Вицове за хляб
В тази категория има 655 вица, разпределени в 44 под-страници.
Спира джип пред селски магазин. От него слиза изтупан гражданин и пита продавача:
- Имаш ли сирене БРИ?
- Кво е това сирене?
- Ми сирене с мухал!
- Ааа, сирене нямам, ама имам хляб БРИ, салам БРИ!
7
Ако Господ беше жена, десетте Божи заповеди биха изглеждали така:
1. Не цапай!
2. Не си хвърляй чорапите по пода!
3. Не хъркай!
4. Не пуши!
5. Не ходи да гледаш мача с момчетата!
6. Сготви!
7. Не прелюбодействай! (странно съвпадение)
8. Не споменавай по какъвто и да било повод името на красивата си колежка!
9. Купи хляб!
10. Не ми противоречи!
16
Ако сте поканили приятелка в квартирата, за да ви нахрани рибките, обаче си нямате аквариум, отворете кутия копърка. По принцип, някъде десетина минути след като натрошат малко хляб в консервата, 90% от момичетата започват да се досещат за какво са ги поканили...
5
- Заповядай в нас, ще те посрещна с хляб и сол.
- Аууу, толкова ли съм важна за теб?
- Не! Пред заплата съм!
5
Отворил българин фризьорски салон в Мюнхен. Пръв при него дошъл съседа му по магазин, цветаря.
- Колко струва?
- Нищо няма да струва, съсед си ми, пък и пръв клиент.
На другата сутрин гледа 10 рози пред бръснарницата.
- Колко струват съседе?
- Нищо не струват, съседи сме, а и ме подстрига без пари...
Дошъл другия съсед, хлебаря.
- Колко струва?
- А бе нищо не струва за теб, съседи сме.
На другият ден гледа пред магазина 10 питки хляб.
- Колко струват съседе?
- Без пари за теб, нали ме подстрига вчера без пари.
На третия ден дошъл българин.
- Колко струва да ме подстрижеш?
- Нищо няма да струва, нали сме българи, остава и от теб пари да взема...
Идва на другия ден на работа и гледа пред магазина 10 българи...
23
Журналистка взема интервю от фермер:
- Кажете, как премина тази година за вас?
- Чудесно, реколтата от жито е добра, хляб ще имам. Картофите и те дадоха добра реколта, от глад няма да умра, а и свинята се опраси със 9 прасенца, значи и месо ще има.
- А не искате ли да благодарите за това на премиера?
- От къде на къде, сам орах, сам сях, сам поливах и пръсках, сам събирах реколтата. Какво общо има той?
- Как какво, ами помислете!
- Като се замисля, за свинята не знам. Може и да е помогнал!
27
Ранна неделя в кварталния магазин:
- Какво желае дамата?
- Дамата желае бутилка вино, добър мъж, шоколадова торта, хубава книга, редовен с*кс... Иначе за хляб съм дошла!
15
За да привлека вниманието на келнера, силно почуках с филия хляб по масата.
6
Из Записките на добрата домакиня:
- автобус- 2 лв.
- хляб- 0.90 лв.
- списание- 3 лв.
- не помня къде- 570 лв.
14
Класика на Българска обява за работа:
- Търсим шофьор за хлебозавод... със свой камион и свой хляб.
8
След две седмици пост на хляб и моркови, лъвът в зоопарка призна, че цар на животните е бай Иван артелчика.
14
Чукча се оплаква на лекаря:
- Мой син нищо не яде! Не яде риба, не яде месо, не яде хляб, не яде масло…
- Защо така?
- Защото няма.
5
- Заповядай в нас, ще те посрещна с хляб и сол.
- Оу, толкова ли съм важна?
- Не! Пред заплата съм.
5
Отивам да ям Брускети... понеже "твърд хляб от завчера с кьопоолу и едросмляна лютеница" е много дълго за писане...
9
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23