Вицове за Марийка
В тази категория има 1296 вица, разпределени в 87 под-страници.
- Иванчо, защо с Марийка имате едни и същи грешки?
- Защото имаме една и съща учителка, госпожа!
- Мамо, довечера Марийка ще дойде в нас, да гледаме филм.
- Иванчо, смени си чаршафите, да не вземе момичето да забременее!
- Марийке, слизай от черешата!
- Нема, оти че искаш да ме чукаш!
- Обещавам, нема да искам!
- Па, тогава оти да слизам?!
Иванчо решава кръстословица.
- Марийке, какво и трябва на една бена, за да е щастлива?
- Любов, внимание, цветя...
- Има място само за 3 букви.
Учителката:
- Деца, какви звуци запомнихте от вчерашната екскурзия във фермата?
Петърчо:
- Муууу!
Марийка:
- Беее!
Стоянчо:
- Кудкудяк!
Иванчо:
- Ей, слез от трактора бе келеш!
Учителят пише забележка в бележника на Марийка: "Много говори!"
На другия ден тя го връща и той чете: "Да бяхте чули майка и!"
Четиригодишната Марийка застава насред детската площадката и започва да пищи. Баща и:
- Какво има сега?
Марийка:
- Нищо.
Баща и:
- Ех, толкова приличаш на майка си...
Учителката пита:
- Иванчо, какво е "идеалната жена"?
Иванчо отговаря:
- Тази, която мисли като мама, изглежда като Марийка и готви като баба!
Учителката се усмихва:
- А "идеалният мъж"?
Иванчо:
- Този, който може да изтърпи такава жена!
Спор между Иванчо и Марийка:
- Аз имам 7 топчета, Миме!!!
- Аз пък имам 10 лева, Иванчо!!!
- Аз пък имам брат на 25 години, Миме!!!
- Аз пък имам баща който е полицай, Иванчо!!!
Иванчо ядосано си отворил слипчето и казал:
- Ти пък нямаш такова като моето, Миме!!!
- Аз нямам като твоето, но с моето котенце мога да имам колкото си поискам като твоето, Иванчо!!!
Иванчо се прибира и намира жена си Марийка обляна в сълзи.
- Какво има, скъпа?
- Майка ти ме обиди ужасно!
- Как може да те е обидила, след като е на почивка на другия край на света?!
- Тази сутрин пристигна писмо, адресирано до теб. От любопитство го отворих...
- И какво?
- В края на писмото пишеше: "PS Скъпа Марийке, като прочетеш писмото, не забравяй да го дадеш на сина ми!"
Марийка от Габрово инструктира Иванчо:
- Утре родителите ми отиват на театър и ти можеш дойдеш у нас, става ли?
- А как да разбера, че наистина вече са тръгнали?
- Ти ще дойдеш пред нас и когато родителите ми излязат, аз ще хвърля 1 левче на тротоара. Когато чуеш, че падне, значи съм сама и можеш да дойдеш...
В уречената вечер Марийка хвърля левче през прозореца и започва чака. Чака, чака, но Иванчо го няма. Изгаряща от нетърпение, тя тича надолу и го вижда да търси нещо по земята.
- Защо не се качваш?
- Търся левчето...
- Глупако, аз го завързах за конец и го издърпах отново горе!
Марийка пита майка си:
- Мамо, когато се прави любов кой забременява?
- Как кой? Този, който е отдолу!
- Тогава Иванчо е жив зян!
Иванчо към Марийка:
- Марийке, син или дъщеря искаше?
- Просто исках да си завържа обувките...
Иванчо и Марийка, като малки, си играели на двора.
Иванчо:
- Аз имам камионче!
Марийка:
- Аз имам кукла!
Иванчо:
- Аз имам часовник!
Марийка:
- Аз имам гривна!
Иванчо помислил малко и си свалил гащите...
- Аз имам пишка!
Марийка:
- Мамооо, Иванчо има пишка и аз искааам...
- Не плачи дъще, като пораснеш ще имаш много, а Иванчо само една.
Учителката по история след началото на часа:
- Днес ще правим преговор. Писмен или устен да бъде?
- Устен.
- Такааа... кой ще каже заааа... кой е превзел Константинопол!
Мълчание.
- Петре?
- Не съм аз госпожо! Със Симо и Мишо цял ден бяхме заедно!
- Значи и тях да не питам?
- Кирчо?
- Не съм и аз! Ма що все аз, ма учителко? Кой му взели нещо - все мене нарочват...
- Марийке?
- И аз, такова с Иванчо...
- Този не е, другите не са... кой е?...
Мълчание.
Учителката вече гледа извън себе си. Затръшва вратата след себе си и връхлита в кабинета на директора, където е и Герова - колежка по български.
- Господин директор, питам учениците - "Кой е превзел Константинопол" - а, тея недорасляци, викат че не са те! И никой не казва кой е...
Герова:
- Ма що им верваш бе колежке, они тебеширите и гъбите изпокрадоа, та един Кон... ста... пол... такова ли?
Директора:
- Колежки, моля успокойте се, само това ни трябва още - в министерството да научат, че още нещо ни липсва.
