Вицове за животни
Вицове, бисери, лафове и хумор за всякакви животни и тяхната дружба, съжителство и прилика с човека.
В тази категория има 5912 вица, разпределени в 395 под-страници.
В магазин за домашни любимци:
- Имате ли папагал, който знае английски?
- Не, имаме само кълвач, който знае морзовата азбука.
0
Какъв домашен любимец подхожда на вашата зодия?
Овен: "Всичко, стига да е пълно с енергия!"
Телец: "Костенурка. Бавна, не й трябват много грижи и няма да изяжда храната на собственика си."
Близнаци: "Папагал... Има ли нужда да казвам нещо повече? Естествено, че има...."
Рак: "Каквото и да е... Важното е да се поддава на дресировка!"
Лъв: "Голяма, красива и дръзка котка, която не се състезава със собственика си в това кой е по-по-най."
Дева: "Да видим. Ще трябва да ставам точно в 7:30, за да го храня. В 10:20 ще ходя до магазина и ще му купувам храна за 4,38 лв. с включен ДДС..."
Везни: "Хммм... От една страна, кучето е добродушно, предано и пази къщата. От друга, котката е по-независима, изисква по-малко внимание и е много грациозна... Ох, не знам. Ти какво би си взел? А сигурен ли си?"
Скорпион: "Котка! Тайнствена и непредсказуема... Какво й е? "
Стрелец: "Кон, естествено! И да се надяваме, че ще има достатъчно енергия, за да издържи темпото ми!"
Козирог: "Аз ли ще му купувам храната?"
Водолей: "Хамстер. Ще му взема клетка с климатик, водоснабдяване и канализация... Ще му сложа тунелче, с което да може да преминава извън клетката и ще го огранича с фибростъкло... Не продават ли такива клетки? Простаци!
Нищо, аз ще изобретя нещо много по-добро тогава..."
Риби: "Риби, естествено. Дори да ги забравя за седмица-две без храна и те измрат, бързо ще ги подменя... ако не забравя и това, де..."
2
Немски концлагер. Стои немски офицер и наблюдава как водят концлагеристите към газовата камера. Към него се приближава един от пленените:
- Другарю групенфюрер, аз отивам в камерата, а имам едно малко кученце. Ако го оставя само, то ще умре. Може ли, да го взема с мен?
Фашистът го поглежда с отвращение и казва:
- Вземи го, садист такъв...
0
Лъвът издал заповед горските животни да не пият и който пие, ще бъде изяден.
На другия ден лъвът чува пиянски песни и намира зайчето пияно.
Лъвът:
- Зайо, ще те изям. Издадох заповед!
Зайчето:
- Моля те, не ме изяждай, обещавам, че повече няма да пия.
На следващия ден лъвът пак чува пиянски песни и пак намира зайчето пияно.
- Е, Зайо, вече ще те изям, няма прошка.
- Моля те, вече няма да пия, за последно беше.
На третия ден лъвът пак чува пиянски песни и побеснял намира зайчето в гьола.
- Зайо, вече няма прошка, изяждам те на секундата.
Зайчето (с пиянски глас):
- Лъвчо, ти нали издаде заповед горските животни да не пият?
- Да.
- Е, ние рибите какво общо имаме с тая работа?
1
Остават два часа до апокалипсиса. Животните се събрали в гората и се чудят какво да правят. Маймуната казала:
- Абе, дайте да си направим една оргия, една мешена с*кс салата, тъй и тъй щи се мре!
Започнал див животински групов с*кс, кой кого чука, няма значение. Слонът започнал да я чука жирафката, а тя недоволно обърнала муцуна към него и го пита:
- Що си сложил презерватив, нали ще мрем след час?
- Не съм сложил презерватив, питонът, ми прави свирка...
0
Говорят си змията Спаска и Змей Горянин. По едно време Змеят казал:
- Хайде, да помълчим малко, че ми стана много горещо…
1
Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
0
На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита:
- Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи?
- Тц, само един вълк с оксижен.
0
Един ден козата тръгнала на пазар и поръчала на козлетата да не отварят на никого.
Дошъл вълкът, почукал и казал с престорен глас:
- Аз съм вашата майка, нося ви топла питка и масълце.
Козлетата викнали:
- Ти не си нашата майка! Нашата майка отиде да ни купи бира и кюфтета.
0
Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
0
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
0
Червената шапчица, по Ф. Кафка
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.
1
Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
1
Песничка за Червената Шапчица
Недялко Йорданов
И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена Шапчица и Вълк.
Напук на всички правила,
той каза й: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!
Червена Шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.
2
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.
(двоуми се)
- Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл…
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива…
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на смелостта.
Е, хайде, спри! Тез мисли прогони!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!
1