Вицове за кухня
В тази категория има 1474 вица, разпределени в 99 под-страници.
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!
Инструкции и оказания върху продуктите:
Не питайте кой ги чете тия указания по разните му там продукти, а по-скоро кой ги пише. Ето и някой от нобеловите лауреати.
На сешоар: “Не ползвайте докато спите.” (еб*си, това ми е единственото останало време да си суша косата)
На пакетче чипс: “Спечелете много награди. Покупка не е необходима. Повече информация в пакета.” (специална оферта за чораджиите)
На луксозен сапун: “Упътване: Използвайте като обикновен сапун” (дано да не ви е първия сапун)
На кутия със замразена храна. “Указания за употреба: Размразете.” (ммммммммм, хитро)
На пакетиран десерт (напечатано на дъното): “Не обръщайте” (късно, късно)
На полуготов пудинг: “Продуктът ще бъде горещ след загряването” (не думай)
На ютия: “Не гладете дрехите върху тялото” (въпреки че спестява време)
На детски сироп против кашлица: “Не карайте кола и не работете с машини след използвенито на лекарството” (мдаа, ще можем жестоко да снижим броя на строителните инциденти ако разкараме тия 5 годишни пишлемета от багерите)
На хапчета за сън: “Внимание: Може да предизвика състояние на сънливост” (НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ)
На опаковки с коледни светлини: “За употреба само в помещения и извън тях” (а къде не може?)
На кухненски робот: “Да не се ползва за другата цел” (тука вече неам думи)
На пакет с ядки: “Внимание: съдържа ядки” (ще го има и в новините)
На пакет с ядки: “Инструкция: Отворете пакета. Яжте ядки.” (Дишайте. Издишайте.)
На детски костюм Супермен: “Носенето на този костюм не ви позволява да летите.” (върнете ни парите)
На моторна резачка: “Не се опитвайте да спрете резачката с ръце или гениталии” (значи е имало опити)
Вземете от хладилника 10 яйца, оставете седемте здрави на масата, сега изтрийте пода и следващия път бъдете по внимателни.
Вземете голяма купа разбийте в ръба й яйцата и изсипете тяхното съдържимо в купата.
Изчистете масата и столовете от жълтъците, бъдете внимателни.
И така, имаме 5 жълтъка в купата. Сега вземете миксер, сложете му накрайниците за бъркане и разбийте жълтъците - нищо, пробвайте пак да поставите накрайниците...
Сега разбивайте. Измийте си лицето, шията ръцете и гърба, махнете жълтъка от ушите. И тъй сега имаме в купата 2 разбити желтъка, колкото и са ни необходими за пая.
Сега облепете стените и прозорците на кухнятя с вестници, покрийте мебелите с някакви стари тъкани...
Време е да добавим брашното, сипете в чаша 200 грама, изсипете чашата в купата при жълтъците, останалите 800 грама внимателно съберете и върнете в пакета. След като се убедите че стените и прозорците са наистина добре облепени, започнете разбиването на сместа.
Вземете душ.
Вземете 4 големи ябълки и остър нож, предварително изтичайте до аптеката за йод, пластир и бинт. Време е да пристъпим към чистенето на ябълките, обработете палеца с йод и го бинтовайте. Нарежете ябълките на кубчета и помнете че са ни необходими 2 ябулки, така, че в процеса на приготвянето може да изядете само половината, така че обработете с йод показалеца и средния пръст и ги бинтовайте.
Единствената останала и вече нарязана на ленти ябълка я прибавете в купата. Останалите ги съберете от земята и ги изхвърлете.
Разбърквайте отново с миксера, измийте хладилника, защото ако засъхне се мие трудно. Сега изсипете готовата смес в леко намазана с олио тава и я сложете във фурната. Почакайте час и ако няма видими промени включете фурната. Като се събудите не звънете в пожарната, а отворете прозорците и фурната.
След всичко преживяно идете в близката кръчма.
- Защо толкова много блондинки си мият косите на кухненската мивка?
- Защото там се мият зеленчуците.
Вечер. Пред телевизора седи американско семейство: майката, бащата, сина на осем години и на година бебе. Бащата станал за малко до кухнята, майката до банята. В този момент бебето казва:
- Mother... Mother...
Големия му брат вика:
- Тате, тате, чу ли? Джони току-що каза половин дума!
Доктор Уотсън се срещнал със стари приятели и решили да пийнат, за да полеят срещата.
Унесени в спомени, се натряскали здраво и решили да хванат баскервилското куче и да го изнасилят. Речено-сторено, отишли в блатото, хванали баскервилското куче и го изнасилили.
На другата сутрин го цепи яко главата, слиза в кухнята да пие кафе, а там го чака Шерлок Холмс
- Драги Холмс, няма да повярваш какво правих снощи...
- Срещнал си стари приятели, напили сте се и сте ходили да изнасилите баскервилското куче.
- Холмс, ти ме изумяваш. Как разбра?
- Да си виждал куче да пуши лула, идиот такъв?
Младеж отива за първи път на гости у гаджето си. Докато я чака той обикаля из хола, разглежда разни неща. По едно време гледа някаква старинна ваза. Поглежда я, надниква вътре, гледа нещо на дъното. Мушнал си ръката, а в това време девойката влиза в стаята.
- Само да проверя, какво е това на дъното на вазата... - оправдава се младежът.
- А, това е пепелта на моя дядо... /младежът бързо си изважда ръката и започва да я трие от панталона/ ...той, разбираш ли, много мрази да ходи до кухнята за пепелник.
Въпрос към психолог в списание за мъже:
- Какво да правя, ако жена ми постоянно се подава от вратата на кухнята, и ми крещи докато гледам мач?
Отговор:
- Скъсете й веригата.
Един моряк бил на първия си презокеански курс. Траял месец-два, на третия вече не се стърпял и дръпнал боцмана.
- Абе, приятел, аз стисках, стисках, ама вече не се трае. Как решавате тука проблема със с*кса?
- Ами виж какво - отвърнал боцмана - Има един китаец долу, в кухнята, обаче... 300 долара.
- Чакай бе, защо 300? Много!
- Ами първо 150 за капитана, щото той тия педалските работи много-много не ги обича. После 100 и за мене, щото и аз тия работи не ги обичам. И по 25 за двама яки моряци да държат китаеца, щото и той тия педалските работи много-много не ги обича.
- Ало! Безпокои ви съседа отдолу. Бихте ли бил така добър да ми донесете тоалетна хартия, че съм в тоалетната, а хартията е свършила?
- Сам ли си у вас?
- Не, жената е в кухнята.
- Е, какво - не може ли да поискаш от жена си??!?
- Стеснявам се...
Прибрал се по-рано съпругът и гледа жена му я няма. Седнал на дивана и си пуснал телевизора. Погледал малко и звъннал по мобилния.
- Къде си, мила.
- В кухнята. Готвя. - отговорила тя.
- Ами, ха направи една салата и ми я донеси в хола, тогава.
Срещнали се двама приятели. Единият поканил другия да му гостува. В кухнята той предложил на госта си кафе. Включил същият печката и започнал да мести джезвето от котлон на котлон.
- Защо правиш така? - попитал госта
- Защото съм свързал печката долу със светофара...
Доктор Уотсън се срещнал със стари приятели и решили да пийнат, за да полеят срещата. Унесени в спомени, се натряскали здраво и решили да хванат баскервилското куче и да го изнасилят. Речено-сторено, отишли в блатото, хванали баскервилското куче и го изнасилили.
На другата сутрин го цепи яко главата, слиза в кухнята да пие кафе, а там го чака Шерлок Холмс
- Драги Холмс, няма да повярваш какво правих снощи...
- Срещнал си стари приятели, напили сте се и сте ходили да изнасилите баскервилското куче.
- Холмс, ти ме изумяваш. Как разбра?
- Да си виждал куче да пуши лула, идиот такъв?
Съпругът търси нещо в килера.
- Да знаеш къде е онази стара бракма? - провиква се той към жена си.
От кухнята се обажда тъщата:
- Може да съм бракма, обаче не съм стара!
Прибира се съпругът по късна доба и ляга. В леглото му лъснало некакво дупе и веднага се възползвал. След здравия с*кс, ожаднял и отишъл в кухнята да си налее нещо за пиене и се вцепенил, като видял жена си там да мие чиниите.
- Кой е в нашето легло? - попитал учудения съпруг.
- Ооо. Ти си се върнал? Майка ми е там. Беше уморена и й казах, че ще закъснееш, та тя легна в нашето легло.
Върнал се мъжът в спалнята и:
- Що не каза, че си ти бе, тъщо?
- Нали не си говорим...