Вицове за кафе
В тази категория има 2207 вица, разпределени в 148 под-страници.
Имало едно време в едно село три приятелки бабички.
Понеже били дърти и трите ги гонела склерозата.
Имената им били Пена, Гана и Стрина.
Един ден Стрина поканила на гости Пена и Гана.
Почерпила ги с бонбони и нали я гонила склерозата ги почерпила пак и пак и пак, че докато свършили.
Дошло време Гана и Пена да си ходят и Стрина ги изпратила.
Като наближили къщата на Пена, Гана казала:
- Ех, Стрина да се беше сетила да почерпи по едно кафе…
- Чакай ма, ти кога я видя?
- Може ли една жена да забременее докато пие кафе?
- Може, зависи на какво е седнала.
Две мутри седят в кафене. Единият вади кутия цигари и казва:
- Цигара?
- Знам какво е! - отговаря възмутено другият.
Разговор в кафенето на театъра:
- От мен зависи в каква светлина ще се представи всяка една пиеса в този театър.
- Вие какво, да не сте директора?
- Не, аз съм осветителя.
Блондинка постъпила на работа в офис. Първото нещо, което трябвало да направи, било да донесе кафе. Тъй като искала да се справи много добре, блондинката взела един термос и изтичала до близкото кафене.
- Мислите ли, че този термос ще побере шест чаши кафе? - попитала блондинката, когато дошъл редът й.
Барманът погледнал термоса, погледнал и блондинката и казал:
- Да, май ще побере точно шест чаши!
- Чудесно! Дайте ми тогава две къси, две черни и две безкофеинови.
Блондинка влиза в бар, сяда на маса, заглежда се за малко в менюто и привиква келнерката.
- Една айс-кола, моля!
- Сьжалявам, но сладоледьт свърши, нещо друго?
- Хммм, едно айс-кафе тогава!
Стоят трима програмисти в кафе. Покрай тях минава блондинка.
Първият:
- Леле, тая какъв процесор има!
Вторият:
- И опциите са супер!
Третият:
- Да, ама е само Read Only.
Винаги оставям празна опаковка от мляко в хладилника - в случай, че някой иска да пие кафето си черно…
Принцип
В кафенето.
- Да му цапнем по биричка?
- Бира?! В работно време?!
- Ей, прав си! Марче, я дай два джина с тоник!
- Келнер! Чашата ми е напукана!
- Виждате ли какво ни е силно кафето!
Борец се застоява пред кафе-машина. Пуска монета - пие кафе, пуска монета - пие кафе… Колегата му казва:
- Свършвай, че имаме работа да вършим.
- К'ва работа бе, докато печеля ще играя!
Десет причини, поради които четенето за изпит е по-добро от с*кса:
1. Ако не си сигурен какво точно правиш, винаги можеш да помолиш съквартиранта си за помощ.
2. Няма нужда да си оставяш бирата на масата, докато го правиш.
3. Не изпадаш в неудобна ситуация, ако родителите ти те прекъснат по средата.
4. Можеш да го правиш, докато ядеш и гледаш телевизия по същото време.
5. Ако не завършиш главата, учебникът няма да остане незадоволен.
6. С малко кафе можеш да го правиш цяла нощ без прекъсване.
7. Като отвориш учебника, не се притесняваш кой го е чел преди теб.
8. Можеш да свършиш бързо, без чувство за вина или срам.
9. Ако се умориш, можеш да спреш, да си отбележиш докъде си стигнал и после да продължиш точно от там, откъдето си спрял.
10. Лесно намираш някого, с когото да го правите заедно.
Заглеждам се днес в колежките си в офиса - прави ми впечатление, че от ден на ден растат неудържимо, предимно диференциално. Седят си пред компютрите, плюскат чипс, Сникърс и бисквитки с количка и се оплакват че
нищо не ядат а непрекъснато пълнеят.
Най обичам да си вдигна ризката, да си стегна пресата и да кажа: “Глей кво стаа а, кво ше кажеш?” и тя почва веднага да циври - “Ама аз не съм закусвала почти, само две банички със средна боза, не съм обядвала и съм качила 11 килограма само този месец“…
Циврят и набиват чипс. За месец изяждат захар, колкото половината износ на Куба. Набиват захар, мазнини и консерванти, от които са постоянно изприщени и с хроничен запек и заради това смучат Активия, поради която пък имат постоянни газове. Очичките им са потънали в лицата като стафидки в козунак.
И все ме питат - кажи как се поддържаш такъв стегнат?
Ми с липосукция, ботокс и хероин - как иначе? Зор видях докато се заразя със СПИН, само и само да съм слабичък. Да не съм луд да пазя диета и да ходя на фитнес три пъти седмично, плюс изкачване на Витоша пеша всяка неделя.
Казвам им - “Хайде да ви водя на Витоша в неделя“, а те: “Ама пеша ли ще ходим?“ Не бе - аз и колегата от вноса ще ви направим столче и ще ви качим на ръце до Бай Кръстьо.
Животът им се състои от чипс, бисквитки, “Море от любов” и “Един срещу всички”. Как пък един път не ми пуснаха разпределение без да го объркат?!? При разговор с тях автоматично започвам да крещя - като кучето на Павлов съм
станал. Като вляза в офиса и подскачат около мен като нервноболни пингвини. Вика ми “Добро утро”, а аз ръмжа “Че кое му е доброто” - и тя се лепи за стената, и не мога да разбера усмихва ли ми се или има тик…
Питат ме: “Кажи каква диета да си направя?“. Викам им - “Ескимоска диета - сурово месо и китова мас - много добре е за стриите и перисталтиката“.
Цепелинът от складовият отчет ме пита: “Защо постоянно ми крещиш, нещо против мен ли имаш?” Не бе пухчето ми, как можа да си го помислиш, ти си ми малкото зайче, крещя ти щото те обичам. ОБИЧАМ ТЕ МА!!!! Как не разбираш?!? Нали заради теб имам към две хиляди лева липси по документи.
Преди колежките ходеха с дънки, после ги зарязаха, защото няма вече техния размер и сега ходят с едни басмени рокли с широки поли - стил “Таборът отива към небето”. Като минат покрай мен все едно съм в магазин за пердета. Скоро ще тръгнат с рокли с долна арматура стил “Мария Антоанета” и тогава ще им монтираме светофарчета между бюрата да се разминават.
Отивам в кухненският бокс да си сглобя едно кафенце и неволно се заслушвам в разговора им. Вече ми е съвестно, че нямам хемороиди. Иначе аз си ги харесвам малките ми мъхчета, даже си фантазирам за тях.
Ето любимата ми фантазия:
Седя в коридора пред стаята, леко запотен предвкусващ удоволствието. Напрегнат съм, но това е напрежение на очакване на нещо красиво. Слушам тихото им жужене - вероятно ми правят складовата наличност (яко сбъркана, естествено). Или по-скоро си коментират снощния Биг Брадър.
Айсикютата им пищят непрекъснато. Аз притварям очи, концентрирам се за да усетя мига в неговата изпълваща цялост - светът около мен замира.
Време е.
Вадя гранатата, дърпам шплента, отварям вратата, хвърлям гранатата в стаята, затварям вратата и клякам в коридора със запушени уши. Екстаз.
Та така си фантазирам аз, петък следобед е, позволено ми е, нали?
Младеж и девойка се разхождат в парка. Няма откъде да си купят сладолед, няма кафе, няма нищо… Гледат табела: "Плюенето забранено! Глоба 10 лева". Момъкът казва:
- Плюй, аз черпя.
Мъж е при любовницата. След "играта", си пият кафе в кухнята. Тя:
- Наточи ножовете, че моя все няма време.
Мъжът точи и си мисли:
"СТОП, а у нас кой точи ножовете?!"
