Вицове за хляб
В тази категория има 634 вица, разпределени в 43 под-страници.
Три врабчета, кацнали на един клон и си говорят:
- Не бих отказал да си клъвна, чер хайвер върху бял хляб!
- А аз, не бих отказал да си покълва и червен хайвер върху черен хляб...
- Стига сте мечтали разни глупости, а гледайте къде отива конят, защото ще останем без топъл обяд...
7
Търчи из отделението санитарката ни с физиономия изкривена като кукерица и охка като на кино.
– Какво става бе, лельо Станке?
Тя само охка и ни подава изрезка от вестник. Взимаме и четем:
- Народно лекарство против камъни в жлъчката! "Вземате пет живи въшки. Завивате ги в среда от хляб и ги гълтате. Стомашните сокове ще разтворят хляба, освободените въшки ще пропълзят в жлъчката и ще изгризат камъните."
5
Жената на един програмист му поръчала:
- Иди до магазина и вземи един хляб. Ако има яйца, вземи една дузина.
Програмистът се прибрал у дома с 12 хляба.
15
- Този хляб май не е пресен?
- Пресен е, пресен е, натискай по-силно!
10
В едно село в Родопите построили нова джамия. Данъчните от София решили да направят проверка и изпратили проверяващ.
- Вие тук раздавате хляб на бедните но ви остават остатъци, тях какво ги правите?
- Пращаме ги в главно мюфтийство в София, там ги преработват и ни изпращат цял хляб.
- Раздавате и овче месо и ви остават остатъци. Тях какво правите?
- Пращаме ги в София, там ги преработват и ни пращат салам.
- Правите и обрязвания, остатъците какво ги правите, пак ли ги пращате в София?
- Ами разбира се.
- И те какво ви пращат?
- Ми различно, днес например Вас!
3
- Мамо, той си тръгва!
- Да купи хляб.
- Но той си тръгва завинаги!
- Е, ще минем и без хляб.
4
Алкохолик трупал изпитите бутилки в един ъгъл на кухнята.
- Тате, може ли да върна някоя бутилка, за да купя хляб? - пита сина му.
- Може. И до кога ще ви храня аз бе?!?
6
Ако се вярва на баба ми, то работата ми е да разхождам мишка върху килимче и да драскам върху някаква пластмасова дъска за хляб с писалка, дето не пише. А, и да зяпам телевизор.
10
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
К’ви времена настанаха! Бедните ядем пържоли и мек хляб, а богатите - семки и глухарчета...
13
- Добър ден, съседе! Дойдох да Ви се похваля, купих си BMW.
- Отлично! Влизай да го полеем!
- Аз бих предпочел къшей хляб...
5
Баба към внука си:
- Какво ядеш?
- Това е екстази, бабо!
- Виждам аз, че е екстази, ама що без хляб бе чедо?!!
13
Вуте си купил хляб от магазина и тръгнал към дома си. Както си вървял, гледа Пена, покачена на едно дърво и се провикнал:
- Пенооо, както ти е зейнала, че ми изяде лебоооо!
- Ооо, не бой се, Вуте, онааа не е 'лебарка, онааа е месаркаааа!
8
БНТ - 25 605-ти епизод на „Дързост и красота". Рич е вече на 143 години и е заплодил всичко възможно. Майка му Стефани Форестър е на 142 (това е възможно, защото се оказва, че всъщност тя му е сестра, а той e родил сам себе си). Стефани е бременна от Брук (съвременна медицина) и ражда близнаци (Том и Тарпон).
Бтв - новини: катастрофи, убийства, грабежи, някакъв депутат крал пари и всички изненадани викат: аууу... ц-ц-ц...
Диема - филм. Бандит стреля от два метра по Лоренцо Ламас. Не улучва и яде бой.
Бтв комеди - дърт сериал за двама идиоти (Жалки и Тупалки или както там се казват).
Бтв синема - реклама. Красиво момиче се срамува да пръдне в асансьор - душа бере завалийката, но държи. Сетне отива на изискано парти, окапва се с имамбаялдъ, обаче си носи една туба с перилен препарат, който показва на всички.
Ринг - стар мач.
Нова - новини. После ще дават „Съдби на кръстопът" - млада жена (Галя) открива, че съпругът ѝ (Милен) върти любов с автобусен шофьор (чичо Димо). Същата отива при адвокат Георгиев да търси развод, а двамата влюбени заминават на почивка в Банско...
БНТ2 - женски хандбал от „Б" група: „Кулминация"(Павликени) - „Пневмония"(Сапарева Баня).
СКАТ - някакъв човек говори, докато спи.
Кино Нова - реклами: вагинални секрети, храчки, сопол, потни мишници, косми, гъбички, хемороиди, простати, бацили, дебели черва, тънки миризми, мръсни зъби, чисти пъпки, семейство мие с наслада нужник...
Диема Спорт - стар мач.
Европа - предаване за боядисването на шахти в западен Хондурас (феноменално интересно).
Агро ТВ - репортаж за отглеждането на пуйки в южен Казахстан (изключително вълнуващо).
Канал 3 - наколенки, очила за отслабване, космодиск, нож режещ хляб (изумително... как е възможно).
Нова спорт - стар мач.
Евроспорт - Световно първенство по търкаляне на камък. Осминафинал: Ингоулвур Хванадалсхнукюр Вахтнайокутъл (Исландия) - Жечимир Жмежожмжшчжчшнски (Полша).
Тв7 - реклама. Бял мъжки гъз... планът се увеличава... човек седи на тоалетна чиния в хола и гледа през прозореца, как другите се забавляват.
Бтв Екшън - повторение на филм (за 431-ви път).
Евроком - професор Вучков разказва за сексуалния си живот преди Освобождението.
ХобиТВ - двама пияни за риба.
Анимал планет - колят делфин в името на науката.
Дискавъри - мъж яде хлебарка, жена пикня пие.
Нешънъл Джиографик - предаването „Брейн геймс". Първо пускат някакви вибриращи кръгове, после колко триъгълника може да намерите в един праз и как да нарисуваме кон, седящ пред Бъкингамския дворец, с ухото си в тъмна стая. Следва логическа загадка, от която щяло да проличи колко акъл имам.
Ето я: сто затворници са подредени в колона от екзекутор, който е поставил червена или синя шапка на всеки от тях и зелени или жълти чехли на нозете им. Пандизчиите могат да видят шапките на хората, подредени пред тях, но не и на тези зад себе си, както и своята, а палачът не вижда кой с какви чехли е. Въпросът е чрез творческо мислене и приложна математика да разберете, колко от затворниците имат въшки (за по-любопитните и глупави люде като мен отговорът е 19).
Утилисима - старица готви жаба.
Планета - мултиплатинени кючеци топ хиляда.
А Хе Не - „От местопрестъплението". Знам - винаги откриват косъм.
Фокс - „Монк". Някакъв дебил, дето помия не може да хвърли на две прасета, разследва престъпления?!
ТЛС - предаването „Попаднах в болница заради секс". За по-голяма възбуда мъж излива връз легналото тяло на жена си тава с грах яхния. Манджата обаче се оказва твърде гореща и съпругата получава изгаряния трета степен.
Ще включа телевизора пак догодина.
50
Мъж отива на лекар.
- Докторе, имам проблем, днес от сутринта не мога да се изпикая.
- Сваляй гащите да видя. Яаа, защо оная ти работа е завързана на възел?
- Баси, пак съм забравил да купя хляб.
9