Компютърни вицове
Всякакви шеги за компютрите и хората които ги използват, лафове за софтуер и хардуер, майтапи за програмисти и разработчици, бисери за интернет, скайп, фейсбук, уиндоус, линукс и всичко свързано с компютрите.
В тази категория има 4421 вица, разпределени в 295 под-страници.
Винаги съм се чудел, как хората без фейсбук разбират, че навън вали сняг???
ОДА ЗА ФЕЙСБУКА:
Настане вечер. Екран изгрее. Профили разни се разблещукат... И чат-зашуми, че и запее... Животът почва се-у Фейсбука.....
Един се пъчи със нова фотка- мацка по бански прегръща, или показва своята котка, или-цветята от вкъщи.
Друг е обсебен от политика- лозунги разпространява. Трети го стяга, нейде чепика и протестира, опява.
Някаква стара лачена Чанта, търси си Куфар-с валута. Мнооого оферти, мнооого аванта- дрешки, чаршафи, бижута.
После-от някоя Група напират, с мъдрост, стихове, принципи... Да те омаят и информират- куп всенародни любимци.
Гледаш и мислиш, мислиш и гледаш... Боже!Животът е тука! И се със някого забеседваш, тъй-да не пукнеш от скука.
Пишете бързо, мислите бавно... Темите-лесни и трудни. Ту е сериозно, ту е забавно, весели, тъжни и...будни.
Да побърбориш, с хората-разни, става духовна потребност. И си обсебен и е заразно, от виртуална вълшебност.
Вече заспиваш.Мигаш накриво. Буквите бягат и бягат... Беше ти чудно, че и щастливо... Ама, е време да лягаш.
Спираш му тока.Гасне екрана. И си отново-сам в къщи. Освободил се от капана, в своя живот се завръщаш.
Планове по години:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
- Татко, влюбена съм в едно момче, което живее далеч. Аз съм тук, а той живее в Австралия!
- Как се случи това?
- Виж, срещнахме се в един сайт за запознанства, после ми стана приятел във Facebook, проведохме няколко дълги разговора с WhatsApp, призна ми в Скайп и сега от два месеца сме заедно чрез Viber... татко... имам нужда от твоето одобрение и от твоята благословия!
- Разбира се! Оженете се с едно "ДА" в Twitter... купете децата от Amazon, платете с Paypal. И ако един ден не можеш да го търпиш повече, продай го в eBay!
Съседа се оплаква, че му крада Wi-Fi интернета... Ай сикир бе, да си си го вързал... к'во прави твоя wifi в моя апартамент...
Ако класифицираме жените по класове в информационните технологии, ще имаме следните варианти:
1.INTERNET-жената:
Трябва да платиш, за да получиш достъп до нея.
2.Сървър-жената:
Винаги е заета, когато ти трябва.
3.Windows-жената:
Знаеш, че има много недостатъци, но не можеш да живееш без нея.
4. PowerPoint-жената:
Идеална е за представяне пред хората на празненства.
5.Excel-жената:
Казват, че можела много неща, но ти я използуваш само за основните четири действия.
6.Word-жената:
Отново и отново те изненадва и няма човек на света, който наистина да я разбира.
7.DOS-жената:
Всички вече са я имали, но сега никой не я иска.
8. BackUp-жената:
Мислиш, че има всичко, но като опре до същественото, ти прави впечатление, че нещо й липсва.
9.ScanDisk-жената:
Знаем,че върши добро и само иска да помогне, но по същество никой не знае, какво умее реално, и ако сме честни, ЛАЗИ НИ ПО НЕРВИТЕ!
10. ScreenSaver-жената:
Всъщност за нищо не върши работа, но ти харесва да я гледаш.
11.HardDisk-жената:
Спомня си всичко, по всяко време на деня и нощта.
12. E-mail-жената: от десетте неща, които ти разказва, 9 са абсолютни глупости.
13.Вирус-жената:
Когато най-малко го очакваш, тя се инсталира в жилището ти и го завладява. Ако се опиташ да я деинсталираш, ще ти липсват много неща; ако не го направиш, ще загубиш всичко.
Женският оргазъм бил като windows:
- Loading .... 5 sec, 4 sec, 3 sec... 3 sec, 4 sec, 12 min, 20 min...
- Тате, ти имал ли си компютър като малък?
- Не.
- А телефон?
- Не.
- А динозаври виждал ли си?
Влизаш във фейсбук всички по баровете, влизаш в баровете, всички във фейсбук.
История с розов телефон
Адвокатът от съседния офис разправя на кафе миналата седмица. Щото при мен има две красиви жени, а той е още ерген.
Отишли някакви си ТРИМА от контрол по заетостта ли, от друга инстанция, да му проверяват бумагите на 24-часов "розов" телефон. Едната от тях е жена.
Едно време комунистите пращаха на проверки по двама - всеки би донесъл за другия, ако нещо наруши правилата или вземе, та се "облажи" с подкуп.
Почнали отдалече, БТК им казва, че този гад с розовия има 10 линии, 24 часа на ден. Те установяват, че той плаща само на 10 човека осигуровки.
Отиват онези в офиса му. Виждат само пет жени на телефоните и си го почват. “
- Вие имате 10 линии по 24 часа, което прави минимум трийсе "работника" на по 8-часов работен ден! А плащате само на 10!
- Вижте, огромна работа се върши от записи на "розови" разкази, които са разпределени по жанрове, записани на компютър. Ако искаш учителка, натисни 1, ако искаш медицинска сестра, натисни 2, ако искаш полицайка, натисни 3, майка ти, баща ти и т.н.
- Това са глупости! Укриваш социални осигуровки!
- Хубаво, проверете. Вие сте със служебни телефони, не ви се брои като разход. Ето ви номерата, позвънете на който си изберете. Ако случайно попаднете на жените на смяна, те ще ми вдигнат ръка, не се смята.
Хубаво, позвънили и трите инспектора по няколко пъти с различни опции на предлаганите услуги...
- Ама как, Вие така развращавате българското общество! Вие какво предлагате на младежта?!?! Това е недопустимо и немислимо като престъпление! Ще понесете тежки наказания!
- Госпожо и господа, вашите телефони ми излязоха на екрана като на мои редовни потребители. Мога да ви кажа и кой от вас по колко лева е навъртял този месец. Да продължаваме ли разговора?
Такивамитиработи.
Журналист интервюира монах:
- Във вашия манастир имате ли телевизор?
- Не, Църквата забранява гледането на телевизия.
- А имате ли радио?
- Не, Църквата ни забранява да слушаме радио.
- А как прекарвате свободното си време?
- Във Фейсбук…
Гугъл услужливо ми предлага телефоните на Дядо Коледа, Дядо Мраз и дори на елена Рудолф. А по въпроса за телефона на Снежанка мълчи като пън.
- Иване, вътре ли си?
- Да!
- Ама влезна ли?
- Да!
- Е, що не ми светиш зелено!?
От този Фейсбук заприличах на френския национален флаг - очи червени, лице побеляло, задник посинял....
Слонът пита Динозавъра:
- А бе, братчед, Ной във Фейсбук в "приятели" ли ти е?
- Ммм не.
- Хъм... кофти работа!
