Вицове за животни
Вицове, бисери, лафове и хумор за всякакви животни и тяхната дружба, съжителство и прилика с човека.
В тази категория има 5864 вица, разпределени в 391 под-страници.
Едно зайче отива в ресторанта:
- Имаш ли шкембе?
- Имам.
- А имаш ли свински врат?
- Имам.
- А свински бутове?
- Имам.
- Леле! Сигурно си много грозен!
Животните в гората си построили затвор. Захванал се вълкът да им разпределя работните места - тоя надзирател, оня охрана... само за таралежа не останало какво да работи. Таралежът попитал:
- Добре де, не може ли и за мен да се измисли някаква работа?
Лъвът се замислил, попипал го по бодлите и казал:
- Добре, теб ще те назначим в карцера.
- Като какъв?
- Като тоалетна хартия.
Мечката видяла, че заека бяга панически из гората и го спряла:
- Защо бягаш така, Зайо?
- Дошли са някакви ловци, трепят всички камили.
- Че ти какво общо имаш, нали си заек?
- Абе те като те хванат, ходи обяснявай че не си камила...
В гората. Кумчо Вълчо се върти с новия си мотор в кръг.
Наобиколили са го горските животни. Кумчо Вълчо крещи:
- Кой има такъв мотор! Кой има такъв мотор!
Лъвът се ядосал и казал:
- Аз имам такъв мотор!
- Как се спираааааааааааааааааааааа?
Преди дъжд мравките тичат като обезумели из мравуняка, запушват всички ходове и изходи и тихичко псуват...
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли - на пътя му застанал Кумчо Вълчо:
- Как си, Зайо, какво правиш?
- Добре съм Вълчо, ама се напуших.
- И какво усещаш?
- Ами нищо!
- Как така нищо бе, Зайо?!
- Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари:
- Здравей, Дартанян.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Здравей, Атос.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Здравей, Портос.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Здравей, Арамис.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Здравей, кон на Дартанян.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Здравей, кон на Атос.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Здравей, кон на Портос.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Здравей, кон на Арамис.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Как си, Дартанян?
- Добре, учтиво таралежче.
- Как си, Атос?
- Добре, учтиво таралежче.
- Как си, Портос?
- Добре, учтиво таралежче.
- Как си, Арамис?
- Добре, учтиво таралежче.
- Как си, кон на Дартанян?
- Добре, учтиво таралежче.
- Как си, кон на Атос?
- Добре, учтиво таралежче.
- Как си, кон на Портос?
- Добре, учтиво таралежче.
- Как си, кон на Арамис?
- Добре, учтиво таралежче.
- Чао, Дартанян.
- Чао, учтиво таралежче.
- Чао, Атос.
- Чао, учтиво таралежче.
- Чао, Портос.
- Чао, учтиво таралежче.
- Чао, Арамис.
- Чао, учтиво таралежче.
- Чао, кон на Дартанян.
- Чао, учтиво таралежче.
- Чао, кон на Атос.
- Чао, учтиво таралежче.
- Чао, кон на Портос.
- Чао, учтиво таралежче.
- Чао, кон на Арамис.
- Чао, учтиво таралежче.
И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили...
Един заек тръгнал да се беси. В същият момент минала мечката и го попитала:
- Зайо, какво правиш?
- Беся се.
- А защо се бесиш за крака?
- Щото за врата ме души.
Отива заекът в сладкарницата, поръчва си кафе и кифла и отива до тоалетната, да си измие ръцете. Когато се връща гледа кафето му изпито.
- Кой ми изпи кафето? - попитал заекът.
Никакъв отговор.
- Пак питам, кой ми изпи кафето?
Никакъв отговор.
- Кой ми изпи кафето бе?! - изкрещял ядосано заекът.
- Аз - изправила се мечката.
- А кифлата защо не изяде?
Стои заека на пънче и пише. Минава покрай него лисицата и го пита:
- Какво пишеш, зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това как зайците ядат лисици.
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът.
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
- Ти да не си откачил?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката.
- Какво пишеш?
- Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
- Къде си видял такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител.
Мама Меца към татко Мечок, който се върти в леглото:
- Колко пъти ще ти казвам, никакво кафе след септември!
Попитали жабата:
- Жабо, защо си толкова зелена и лигава?
- Ами-и-и, тия дни съм малко болна, а иначе съм бяла и пухкава.
Зайо Байо спал и изведнъж някой почукал на вратата му.
- Кой е? - попитал сънено заека.
- Аз съм! - отговаря глас отвън.
- А, аз ли съм! - си рекъл заека и пак заспал.
- Стават грешки! - казал таралежът и слязъл от четката за дъски.
Гарванът си стои на клона захапал сирене. По едно време идва лисицата, взема един камък и удря гарвана, който пада на земята. Тогава тя му взима сиренето. Гарванът си мисли:
"Брех как са я съкратили тази басня."
