Вицове за Марийка
В тази категория има 1293 вица, разпределени в 87 под-страници.
Иванчо пита Марийка:
- Мариийке, ти обичаш ли животните?
- Да!
- А защо биеш катерицата тогава?
Учителката казва на учениците да измислят по едно изречение в рима. Марийка първа вдига ръка:
- Скочих в реката и си намокрих краката.
- Браво, Марийке! - приветства я учителката. Някой друг?
Иванчо вдига ръка. Учителката със свито сърце го вдига...
- Скочих в кацата със саламура и си намокрих...
Учителката позеленява.
- ...краката! - довършва Иванчо.
Учителката въздъхва облекчено, че е спестил срашната простотия и недоумяващо пита:
- Няма рима?!
- Ами няма, госпожо, малко беше саламурата...
Поздрав за Катя - диабета ... с песента "Бонбони"
Гошо - куция ... с песента "спри ме"
Иво - кривогледия ... с песента "палаво око"
Пешо - затворника ... с песента "четири стени"
Мишо - паркинсона ... с песента "те карам да вибрирраш"
Дими - двуличния ... с песента "моето друго аз"
Пешо - лъжеца ... с песента "кажи честно"
Марийка - вдовицата ... с песента "след раздялата"
Дими - миризливия ... с песента "стои далече"
Дидо - дебелия ... с песента "тяло пречиш ми"
грозната Бети ... с песента "умна и красива"
Иван куция ... с песента "към тебе тичам"
Гошо - немия ... с песента "така ми говори"
Жоро-байпаса ... с песента "Ти нямаш сърце"
Иван - астмата ... с песента "Дишай"
Иванчо пита баща си:
- Тате, какво е виртуален с*кс?
Бащата се обърнал към приятелката на Иванчо;
- Марийке, ти би ли си легнала с един негър за 10 000?
- Еми да, защо не?
После се обърнал към жена си:
- Булке, ти би ли спала с негър за 10 000?
- Разбира се.
Накрая се обърнал към баща си:
- Тате, би ли дал на негър да те бодне отзаде за 10 000?
- Еми с тая пенсия, що не?
Бащата погледнал Иванчо, хванал го за рамото и прошепнал:
- Ето това е виртуален с*кс. Виртуално имаме 30 бона, а реално имаме 2 к*рви и един дърт пед*раст!
Шофьор пътува на дълъг курс. Край шосето циганка-гледачка маха за автостоп. Човека си мисли:
- Да я кача - ще иска да ми гледа, ще ми надуе главата. Да не я кача - може да ме прокълне... Я по-добре да я взема, пък нека си говори.
Спрял. Качила се циганката.
- Ех, добър човек си ти! Златно сърце носиш, диамантено... Дай да ти гледам!
- Не! Каквото е било - вече го знам. Какво ще бъде - ще разбера!
- Тогава три истини да ти кажа, искаш ли?
- Това може...
- Първата истина - Луната свети, но не грее. Истина ли е?
- Истина е.
- Втората истина - Козела с брадата си не бреца. Истина ли е?
- Истина е.
- Третата истина - Жена ти Марийка при съседа Пешо ходи!
- Ааа, това вече не е истина! Не може да бъде! Не го вярвам!
- Ако искаш вярваш, ако не искаш - не вярваш...
Извършил си курса човекът, прибира се вкъщи, жена му Марийка веднага нарежда масата, бутилка поднася - весела, усмихната... Хапнали, пийнали, взел да разказва мъжа как му е минал деня, какво му е дрънкала гледачката. Казал първата истина - Марийка веднага:
- Ах, истината ти е казала!
Казал втората.
- И това е самата истина!
- А третата истина Миме, няма да ти я кажа!
Заработило женското любопитство, замрънкала, заврънкала - кажи, та кажи!
- Ми, на съседа Пешо му е ей такъв - мъъъничък.
- Еее, това съвсем не е истина!
- Излез, подъл страхливецо! Стани и се бий!
- Марийке, престани да ми крещиш в гащите. Изобщо не е възбуждащо.
- Иванчо, хайде да си играем на доктор и медицинска сестра.
- Не, Марийке, за тия заплати не си заслужава...
На Иванчо му купили нов мотор. Решил да се похвали на Марийка и ѝ предложил да я повози. Излезли извън селото по черните пътища и не щеш ли завалял дъжд. Скрили се в една плевня да изчакат дъжда да спре.
- Мале Иванчоо - рекла Марийка - сега както сме сами в тази плевняааа...
- Не се притеснявай ма, Марийке! Спира дъжда, качвам те на моторчето и те карам у вас!
- А бе, както сме сами в тази плевня, на това меко сенце...
- Ама не се притеснявай, Марийке! Спира дъжда, качвам те на моторчето и те карам у вас.
- А бе, ако легнем на това меко сенце - знаеш ли какво ще стане?
- Марийке, казах ти не се притеснявай. Спира дъжда и те карам у вас.
Спрял дъжда, качили се на моторчето и потеглили към селото. Като наближили Иванчо спрял и казал:
- Марийке, да вземеш да слезеш, че като ни видят заедно след този дъжд да се прибираме, кой знае какво ще си помислят...
- Какво да си помислят Иванчо? Две п*тки на един мотор, какво има да му мислят!
Учителката към учениците:
- Деца дайте пример за тежък предмет?
- Камък. - рекла Марийка
- Браво! Друг?
- Желязо!
- Добре! Някой друг?
- На дядо ми х*я! - провикнал се Иванчо.
- Кви глупости говориш? Как не те е срам? От къде на къде на дядо ти...
- Е как бе госпожо, всички жени от селото са опитвали да го вдигнат, но все не могат...
Марийка отиде на среща с мъж от сайт за запознанства.
- С какво искате да започнем?
- С романтична вечеря.
- И как да свършим?
- Едновременно!
16-годишната Марийка казва на майка си:
- Мамо, не знам какво да правя... Когато съм с Иванчо в парка... и съм седнала в скута му... започвам да си мисля, че той е алкохолик... някаква бутилка от панталона му все ми се навира между краката... Та затова се чудя дали да се оженя за него?!
- Ожени се, миличка, ожени се... щото аз цял живот с баща ти... върху някаква ампулКа прекарах...
Марийка стяга багажа и обяснява на майка си, че ще ходи на излет за уикенда с Иванчо. Майка ѝ, която добре познава Иванчо, върви подире ѝ и нарежда:
- Слушай, каквото ѝ да ти каже Иванчо, ще отговаряш "Не бива!"
Връща се Марийка след два дни и майка й още от вратата пита:
- Какво стана?
- Какво, какво? С твойто "Не бива" Иванчо цяла нощ ми го набива!
- Защо, как така? Нали ти казах какво да правиш!
- Ами хапнахме, пийнахме и си легнахме. Аз на едното легло Иванчо на другото. Въртя се и не мога да заспя. Иванчо също и ми вика: "Марийке, аз не мога да спя, ти не можеш да спиш. Бива ли така?" Отговарям "Не бива."
Той пак: "Аз в едното креватче, ти в другото. Бива ли така?" Аз: "Не бива." Той: "Ама аз без пижама, а ти с нощница. Бива ли така?" Аз: "Не бива." "Ама бива ли аз без гащи, а ти с гащи?" "Естествено, че не бива и така..."
Учителят пише забележка в бележника на Марийка:
- "Много говори!"
На другия ден тя го връща и той чете:
- "Да бяхте чули майка ѝ!"
В училище. Урок по български.
- Деца, днес ще се научим как се делят някои думи на срички. Ще ви попитам какво работят бащите ви и какво биха подарили, ако са тук.
Анка:
- Моят баща е аптекар. Ап-те-кар. Ако беше тук, щеше да ни подари полезни витамини.
Марийка:
- Моят баща е хлебар. Хле-бар. Ако беше тук щеше да ни подари по едно вкусно, горещо хлебче.
Тошко:
- Моят баща е чето... сшето... чтето...
Учителката:
- Тошко, седни, успокой се, и ще ни кажеш по-късно.
Иванчо:
- Моят баща е букмейкър. Бук-мей-кър. Ако беше тук щеше да заложи 20:1, че Тошко няма да може да каже "счетоводител!"
Иванчо и Марийка били на един чин и по време на часа Марийка почнала да вика:
– Госпожо, госпожо, Иванчо има в джоба си жаба!
– Иванчо, я ела тук! – извикала учителката.
– Я да видя къде е тая жаба.
Иванчо ѝ показал джоба си и учителката бръкнала и в момента, в който бръкнала, извадила ръката си и извикала:
– Уййй !
Иванчо казал:
– Уй я, уй! Жабата е в другия джоб!
