Вицове за колеги
В тази категория има 1916 вица, разпределени в 128 под-страници.
Американски фермер пристига при свой български колега на гости. След дълго ядене и пиене американецът поискал да разгледа фермата на домакина. Показва българинът доматите, краставиците, лукът и зелето, а чужденецът се учудва:
- Това ли е фермата? Аз в моята ферма, като се кача на колата, пътувам три дни.
- О! И аз преди години имах такава кола - казал нашият човек.
Един ловджия се хвали, че си има много добро куче:
- Надушва ме от 5 километра.
А колегите му отговарят:
- И ние, Данчо, и ние... Май ти е време да се изкъпеш.
Жената на един борец му ражда близнаци. На другия ден борецът вдига банкет, на който са поканени всички колеги. След дълго празнуване, шефът решава да се направи на компетентен и пита:
- Картоф, близнаците какви са, бе - еднояйчни или двуяйчни?
- Ами, как да ти кажа, шефе, едното е двуяйчно, а другото е момиче…
Отива гъзар да си купува последен модел BMW:
- Искам го с всички възможни екстри – да няма нещо което да липсва!
Насложили му всички екстри, той оставил балата с парите и подкарал бавареца по улиците да се вози. След няколко пресечки спрял на светофар. До него спряло едно трабантче с тъмни джамове. Джама плавно се свалил, от вътре се показал един чичка и се провикнал:
- Извинявай колега, дай да разменим по една фанта с твоя хладилник че моя нещо се е изключил да се размразява?
Гъзара побеснял, обърнал обратно и право в магазина:
- Абе аз на вас казах ли ви ВСИЧКИ екстри?!? Защо НЯМАМ хладилник???
- Извинете господине, веднага ще поправим пропуска, много съжаляваме.
Сложили му хладилника, доплатил си и пак подкарал бавареца по улиците. След известно време спрял на друг светофар. До него – хоп – същото трабантче. Пада джама и чичката отвътре протяга един хамбургер и му вика:
- Колега дай да притопля сандвича че моята микровълнова нещо се е скапала, а?
Гъзара вече извън кожата си объща с мръсна газ и право в магазина:
- Е сега ви избих.....
- Много се извиняваме...
Вече с микровълнова се поуспокоил и пак тръгнал да се вози. По едно време гледа трабантчето с тъмните джамове спряло до една спирка. Гъзара паркирал до трабантчето, свалил си джама и почукал по стъклото на трабанта – нищо. Почукал втори път по-силно – нищо. Ударил два пъти с юмрук – в този момент тъмния джам на трабнтчето плавно се спуснал, отвътре се показал чичката с мокра глава и хавлия на врата:
- А, ти ли си, извинявай бях в банята и не съм те чул....
Един програмист влиза вечерта в бара и вижда колегата си на една маса, а пред него купчина празни бутилки от уиски. Пита го:
- Какво се е случило, колега?
- И-з-т-ри-вам о-пера-тив-ната па-мет!
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
Няколко милиционери се събират в кръчмата да ударят по една бира, и по едно време идва техен колега, изтупан със страшно баровски костюм.
- Бре, откъде го взе! Откъде имаш пари за такива дрехи!
- Не съм го купил, подарък ми е.
- И кой ти е подарил такова нещо?
- Жена ми. Прибирам се вчера, тя ме чака гола в леглото, а тоя костюм проснат на стола в спалнята...
Между мутри:
- Абе, колега, за кво ти е тоя стар "Москвич"?
- С него плаша синчето...
- Как така?
- Заплашвам го, че ще му го подаря за рождения ден вместо "Мерцедес", ако не ме слуша!
Следният текст по-долу е всъщност въпрос даден на изпита по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова "професионален" че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние.
Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?
Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл - газовете се охлаждат при разширяване и се нагряват при свиване.
Един от студентите обаче написал следното:
Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето.
Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля, че с достатъчна точност можем да предположим, че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма.
По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят, че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем, че всички души ще попаднат в Ада.
При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди, че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.
Оттук произтичат две възможности:
1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).
2. Ако Адът се разширява по бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи?
Ако приемем за верен постулата, формулиран от приятелката ми Тереза, че "по-скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб" и като вземем предвид факта, че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е, че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира... оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше "О, боже!".
Млад стажант-лекар за пръв път води раждане. След успешното му приключване, наблюдаващият го старши лекар, акушер - гинеколог го съветва:
- Много добре, колега! Само след раждането се пляска по дупето бебето, а не майката!
Телефонът звъни в дома на наскоро оженил се лекар. Негови колеги го канят за игра на карти. След разговора той казва на младата си съпруга:
- Спешен случай!
- Сериозно ли е?
- Много! Трима лекари вече са там!
Един колега го помолили да уреди някаква бременна за нещо си. Той я уредил за аборт, а после се оказало, че трябвало да я уреди да лежи за задържане...
Скучаещ пациент, без никакви сериозни оплаквания, решил да се прегледа на връх Великден. Дежурният интернист го преслушал максимално подробно, като в хода на прегледа ставал все по-сериозен и по-сериозен. Накрая го пратил с талон до дежурният хирург. Хирургът го изследвал внимателно, ставайки също все по-сериозен и по-сериозен. Писал на талона му и го пратил обратно при интерниста. Пациентът уплашен решил да разчете талона . Там интернистът бил написал: "Христос воскресе, колега", а хирургът отговарял: "Воистина воскресе, колега."
Габровец тръгнал на излет, но скоро се върнал.
- Не дойде ли колегата ти? - посрещнала го жена му.
- Яви се, но и той не носеше нищо за ядене.
Студенти се явяват на изпит от типа "тест" - където трябва да се избира някой от готовите вече отговори.
Изпитът започва, всички студенти започват трескаво да мислят, само един започва да си подхвърля монета във въздуха. Всеки път я хваща, поглежда дали се е паднало ези или тура, и задрасква един от отговорите.
Професорът си мисли: "тоя ще свърши изпита първи, сигурно ще си излезе след десет минути".
Оня обаче продължава да подхвърля монетата. Изпитът е към края си, другите вече излизат, а студентът пак хвърля и си ги гледа листа.
- Какво правите още, колега? - пита професорът.
- Ами проверявам си отговорите за последен път.