’днааа».
Кубрат се поуригна и замери с парче баклава Котраг, който се успокои временно. След това каза:
«Дайте ми едно копие».
Оказа се, че няма. Тук услужливия Котраг предложи да му продаде едно. Кубрат изръмжа:
« Ти си игати циганина, кой е башта ти бе башибозук такъв».
Наложи се Кубрат да купи копия от сина си. Тук византийските папараци отбелязаха, че това е първия път в историята когато се споменава думата «циганин». Това даде основания да смятат циганите за българи и 10 века по-късно ООН да нареди България да даде политическо убежище на циганите. Кубрат взе копието и го даде на Батбаян.
«На, я сега го счупи».
Като чу това Аспарух излезе напред, скъса си ризата и каза:
« Шшш тате аз съм най-як дай на мене».
Баян го изгледа кръвнишки ала Кубрат не му даде. След туй Алцек излезе и каза:
«Аз като бъдещ Римски император на мен се пада тая чест».
Кубрат хвана един чироз и го замери. Котраг се реши и викна:
«Ааа шшш аз съм спонсора на туй предприятие и затуй аз трябва да строша сопата иначе ще изтегля инвестицийте си».
Кубрат не издържа хвана един буркан с прабългарска лютеница и подгони Котраг.
«Койта й учил да пикайш бе маскара»
- ревеше Кубрат и накрая разби буркана в главата на Котраг, който беше повече зает с финансовите загуби от разбития буркан, отколкото с цицината на главата си голяма като цицка на негърка.
Като се успокоиха всички, Баян хвана сопата сиреч копието и го строши. Залата избухна в аплодименти, само няколко византиеца освиркваха. След като Баян даде интервю на арабските летописци шоуто продължи.
«А сига взими тоя сноп от прабългарски тояги, будала такъв» - изрева Кубрат и взе сноп от копия. Като застана така с тях накара да го фотографират византийските художници за да запечатлят момента. Около 5 часа им трябваше за да нарисуват картината с престижни бои на Кодак при което част от гостите се попикаха, а други захъркаха.
« А сега счупи го» - ревна Кубрат.
Всичките 594 гости в залата затаиха дъх. Баян хвана снопа, изръмжа като мечка–стръвница, напъна се, пръдна при което Аспарух извика «давай брат ми» и счупи снопа от сопи.
Кубрат си глътна езика, Аспарух почна да цъка и да си проверява бицепсите, Котраг обяви фалит, Алцек изпсува: «мама ти римска…за папата няма да говоря», а останалите гости не знаеха какво и да мислят.
След като стоя като ударен от гръм 10 минути Кубрат викна:
«Баяне ти си егати простака…» - и млъкна затревожен и замислен за бъдещето на страната си.
Продължение следва.
42