Вицове за красиви
В тази категория има 2998 вица, разпределени в 200 под-страници.
- Уф, бе мечо! - въздъхна кифлата.
- Искам пластична операция!
- Ма, що? Ти всичко си имаш, муцко и си красива! - опита се да възрази спонсорът.
- Красива, да! - измърка тя.
- Ама, не съм пластична!
2
Уважаеми другарю генерален секретар,
Пишат Ви благодарните жители на града, в който бяхте неотдавна на работна визита. Наистина, Вие само три дни преди нея предупредихте нашите градски власти, че пристигате, но даже за тези три дена те успяха да свършат повече, отколкото за всичките години съветска власт.
Първо, бяха боядисани всички жилища откъм страната на улицата, по които се предполагаше, че ще минете. Но после някой каза, че обичате да се отклонявате от начертания маршрут. И нашите власти бяха принудени да боядисат и останалите жилища. Като така се стараха, че някои боядисаха заедно с прозорците.
Второ, всички улици до Вашето пристигане бяха осветени, асфалтирани, озеленени. В нощта преди пристигането Ви бяха изкопани 356 подлеза. В магазините се появиха продукти, които мислехме, че отдавна вече са вписани в Червената книга. Например консервите, които ние за последен път бяхме виждали преди 12 години, когато недалеч от нашия град в неутрални води потъна хладилен кораб, който возеше тези консерви за гладуващите в Африка.
Трето, строителите достроиха най накрая моста, за тържественото завършване на който рапортуваха още през миналата петилетка. И който, когато засвири оркестърът и комисията преряза лентата, се откачи от брега заедно с комисията.
Накрая, пътят от летището комсомолците изпрахосмучиха със собствените си прахосмукачки. А профсъюзните дейци преметоха гората около този път, боядисаха със свеж зелен цвят всички дървета и измиха с югославски шампоан всички паметници в града. При което паметникът на Менделеев беше измит толкова добре, че се оказа, че е паметник на Ломоносов.
Още повече, боейки се от Вашия гняв, много ръководители предадоха на държавата вилите си. В някои от тях тези дни се откриха детски ясли и градини. Те винаги толкова са липсвали на нашия град. А вилата на управляващия градския комитет беше преоборудвана за нова сграда на летището. Стреснаха се и се промениха към по-добро и другите наши ръководители. Доколкото всички знаят, че преди всичко в ръководителя Вие цените неговото лично мнение, нашите ръководители три дни заседаваха, изработвайки лично мнение на всеки от градския комитет. И го утвърждаваха после на заседание на областния комитет.
Всички, също така, знаят колко много разбирате от животновъдство. Затова се събра консилиум от научни работници по въпроса „Колко цицки има вимето на кравата“. Оказаха се четири, а не пет, съобразно която бройка се съставяше плана преди, когато пролетариатът беше изпратен на село да провежда колективизацията.
Разбира се, не мина и без произшествия. Например, в нощта преди Вашето пристигане бяха проведени, незнайно защо, учения по гражданска отбрана. Тъй като сигналът за тревога се повреди, а всички противогази се оказа, че работят само на издишване, а за всяко вдишване трябваше да се свалят, в 3 часа през нощта, след истеричния вик на началника на гражданската отбрана на града: „Внимание, ядрен взрив! Лягай!“ – всички побягнаха от домовете си и изпопадаха на земята, прикривайки лицата си с длани срещу лъчението и закопчавайки плътно всичките си копчета срещу радиацията. В резултат на това, половината население, очаквайки отбоя, закъсня за работа.
Също така беше пусната подаръчна книга за нашия град с четири снимки на нови постройки в града ни, а по-точно – единствената нова сграда, снимана от четири страни. Накрая тръгна слух, че във всички градове Вие обичате да посещавате музеи и да проверявате как се поддържат. Веднага, по заповед на завеждащия отдела за култура, който зае този пост веднага след завършването на техникума към тухларната фабрика, беше разрушена с багери старата и вехта къщичка, в която е живял Антон Павлович Чехов, а на нейно място беше построена нова къща, в която той също е живял. А на площадчето пред музея беше поставен паметник на Антон Павлович, който седи на пейка и с одобрение в очите чете Вашия доклад от последния пленум.
Но ние на тези грешки на нашите ръководители не се обиждаме. Разбираме ги колко им е трудно сега. Вие им казахте – трябва да бъдат личности, а инструкции и записки как да станат такива, не им дадохте. Казахте, че трябва да се преустроят, а срокове не им дадохте. И те въобще не могат да разберат кога трябва да Ви докладват, че са се преустроили предсрочно.
Още повече....Вие непрекъснато казвате, че трябва да се върви напред, а къде напред не обяснявате. А те самите не знаят. Разберете това, в града ни винаги е било така. Тези, които имаха наклонности към изкуствата, отидоха да работят в изкуството. Които имаха към науката – в науката. Които към производството – в производството. А тези, които в младостта си лентяйстваха и нямаха никакви способности, отидоха да работят в комсомола и в профсъюзите. И станаха ръководители на тези, които имаха способности, докато и при тях те не изчезнаха, благодарение на това ръководство.
С една дума – благодарим Ви за Вашето посещение. Нашият град стана красив, зелен, благоустроен! В съседните колхози започнаха да летят самолети. И беше, най-накрая, възстановена телефонната връзка с другите градове, която още немците прерязаха при отстъплението си.
Разбира се, след като си заминахте, от нашите магазини отново изчезнаха всички продукти. Но за времето, в което Вие бяхте при нас, ние се запасихме за три години напред. Затова много Ви молим, след три години пак елате. Вече ще се е обелила боята от жилищата ни, паметниците ще са се изцапали, отново мостът ще се е откъснал от брега, ще се народят нови деца. Ние разбираме, че сте много зает. Имате още много градове като нашия и всичките чакат на опашка за Вас. Затова, ако не можете да пристигнете, то само кажете на нашите власти, че идвате. И тогава ще бъдат принудени да свършат нещо и за народа.
Уважаеми другарю генерален секретар,
Много Ви молим, ако не Ви затруднява, нека някой от Вашите хора да пуска слух преди пристигането Ви, че Вие много обичате да ходите по жилищата и да проверявате има ли топла вода.
Много искаме да се изкъпем!
15
Определено, жените като цяло са по-красиви от мъжете... доказателство за това е, че тях в с*кс шопа ги продават цели!
6
Бабичка хукнала да пресече булевард в Монако. Естествено, свирене на спирачки и бабата попада под колелата на Мерцедес. В Мерцедеса се натриса Порше, в Поршето - Кадилак, в Кадилака - Ферари, във Ферарито - Бентли, а в Бентлито - Ламборджини. Изпълзява някак от Ламборджинито човек, изправя се, поглежда на цялата купчина от ламарини и замислено си казва:
- Мдааа, красиво си отиде бабето.
12
Красива мацка умира и попада в рая. На вратата пита свети Петър:
– Мъжът ми трябва да е тук, къде да го намеря, умря преди 10 години?
– Име?
– Иван Иванов.
– Тук има милиони такива. Нещо по-така?
– Амииии… Преди да умре, ми каза, че ако му изневеря след смъртта му, ще се обърне в гроба.
– А-а-а-а, Ванката Пумпала ли?
17
Английски лорд и съпругата му в купе на влака София - Русе:
- Скъпа моя, това е чудно красивото Искърско дефиле. Приготви се да видиш мястото, където преди тридесет години за първи път те видях и безумно се влюбих в прелестите ти - ти беше млада козарка и пишкаше горе на скалите. Не издържах на вълнуващата гледка и дръпнах внезапната спирачка. Заведох те в Англия, оженихме се и ето, вече тридесет години живеем щастливо, обградени от деца и внуци...
В това време стюардът на вагона минава, запалва осветлението и спуска завесите на прозорците.
- Ама, защо... искаме да гледаме тая чудна природа? - роптае лордът.
- Не може, следва грозна гледка, излагаща ни пред света. Преди тридесет години някакъв шантав английски лорд, видял млада козарка да пишка горе на скалите, дръпнал внезапната спирачка и се оженил за козарката. Оттогава, вече тридесет години, когато минават влакове през дефилето, горе е пълно с пикаещи козарки.
21
Самотна жена звъни в службата за компаньони:
- Имате ли силни мъже?
- Разбира се!
- А силни и красиви?
- Всичките са такива!
- А силни, красиви и стилни?
- Да!
- А от тези силни, красиви и стилни има ли такива, които дълго не свършват?
- Да!
- А има ли такива които дълго, дълго, дълго, дълго не свършват?!
- Имаме такъв, взимате ли го?
- Да! Давайте го!
След половин час се звъни на вратата. Тя отваря, а там стои силен и красив младеж с цветя, целият облечен в Кавали и Гучи, дори чорапите – Бриони и т. н.
Влизат в спалнята, тя ляга на кревата, а той в това време хвърля цветята и започва да къса всичко по себе си, костюма на парченца, ризата на парцали... а тя:
- КАКВО ПРАВИТЕ? ЗАЩО ТАКА КЪСАТЕ?
- ЗАЩОТО КОГАТО СВЪРША, ВСИЧКО ТОВА ЩЕ Е ИЗЛЯЗЛО ОТ МОДА!
11
Когато разглеждаш фотоалбум "Моето коте" на красиво момиче, надеждата не умира до последната снимка.
11
- Вие обвързана ли сте?
- Не.
- Е, как такава красива и умна жена без мъж до себе си?
- Имах, ама умря... От щастие.
7
Върви си Принцът из гората, пуска по някоя стрела ей така, за кеф, по едно време стига до някакво езерце. А бее, чисто блато. В блатото - жаба. И жабата изведнъж проговорила с човешки глас:
- О, Принце, аз съм омагьосана! Целуни ме и ще се превърна в красива принцеса!
Позамислил се принцът, поогледал се – няма никой. К'во пък толкова? Целунал жабето. И жабето БАМ, се превърнало в красива принцеса! Естествено голичка, щото откъде 42 номер рокля в блатото? Грабнал я Принцът, че а отпред, а отзад, ха на Ге, ха на дудук, в общи линии, свършил работата по царски. Седнал да си почине, в това време принцесата се посъвзела и започнала да мрънколясва:
- Ама как така, що веднага с*кс? Не, че се оплаквам, ама сватбата?
На Принцът чак му изпаднала пурата от устата! Скочил нашият:
- К'ва сватба ма?!?
И като и изчаткал един наопаки, принцесата паднала и се превърнала обратно в жаба! Погледал принцът, почесал се и я прибрал в джоба си:
- Еййй, бахти удобното нещо!
18
В едно купе пътуват мъж и млада жена. Мъжът седи и чете вестник, на жената нула внимание. Накрая тя не издържа:
- Защо не ми обръщате внимание? Аз съм млада, красива, в купето няма никой...
Мъжът оставя вестника настрана:
- Винаги съм казвал, че е по-добре да потърпиш половин час, отколкото три часа да уговаряш...
19
За да може редовно и убедително да лъже царицата, че тя е "най-красивата...", огледалото изискваше да го почистват с ракия.
7
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23
Селско момче се влюбило в най-красивата селянка. Не знаело как да процедира, затова попитало най-стария плейбой в селото:
- Немаш проблеми, момче! Водиш я в градо, отивате в парка, сядате на пейка до други влюбени и правиш каквото прави градският младеж.
Отиват в града, намират пейка с влюбени и сядат до тях. Градското момче пита:
- Желаеш ли нещо, миличка?
- Ами, един сметанов сладолед.
Носи момчето сладоледа и селският момък запитва приятелката си:
- Сакаш ли нещо, ма?
- Сакам, сакам еднъ баничка и еднъ бозъ.
Носи селянчето баничката, а градското момче пита приятелката си:
- Миличка, желаеш ли нещо друго?
- Ами, искам един шоколадов сладолед.
Отива за сладолед, а селянчето действа по план:
- Сакаш ли нещо, ма?
- Сакам, сакам още една баничка и една бозъ.
Докато си дояжда баничката, селянинът чува:
- Миличка, желаеш ли още нещо?
- Не, благодаря. Сега искам да съм твоя цяла нощ.
- "Охо, действа!" - казал си селянинът и пак питал приятелката си "Сакаш ли още нещо, ма?"
- Сакам да акам, после може още една баничка с бозъ...
18
- Тати ми донесе от чужбина папагал за 1000 долара.
- Красив ли е?
- Много!
- Говори ли?
- Аха!
- Вкусен ли е?
- Много си тъп бе, папагал за 1000 долара, как няма да е вкусен!
9